№ 87
гр. П., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
в присъствието на прокурора Кр. Цв. Яч.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20224400600161 по описа за 2022
година
С присъда № *** г. постановена по НОХД № ***/2020 г. ПРС е признал
подсъдимият СЛ. Д. Д. за невинен в това, че през периода ******* г. –
1.VІІІ***** в гр. К. и гр. П., при условията на продължавано престъпление
противозаконно присвои чужди движими вещи – парична сума в размер на
*** лв., собственост на „***“ ЕООД гр. К., които владеел на основание анекс
от *** г. към Договор от 10.V***** г., сключен между „***“ ЕООД гр. К.,
чрез пълномощник С.Д. Д. и П.М.П., и на основание договор за аренда от
27.ІІІ***** г., сключен между „***“ ЕООД гр. К., чрез пълномощник СЛ. Д.
Д. и „***“ – гр. К.. Недоволен от така постановената присъдата е
останал представителят на прокуратурата, който я протестира пред
настоящата инстанция. В депозираният протест са изложени доводи, че
присъдата предмет на въззивна проверка е неправилна и необоснована.
Изразено е несъгласие с правната интерпретация на установените факти от
страна на районния съд. Изложени са доводи, че са налице убедителни
доказателства, от които е установено по безспорен начин, че подсъдимия е
1
извършил деянието, за което е предаден на съд.
Предвид на това прокуратурата моли съда да отмени обжалваната
присъда и да постанови друга, с която да признае ответника по протеста Д. за
виновен по повдигнатото му обвинение.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Протестът е допустим, но по своята същност е неоснователен.
За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена
фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивния съд,
поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана
отново.
Необoснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато
фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания
доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани
в необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка
направена от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава
грешка не е налице. Не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се
във формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена
основа. Изложените протеста възражения във връзка с анализа и
интерпретацията на доказателствата и с кредитирането на доказателствените
източници не намират опора в материалите по делото. Въз основа на всички
събрани по делото доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани
и отговарящи на доказателствата фактически изводи. Даден е точен и ясен
отговор защо не се приема тезата изложена от страна на прокуратурата по
време на съдебното следствие пред първата инстанция, че ответника по
протеста е извършител на престъплението, за което е предаден на съд. При
извършване на анализ на доказателствата събрани по делото, районният съд е
отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства, му дават
основание да приеме, че не е налице авторство и съставомерност на деянието
извършено от страна на подсъдимия С.Д.. Аргументирал се защо дава вяра на
обясненията на подсъдимия Д., показанията на свидетелите К.Г., И.С.,
П.С.,П.П.,Л.Д.,Е.Г.,М.Б.,М.П.,, заключенията на изготвените по време на
досъдебното производство експертизи и изготвената по време на съдебното
производство допълнителна съдебно-счетоводна такава. По отношение на
2
фактологията по делото въз основа на безпротиворечивите доказателства
районния съд е извел еднозначни констатации, че се касае за изпълнение на
сключен на основание чл. 280 и следващите от ЗЗД договор за поръчка между
подсъдимия Д. и Е.Г. в качеството му на собственик и управител на „***“
ЕООД гр. К.. В тази връзка на Д. му е било издадено съответното
пълномощно /лист 83 от съдебното производство пред районния съд/
делегиращо му съответните права с изпълнението на договора. В хода на
първоинстанционното производство е представено споразумение от 16.I*****
г. по силата, на което сумата получена следствие на заведени съдебни дела
срещу Л.Д. и Д.Б. ще бъде разделена между подсъдимия и Е.Г. след като
бъдат изплатени всички данъци, такси и разходи по делото. От
доказателствата събрани в хода на първоинстанционното производство са
установени действия извършени от страна на ответникът по протеста на
базата на пълномощното и споразумението.
При такива доказателствено обезпечени факти районният съд е
направил правилни изводи за липсата на пряк умисъл от страна на
подсъдимия за извършване на престъплението. В тази връзка е и
заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза изготвено
по време на съдебното производство.
Известно е, че вината е психическото отношение на дееца към
обществената опасност на деянието и най-вече към неговите
общественоопасни последици. Разпоредбата на чл. 11, ал. II от НК отнася към
интелектуалния момент на умисъла съзнаването на общественоопасния
характер на деянието и предвиждането на общественоопасните му последици.
Деецът съзнава общественоопасния характер на деянието, когато разбира, че
то обуславя общественоопасните последици, че уврежда или застрашава
обществените отношения, които са непосредствен обект на съответното
престъпление, а предвижда настъпването на общественоопасните последици,
когато е наясно, че няма пречки, които да ги изключват. Волевият момент пък
при прекия умисъл се свежда до съзнателно искане на общественоопасните
последици. В частност при обсебването, което е резултатно престъпление и
може да бъде извършено само с пряк умисъл, деецът трябва: 1) да съзнава, че
поведението му ще увреди защитените обществени отношения, свързани със
собствеността и 2) да желае настъпването на общественоопасния резултат.
Интелектуалният момент на умисъла за обсебване обхваща съзнанието у
3
дееца за това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я
владее или пази на правно основание и че му е позволено да осъществява
само определени действия с нея, невключващи актове на имуществено
разпореждане. Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди
окончателно и безвъзвратно с предмета на престъплението в свой или в чужд
интерес, накърнявайки в същото време възможността собственикът на вещта
да се разпорежда с нея, отклонявайки я от патримониума му.
В разглеждания случай инкриминираното деяние действително не се
явява престъпно поради липса на субективния елемент от състава на
инкриминираното престъпление – пряк умисъл при извършването му, каквато
констатация се очертава от приетите по делото факти. Фактическото
преминаване на паричните суми посочени в обвинителния акт по сметка на
подсъдимия означава, че той упражнява фактическа власт върху тази парична
сума. Такова право му е дадено в представеното пълномощно. На следващо
място следва да се отбележи, че са налице данни неоспорени от страна на
прокуратурата, от които е установено, че между подсъдимия и свидетеля Е.Г.
са налице неуредени финансови отношения, а именно неизплащане от страна
на Г. на обещани от него парични суми на ответника по протеста. Вследствие
на това Д. е упражнил своето право на прихващане по смисъла на
разпоредбата на чл. 280 и сл. от ЗЗД.
Установените по делото намерение и действия прихващане и
изплащане на суми по себе си не могат да бъдат окачествени като
противоправни. Той самият придобил правото на задържане, вследствие на
сключения договор за поръчка. Заплащането на дължими разходи, данъци,
такси и др., сочи стриктно изпълнение на договора за поръчка от страна на
подсъдимия.
В мотивите на присъдата подлежаща на въззивна проверка
упражненото право на задържане от страна на подсъдимия правилно е
преценено, че не е противоправен отказ за връщане на вещта, изпълващ
форма на изпълнителното деяние на обсебването. Невръщането на чуждата
вещ след поискването й от собственика не всякога се определя като акт на
имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна дейност. Наистина
изпълнителното деяние – престъпното своене – може да се реализира, освен
чрез правно действие или акт на фактическо разпореждане на дееца с вещите,
4
така и чрез бездействие, каквото съставлява отказът да се върнат чуждите
вещи. За да бъде осъществен съставът на обсебван по чл. 206, ал. I от
НК обаче отказът да се върне вещта следва да е противозаконен –
поведението на автора трябва да не е съвместимо с възможното и
допустимото съобразно конкретното правно основание за владение или
пазене на вещта, като в резултат на него вещта обективно трябва да премине в
полза на дееца или на другиго. Деецът трябва да съзнава, че в резултат вещта
ще премине в негова или на другиго полза, като поведението му излиза извън
допустимото съобразно правното основание, на което той владее или пази
вещта. В случая упражняването на правото на задържане представлява
съзнателен противоправен отказ за връщане на чуждата вещ, тъй като към
този момент са били налице неуредени финансови отношения между
ответникът по протеста и свидетеля Е.Г..
Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по
едни категоричен и безспорен начин правилността на изводите на
първоинстанционния съд, че подсъдимият не е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението, за което е предаден на съд.
В хода на съдебното производство не са били представени
доказателства от страна на прокуратурата, от които да бъде установено по
категоричен и безспорен начин, че ответникът по протеста е извършили
деянието, за което е предаден на съд. В този смисъл оплакването на
прокуратурата, че подсъдимия е виновен остава чисто декларативно, а и не
намира опора в събраните по делото доказателства, поради което
фактическите изводи на първоинстанционният съд, касаещи липсата на
авторство на деянието са правилни и законосъобразни.
При извършване на служебната проверка от страна на настоящата
инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати
съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и
връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради
което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Водим от горното съдът
5
РЕШИ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № *** г. постановена по НОХД № ***/2020
г. ПРС, като правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6