Решение по дело №938/2018 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 127
Дата: 27 август 2019 г. (в сила от 1 октомври 2019 г.)
Съдия: Цонко Славков Иванов
Дело: 20183210100938
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     27.08.2019 г.                                        гр. Балчик

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд - Балчик                                                               граждански състав         

на двадесет и девети юли                                  през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                           Председател: Цонко Иванов

                                                                                             Членове:

                                                                                            Съдебни заседатели:

секретар Р.С.

прокурор

като  разгледа  докладваното от съдия Иванов

гр.дело № 938 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от П.Н.И.,  с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, против СУ „Св. Климент Охридски”, булстат *********, адрес: гр. София, бул. „Цар Освободител“ 15, представляван от ректора проф. дфн Атанас Герджиков с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Ищецът, чрез пълномощника си твърди, че по пощата на 19.10.2018 г. получава заповед № РД 25-25 от 16.10.2018 г., с която ректора на СУ„Св. Климент Охридски” ѝ налага дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение се прекратява. Оспорва твърденията, че умишлено е извършила нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че наказанието „уволнение“ ѝ е наложена по време на отпуск по болест, без да са изпълнени изискванията на КТ. Моли съдът да се убеди в основателността на твърденията ѝ да постанови решение, с което да отмени заповед № РД 25-25 от 16.10.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Ответника СУ„Св.Климент Охридски”, булстат *********, адрес гр. София, бул. „Цар Освободител“ 15, представляван  от ректора проф. дфн Атанас Герджиков, чрез пълн. ст.ю.к. Г. Кунева, прави възражение за неподсъдност на делото, като представя и отговор по чл.131 ГПК. Счита исканията на ищеца за незаконни и неосноваващи се на фактическите обстоятелства. Твърди, че заповедта за дисциплинарното наказание „уволнение“ е законосъобразна. Установено е от техник от фирма „Датекс“, поддържащ фискалните устройства на ответника, че е извършена манипулация на фискалното устройство от ищцата. Твърди, че ищцата е нарушила вътрешния трудов ред, като е допуснала нарушение на трудовата дисциплина. Поискани са й писмени обяснения, събрани са всички доказателства и работодателят е преценил, че е извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина, и затова е наложил предвиденото най-тежко наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 188, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7  КТ, и чл. 187, ал. 1, т. 9 и т. 10 от КТ.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните прие: По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело – СУ „Св.Климент Охридски”. А законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ, както и в чл. 333 КТ. След установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник. Но когато дисциплинарно уволненият е от категорията на работниците и служителите, изчерпателно изброени в чл. 333, ал. 1 и 3 КТ, работодателят преди да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание е длъжен да изпълни изискванията за предварителната закрила. С разпоредбата на чл. 333 КТ законодателят е свързал изискванията на предварителната закрила при уволнение с посочените в закона основания за прекратяване на трудовото правоотношение /чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ/. Когато за извършване на уволнението се изисква предварителното разрешение на инспекцията по труда или съгласието на синдикален орган и такова разрешение или съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението съдът отменя заповедта за уволнение като незаконно само на това основание без да разглежда трудовия спор по същество – арг. чл. 344, ал. 3 КТ. В исковата молба са наведени фактически твърдения, че към момента на връчване на уволнителната заповед ищцата е ползвала разрешен от компетентния здравен орган отпуск при временна неработоспособност – за периода от 03.10.2018 г. до 16.10.2018 г., впоследствие удължен да периода 17.10.2018 г. до 23.10.2018 г., т.е. че се е ползвал от предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ - доводът за незаконност на процесното уволнение е свързан с неспазване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ поради връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в момент, когато е била в болничен поради временна неработоспособност поради общо заболяване. По възражението за неспазена предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ съдът намира следното: Съгласно цитираната норма, дисциплинарно уволнение може да се наложи от работодателя само с предварително разрешение на Инспекцията по труда, ако работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск. На основание чл. 333, ал. 7 КТ закрилата по тази норма се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение, т.е. и закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят не може да уволни работник или служител, който към този момент е започнал ползването на разрешен му отпуск /така решение № 122/10.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4477/2013 г., IV г.о., решение № 182/ 18.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1220/2011 г., III г.о./. Работникът или служителят, обаче, следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че е започнал ползването на отпуска, като видно от копие на електронно съобщение ищцата е уведомила гл. касиер за болничния от 17 до 23.10.2018 г., както и се явила на 19.10.2018 г. да представи болничния се на прекия си ръководител гл.касиер Георгиева. Разпитана св.Георгиева не оспорва подписа си и че е приела болничния лист на 19.10.2018 г. По този начин работодателя е уведомен, като е имал възможност, като съобрази това обстоятелство и за да избегне незаконосъобразното уволнение, да отмени издадената заповед на основание чл. 344, ал. 2 от КТ, което не би препятствало налагането на съответното наказание, но вече при спазване на изискванията за законосъобразност. В случая процесната заповед за дисциплинарно уволнение е издадена на 16.10.2018 г., но връчена на 19.10.2018 г., в условия на отказ подписан от двама свидетели независимо от факта, че отпуска по болест е продължен с представения болничен лист. Наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване. Следователно е необходима преценка дали към 19.10.2018 г. /датата на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение/, е налице предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като денят на налагане на дисциплинарното наказание уволнение е денят, в който заповедта е връчена на работника или служителя или денят на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Моментът на прекратяване на трудовото правоотношение е датата на връчване на заповедта за уволнение, съгласно чл. 195, ал. 3 КТ. Уволнителната заповед произвежда действие от датата на връчването й на работника, от който момент се прекратява и трудовото правоотношение между страните, а не от датата на издаването й. Това е безспорно с оглед твърденията на ищцата и писмените доказателства представени с трудовото досие от ответника. Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без значение точно какъв-платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./. Ищцата е изпълнила задължението си по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и е представила новия болничен лист, като е уведомила работодателя чрез прекия си началник гл.касиер до два работни дни от издаването му. Цитираната разпоредба предвижда в условия на алтернативност два начина, по които работникът/служителят да извести работодателя си за разрешения му отпуск - като представи болничния лист или като само го уведоми, без изискване за форма. Ответника не твърди или доказа по делото, че ищцата да е работила в този период. При връчването на заповедта за уволнение на ищцата не е поставен въпрос дали са налице обстоятелства, поставящи я в хипотеза на предварителна закрила, например не е поискано тя да попълни декларация за съществуване или не на такива обстоятелства. При условие, че ищцата е изпълнила вмененото й с НМЕ задължение да представи болничния лист на работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му, тя не може да се счита за недобросъвестна и поради това необхваната от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от ГПК. По делото не е спорно, че работодателят не е поискал разрешение от Инспекцията по труда. Поради това и на основание чл. 344, ал. 3 от КТ заповедта за уволнение подлежи на отмяна като незаконна, без съдът да разглежда спора по същество.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и подлежи на уважаване.

С оглед изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на разноски в размер на 510лева адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 30 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ дисциплинарното наказание уволнение на П.Н.И., с ЕГН: **********,*** със съдебен адрес ***, от длъжността касиер в Университетска ботаническа градина - Балчик на СУ„Св.Климент Охридски”, булстат *********, адрес: гр. София, бул. Цар Освободител 15, представляван от ректора проф. дфн Атанас Герджиков, извършено на основание чл. 188, т. 3 КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 9 и т. 10 КТ, във вр. с чл. 126, т. 8 КТ, във вр. с чл. 6 и чл. 10, от Правилника за вътрешния трудов ред на СУ „Св. Климент Охридски” със заповед на ответника № РД 25-25/16.10.2018 г., връчена на ищеца на 19.10.2018 г.

ОСЪЖДА СУ „Св. Климент Охридски”, булстат *********, адрес гр. София, бул. Цар Освободител 15, представляван от ректора проф. дфн Атанас Герджиков, да заплати на П.Н.И., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, разноски размер на 510 лв. адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА СУ „Св. Климент Охридски”, булстат *********, адрес гр. София, бул. Цар Освободител 15, представляван от ректора проф. дфн Атанас Герджиков, да заплати по сметката на Районен съд - Балчик  държавна такса в размер на 30 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: