Р Е Ш
Е Н И Е
№
27.08.2019 г. гр.
Балчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Балчик граждански състав
на двадесет и девети юли през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Цонко Иванов
Членове:
Съдебни
заседатели:
секретар Р.С.
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия
Иванов
гр.дело № 938
по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
от П.Н.И., с ЕГН: **********,***, със
съдебен адрес:***, против СУ „Св. Климент Охридски”, булстат *********, адрес:
гр. София, бул. „Цар Освободител“ 15, представляван от ректора проф. дфн Атанас
Герджиков с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Ищецът, чрез
пълномощника си твърди, че по пощата на 19.10.2018 г. получава заповед № РД
25-25 от 16.10.2018 г., с която ректора на СУ„Св. Климент Охридски” ѝ
налага дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение се
прекратява. Оспорва твърденията, че умишлено е извършила нарушения на трудовата
дисциплина. Твърди, че наказанието „уволнение“ ѝ е наложена по време на
отпуск по болест, без да са изпълнени изискванията на КТ. Моли съдът да се
убеди в основателността на твърденията ѝ да постанови решение, с което да
отмени заповед № РД 25-25 от 16.10.2018 г. за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Ответника
СУ„Св.Климент Охридски”, булстат *********, адрес гр. София, бул. „Цар
Освободител“ 15, представляван от
ректора проф. дфн Атанас Герджиков, чрез пълн. ст.ю.к. Г. Кунева, прави
възражение за неподсъдност на делото, като представя и отговор по чл.131 ГПК.
Счита исканията на ищеца за незаконни и неосноваващи се на фактическите
обстоятелства. Твърди, че заповедта за дисциплинарното наказание „уволнение“ е
законосъобразна. Установено е от техник от фирма „Датекс“, поддържащ фискалните
устройства на ответника, че е извършена манипулация на фискалното устройство от
ищцата. Твърди, че ищцата е нарушила вътрешния трудов ред, като е допуснала
нарушение на трудовата дисциплина. Поискани са й писмени обяснения, събрани са
всички доказателства и работодателят е преценил, че е извършено тежко нарушение
на трудовата дисциплина, и затова е наложил предвиденото най-тежко наказание
„уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 188, т. 3, във вр.
с чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, и чл. 187,
ал. 1, т. 9 и т. 10 от КТ.
Съдът, като
съобрази доказателствата по делото и становищата на страните прие: По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: Тежестта на доказване,
т. е. задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът
по настоящото дело – СУ
„Св.Климент Охридски”. А законността на едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата,
предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал.
1 КТ, както и в чл. 333 КТ. След установяване факта на нарушението на трудовата
дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното
неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези
обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ,
във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето
потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник. Но
когато дисциплинарно уволненият е от категорията на работниците и служителите,
изчерпателно изброени в чл. 333, ал. 1 и 3 КТ, работодателят преди да наложи
най-тежкото дисциплинарно наказание е длъжен да изпълни изискванията за
предварителната закрила. С разпоредбата на чл. 333 КТ законодателят е свързал
изискванията на предварителната закрила при уволнение с посочените в закона
основания за прекратяване на трудовото правоотношение /чл. 328, ал. 1, т. 2, 3,
5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ/. Когато за извършване на уволнението се
изисква предварителното разрешение на инспекцията по труда или съгласието на
синдикален орган и такова разрешение или съгласие не е било искано или не е
било дадено преди уволнението съдът отменя заповедта за уволнение като
незаконно само на това основание без да разглежда трудовия спор по същество –
арг. чл. 344, ал. 3 КТ. В исковата молба са наведени фактически твърдения, че
към момента на връчване на уволнителната заповед ищцата е ползвала разрешен от
компетентния здравен орган отпуск при временна неработоспособност – за периода
от 03.10.2018 г. до 16.10.2018 г., впоследствие удължен да периода 17.10.2018
г. до 23.10.2018 г., т.е. че се е ползвал от предварителна закрила по чл. 333,
ал. 1, т. 4 КТ - доводът за незаконност на процесното уволнение е свързан с
неспазване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ поради
връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в момент,
когато е била в болничен поради временна неработоспособност поради общо
заболяване. По възражението за неспазена предварителната закрила по чл. 333,
ал. 1, т. 4 КТ съдът намира следното: Съгласно цитираната норма, дисциплинарно
уволнение може да се наложи от работодателя само с предварително разрешение на
Инспекцията по труда, ако работникът или служителят е започнал ползването на
разрешения му отпуск. На основание чл. 333, ал. 7 КТ закрилата по тази норма се
отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение, т.е. и закрилата по
чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, се отнася към момента на връчване на заповедта за
уволнение. Работодателят не може да уволни работник или служител, който към
този момент е започнал ползването на разрешен му отпуск /така решение №
122/10.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4477/2013 г., IV г.о., решение № 182/
18.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1220/2011 г., III г.о./. Работникът или
служителят, обаче, следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и
да е показал ясно, че е започнал ползването на отпуска, като видно от копие на
електронно съобщение ищцата е уведомила гл. касиер за болничния от 17 до
23.10.2018 г., както и се явила на 19.10.2018 г. да представи болничния се на
прекия си ръководител гл.касиер Георгиева. Разпитана св.Георгиева не оспорва
подписа си и че е приела болничния лист на 19.10.2018 г. По този начин работодателя
е уведомен, като
е имал възможност, като съобрази това обстоятелство и за да избегне
незаконосъобразното уволнение, да отмени издадената заповед на основание чл.
344, ал. 2 от КТ, което не би препятствало налагането на съответното наказание,
но вече при спазване на изискванията за законосъобразност. В случая процесната заповед за дисциплинарно уволнение е издадена на 16.10.2018
г., но връчена на 19.10.2018 г., в условия на отказ подписан от двама свидетели
независимо от факта, че отпуска по болест е продължен с представения болничен
лист. Наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване.
Следователно е необходима преценка дали към 19.10.2018 г. /датата на връчване
на заповедта за дисциплинарно уволнение/, е налице предварителна закрила по чл.
333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като денят на налагане на дисциплинарното наказание
уволнение е денят, в който заповедта е връчена на работника или служителя или
денят на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна
разписка. Моментът на прекратяване на трудовото правоотношение е датата на
връчване на заповедта за уволнение, съгласно чл. 195, ал. 3 КТ. Уволнителната
заповед произвежда действие от датата на връчването й на работника, от който
момент се прекратява и трудовото правоотношение между страните, а не от датата
на издаването й. Това е безспорно с оглед твърденията на ищцата и писмените
доказателства представени с трудовото досие от ответника. Закрилата по чл.
333, ал. 1, т. 4 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът е
започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се прилага само когато
работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без
значение точно какъв-платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна
неработоспособност и др./. Ищцата е изпълнила задължението си по чл. 9, ал. 2
от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и е представила
новия болничен лист, като е уведомила работодателя чрез прекия си началник
гл.касиер до два работни дни от издаването му. Цитираната разпоредба предвижда
в условия на алтернативност два начина, по които работникът/служителят да
извести работодателя си за разрешения му отпуск - като представи болничния лист
или като само го уведоми, без изискване за форма. Ответника не твърди или
доказа по делото, че ищцата да е работила в този период. При връчването на
заповедта за уволнение на ищцата не е поставен въпрос дали са налице
обстоятелства, поставящи я в хипотеза на предварителна закрила, например не е
поискано тя да попълни декларация за съществуване или не на такива
обстоятелства. При условие, че ищцата е изпълнила вмененото й с НМЕ задължение
да представи болничния лист на работодателя/осигурителя до два работни дни от
издаването му, тя не може да се счита за недобросъвестна и поради това
необхваната от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от ГПК. По делото не е спорно,
че работодателят не е поискал разрешение от Инспекцията по
труда.
Поради това и на основание чл. 344, ал. 3 от КТ заповедта за уволнение подлежи
на отмяна като незаконна, без съдът да разглежда спора по същество.
Искът по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и подлежи на уважаване.
С оглед изхода
от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на разноски в размер
на 510лева адвокатско възнаграждение.
На основание чл.
78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати по
сметка на съда държавна такса в размер на 30 лв.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ дисциплинарното
наказание уволнение на П.Н.И., с ЕГН: **********,*** със съдебен адрес ***, от
длъжността касиер в Университетска ботаническа градина - Балчик на
СУ„Св.Климент Охридски”, булстат *********, адрес: гр. София, бул. Цар
Освободител 15, представляван от ректора проф. дфн Атанас Герджиков, извършено
на основание чл. 188, т. 3 КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ и чл. 187, ал.
1, т. 9 и т. 10 КТ, във вр. с чл. 126, т. 8 КТ, във вр. с чл. 6 и чл. 10, от
Правилника за вътрешния трудов ред на СУ „Св. Климент Охридски” със заповед на
ответника № РД 25-25/16.10.2018 г., връчена на ищеца на 19.10.2018 г.
ОСЪЖДА СУ „Св. Климент
Охридски”, булстат *********, адрес гр. София, бул. Цар Освободител 15,
представляван от ректора проф. дфн Атанас Герджиков, да заплати на П.Н.И., с
ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, разноски размер на 510 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА СУ „Св. Климент
Охридски”, булстат *********, адрес гр. София, бул. Цар Освободител 15,
представляван от ректора проф. дфн Атанас Герджиков, да заплати по сметката на Районен
съд - Балчик държавна такса в размер на 30
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: