РЕШЕНИЕ
град
Стара Загора
08.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Осми
Януари през Две хиляди и Двадесета година в състав:
Председател: Р. Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в
присъствието на прокурор ………… като
разгледа докладваното от съдията Чиликов А.Н.Д. 2954 по описа за 2019 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление
№ 27-247 / 20.03.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „ Медицински одит“ / ИАМО/ град София.
Жалбоподателят недоволен от наложеното
наказание, моли съда да го отмени. Мотивира се, че не е извършено
административно нарушение.
В с.з. чрез адвокат Ш. поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт
Кънева в.с.з. взема становище, че жалбата е неоснователна, че правилно е
приложен материалния закон и е спазен процесуалния ред за налагане на административно
наказание. Пледира да се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства
установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени–
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на
наказателното постановление и АУАН,след обсъждане становищата на страните съдът
приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е
основателна макар и на основание различно от посоченото в жалбата.
Административно-наказващият орган в
наказателното постановление е приел за установено следното :
По пункт 1.
На 07.11.2017 г. пациентът А.п.т
на 81 г. е посетила за четвърти път кабинета на д-р С. М. в „АИПСМП - д-р С.М."
ЕООД в 16:20 часа, видно от Амбулаторен лист № 002196. Като Основна диагноза е
била записана: „Други интерстициални белодробни болести с фиброза, МКБ J 84.1". Не са били посочени „Придружаващи
заболявания и усложнения". В графа Анамнеза е отразено: „С оплаквания от
кашлица с отделяне на жълти храчки, тежест в гърдите, недостиг на въздух.
М.07/17 лекувана с Левофлоксацин 500 мг 7 дни, линекс, ердомед. Приема конкор,
Сартег за АХ и метфодиаб за ЗД". Като Обективно състояние е посочено:
„Леко увредено общо състояние. Сонорен перкуторен тон. Намалена РП. Везикуларно
дишане с оскъдни крепитации в основите. Ритмична СД. СЧ - 86/мин. АКН - 140/90.
Корем и крайници - б.о. 02 сат - 98%". В графа Изследвания е записано: ,,Ro graphia - 07/07/2017 симетричен гръден кош.
Двустранна пулмофиброза по изразено в дясно". Като Терапия е определена:
„ХДР. Амоксиклав 1,0 2x1 т. Линекс форте 2x1 к.".
Назначената антибиотична
терапия е била без проведено микробиологично изследване на храчка.
От Амбулаторен лист № 002196
от 07.11.2017 г. е видно, че не е проведено диференциално-диагностично насочено
изследване на пациентката за туберкулоза - изследване на храчка, Манту тест и
контролна рентгенография, въпреки персистиране на оплакванията, продължилата с
месеци кашлица и липсата на ефект от назначената терапия.
По пункт 2
На 30.01.2018 г. пациентката
А.п.т е посетила пореден пети път кабинета на д-р М. в „АИПСМП - д-р С.М."
ЕООД в 15:50 часа, видно от Амбулаторен лист № 000253. Отразена е Основна
диагноза „Други интерстициални белодробни болести с фиброза, МКБ J 84.1". Отново не са посочени „Придружаващи
заболявания и усложнения". В графа Анамнеза е записано: „С оплаквания от
кашлица с отделяне на храчки, тежест в гърдите, недостиг на въздух. Хрема с
водниста секреция. От 17/01/18 г. до 23/01/18 г. лекувана в нефрологична
клиника с Ванкомицин. След изписването Ципрофлоксацин 2x500 мг 5 дни".
Като Обективно състояние е посочено: „Леко увредено общо състояние. Сонорен
перкуторен тон. Намалена РП. Везикуларно дишане с влажни хрипове крепитации в
основите повече в дясно. Аитмична СД - екстрасистолна аритмия. СЧ - 80/мин. АКН
- 130/90. Корем и крайници - б.о.". В графа изследвания няма отразени
такива. Като Терапия е посочено: „ХДР. Геломиртол форте 2х1к.".
От Амбулаторен лист № 000253
от 30.01.2018 г. е видно, че не е било проведено диференциално-диагностично
насочено изследване на пациентката за туберкулоза - изследване на храчка, Манту
тест и контролна рентгенография, въпреки персистиране на оплакванията,
продължилата с месеци кашлица и липсата на ефект от назначената терапия.
По пункт 3
На 07.11.2017 г. А.т е
посетила за четвърти път кабинета на д-р М. в „АИПСМП - д-р С.М." ЕООД в
16:20 часа, видно от Амбулаторен лист № 002196. Като Основна диагноза е
записана: „Други интерстициални белодробни болести с фиброза, МКБ J 84.1". Като Обективно състояние е посочено:
„Леко увредено общо състояние. Сонорен перкуторен тон. Намалена РП. Везикуларно
дишане с оскъдни крепитации в основите. Ритмична СД. СЧ - 86/мин. АКН - 140/90.
Корем и крайници - б.о. 02 сат - 98%". В отразеното Обективно състояние
отново липсва описанието на пълен
статус:
съзнание, телосложение, кожа и видими лигавици, глава, шия и щитовидна жлеза,
наличието или отсъствието на ПЛВ (периферни лимфни възли), наличието или
липсата на фебрилитет, палпация на черен дроб, слезка и бъбреци, наличието на
положително или отрицателно сукусио реналис.
По пункт 4
На 30.01.2018 г. пациентката
А.п.т е посетила за пореден пети път кабинета на д-р М. в „АИПСМП - д-р С.М."
ЕООД в 15:50 часа, видно от Амбулаторен лист № 000253. Отразена е Основна
диагноза „Други интерстициални белодробни болести с фиброза, МКБ J 84.1". Като Обективно състояние е посочено:
„Леко увредено общо състояние. Сонорен перкуторен тон. Намалена РП. Везикуларно
дишане с влажни хрипове крепитации в основите повече в дясно. Аитмична СД -
екстрасистолна аритмия. СЧ - 80/мин. АКН - 130/90. Корем и крайници -
б.о.". В графа изследвания няма отразени такива. В отразеното Обективно
състояние, за пореден път
липсва
описанието на пълен статус: съзнание, телосложение, кожа и видими лигавици,
глава, шия и щитовидна жлеза, наличието или отсъствието на ПЛВ (периферни
лимфни възли), наличието или липсата на фебрилитет, палпация на черен дроб,
слезка и бъбреци, наличието на положително или отрицателно сукусио реналис,
съгласно изискванията на Медицински стандарт „Пневмология и фтизиатрия" за
„извършване на "неинвазивни" диагностични процедури: ... пълен
статус".
Описаната фактическа обстановка се установява
от показанията на свидетелите И.С. / актосъставител /,амбулаторен лист
№002196/07.11.2017 година; амбулаторен лист №000253/30.01.2018 година;
заповед №РД-27-247/21.06.2018 година на Изпълнителния Директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит“; диплома за висше образование №001528; свидетелство
за призната специалност №000237; свидетелство за призната специалност №001843;епикриза
.
При така установената фактическа
обстановка административно-наказващият орган е приел, че чрез бездействия
жалбоподателят М. при условията на съвкупност е извършил четири отделни административни
нарушения и е наложил административни наказания за всяко едно от тях както
следва :
-
По
пункт 1 - При осъществената медицинска помощ на А.п.т, д-р С.М., в качеството
му на лекуващ лекар и като специалист по Пневмология и физиатрия, с
бездействието си е нарушил правото на пациента да получи качествена медицинска
помощ. Това по същество е нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето : „Като пациент
всеки има право на: достъпна и качествена здравна помощ;", в частта
„качествена здравна помощ", във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за
здравето: „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на
следните принципи: зачитане правата на пациента".На основание чл. 229, ал.
1 ЗЗ е наложено административно наказание Глоба в размер на 300 лева.
-
По
пункт 2 -При осъществената на 30.01.2018 г. медицинска помощ на А.п.т, д-р С.М.,
в качеството му на лекуващ лекар и като специалист по Пневмология и фтизиатрия,
с бездействието си е нарушил правото на пациента да получи качествена
медицинска помощ. Това по същество
е нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона
за здравето
: „ Като пациент всеки има право на: достъпна и качествена
здравна помощ;", в частта „качествена здравна помощ", във връзка с
чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето: „Правото на достъпна медицинска
помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: зачитане правата на
пациента".На основание чл. 229, ал. 1 ЗЗ е наложено административно
наказание Глоба в размер на 300 лева.
-
По
пункт 3 - При осъществената на 07.11.2017 г. медицинска помощ на А.п.т, д-р С.М.,
чрез бездействието си, в качеството му на лекуващ лекар, специалист по
Пневмология и фтизиатрия,
е нарушил Наредба № 16 от 4 юни 2010 г.
за утвърждаване на Медицински стандарт „Пневмология и фтизиатрия" раздел
I. Характеристика на специалността "Пневмология и фтизиатрия" и
професионална квалификация за нейното практикуване, 2. Дейност и изисквания за
професионална квалификация, точка 2.2.2. Извършване на "неинвазивни"
диагностични процедури: снемане на анамнеза, пълен статус, насочено
физикално изследване.На основание чл. 115, ал. 1 във вр. с чл. 117 ЗЛЗ е
наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 лева.
-
По
пункт 4 -При осъществената на 30.01.2018 г. медицинска помощ на А.п.т, д-р С.М.,
чрез бездействието си, в качеството му на лекуващ лекар, специалист по Пневмология
и фтизиатрия, е нарушил е нарушил Наредба № 16 от 4 юни 2010 г. за
утвърждаване на Медицински стандарт „Пневмология и фтизиатрия" раздел
I.Характеристика на специалността "Пневмология и фтизиатрия" и
професионална квалификация за нейното практикуване, 2. Дейност и изисквания за
професионална квалификация, точка 2.2.2. Извършване на "неинвазивни"
диагностични процедури: снемане на анамнеза, пълен статус, насочено
физикално изследване.На основание чл. 115, ал. 1 във вр. с чл. 117 ЗЛЗ е
наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 лева.
Събраните доказателствени средства –
показанията на св. С.,
амбулаторен лист №002196/07.11.2017 година; амбулаторен лист №000253/30.01.2018
година – сочат, че жалбоподателят М. е допуснал
бездействия, с които не е назначил изследване за туберколоза и не е
отразил пълния статус на пациента в медицинската документация.
Посочената правна квалификация на
административните нарушения – по пункт 1 и пункт 2 – чл. 86, ал. 1 т. 3 във вр.
с чл. 81, ал. 2 т. 4 ЗЗ и по пункт 3 и пункт 4 - Наредба № 16 от 4 юни 2010 г.– не
може да се възприеме безрезервно.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 т. 3
от ЗЗ по същество е декларативна правна норма / съдържа правно регламентирани
основни принципи/ и като такава е абстрактна и бланкетна – няма самостоятелно
приложение.Термините „качествена“ и „ достъпна „ са характеристики на дължимата
здравна помощ към пациентите.Съдържанието на тези качествени характеристики е
доразвито в подзаконовите нормативни актове – Наредба за утвърждаване на
медицински стандарти.
И това е така най-малкото защото
качествените характеристики на медицинската помощ – качествена и достъпна–
следва да имат конкретно, ясно и точно съдържание.
В конкретният случай
административно-наказващият орган е следвало да конкретизира правната
квалификация на деянието като препрати /превърже / разпоредбата на чл. 86, ал.
1 т. 3 ЗЗ към съответната норма на подзаконовия нормативен акт / Наредбата за
утвърждаване на медицинските стандарти/.
Вместо това обаче препращането е
направено единствено към чл. 81, ал. 2 т. 4
ЗЗ.Тук правната квалификация е отново опорочена. Разпоредбата на чл. 81,
ал. 2 т. 4 ЗЗ по същество е също абстрактна и бланкетна – няма самостоятелно
приложение.Тя регламентира общо зачитане правата на пациента.Този извод следва
безспорно от чл. 81, ал. 3 ЗЗ, който препраща към подзаконов акт – наредба на
МС, сх която се уреждат условията и редът за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ.
Следователно претендираната от
административно-наказващият орган правна квалификация на деянието / чл. 86, ал.
1 т. 3 във вр. с чл. 81 , ал. 2 т. 4 ЗЗ
/ е непълна и няма самостоятелно приложение.
Посочените дължими действия,
които жалбоподателят М. в качеството си
на лекуващ лекар не е извършил за да удовлетвори изискването за достъпна и
качествена здравна помощ следва да намерят своята конкретизация и в правна
квалификация.
Това обаче не е сторено, с което
е нарушен чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН и съдът е поставен в невъзможност да
осъществи контрол вменените неизвършени действия свързани с оказването на
медицинската помощ до колко съответстват на правната квалификация и покриват ли
изискванията за качествена и достъпна медицинска помощ.
За нарушенията по пункт 3 и пункт
4 административно наказващият орган е посочил, че е нарушена Наредба № 16 от 4 Юни 2010 г.Подобна правна квалификация
съдържа пороци в две насоки.
Първо, Наредбата е подзаконов
нормативен акт, който се издава във връзка с приложението на част от нормативен
акт от по-висок ранг / закон, правилник и т.н. / т.е Наредбата е издадена във
връзка и на основание друг нормативен акт. При вменено нарушение на Наредбата
какъвто е настоящият случай е следвало да се посочи и във връзка с коя норма на
нормативния акт от по-висок ранг е извършено административното нарушение.
Второ, посочването единствено на
наредбата без конкретизация прави правната квалификация твърде абстрактна,
неясна и неточна.
Посочените дължими действия, които
жалбоподателят М. в качеството си на
лекуващ лекар не е извършил за да удовлетвори изискването за посочването на
здравния статус на пациента в медицинската документация следва да намерят
своята конкретизация и в правна квалификация.
Това обаче не е сторено, с което
е нарушен чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН и съдът е поставен в невъзможност да
осъществи контрол вменените неизвършени действия свързани с оказването на
медицинската помощ до колко съответстват на правната квалификация и покриват ли
изискванията за качествена и достъпна медицинска помощ.
С посочените пропуски не са
изпълнени изискванията на законодателя в чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН, което
опорочава и формата на наказателното
постановление като акт на административно-наказателния процес и съществено е
ограничено правото на защита на нарушителя.Последното е функция на конкретно,
ясно и точно формулирано административно обвинение.
Съответствието между
обстоятелствената част на наказателното постановление / чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН
/ и правната квалификация на деянието / чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН / е от решаващо
значение за форма и законосъобразност на всеки административен акт,което в
случая липсва.
По изложените съображения съдът
приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение, неотстранимо в
съдебната фаза и водещо до отмяна на атакуваното наказателно
постановление .
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 27-247 / 20.03.2019 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „ Медицински одит“ / ИАМО/ град
София, с което са наложени
административни наказания Глоба в размер на 300 лева / ТРИСТА /, Глоба в
размер на 300 лева / ТРИСТА / , ГЛОБА в размер на 1 000 лева/
ХИЛЯДА /, ГЛОБА в размер на 1 000 лева/ ХИЛЯДА / на С.И. *** ,ЕГН – **********.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14
дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: