№ 958
гр. Благоевград , 02.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на втори септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500733 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК **** седалище и адрес на
управление гр. София, район „...“, ж. к. „...-10“, бул. „...“ № 25, офис сграда
„...“, ет. 2, оф. 4, представлявано от Ю.Х.Ю., подадена против частта от
разпореждане № 247 от 30.06.2021 г., постановено по частно гражданско дело
№ 1669 от 2021 г. на Районен съд Благоевград, с която е отхвърлено
заявлението на фирмата за издаване на заповед за изпълнение срещу ДЖ. ИВ.
Х., ЕГН **********, адрес гр. Благоевград, ул. „...“ № 3, вх. „А“, ет. 1, ап. 1,
за сумата от 594 лева, представляваща застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги от 26.02.2019 г. към договор за заем CrediHome № ****,
дължима за периода 08.10.2019 г. - 08.03.2020 г. В жалбата се излагат доводи
за незаконосъобразност на оспорения първоинстанционен акт. Моли се за
неговата отмяна и връщане на делото на районния съд със задължителни
указания за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК и за въпросното вземане.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, копие на жалбата не е
връчвано на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
1
6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника
Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По
силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за
законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба,
разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими
към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище
по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без
да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната
жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат
значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в
двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам
преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с
частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което
разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин
съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния
закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана
посредством оплакванията за незаконосъобразност.
Районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за
застрахователната премия, защото е приел, че в тази част договорът за
допълнителни услуги противоречи на добрите нрави, а освен това е налице и
обоснована вероятност да се касае за неравноправна клауза.
Окръжният съд споделя аргументите, изложени от първата инстанция.
Същността на производството по чл. 410 от ГПК е да се установи дали едно
вземане е спорно. Затова проверката, която съдът по принцип извършва на
заявлението, се ограничава до неговата редовност. С изменението и
допълнението на ГПК, посредством ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 100 от
2019 г., в чл. 410, ал. 3 от ГПК се предвиди - в отклонение от общото правило
- че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към
заявлението по чл. 410 от ГПК задължително се прилагат договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива. В чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК пък
беше разписано, че съдът отказва издаване на заповед за изпълнение и в
случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на
клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По
този начин законодателят вмени в задължение на съда в хода на заповедното
2
производство да следи не само за формалната редовност на заявлението, а и
за съществуването или предполагаемото съществуване на неравноправни
клаузи. Това задължение произтича и от общия принцип за служебно начало,
тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въведе изрично задължение за съда служебно
да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Ето защо законосъобразно районният съд е осъществил проверка,
имаща за цел да установи налице ли са неравноправни клаузи, във връзка с
които е породено процесното парично вземане, и спазени ли са добрите
нрави.
Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице,
което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята
професионална дейност. В настоящия случай, от доказателствата по делото и
най-вече от приложения към заявлението договор за потребителски кредит
под формата на заем CrediHome е видно, че ДЖ. ИВ. Х., за която се твърди, че
е длъжник, действително има качеството на потребител.
От нормата на чл. 143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са
онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри
нрави и посредством които се създава значително неравновесие
/неравнопоставеност/ между търговеца /икономически по-силната страна/ и
потребителя /икономически по-слабата страна/. Защитата на потребителя е
изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на такива /чл. 2 от ЗПК/. Водещо е разбирането
да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя и същият да не
дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.
В чл. 4.3 от процесния договор за допълнителни услуги е уговорено, че в
случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на
"Микро кредит" АД и заплащането на дължимата еднократна застрахователна
премия е финансирано от "Микро кредит" АД, то клиентът ще дължи
връщане на сумата на дружеството на равни вноски. Съгласно чл. 4.8 от
договора за допълнителни услуги, цената на застраховката се дължи от
потребителя дори и в случаите на предсрочно погасяване на договора за заем,
както и при отказ от сключения договор за заем CrediHome в рамките на
3
законоустановения 14-дневен срок, т. е. възнаграждението за допълнителните
услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента поради
отказ или прекратяване на договора. Тази клауза налага на потребителя да
изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна не изпълни своите
задължения. Тя действително се явява вероятно неравноправна по смисъла на
чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Цената на тази
допълнителна услуга е много близка по размер до предоставената в заем
сума. Клаузите, отнасящи се до въпросната застраховка, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значителен дисбаланс между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Уговорките за
заплащане на такава допълнителна услуга поставят в по-неблагоприятна
позиция потребителя, не защитават правата му като по-слаба страна в
правоотношението и наистина имат за резултат съществено неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора.
Трябва да се изтъкне и фактът, че бенефициент по застраховката е не
длъжникът, а търговецът. Иде реч за застраховка в полза на кредитор,
сключена от длъжник по смисъла на чл. 383 от КЗ, а не за застраховка,
сключена от кредитор за обезпечение по чл. 382 от КЗ. Описаната
допълнителна услуга по финансиране на заплащането на дължимата
застрахователна премия сама по себе си представлява договор за
потребителски кредит, а с уговарянето дължимото възнаграждение за
застрахователната премия да се разсрочи и да се включи в размера на
погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Това се отнася и за настоящата
такава.
Безспорно е налице и нееквивалентност на престациите. Осъществена е
хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Съотношението между дължимата
застрахователна премия и покрития застрахователен риск дава основание да
се приеме, че застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите
нрави и накърнява принципите на добросъвестността, справедливостта и
еквивалентността на насрещните престации. Застраховката е сключена в
полза на кредитора и като представляващ застрахователя, което допълнително
обосновава извода, че тя е условие, наложено от кредитора, а не избрано
4
свободно от потребителя.
Ирелевантно е обстоятелството, изтъкнато от частния жалбоподател, че
съгласието за ползване на допълнителната услуга не е задължителна
предпоставка за предоставянето на заема. Тук следва да се подчертае, че
самият характер на въпросната уговорка създава неравноправността, а не
фактът на приемането й.
С оглед изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна.
Разпореждането на Районен съд Благоевград е законосъобразно в атакуваната
му част.
Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка
Калчева, настоящото определение няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от горните мотиви, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение,
IV въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ****
седалище и адрес на управление гр. София, район „...“, ж. к. „...-10“, бул. „...“
№ 25, офис сграда „...“, ет. 2, оф. 4, представлявано от Ю.Х.Ю., подадена
против частта от разпореждане № 247 от 30.06.2021 г., постановено по частно
гражданско дело № 1669 от 2021 г. на Районен съд Благоевград, с която е
отхвърлено заявлението на фирмата за издаване на заповед за изпълнение
срещу ДЖ. ИВ. Х., ЕГН **********, адрес гр. Благоевград, ул. „...“ № 3, вх.
„А“, ет. 1, ап. 1, за сумата от 594 лева, представляваща застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги от 26.02.2019 г. към договор за
заем CrediHome № ****, дължима за периода 08.10.2019 г. - 08.03.2020 г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5