№ 20589
гр. София, 12.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110163909 по описа за 2022 година
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 257430/23.11.2022г. на СРС,
уточнена с Допълнителни съображения, вх. № 285154/21.12.2022г. на СРС. С Разпореждане
№ 21025/15.02.2023г. производството по делото е частично прекратено.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на:
Дата: 11 юни 2023г.
Час: 13:40
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът А. П. Г. е предявил срещу ответника "Йеттел България" ЕАД искове с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
му заплати, сумите, както следва:
405,68 лева - недължимо надплатени за периода м.12.2019г.-м.06.2021г. суми
по сключен с ответника договор за доставка на мобилни услуги;
52,65 лева - недължимо платена сума, начислена извън срока на договора,
включително неустойка за прекратяване на договора;
350,00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в подлагане
на ищеца на тормоз в работно време, при което той се е налагало многократно да
обяснява, че е надвнесъл суми и не е длъжник на дружеството.
Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за мобилни услуги за срок от 24
месеца, считано от 29.03.2019г., до 29.03.2021г. Тъй като загубил телефона със сим-картата,
от ищеца било поискано да подпише нов договор. Ищецът надписал сметките за
1
предоставените услуги, поради което от страна на ищеца били заплатени сметки в по-висок
размер, описани в исковата молба. Наред с това след приключването на срока на договора на
ищеца били начислени суми за плащане, въпреки прекратяването му. Ответникът подложил
ищеца на тормоз, включително в работно време, като се налагало многократно да обяснява
едни и същи факти - че е надвнесъл суми и че не е длъжник на мобилния оператор, с което
му причинил неимуществени вреди.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "Йеттел България" ЕАД чрез юрк. Живко
Стойчев е подал Отговор на исковата молба, вх. № 126327/05.05.2023г. на СРС, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че ищецът имал сключен два
договора - за мобилен интернет и за мобилни гласови услуги. Вторият договор се отнасял
към номер, който бил пренесен в мрежата на "Йеттел" едва на 08.07.2019г. Номерът
съответно бил пренесен в мрежата на друг оператор на 10.06.2021г. и, тъй като договорът
бил прекратено предсрочно, била начислена неустойка от 13,44 лева. След 10.06.2021г. за
номера не били начислявани месечни такси, тъй като не бил ползван в мрежата на
ответника. Що се касае до договора за интернет обаче, срокът на същия изтекъл на
29.03.2021г. Поради липса на заявление за отказ от услуги договорът се трансформирал в
безсрочен и оставал активен. Аргументира се коректно начисляване на дължимите суми.
Твърди, че щом ищецът ги е платил, значи е съгласен с размера им. Претенциите за
неимуществени вреди се преценяват като неоснователни.
Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на описаните в исковата молба плащания в сочения от
него завишен размер. Ответникът следва да установи наличие на основание да задържи
сочените от ищеца суми. По иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
доказателствената тежест е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи противоправно поведение на служители на ответника /действие или
бездействие/, възникване на сочените от него вреди и техния характер, както и причинна
връзка с противоправното поведение на служителите на ответника. Извън това в тежест на
всяка от страните е да установи обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Не са налице обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства като относими, допустими и необходими за решаване на правния
спор.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
2
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от
процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално
съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на
спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата може да бъде
намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ет. 2, ст. 204. За
връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423,
0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните , че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на
доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3