Р Е Ш
Е Н И Е
№ 141
Гр. Перник, 30.09.2022 година.
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесети и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор
Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов КАНД № 145 по описа за 2022 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ****, чрез П.К.Й.–
процесуален представител против Решение №287 от 14.04.2022 година, постановено
по АНД № 1894 по описа за 2021 година на Районен съд Перник.
С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно
постановление № Е-НП-6 от 19.10.2021
година, издадено от заместник – министъра на енергетиката, с което на „****“
ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1324, ж.к. ****,
представлявано от Л.Ц.Н.и Р.К.Н.на основание чл. 94, ал. 1 от Закона за
подземните богатства е наложена имуществена санкция в размер на 50 000
/петдесет хиляди/ лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 77, във връзка с
чл. 87, ал. 1, във връзка с чл. 88, т. 3 от ЗПБ.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност
на първоинстанционното решение. Изразява се несъгласие с изводите на районния
съд за неиндивидуализиран състав на процесното нарушение и във връзка с
констатациите на районния съд по отношение на допуснати съществени процесуални
нарушения. Иска да се постанови решение, с което да се отмени съдебния акт,
предмет на касационна проверка и да се потвърди издаденото наказателно
постановление.
Ответникът по жалбата, в срока по чл. 213а,ал.4 от АПК
във вр. с чл.63в от ЗАНН е депозирал отговор, в който излага доводи за
недопустимост и неоснователност на касационната жалба.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година касаторът
редовно призован не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година
ответникът по касационната жалба редовно призован, се представлява от адвокат А.Х.от
АК София, която оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила
решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага да бъде оставено в сила решението на районния съд.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по
делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.
218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
С Наказателно постановление № Е-НП-6 от 19.10.2021
година, заместник – министъра на енергетиката, на основание чл. 94, ал. 1 от
ЗПБ е наложил на „****“ ООД, имуществена санкция в размер на 50 000
/петдесет хиляди/ лева за това, че на 04.11.2020 година чрез подизпълнител ****ООД
е извършвало добив на подземни богатства – строителни матирали – доломити, по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР
на ЗПБ чрез пробивно – взривни работи при височина на стъпалото 19 м., при
допустима максимална височина на стъпалото – 12м., в нарушение на утвърдения с
Цялостния работен проект за добив и първична преработка и Годишния работен
проект за добив и първична преработка от находище ****, участък „****за 2020
година ред за промишлено усвояване на запасите на подземни богатства, за
първичната им преработка, както и мерките за опазване и възстановяване на
земните недра и околната среда, представляващо нарушение на чл. 77, във връзка
с чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 88, т.3 от ЗПБ, което е
административно нарушение по смисъла на чл. 94, ал. 1, предл. първо от ЗПБ.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд
Перник. В производството по АНД № 1894 по описа за 2021 година, наказателното
постановление е било отменено.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият
първоинстанционен съд на база събраните и приобщени в хода на делото
доказателства е приел изцяло за безспорно установено от фактическа страна, че с
Решение на Министерски съвет на Република България № 286 от април 2012 година
на „ ****ООД е предоставена концесия за добив на подземни богатства –
строителни материали – доломити от находище ****“, участък“ ****“, разположено
в землищата на с. С. и с. В.,
Община Перник, област Перник. в изпълнение на това решение бил сключен Договор
за предоставяне на концесия да добив на подземни богатства – строителни
материали – доломити от 03.08.2012 година, който бил със срок от 35 години. Към
концесионният договор било сключено Допълнително споразумение №1/21.03.2019
година, с което се прехвърлят изцяло правата и задълженията по концесионният
договор от „****ООД на ****ООД, последното се преименува на „****“ ООД на
12.06.2019 година.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от концесионният договор,
концесионерът – „****“ ООД има право да добива доломити в границите на находище
„ С.“, участък „ ****“. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, б. „4а“ от концесионния
договор, основно задължение на концесионера е да извършва добив на подземни
богатства като изпълнява съгласуваните работни проекти и планове по
концесионния договор, а съгласно чл. 20, ал. 2, т. 1 и т.
2 от концесионния договор за изпълнението на изискванията по опазване на
земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства
концесионерът е длъжен да осъществява дейностите по добив и преработка на
подземни богатства в съответствие с изискванията на действащото
законодателство; да спазва утвърдения с работните проекти ред за промишлено
усвояване на запасите и ресурсите на подземни богатства, за първичната им
преработка, както и мерките за опазване и възстановяване на земните недра и
околната среда.
На 28.04.2021 година служители на **** извършили проверка
и констатирали горепосочените нарушения. Бил съставен АУАН № 4/ 28.04.2021
година за нарушение на разпоредбите на чл. 77, във връзка с чл. 87, ал. 1 и ал.
2, т. 2, във връзка с чл. 88, т. 4 от ЗПБ, във връзка с чл. 94, ал. 1 от ЗПБ.
Въз основа на така установените факти, наказващият орган
издал процесното наказателно постановление, в което била възприета изцяло
идентично фактическа обстановка на нарушението и правната квалификация на
същото, които били отразени и в АУАН.
При така възприетите от страна на първоинстанционният съд
факти същият е достигнал до извод от правна страна, че съставеният за
процесното нарушение акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление
са издадени при допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават
законосъобразността му и обосновават основания за отмяна на наказателното
постановление. Приел е също така за недоказано по категоричен начин, че
вмененото нарушение е извършено именно от „****“ ООД.
Решението е правилно.
Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационният съд
дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон
следи служебно.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема
установената от Районен съд Перник фактическа обстановка, която кореспондира
със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд правилно и въз
основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.
Настоящата касационна инстанция споделя изводите на
Районния съд относно това, че при ангажиране на административнонаказателната
отговорност на ответника са допуснати съществени процесуални нарушения, а
именно, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Аргументите за това са, че за въпросното нарушение отговорността на
концесионера е била ангажирана на основание чл. 94, ал. 1 от ЗПБ, която
предвижда наказание за този, който не изпълнява задълженията по опазване на
земните недра чрез рационалното ползване на подземни богатства или извършва
дейности по управление, включително, но не само по депониране, преработване,
използване и обезвреждане на минни отпадъци без разрешително или план за
управление. От съдържанието на тази разпоредба видно, че тя съдържа различни
състави на административно нарушение, което изисква прецизно очертаване на
елементите от състава на административнонаказателната норма. Точното фактическо
описание на деянието облаче изисква да бъде посочено точно коя хипотеза от
състава на санкционната норма на чл. 94, ал. 1 от ЗПБ е
осъществил ответника по касационната жалба. Категорично неспазването на
императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за точно
описание на нарушението представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
рефлектира върху правото на защита на
концесионера. В тази връзка не се споделят доводите на касатора, че в решението
си първоинстанционния съд не е посочил конкретно кои императивни норми на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН са били нарушени, а напротив посочено е, че нито в АУАН, нито
в НП се съдържа точно описание на фактическата обстановка, при която е било
извършено нарушението.
Предвид горното посочените касационни основания са
напълно неоснователни. При извършената служебна касационна проверка не се
установиха основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд
Перник е постановил валидно и допустимо решение, при правилно приложение на
материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Касационната жалба е неоснователна. Проверяваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно и като такова ще бъде оставено в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се уважи направеното
искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба за
присъждане на съдебни разноски в размер на 2 400 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221,ал.2,пр.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд- Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно
решение № 287 от 14.04.2022 година, постановено по АНД № 1894 по описа за 2022
година на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА ****, с
адрес гр. София, ул.
****да заплати на „****“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София,
1324, ж.к. ****, представлявано от Л.Ц.Н.и Р.К.Н.съдебни разноски в размер на
2 400 лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на ожалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/