РЕШЕНИЕ
Гр. София, 18.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV б състав, в
закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Ивелина Симеонова
като разгледа
докладваното от съдия Мартинова гражданско дело № 3060 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20217850400025 по описа на ЧСИ Л.М.срещу
постановление от 10.02.2021 г. на частен съдебен изпълнител, с което е отказал
да намали разноските по изпълнението.
Жалбоподателят поддържа,
че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е определил разноските в
изпълнението и е оставил без уважение искането му. Твърди, че неправилно е
определено възнаграждение както за образуване на изпълнително дело, така и за
представителство по изпълнителното дело, тъй като не били предприемани
изпълнителни действия. Неправилно била определена и таксата по чл. 26 от
ТТЗЧСИ. Моли обжалваното постановление да бъде отменено.
Взискателят в
производството „Ф.С.Е.М.“ ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата като поддържа, че не са налице основания за отмяна на обжалваното
постановление. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
На основание чл. 436,
ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Л.М.е представил подробни мотиви, в
които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и
мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:
Производството
по изпълнително изпълнително дело № 20217850400025 по описа на ЧСИ Л.М.е
образувано по молба от „Ф.С.Е.М.“ ЕООД от 21.01.2021 г., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 20.05.2020 г. по гр.д. № 32251/2019 г. по описа
на СРС, 118 състав, с който „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. К.И.Б.сумата
от 300 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и
съдействие на ищеца В.Н.В..
Към молбата е представен Договор за правна
защита и съдействие от 21.01.2021 г., с който взискателят и упълномощеното
адвокатско съдружие „Н.Б.“ са уговорили адвокатско възнаграждение за образуване
и процесуално представителство в размер на 280 лева, която е платена към датата
на сключване на договора.
В
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е посочено, че длъжникът има
задължение от 280 лева – адвокатско възнаграждение и 70,67 лева – такси по т.
26 ТТЗЧСИ.
На 28.01.2021
г. „Т.С.“ ЕАД е подало възражение против определените разноски в изпълнителното
производство в частта относно адвокатското възнаграждение и таксите по т. 26 от
ТТЗЧСИ.
С
Постановление от 10.02.2021 г. ЧСИ Л.М.е постановил отказ да намали приетите по
делото разноски.
Съдът намира
от правна страна следното:
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника.
Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на
надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за
разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния
съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на
основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.
Предмет на обжалване
в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Постановление
от 10.02.2021 г., по изпълнително дело № 20217850400025 по описа на ЧСИ Л.М..
Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Направените от
взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение
са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са
представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за
образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е
внесено изцяло и в брой.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и
правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по
искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за
адвокатурата размер. В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл.
10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания възнаграждението е в размер на 1/10 от съответното възнаграждение,
посочен в чл. 7, ал. 2 от Наредбата за вземане до 500 лева. С молбата за
образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на частния
съдебен изпълнител да извършва изпълнителни действия по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ, поради което и не е дължимо възнаграждение за процесуално
представителство по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Следователно адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 200 лева.
Жалбата се явява
основателна в частта, с която е обжалван акта на частния съдебен изпълнител, с
който е оставено без уважение искане за изменение на размера на дължимата
пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) с оглед намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни
изпълнители. В чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ е предвидено, че пропорционалните такси се
събират в процент според материалния интерес. В изпълнение на законовата
делегация е приета Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), като в т. 26 от нея са определени размерите на
дължимата от длъжника пропорционална такса.
Съдът като съобрази
размера на вземането – 300 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 200
лева, намира, че съдебният изпълнител неправилно е определил размера на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. С оглед размера на вземането,
подлежащо на принудително изпълнение пропорционалната такса по т. 26, б. „б“ от ТТРЧСИ е 50 лева.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление
*** - длъжник по изпълнително дело № 20217850400025
по описа на ЧСИ Л.М.Постановление от 10.02.2021 г., в частта, с която оставено
без уважение искането за намаляване на адвокатско възнаграждение в частта над
сумата от 200 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено
по Договор за правна защита и съдействие, сключен на 21.01.2021 г. между
взискателя „Ф.С.Е.М.“ ЕООД и Адвокатско сдружение „Н.Б.“ до размер от 200 (двеста) лева.
ОТМЕНЯ по
жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление
*** - длъжник по изпълнително дело № 20217850400025
по описа на ЧСИ Л.М.Постановление от 10.02.2021 г., в частта, с която оставено
без уважение искането за изменение на размера на дължими суми по т. 26 от Тарифа
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители над сумата
от 50 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ размер
на дължими такси по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители по Тарифа за таксите и разноските към, дължима от „Т.С.“
ЕАД в размер на 50 лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.