Н.ч.х.д.№ 851/2013
год. на ХРС
МОТИВИ:
Частното обвинение срещу подсъдимия Г.Н.Т.
*** е повдигнато, за това, че на 04.08.2013г., в с.Тракиец, обл.Хасковска,
причинил на М.В.Д. *** разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК – а именно –разкъсно-контузна рана на главата, хематом на дясната
лакътна става, охлузвания на гръдния кош, кръвонасядане на шията -
представляващи лека телесна повреда – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Предявен
е и граждански иск от пострадалия М.В.Д. против подсъдимия Г.Н.Т. за сумата в
размер на 5 000 лв., по чл.45 от ЗЗД, за претърпените в резултат на леката
телесна повреда неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането. Претендират се и разноски по делото.
Частният тъжител М.Д., чрез повереника
си пледира за осъждане на подсъдимия.
Същият му причинил описаното телесно увреждане и следвало да понесе
отговорността. На инкриминираната дата подсъдимият нападнал с вилач М.Д.,
удряйки го със сапа на вилача по теменната част на главата, в лакътната става и
в тялото и след като го повалил на земята,
започнал да го души. Без да предприема някакви агресивни действия,
тъжителят получил това телесно увреждане, което било без съмнение, с оглед на
представените писмени и гласни доказателства. Нямало реторсия. Гласните
доказателства в тази насока не следвало да се кредитират. Претендира се и
сумата по гражданския иск, както и разноски по делото.
Подсъдимият Г.Н.Т. разбира в какво е
обвинен. Не се признава за виновен. Дава обяснения. Работили в с. Тракиец в
стопанския двор и както си работили, с М. се скарали. Той и другите били долу,
от където подавали балите, а подсъдимият бил горе и ги нареждал. Като се
скарали, дошло едно шише в гърба на Г.Т. и го ударило. Както си нареждал
балите, някой хвърлил по подсъдимия едно пластмасово шише пълно с вода и го
ударило по гърба. Т. разбрал, че е М., защото преди това се скарали с него.
След това Т., както бил горе, слезнал долу и взел един сап, един вилач и с обратната
страна на вилача замахнал да ударя М., обаче той залегнал. Залегнал, в смисъл,
че се пазел и със сапа Т. го ударил в главата. Подсъдимият твърди, че не се
целил там, целил се в горната част на крака му, но при залягането му сапа
попаднал в главата на М.Д.. Подсъдимият твърди, че не искал да удря Д. по
главата, нито пък искал да продължавам боя. Обаче, след това М. му взел сапа,
обърнали се работите. Тъжителят го ударил един път в рамото, после двамата се сграбчили
и вилача бил между двамата. Паднали и двамата на земята и започнали да се борят.
Трите момчета, които бяха с тях, ни разтървали. Това се случило.
Подсъдимият изразява съжаление за
инцидента.
Предоставя на съда дали да бъде осъден или
оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.Т. и тъжителят М.Д. се
познавали от деца защото били от едно село – Тракиец и били приятели. Те също
се познавали от деца и със свидетелите Д. И. и св.П.Г. от с.Тракиец.
Лятото на 2013г. подсъдимия Г.Т. и
тъжителят М.Д. работели в стопанския двор на бившето ТКЗС-с.Тракиец.
На 04.08.2013г., в стопанския двор на
бившето ТКЗС-с.Тракиец, подсъдимият и тъжителят, заедно със св.Д. И., св.П.Г. и
още лицето М. А. разтоварвали и подреждали бали със слама.
Балите се сваляли от ремаркето на трактора,
след това се подавали на момчетата, които стояли долу, а те от своя страна ги
подавали на две момчета горе, които подреждали балите в стопанска постройка. Прибирането,
подреждането и съхранението на балите слама се извършвало в стопанска постройка
без стени, която имала само покрив, който се държал на четири колони в краищата
на покривната конструкция.
При тази организация на работата,
тъжителят М.Д. бил отдолу и подавал балите със слама на подсъдимия Г.Т., който
бил отгоре в стопанската постройка и подреждал балите.
Непосредствено до тях по същия начин
работели и св.Д. И., св.П.Г. и още лицето М. А..
И двамата свидетели-очевидци Д. И. и П.Г.
са еднопосочни, че Т. и Д. се карали нещо, докато работели. В един момент
тъжителят М.Д. взел една пластмасова бутилка с вода от 2,5 литра, която била
почти пълна и я хвърлил нагоре към подсъдимия Г.Т.. Бутилката ударила Т. по
гърба. Подсъдимият се обърнал и разбрал, че тъжителят Д. е хвърлил бутилката по
него.
След това подсъдимият Г.Т. оставил
балите със сено горе и слязъл при М.Д.. Наблизо имало вила, Т. я взел и
замахнал със сапа на вилата към главата на тъжителя и го ударил по главата. М.Д.
от своя страна хванал сапа на вилата и двамата започнали да се боричкат. При
сбиването Т. блъснал шиповете на вилата, които охлузили в ляво гръдния кош на М.Д.
и оставили две охлузвания с еднакъв вид, разположени хоризонтално и успоредно
едно на друго. Освен това при опит да удари отново Д. със сапа на вилата,
последният вдигнал ръка, за да се защити и бил ударен в областта на дясната
лакътна става, което причинило хематом в тази област. Тъжителят М.Д. също
нанесъл няколко удара на подсъдимия Г.Т. с юмрук.
Свидетелите-очевидци Д. И. и св.П.Г. са
еднопосочни и единодушни по този въпрос – „Г. удряше М. и М. удряше Г.”.
След това подсъдимият и тъжителят
паднали земята и продължили да се боричкат и бият, нанасяйки си удари. При
ударите на М.Д. подсъдимият Г.Т. получил охлузвания на лявото рамо и лявата
ръка. При разпита си вещото лице изключи тези охлузвания на Т. да се дължат на
теренна травма, поради спецификата, разположението и вида на травмите. Тези
телесни увреждания на подсъдимия Г.Т. били резултат от получени удари с твърд и
тъп предмет и не се дължали на съприкосновение с терена, защото липсвали
характерните множество точковидни наранявания от твърдите предмети по терена -
камъчета и др. подобни.
В един момент, докато се биели и
боричкали на земята подсъдимият Г.Т. хванал тъжителят М.Д. за шията и го
стиснал – така му причинил кръвонасядания на шията.
Тогава се намесили другите три момчета,
които подреждали балите със сено – св.Д. И., св.П.Г. и лицето М. А. и успели да
разтърват подсъдимия и тъжителя.
На място дошли и св.М.Д. и св.С.К.,
които се намирали на около 20
метра от мястото на инцидента, когато сбиването между Т.
и Д. започнало. И двамата свидетели са единодушни и еднопосочни, че М. е бил
ударен по главата и лакъта и е имал кръв по главата, като тези двама свидетели
не са забелязали наранявания по подсъдимия Г.Т..
Тъжителят М.Д. бил откаран в Бърза
помощ.
Според заключението на първата съдебно-медицинска
експертиза рег.№24542/06.11.2013г. при прегледа на тъжителя М.В.Д. са
установени – разкъсно-контузна рана на главата, хематом на дясната лакътна
става, охлузвания на гръдния кош и кръвонасядане на шията. Тези увреждания били
причинени по механизъм на действие на твърд тъп и твърд остър предмет и можели
да се получат при инцидент по начина и при обстоятелствата описани от Д.. Било
причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Срокът за пълно възстановяване бил до 20 дни.
В с.з. вещото лице допълва, че тъй като
охлузванията по гръдния кош били 2 успоредни линии в ляво, било напълно
възможно да бъдат причинени от шипове на вила.
Според заключението на втората
съдебно-медицинска експертиза рег.№24543/06.11.2013г. при прегледа на
подсъдимия Г.Н.Т. са установени –охлузвания на лявото рамо и лявата ръка. Тези
увреждания били причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и
можели да се получат при инцидент, по начина и при обстоятелствата описани от
прегледания. Било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Срокът за пълно възстановяване бил до 15 дни.
В с.з. вещото лице допълни, че при тези
увреждания на Т. е изключена теренната травма – т.е последния да ги е получил
при падането на земята, когато са започнали да се боричкат с М.Д., защото при
такава травма по тъканта на пострадалия щяло да има множество точковидни
по-малки наранявания и охлузвания от камъчетата и другите твърди частици по
терена. Можело да се приеме за охлузването по лявата ръка, че станало от
контакт с терена. Но това било изключено за охлузването на лявото рамо на Т. –
тази травма се държала на удар от твърд и тъп предмет и не била теренна травма.
Също така вещото лице сочи, че при падане върху терена – тъй като рамото и
лявата ръка били в различни плоскости – било невъзможно и двете да бъдат в
контакт с терена едновременно и да се получат като теренна травма.
Подсъдимият е осъждан веднъж за
друго престъпление от друг вид. Характеристичните му данни са добри.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното :
Съдът намира, че на база на събраните по
делото доказателства може да се направи извод, че подсъдимият Г.Н.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, като на 04.08.2013г., в с.Тракиец, обл.Хасковска, причинил на М.В.Д. ***
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – а именно
–разкъсно-контузна рана на главата, хематом на дясната лакътна става,
охлузвания на гръдния кош, кръвонасядане на шията - представляващи лека телесна
повреда.
Описаните увреждания представляват лека
телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК с оглед възприетото в т.15,16 на ППВС
№3/1979г.
От субективна страна деянието е
осъществено от подсъдимият с пряк умисъл – същият е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал именно настъпването на престъпния резултат.
От събраните по делото доказателства
обаче, може да се направи и извод, че по същото време и място – на 04.08.2013г.
в с.Тракиец, обл.Хасковска и тъжителят М.В.Д. е отвърнал на подсъдимия Г.Н.Т.
със също такава телесна повреда – а именно охлузвания на лявото рамо и лявата
ръка, които също представляват разстройство на здравето извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК.
За настаналия взаимен бой между тъжителя
и подсъдимия ясно, еднозначно, последователно и безпротиворечиво свидетелстват
очевидците Д. И. и П.Г., които са възприели инцидента пряко и в непосредствена
близост.
Поне охлузването на лявото рамо на Т. не
се дължи на теренна травма / заключение на вещото лице/ и е резултат от удар на
М.Д..
При това положение е налице фигурата на
реторсията.
За такива хипотези чл.130 ал.3 от НК
изрично предвижда, че ако пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също
такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.
Именно с оглед чл.130 ал.3 от НК съдът
освободи подсъдимия и тъжителя от наказание.
По отношение на предявения от
пострадалия М.В.Д. против подсъдимия Г.Н.Т. граждански иск по чл.45 от ЗЗД за
сумата в размер на 5 000 лв., съдът намира същия за частично основателен
по размер. Налице са кумулативно 4-те елемента на фактическия състав на
генералния деликт – вина, вреда, противоправно поведение и причинна връзка.
Реторсията при лека телесна повреда и освобождаването от наказание по НК не
изключва деликтната отговорност, която е гражданска. Съдът определи размера, до
който претенцията на Д. за неимуществени вреди – болки и страдания е
основателна по справедливост, като взе в предвид конкретните увреждания, срока
на възстановяване и практиката на съда по такива случаи. Ето защо съдът счете,
че следва да уважи иска до 600 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането, като отхвърли претенцията за разликата над 600 лв. – до пълния
предявен размер от 5 000 лв.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК бяха
присъдени разноските по делото.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
Районен
съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.