Решение по дело №47/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

В основата на настоящото производство стои , депозираната от „К.” О., гр. Д., частна жалба с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК, против разпореждане № 1304/10.11.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 1305/09 г. по описа на Кърджалийския районен съд. В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което се явявало незаконосъобразно. Излагат се доводи в няколко аспекта. Твърди се, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, независимо от размера му, е подсъдно на съответния районен съд , в чийто район е седалището на ответника, и че това било изрично уредено в чл.411, ал.1 от ГПК, и тази разпоредба дерогирала разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК, на която се позовал РС. Изтъква се също, че съществувало противоречие между мотивите и диспозитива на атакуваното разпореждане, защото първоинстанционният съд в мотивите си посочил, че съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК, заявлението съобразно размера на иска не му било подсъдно,но въпреки това се произнесъл по същество. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени атакуваното разпореждане,с всички произтичащи от това законни последици.

Съдът в обхвата на своята въззивна проверка установи следÝото :

С разпореждане № 1304/10.11.2009 г., постановено по ч.гр.д. 1305/09 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „К.” О., против длъжника „ОЦК” , за парично вземане в размер на 31 687.91 лв. За да постанови своето разпореждане решаващият съд е изложил мотиви в аспекта на това, че изхождайки от заявлението, цената на иска е в размер на 31 687.91 лв. ,което определено означавало, че този иск не е подсъден на РС ,съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК.

Атакуваното разпореждане е правилно. Действително компетентен в заповедното производство изобщо, т.е. и в това по реда на чл.410 от ГПК , и в това по реда на чл.417 от ГПК , е само и единствено съответния по постоянния адрес или седалище на длъжника, районен съд. Изхождайки от седалището на длъжника в настоящото заповедно производство, разбира се компетентен се явява Кърджалийския районен съд. Но тази компетентност в производството по чл.410 от ГПК, за разлика от това по чл.417 от ГПК, не е абсолютна и тя се предопределя в настоящия казус от предпоставката заложена в разпоредбите на т.1 на ал.1 на цитирания чл. 410 от ГПК. И това е така и защото, заявителят може по този ред, да поиска издаване на заповед за изпълнение от съответният по седалището на длъжника, РАЙОНЕН СЪД, само и единствено ако вземането му е за парични сума или за заместими вещи, когато искът, с който би се търсила защита на това вземане по общия ред, е подсъден на районен съд. А кои искове са подсъдни на районен съд се извлича от разпоредбата на чл.104 от ГПК, и по точно в казуса от т.4 на цитираната разпоредба, от която се естановява, че това са исковете по граждански и търговски дела с цена на иска до 25 000 лв., с посочени изрично три изключения, които не се обхващат от настоящия казус. Или казано с други думи, когато цената на искът /граждански или търговски/, посредством, който би се търсила защита на заявеното от заявителя вземане по общия исков ред, е над 25 000 лв., заявлението , което слага началото на изпълнителното производство по чл.410 от ГПК, следва да бъде отхвърлено , което означава, че по същество съдът отказва да издаде заповед за изпълнение. И тъй като искът в казуса е с цена над 25 000 лв., то обжалваното разпореждане с оглед на крайния му резултат се явява законосъобразно. А изискването съдът да се произнесе по всяко заявление, което е обективирано в установения по закон образец за форма, респективно да се произнесе по същество, произтича от спецификата на самото заповедно производство, обусловена и от характер на нормите на гл. ХХХVІІ от ГПК, които се явяват специални по отношение на общите, приложими в заповедното производство само субсидиарно, процесуални правила. В този аспект правилно първоинстанционният съд е разгледал предявеното пред него в съответната форма, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по същество.

С оглед изложеното и на основание чл.278 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, депозирана от „К.” О., гр. Д., против разпореждане № 1304/10.11.2009 г., постановено по ч.гр.д. 1305/09 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „К.” О., гр. Д., против длъжника „ОЦК” , гр. К., за парично вземане в размер на 31 687.91 лв.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3 от ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл. 280,ал.1 от ГПК.

Председател: Членове:1.

2.