Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 10546 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 497 от КЗ.
Ищецът М.Х.Н. поддържа твърдение, че претърпял значителни
неимуществени вреди, както и имуществени вреди, в резултат от телесните
увреждания, които той получил в качеството на водач на лек автомобил
„Фолксваген Шаран“ с рег. № К *****. Пътно- транспортното произшествие, при
което пострадал ищецът било настъпило на 29.03.2018г. на пътен участък от път
І-8 от РПИ, а в него участвали управлявания от ищеца лек автомобил „Фолксваген
Шаран“ и товарен автомобил „Скания“ с рег. *****, който
бил управляван от водача А.А.. Водачът на товарния
автомобил, който според ищеца нарушил правилата за движение – предизвикал с
поведението си настъпване на произшествието, а противоправният
характер на това поведение било установено в рамките на НАХД № 1425/2017г. по
описа на РС Хасковочрез влязло в сила Решение №
340/15.12.2017г. по същото дело. В хода на лечебно- възстановителния период, настъпило
усложнение. За лечението си, ищецът бил принуден от ситуацията да направи значителни
разходи, чиито общ размер достигнал сумата от 10 009, 53 лева (съгласно уточнителна молба с вх.№ 23864/20.02.2019г.). Причинителят
на вредите застраховал гражданската си отговорност като водач при ответното
застрахователно дружество, поради което, според твърденията на ищеца - именно ответника
бил надлежно пасивно легитимирания да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение. Преди да предяви иска пред настоящия съд - на 29.03.2018г. ищецът
отправил по реда на чл. 380 от КЗ писмена претенция до ответника за изплащане
на застрахователно обезщетение, представяйки доказателства за настъпилото
събитие и за размера на претърпените вреди. По искане на застрахователя били
представени и допълнителни документи. Доколкото застрахователят не изплатил на
ищеца дължимото застрахователно обезщетение и така, по аргумент от чл. 497,
ал.1, т.1 от КЗ – според ищеца (съгласно уточнително
изявление в допълнителната искова молба) - застрахователят бил изпаднал в
забава спрямо ищеца, считано от 16.06.2018г. При изложените фактически
твърдения, с оглед допуснатите от съда уточнения на претенциите - ищецът
претендира за осъждане на ответника, му да изплати по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 150 000 лева, заедно със
законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от началния момент на
забавата (уточнен с допълнителната искова молба) - 16.06.2018г. до деня на
окончателното плащане, както и застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, в общ размер на сумата от 10 009, 53 лева, заедно със законната лихва
върху същата сума, считано от деня на предявяването на иска пред настоящия съд
(според уточнителна молба с вх. №
110050/20.08.2018г.) до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания
благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да
заплати и направените съдебни разноски.
Предявените искове са оспорени от
ответника З. “А.и.“ АД. Ответникът признава твърдението за наличие на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца водач, както и не оспорва
твърдението на ищеца, че е постановено и влязло в сила Решение от
340/15.12.2017г. по НАХД № 1425/2017г. по описа на РС Хасково, относно противоправния характер на поведението на водача, чиято
гражданска отговорност е била застрахована от него. При това, ответникът
оспорва надлежната материална легитимация на ищеца да получи застрахователно
обезщетение за вредите, които са настъпили като резултат от процесното
ПТП - доколкото поддържа твърдението, че именно пострадалият е причинител на
ПТП и чрез него е създал предпоставките за произтичащите от него вреди. В
хипотезата на евентуалност, ако горния довод не бъде възприет - ответникът
поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, чрез противоправно
поведение в две независими една от друга насоки: първо - поради допуснато от
пострадалия нарушение на ограниченията за скоростта на движение /управление с
превишена скорост/ и второ - поради неупотребата на предпазен колан, с какъвто управлявания
от ищеца лек автомобил е бил фабрично оборудван. Ответникът оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, поради прекомерност, както претендираното
обезщетение за имуществени вреди, релевирайки доводи
за това, че представените доказателства не установяват за какви конкретно
медицински разходи са похарчени сумите и дали всички разходи са необходимо свързани
с проведеното лечение. Отрича твърдението да е изпадал в забава спрямо ищеца,
като в условията на евентуалност сочи (в отговора на исковата молба), че ако
съдът изобщо приеме тезата за изпадане в забава - началният момент на забавата
би следвало да бъде 16.06.2018г.. Моли за отхвърляне на предявените срещу него
претенции, като претендира за осъждане на ищеца да му заплати направените
съдебни и деловодни разноски.
Съдът, като прецени доводите и
възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Приетия като доказателство препис от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 107/08.09.2016г. на ОД Хасково при МВР мотивира
твърдението за настъпването на процесното ПТП.
С прието като доказателство Решение № 340/15.12.2017г.
по НАХД № 1425/2017г. съгласно описа на РС Хасково, постановено при условията
на чл. 78а от НК, наказателният съд е
признал подсъдимия А.Д.А.за виновен в това, че та 08.09.2016г. в с. Стойково
при управление на товарен автомобил „Скания“ с рег. *****
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.2 от ЗДвП, чл.25, ал.1
от ЗДвП, чл. 63, ал.2, т.1, пр. първо от ППЗДвП и чл.
77, ал.1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил
четири средни телесни повреди на М.Х.Н. от гр. Харманли, изразяващи се в трайно
затруднение на движението на снагата, трайно затруднение на движението на левия
крак, трайно затруднение в движението на лявата ръка и разстройство на
здравето, временно опасно за живота, дължащо се на контузия на белите дробове,
с добавена контузионна пневмония. В мотивите на
съдебното решение /стр. пета от съдебния акт/, наказателният съд е приел, че
пострадалият Н. е допринесъл за настъпване на процесното
ПТП, тъй като в качеството на водач на лекия автомобил, който е участвал в
инцидента - също е нарушил правилата за движение по пътищата, управлявайки
автомобила със скорост от 105, 16 км/ч.
За целите на
настоящото производство, към делото е приобщена преписка № 824/2016г. по описа
на РУ на МВР Хасково, включваща споменатия по- горе Протокол
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, съдържащи годни аналитични данни,
установени непосредствено от органите на досъдебното производство, при огледа
на процесното ПТП.
Заключението на приетата експертиза, изготвена от вещо
лице Х.И. (със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт),
мотивира следните изводи за правнозначимите факти:
Ø Причините за
настъпване на процесното ПТП са две и са свързани помежду си: От
една страна причина за
настъпване на инцидента е противоправното поведение
на водача на товарен автомобил „Скания“ с рег. *****,
с водач А.А., който е предприел неразрешена маневра
за завой в ляво, а от друга страна – причина за настъпване на инцидента е
поведението на пострадалия, в качеството на водач на лек автомобил „Фолксваген
Шаран“ с рег. № К *****, доколкото последния се е движил със скорост,
значително превишаваща разрешената за съответния пътен участък.
Ø Според становището
на вещото лице, водачът на
лекия автомобил е имал практическа възможност да
предотврати настъпването на процесното пътно-транспортно
произшествие - ако бе управлявал автомобила със скорост, която
е разрешена в рамките на конкретния пътен участък и съобразена с конкретната
пътна обстановка, вместо със
скорост превишаваща двукратно разрешената.
Като доказателство
по делото са приети медицински
документи: Епикризи, рентгенографски медицински
изследвания, болнични листове, Експертни
решения на ТЕЛК /стр. 60-77, 182, 263- 482 от делото/ които обективират медицински данни за
здравословното състояние на ищеца – след
настъпването на процесното ПТП. Данните в споменатите медицински документи не се обсъждат поодтелно, тъй
като са обект
на анализ от допуснатата специализирана съдебно- медицинска
експертиза.
Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза /травматология/, изготвено от д-р Б.Б.,
мотивира следните изводи, относно подлежащите на установяване правно значими факти:
Ø В следствие
на претърпяната пътно-транспортна злополука ищецът е получил следните травматични увреждания: вътреставна фрактура на задната
колона на лявата тазобедрена става, лявостранна коксартроза, ендопротезиране на лявата тазобедрена
става, фрактури на ребра 2-ро до
7-мо в ляво и от 2-ро до 6-то в дясно с пневмония, фрактура на лявата лъчева
кост и задния ръб на лявата
киткова става, контузия на главата.
След проведена предоперативна подготовка и възстановяване на нормална дихателна дейност на белите
дробове, на 20.09.2016г. пострадалият е бил опериран. Изписан от клиниката на
13.10.2016г. и лечението е продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи и предписано лечение. В периода от 22.02.2016г. до 01.03.2016г. М.Х.Н. е провел рехабилитация в СБДЛР „Л.“ ЕООД по
повод: последици от счупвания в гръдния кош и таза.
Установено силно ограничение на движенията на лявата
тазобедрена става. Една година по-
късно- в периода от 27.11. 2017г.до 04.12.2017г. М.Н. е провел
отново болнично и оперативно лечение в УМБАЛ „ Св.Георги“ Пловдив по повод: постравматична
коксартроза на лявата тазобедрена става. След извършени
изследвания и консултации, на 28.11.2017г. е било извършено ендопротезиране на лявата тазобедрена
става. Пострадалият е изписан от клиниката
на 04.12.2017г. и лечението
му е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и предписано медикаментозно лечение. В периода от 08.01.2019г. до 16.01.2019г. ищецът М.Н. е провел поредно болнично и оперативно лечение в УМБАЛ „ Св.Георги“ по повод
възпалителен процес на кожата над
ставата. Опериран е на 19.01.2019г. с цел отстраняване на костен фрагмент от ацетабулума (секвестректомия). След изписването от болницата лечението е продължило амбулаторно, с назначени контролни прегледи. За получените
множествени травматични увреждания, ищецът М.Х.Н. е бил освидетелстван от ТЕЛК, който с издадено Експертно решение № 720 / 063 от
07.04.2017г. По време на лечебния и възстановителен
период - ищецът е бил в болничен отпуск в продължение на 6 месеца, след
което болничният отпуск е бил продължаван
с ЕР № 1138 / 100 от 09.06.2017г. Общо лечебният и възстановителен
период на всички процесии увреждания при ищеца е приключил за период от
18 месеца.
Ø Получените травматични
увреждания са причинили на пострадалия
М.Н. – болки и страдания за срок от
18 месеца, като през първите 2 месеца - непосредствено след злополуката и проведената първа операция - болките са били с по-
интензивен характер. Интензивни са били
болките и в продължение на 30 дни, след
всяка една от последвалите още две операции,
както и през първите 2- 3 седмици в началото на проведената
първа рехабилитация. Извън посочените периоди, болките са намалили интензивността
си и са станали
само периодично явяващи се при
обща преумора, както и при рязка
промяна на времето (при студено
и влажно време),което е налагало пострадалият често да ползва седативни
и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки,
в продължение на около 1 година, пострадалият се е придвижвал с помощта на патерици и е имал значителни затруднения при
придвижване и при собственото си битово обслужване.
Ø
От злополуката
са изминали повече от 4 години
и състоянието на пострадалия е възстановено, но и към настоящият
момент е все още възможно ищецът
може да търпи
единични болки в зоната около ендропотезата,
но те бързо
ще отзвучават след употреба на
аналгетици. От контузията в областта на главата ищецът
няма оплаквания. Фрактурите на ребрата
са зараснали окончателно с малки остатъчни деформации. Дихателната дейност при ищеца е възстановена,
но в дясната белодробна основа има остатъчни сраствания,
които намаляват виталния капацитет при вдишване. Счупената
лъчева кост е зараснала окончателно. Движенията на лявата
киткова става и захвата на ръката
са възстановени. Тежката травма в областта на лявата
тазобедрена става и тазовата ямка са
наложили извършване на „ендопротезиране“ ( т.е. подмяна на
ставата с изкуствена такава). Движенията са възможни в обем,
който позволява ставата. Намален е обемът на движението
абдукция- (отвеждане встрани) - с 15 градуса. Ищецът се придвижва самостоятелно,
но с щадяща и накуцваща походка на ляво. Няма данни
за някакви други остатъчни негативни последици от проведеното ендопротезиране.
Ø
В
материалите по делото ищецът е приложил множество отчетни документи за извършените от него разходи
по време на лечението и по време на възстановителния му
период. Някои документите трудно се разчитат, но
според категоричното становище на
вещото лице, предписаните лекарства и консумативи определено имат пряка връзка
с лечението на претърпените от ищеца травматични увреждания и последвалите от тях усложнения.
Заключението на приетата без оспорване съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза мотивира
следните правни изводи:
Ø
Към
момента на настъпване на процесното ПТП, пострадалияьт е пътувал с поставен предпазен колан.
Ø
Тежките
деформации на купето на автомобила в резултат от силата на удара са причината
за възникване на сравнително тежките увреждания, чието настъпване предпазният
колан обективно не е успял да предотврати.
Приетите като доказателство разходни документи, които
са приложени на стр. 78-171 от делото, установяват извършени разходи за
медикаменти, медицински консумативи и здравни услуги, чиято обща стойност по
изчисление на съда възлиза на 10 009, 53 лева.
В показанията си пред делегирания съд, свидетелката З.Ш.М.
поддържа твърдение, че имала непосредствени впечатления за състоянието на
пострадалия от момента непосредствено следващ настъпване на процесното
ПТП и по време на лечебния и възстановителен период, тъй като живеела във фактическо
брачно съжителство с ищеца и в едно домакинство с него. Според впечатленията на
свидетелката, лечебният и възстановителен период на ищеца бил тежък за него и
за близките му, главно поради субективната неспособност на пострадалия да се
погрижи сам за битовите и хигиенните потребности, както и да се движи. Според
впечатленията на свидетелката, дори след възстановителния период, състоянието
на ищеца не се подобрило значително, но той продължавал да се оплаква от болки.
Съдържанието на приложените на стр. 113-120 от делото
документи мотивира извода, че на 29.03.2018г., ищецът е отправил извънсъдебна
претенция, по реда на чл. 380 от КЗ - за изплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от настъпването
на процесното ПТП. Претенцията включва описани в
съдържанието й документи и сочи и номер на банкова сметка, ***ието.
С прието като доказателство придружително
писмо от 25.05.2018г. - ищецът е представил пред застрахователя допълнително
изисканите от него документи, относно настъпването на застрахователно събитие,
характера и размера на вредите.
С адресиран до ищеца писмен отговор от 20.06.2018г.,
/на стр.120 от настоящото дело/ -
застрахователят е отказал изрично да изплати застрахователно обезщетение
на ищеца.
Въз основа на направеното от процесуалния представител
на ответника признание на този факт - съдът прие, че към датата на настъпване
на процесното ПТП, гражданската отговорност на
собственика и на водача на процесния лек автомобил е
била застрахована от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се
установява и от справка в електронния регистър на ИЦ при Гаранционен фонд.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
По претенциите с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ;
Предявената съдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
за вреди /имуществени и неимуществени/ се основава на твърдението, че при
наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, ответникът дължи да заплати
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за причинените от застрахования водач неимуществени вреди.
Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване
на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния
товарен
автомобил „Скания“ с рег. ***** – да обезщети ищеца за причинените вреди.
Събраните в хода на делото доказателства мотивират извода, че е реализирано
виновно неправомерно поведение на водача на товарния автомобил, чиято
гражданска отговорност ответникът не оспорва, че е била застрахована именно от
него. За този извод съдът е обвързан в хипотеизата на
чл. 300 от ГПК от правните последици на влязло в сила
Решение от 340/15.12.2017г.
по НАХД № 1425/2017г. по описа на РС Хасково.
Посредством заключението на приетата без оспорване съдебна- автотехническа експертиза съдът достигна до категоричен
извод за механизма на настъпването на ПТП. Експертните заключения, които бяха изслушани
и приети, но без да са били предмет на изрично оспорване от страна на ответника
- категорично мотивираха извода, че настъпването на ПТП е именно в резултат от
нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка
причинно- следствена връзка с поведението на водача на товарен
автомобил „Скания“ с рег. *****. Конкретното
нарушение се свежда до разпоредбите на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.
63, ал.2, т.1, пр. първо от ППЗДвП и чл.
77, ал.1 от ППЗДвП. В мотивите на съдебното
решение /стр. пета от съдебния
акт/, обаче, наказателният
съд е приел извода за значителния принос на пострадалия за
настъпване на процесното ПТП, тъй като
в качеството на водач на лекия
автомобил, който е участвал в инцидента - пострадалият е нарушил
правилата за движение по пътищата,
управлявайки лекия автомобил с превишена и
несъобразена с конкретните условия скорост от 105, 16 км/ч.
В същата насока е становището и на приетата в рамките на настоящия съдебен
процес съдебна авто- техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира изцяло.
Приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат в конкретния
случай не е никак малозначителен, защото - ако би
било налице –именно правомерното поведение на пострадалия би дало възможност за
предотвратяване настъпването на пътния инцидент, независимо от факта, че делинквентът е нарушил правилата за движение. Допуснатото
от пострадалия нарушение има толкова важно място в механизма на настъпване на
инцидента, че фактически е довело до непредотвратимост
на удара между участващите в инцидента МПС в конкретната ситуация. По тези съображения,
съдът счита, че в конкретния случай, приноса на пострадалия е не по- малко от
1/3 част, съпоставимо с обема на пряката- причинно следствена връзка. Тази
съразмерност в съпричиняването на вредоносния
резултат следва да бъде взета предвид при определяне на окончателния размер на
дължимото застрахователно обезщетение, при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Основавайки изводите си на приетото
без оспорване от страните заключение на комплексната съдебно- медицинска и авто- техническа
експертиза, съдът приема за неоснователни релевираните
от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице в резултат от
нарушение на изискванията на чл. 37а от ЗДвП. Експертните изводи
обосновават тезата на ищеца, че при
настъпване на инцидента тялото на пострадалия е било фиксирано от предпазен
колан към седалката на автомобила, а не е било свободно движещо се в купето. Двамата
експертни специалисти са категорични в извода си, че пострадалия е бил с
правилно поставен предпазен колан по време на удара, а както вече беше
посочено, този експертен извод не е оспорен.
По отношение на
размера на дължимото застрахователно обезщетение;
За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази
няколко групи от фактори, които ще бъдат разгледани в следващата част от
мотивите на настоящото решение.
Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза - съдът установи естеството и характера на получените от ищеца
телесни увреждания, както и наличието на пряка причинно - следствена връзка,
между конкретния механизъм на настъпване на процесното
ПТП и конкретно понесените травми.
Трайната съдебна практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори. Ето защо, в
конкретния случай, размерът на дължимото застрахователно обезщетение, следва да
бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на
неимуществените вреди, естеството на травмата и продължителността на лечебно-
възстановителния период (относително продължителен период на обездвижване, но
само малка част от него е прекарана в интензивни болки).
Пострадалият е лице в социално активна възраст, поради което лечението е на
травмите е причинило за него не само болки и страдания, но и значителни битови
неудобства и социални ограничения, които той е бил принуден да търпи, в продължение на 18 месеца.
Не може да бъде
пренебрегнат извода на СМЕ, че настъпилите усложнения са резултат от
причинените травми, но също и извода на същата експертиза, че някои установени
от ТЕЛК заболявания, от които страда ищеца, нямат травматичен източник и поради това – не произтичат от
настъпване на процесния пътен
инцидент. За несвързаните с пътния инцидент болки и страдания,
чиито източник не е травматичен – застрахователят очевидно не дължи изплащане
на обезщетение.
В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при
определяне на размера на обезщетението, освен лимитите на застрахователните обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2018г.,
ще трябва да се отчитат и социално- икономическите условия
към момента на настъпването на вредите. В тази насока винаги е необходимо да се отчитат и размерите
на минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната
издръжка на домакинство и др. икономически данни. Именно социално-
икономическите критерии за справедливост
са правно значимата условна граница между адекватния размер на обезщетението и
неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника. Нито една
травма и свързаната с нея болка не е обективно съизмерима с пари, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция, то размерите на
обезщетенията трябва да бъдат разумни и съответни и на обществените разбирания
за справедливост, а не само формалистично да бъдат съобразявани само с лимитите
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и то
към максимума.
При липса на
нормативно установен икономически критерий за оценка на понятието
справедливост, настоящият състав на съда съобрази утвърдената практика на ВКС на РБ (например: Решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело
№ 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., Решение № 28/09.04.2014 г. по
т. дело № 1948/2013 г. на
ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
66/03.07.2012 г. по т. дело
№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 242/12.01.2017 г. по т.
дело № 3319/2015 г. на ВКС,
II т. о. при ТК и др.) която споделя становището, че при определяне
размера на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане, следва непременно да се отчита и икономическата конюнктура в страната, към момента на настъпване на увреждането.
В заключение съдът намира, че справедливия размер на застрахователното
обезщетение за понесените неимуществени вреди, което е легитимиран да получи
ищеца е оценимо на сумата от 75 000 (седемдесет и пет
хиляди) лева. На основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, тази сума следва да бъде
редуцирана с 1/3 част - до краен размер от 50 000 лева.
В заключение, съдът намира, че ответното застрахователно дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лева, за понесените неимуществени
вреди, породени от установените в процеса травматични увреждания. За
разликата – над посочената сума от 50 000 лева и до пълния размер на претендираното обезщетение за 150 000 лева - искът следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Ищецът претендира от застрахователя стойността на направените разходи за
лечение на травмите, като обезщетение за неимуществени вреди. Установеният и
доказан с разходни документи общ размер на заплатените за медикаменти,
медицински консумативи, прегледи и медицински услуги суми възлизат на 10 009, 53 лева, а
наличието на пряка причинно- следствена връзка между тези разходи и настъпилите
в резултат на инцидента травматични увреждания бе установено посредством
изводите на съдебно- медицинската експертиза.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, споменатата вече сума следва да бъде
редуцирана с 1/3 част - до краен размер от 6673, 02 лева. За разликата – над
посочената сума от 6 673, 02 лева и до
пълния размер на претендираното обезщетение за 10 009, 53 лева - искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД вр.
с чл. 497 от КЗ за мораторна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение;
Претенциите на ищеца се основават на разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ,
предвиждаща, че лихвите за забава се плащат от
застрахователя, считано от по- ранната от двете възможни дати - датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл.
430, ал.1, т. 2 КЗ или датата на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото
лице.
При това, отправената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
е била съобразена по смисъл и съдържание с разпоредбата на чл. 380, ал.1 от КЗ,
но по отношение на приложенията към нея следва да се отбележи, че застрахователят
основателно е поискал да бъдат представени и допълнителни доказателства за
установяване на обосноваващите тази претенция факти. Страните не спорят, а
приетите в хода на съдебното дирене доказателства мотивират извод, че ищецът е
представял доказателства за претенцията си поетапно, понеже първоначално не са
били представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ. В същия смисъл,
по аргумент от чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ ще трябва да се приеме, че
застрахователя (ответник) е изпаднал в забава от деня, в който е изтекъл
петнадесет дневен срок, считано от постъпване на приложенията към т.нар. придружително писмо с вх. № 001/638/25.05.2018г. /на
стр.119 от делото/, с което са били представени последните необходими за
установяване на претенцията доказателства.
По изложените
съображения, застрахователят – ответник дължи да заплати на ищеца законната
лихва върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, считано от дата - 16.06.2018г.
до деня на окончателното плащане.
Застрахователят
– ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва
върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
считано от датата на предявяването на иска - на 02.08.2018г., до деня на окончателното плащане.
По предявените
претенции за присъждане на съдебни разноски:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът е надлежно
легитимиран да получи от ответника съдебните разноски, които е направил,
съразмерно с уважената част от иска. Като съобрази посочените в списъка на
разноските суми за извършени процесуални разходи, съдът приема, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лева.
В настоящия процес, по негова молба, ищецът е бил
освободен напълно от задължението за предварително заплащане на държавна такса и
съдебни разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на
бюджета на съда сумата от 2266, 92 лева, представляваща общ размер на дължимата
според уважената част от исковете държавна такса и 350 лева разноски за
събиране на поискани от ищеца доказателства. Следователно, на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК- ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на
настоящия съд общо сумата от 2616, 92 лева.
На основание чл. 38 от ЗА, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Р.М. от САК сумата от общо 2230 лева за
процесуално представителство на ищеца.
Ответното дружество също има право да получи от ищеца на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК съответна част от направените съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и в рамките на представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Тази
сума възлиза общо в размер на 417 лева и ответникът следва да бъде осъден да я
заплати на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.и.“ АД с ЕИК ******* и
седалище-***-83, да заплати на М.Х.Н. с ЕГН ********** и съдебен адресат –
адвокат Р.М.,***, на основание чл. 432,
ал.1 от КЗ – сумата от 50 000 лева (петдесет
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
следствие телесни увреждания при ПТП от 08.09.2016г., което е причинено от
водача на товарен автомобил „Скания“ с рег. ***** и на основание чл. 497 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД да заплати законната лихва върху присъденото
застрахователно обезщетение, считано от 16.06.2018г. до деня на окончателното
плащане на присъдената сума, като
отхвърля иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - в частта
за разликата, над присъдената сума и до пълния претендиран
размер от 150 000 лева.
ОСЪЖДА З. „А.и.“ АД с ЕИК ******* и
седалище-***-83, да заплати на М.Х.Н. с ЕГН ********** и съдебен адресат –
адвокат Р.М.,***, на основание чл. 432,
ал.1 от КЗ – сумата от 6673, 02 лева
(шест хиляди шестстотин седемдесет и три лева и две ст.), представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 08.09.2016г.,
което е причинено от водача на товарен автомобил „Скания“
с рег. *****, заедно със законната
лихва върху присъденото застрахователно обезщетение, считано от предявяването
на иска на 02.08.2018г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди - в частта за разликата, над присъдената
сума и до пълния претендиран размер от 10 009,
53 лева.
ОСЪЖДА З. „А.и.“ АД да заплати на М.Х.Н., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 50 лева (петдесет лева),
представляваща съдебни разноски, направени в производството пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА М.Х.Н. да заплати на З. „А.и.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК -
сумата от 417 лева (четиристотин и седемнадесет лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „А.и.“ АД, да заплати на адвокат
Р.М. от САК с рег. № *******и с адрес на практиката- гр. София, ул. „*******, на основание чл. 38 от ЗА – сумата от 2230
лева (две хиляди двеста и тридесет лева), представляваща възнаграждение за
процесуално представителство на М.Х.Н. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „А.и.“ АД, да заплати по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК -
сумата от 2 616, 92 лева (две хиляди шестстотин и шестнадесет лева),
представляваща държавна такса и съдебни разноски, съобразно уважената част от
иска, от заплащането на които ищецът е бил освободен.
Плащането на задълженията към М.Х.Н. може да бъде
извършено чрез превод по посочена от ищеца банкова сметка ***: ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: