№ 103/14.05.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ангелина Латунова
Прокурор:
Невена Владимирова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №165 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Г.С.К.
***, против Решение №260046/18.12.2020г., постановено по АНД №623/2020г. на РС
Свиленград. Сочи се, че решението било постановено в нарушение на материалния
закон. Принципът на законоустановен на административните нарушения и наказания,
установен с чл.2, ал.1 от ЗАНН, съгласно който деянията, които съставляват
административни нарушения и съответните им наказания се определят със закон,
бил нарушен. Съгласно чл.185 от ЗДвП за нарушение на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
то на виновните се налага наказание глоба от 20 лева. Така за да е налице
нарушение на чл.185 от ЗДвП, то привлеченото към отговорност лице следва да не
е изпълнило изрично вмененото му от ЗДвП задължение или да е извършило нещо,
което законът изрично забранява. В настоящия случай административнонаказващият орган
посочил, че привлеченото към отговорност лице управлявал МПС при наличие на
неплатена глоба в срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Но това не било нарушение, тъй
като нито ЗДвП, нито подзаконов нормативен акт по прилагането на този закон,
забраняват правоспособните водачи да управляват автомобил ако не са заплатили
глоба. Такава била и съдебната практика, като се сочело, че в този случай се получавало
налагане на две наказания за едно нарушение. А най-важно в случая било, че
жалбоподателят заплатил глобата, а 15 минути след това бил съставен акта.
Актосъставителят дори отнел документа за платена глоба и го приложил като
доказателство към акта. По отношение на другото нарушение по чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП, то жалбоподателят не разбрал, че някой му бил поискал контролния
талон. Основно бързал да хвани такси и да стигне до центъра на Свиленград, за
да плати пропуснат фиш. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение, с
което е потвърдено наказателното постановление, като бъде отменено изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Ответникът Група към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, не взема становище по касационната
жалба.
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е основателна частично.
С обжалваното решение Районен съд
Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №20-0351-000582, издадено от Началник Група към
ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, на 21.07.2020г. за нарушения на Г.С.К., а
именно: за това, че на 13.06.2020г., около 21,20ч. в Община Свиленград, като водач
на товарен автомобил - Ивеко Стралис ***, peг.№Н ***, управлявал автомобила, собствен на ЕООД Г.К. 67, ЕИК
***, като при извършената проверка се установило, че
водачът не e заплатил в срок фиш Серия Н, №713478, и не представя контролен талон към свидетелството
за управление. С така описаното административнонаказаващият орган приел, че водачът
виновно бил нарушил чл.190, ал.3 от ЗДвП
- водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно
постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока за
доброволно заплащане, и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП - нe носи
контролния талон от свидетелството за управление, поради което и на основание
чл.53 от ЗАНН, чл.185 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр2 от ЗДвП са наложени на
жалбоподателя съответно глоба по чл.185 от ЗДвП в размер на 20 лева и глоба по
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 10 лева. В обжалваното решение
не са установени от съда допуснати процесуални нарушения, а санкционираните
деяния били безспорно установени и доказани. Съдът е приел, че на 13.06.2020г.
свидетелите Д. и П. при изпълнение на служебните си задължения извършили
проверка на т.а., управляван от жалбоподателя. Поискали документите на водача,
като същият представил шофьорска книжка и талон за регистрация на МПС, но не
представил контролен талон към СУ МПС, като заявил, че не го носи и за това не
го представя. При извършена проверка в системата се установило, че на водача
има издаден фиш за глоба от 20 лева, за което му обяснили, че може да бъде
заплатена в близко бюро, като и съдействали на водача да си извика такси.
Водачът отишъл да заплати глобата, а когато се върнал, то му била върната и
шофьорската книжка. Съставили акт, в който водачът не направил възражения.
Разяснено му било и че при незаплащане на глобата, то щяло да бъде съставено
наказателно постановление, а СУ щяло да се върне чак при заплащането, поради
което и водачът заплатил глобата в рамките на деня и му върнали на место
документите. Запознали го с акта, който съставили за нарушенията, като препис
от акта връчили на нарушителя. Съдът е направил извод, че има налице
изискуемото се санкционно релевантно поведение, като отговорността на
жалбоподателя била ангажирана правилно и законосъобразно. Спазена била и
административнонаказателната процедура по издаване на наказателното
постановление, поради което съдът приел и че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването, движението и приключването ѝ. Обсъдено
е, че електронният фиш бил идентичен с посочения в справката за нарушител,
както и нямало разминаване в марката и номера на управляваното МПС, а
служителите на МВР изпълнили задълженията си по проверката. Направен е извод от
съда по отношение на възраженията в жалбата, че са неоснователни, тъй като санкционираното
лице разбирал смисъла и значението на вменените нарушения, а соченото в жалбата
не се установявало.
Настоящият състав на касационната инстанция
приема, че обжалваното решението е правилно в частта, с която е потвърдено
наказателното постановление за нарушението по т.2 – на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, и неправилно в
частта на потвърденото нарушение по т.1 от НП – за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване. В този смисъл в наказателното постановление
е задължително съответният акт от посочените в разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП да бъде
индивидуализиран не само по номер и дата на издаване, но и да се отрази кога е
влязъл в сила, за да да бъде проверено от съда дали законовия едномесечен срок
е спазен. Противното представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и е основание за отмяна
на НП в тази му част, тъй като е съществено нарушение, довело до нарушаване
правото на защита на наказаното лице. В случая липсва описание, че
жалбоподателят е управлявал МПС, след като му е бил издаден и влязъл в сила конкретния
електронен фиш, а съответно и изтекъл едномесечен срок, в който да не е изпълнено
задължението да се заплати дължимата глоба. По този начин посочените
обстоятелства са и останали извън предмета на доказване по делото, а наказаният
водач не е могъл да организира своята защита
срещу правните изводи на административнонаказаващия орган, които са
направени върху неизвестни или неясни фактически обстоятелства. В наказателното
постановление липсва дори твърдение за влязъл в сила електронен фиш, като
именно датата на влизане в сила и изтичащия едномесечен период след нея се
явяват елемент от състава на нарушението. В случая е налице съществен порок при
описание на нарушението, а не установена непълнота на доказателствата, поради
което и касационната инстанция счита, че решението следва да бъде отменено в
тази част, а наказателното постановление следва да се отмени в частта на т.1
поради допуснато съществено процесуално нарушение.
По отношение нарушението по т.2 от НП – нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, настоящата касационна инстанция не
констатира незаконосъобразност на НП в тази му част, съответно
незаконосъобразност на решението, поради което в тази част решението следва да
бъде оставено в сила. По безспорен начин е установено нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в
неносене к.т. на свидетелство за управление на МПС за съответната категория от
страна на касатора, като правилно за така установеното нарушение е била
ангажирана отговорността и наложена съответната глоба с приложението на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. Събраните
свидетелски показания по отношение на нарушението са непротиворечиви и
логически последователни, а и са възприятия на очевидци, поради което не са
налице основания да се отрече доказателствената им стойност. Това е така и тъй
като не са установени обстоятелства, поради които да се счита, че полицейските
служители са предубедени или заинтересовани.
Така изложените мотиви обосновават
частичната основателност на касационната жалба, съответно и частична отмяна на
обжалвания съдебен акт.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260046/18.12.2020г.,
постановено по АНД №623 по описа на Районен съд Свиленград за 2020г. в частта,
с която е потвърдено Наказателно постановление №20-0351-000582/21.07.2020г.,
издадено от Началник Група към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, по т.1 - за
нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, вместо което
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№20-0351-000582/21.07.2020г., издадено от Началник Група към ОД МВР Хасково, РУ
Свиленград в частта му по т.1 - за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260046/18.12.2020г.,
постановено по АНД №623 по описа на Районен съд Свиленград за 2020г., в
останалата му част, с която е потвърдено Наказателно постановление
№20-0351-000582/21.07.2020г., издадено от Началник Група към ОД МВР Хасково, РУ
Свиленград, по т. 2 - за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.