Р Е
Ш Е Н
И Е
№202/30.7.2020г.
гр.Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично
съдебно заседание, проведено на 15.07.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 926 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от ***ЕИК ***против
Г.Т.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с
правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК, която в качеството си на потребител
ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес. Услугите се ползват и
отчитат по партида с абонатен №***чийто титуляр е ответника. Съгласно чл.5, т.
6 и чл.33, ал.2 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните
ВиК услуги в срок 30 дни от датата на фактуриране, което ответника не е
направил.
Моли съдът, да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК за
сумата от 1007,50 лв представляваща
главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. №***за периода от
16.09.2013 г. до 17.04.2018 г. за обект-имот, находящ се в ***сумата от 354,81
лв представляваща обещетение за забава за периода от 14.11.2013 г. до
25.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.03.2019 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното
изплащане.Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа страна.
По
частно гражданско дело № 347/2019 г. на ДРС е издадена Заповед № 260/07.03.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г.Т.Р., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати ***ЕИК ***сумата от 1007,50 лв представляваща главница за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с аб. №***за периода от 16.09.2013 г. до 17.04.2018
г. за обект-имот, находящ се в ***, сумата 354,81 лв, представляваща обещетение
за забава за периода от 14.11.2013 г. до 25.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.03.2019 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане, сумата от 27,25 лв ,
представляваща държавна такса, както и сумата от 50 лв юрисконсулско
възнаграждение.
Към
доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които
/чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици
или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и
доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.
Представени
по делото са справки за недобора на абонат с потребителски абонатен № ***за периода 14.10.2013 г. – 25.02.2019 г.
и за периода 15.03.2016г. – 25.02.2019г.
Представени
са общо 4 броя копия на карнетни листи, съдържащи показанията на отчетената
вода по партида №***адрес в гр. Девня, 6
–В -33 за период от м.03.2013г.. до м.02.2019г. Последният положен подпис за
потребител е за м.12.2018г., след което за м.01.2019г. е отбелязано “ не живее “ .
От
заключението на в.л. по назначената по делото СчСЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява че
размера на месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с
№ ***за процесния период са в общ размер
1007,50 лв. Обезщетението за забава върху задължението е в общ размер от 355,12
лв., считано от падежа на всяка една фактура до 25.02.2019г. При ищеца няма
данни за извършени плащания по процесните задължения за периода от издаване на фактурите до 14.11.2019г.
При ищеца партидата се води на името на Г.Т.Р., като за процесния период
фактурите са издавани на същото лице На в.л. е било представено справка от СВ
Девня във връзка с отбелязване за
процесния имот към 14.11.2019г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете
са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчване съобщенията на
длъжника по заповедното производство по реда на чл. 47 ГПК, поради което се
явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
С оглед представените доказателства от ищеца
съдът прави извод, че между страните е налице валидна облигационна връзка за
предоставяне и ползване на ВиК услуги, като ответникът е имал задължение да
заплаща тези услуги Съгласно чл.8 от НАРЕДБА №4/ 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, получаването на ВиК услуги се
урежда от публично известни ОУ на оператора. Съгласно Общите условия / ОУ / за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен
срок след датата на фактурирането. ОУ съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да
бъдат публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат
различни условия. Неподписването на индивидуално споразумение обаче не
препятства приложимостта на ОУ, чиято задължителност остава приложима.
Следователно ако между страните няма подписан индивидуален договор, то
отношенията между потребител и оператор на ВиК услуги остават подчинени на
публикуваните ОУ. Отделно от това за пълнота на изложението следва да се добави
и че закона никъде не въвежда и изискване за някаква форма на този вид
договори. По делото от представените писмени доказателства се установява факта
на влизането в сила на ОУ на ВиК, както и че същите важат за всички потребители
на вода и ВиК услуги. Представено е и
Решение на ДКЕВР от 28.01.2013г., както
и всички останали решения за промени в елементите от възникващото при ОУ
правоотношение. Представената справка за
задълженията по партидата, както и представените карнетни листи по партида на
потребителя номер ***установяват факта
на доставянето и надлежното отчитане на количествата потребена вода за част от процесния
период. Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването
им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път. Тъй като отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в
карнета съгласно посочената разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004
г., то следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден
документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена
дата. Съгласно Наредба № 4 /14.09.2004 г. отчетните данни могат да бъдат
удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов
представител. Липсата на изрично изискане за упълномощаване на този
представител, води до извода, че карнета може да бъде подписан и от лице, което
не е необходимо да бъде устно или писмено изрично упълномощено от потребителя
да го представлява във връзка с отчитането на водомера. В случая ищецът не
излага твърдения, че подписът положен в карнетния лист е именно на ответника,
поради което следва да бъде прието, че същият, ако не е подписан от него, е
подписан от негов представител, който е присъствал на отчитането на водомера. С
оглед отбелязаното за последно отчитане в присъствие на абоната или негов
представител през м.12.2018г. съдът приема, че до тази дата извършените
вписвания в карнетните листи са достоверни и ответникът полагайки подпис било
лично, било чрез представител, е изразил съгласие с отразеното в карнета, вкл. и за предходен
период между две дати на отчитане. Обстоятелството, че част от отчетите, предхождащи
посочената дата за период м.10.2014г.. – м.12.2014г. и м.09.2015г –м.04.2017г.,
не носят подпис на потребителят, не води до недоказаност на потреблението, тъй
като отчитането на консумирана вода, е последователен процес, при който
отразяването на текущото потребление, представлява добавяне на стойности към
вече ползвани количества, като крайния резултат е общото потребление до този
момент – в този смисъл мотиви на решение на ОС Варна по в. т. д. №580/2019г.
Стойностната претенция на ищеца е проверена и установена от заключението на
изслушаната и приета по делото ССчЕ. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест, нито твърди, нито доказва, че за процесния период е заплащал стойността
на доставените му от ищеца ВиК услуги. Предвид изложеното съда намира, че
исковете са доказани по основание и размер, като приема, че дружеството - ищец
е предоставило ВиК услуги по фактури, издадени за периода 16.09.2013г. до 17.04.2018г.,
като за същото е възникнало основанието да търси от ответника тяхната стойност.
Като не е
платил цената на доставената услуга, в качеството си на потребител на същата
той се е поставил в положението на неизправна по договора страна и следва да
понесе и задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане
на тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен документ. За процесният
период обезщетението за забава по всяка
фактура от падежа й до дата 25.02.2019г. е в общ размер на 355,12 лв.,
съобразно заключението на вещото лице, поради което предявения иск за мораторни
лихви е изцяло основателен и следва да бъде уважен съгласно диспозитивното
начало в гражданския процес до претендирания от ищеца размер от 354,81 лв.
При този изход на спора между страните ответникът следва да
плати на ищеца разноски в размер на 372,75 лева и за заповедното производство в
размер на 75 лева съгласно представения списък на разноски .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните на основание чл.422 от ГПК, че Г.Т.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на ***ЕИК ***вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 347/2019 г. на ДРС, за сумите:
1007,50 лева /хиляда и седем лева и 50 стотинки/, представляваща главница за
неплатени фактури за ВиК услуги за периода 16.09.2013 г. – 17.04.2018 г. по
партида с абонатен №***за обект с адрес ***, 354,81 лева / триста петдесет и
четири лева и 81 стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 14.11.2013 г. – 25.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на заявлението – 05.03.2019 г. до
окончателно плащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.Т.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ***ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***,
разноски в размер на 372,75 лева / триста седемдесет и два лева и 75
стотинки/ за настоящето производство и разноски за заповедното производство в
размер на 75 лв /седемдесет и пет лева/
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Препис от настоящето решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него с отбелязването върху него
за датата му на влизане в сила да се докладва по ч.гр. дело №347/2019г. по
описа на ДРС
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:....................................