Р Е Ш Е Н И Е
1965 / 1.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. ВАРНА – трети наказателен състав в публично съдебно заседание
на десети октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна
Якова- Павлова
при секретаря П.Великова, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 3286 по
описа на съда за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.О.Д. ***-0819-000153/31.01.2019
г., издадено от впд Началник група към ОД на МВР-Варна сектор ПП-Варна, с което му е наложено адм. наказание за нарушение на Закона за
движение по пътищата.
В жалбата бланкетно се оспорва
фактическата обстановка и се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Формулирано е
искане за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят не
ся явява и представлява.
Представител на административно
наказващия орган не се явява.
Жалбата е депозирана от легитимирано
лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.01.2019 г. около 18:00 ч. свидетелят Кр.Е., служител на сектор ПП при ОД МВР-Варна,
бил повикан за съдействие от свои колеги на паркинга, срещу хотел «Далас»,
находящ се над Алея Първа «Кап.Г.Георгиев» в посока към бул.»Княз Борис» в
гр.Варна. На място имало спрян лек
автомобил «Мерцедес 200 ЦДИ» с рег. № В
5123 РН, в който били собственика му – жалбоподателя К.Д. и непълнолетното лице
- К. К.Д., установено да управлява този автомобил. За последния станало ясно,
че е неправоспособен, поради което на въззивника бил съставен АУАН за нарушение
на чл.
102 от ЗДвП, за това, че е предоставил собственото си МПС на
неправоспособен водач.
В акта нарушителят не вписал
възражения и не депозирал такива в писмен вид. На 31.01.2019г. въз основа на съставения акт било издадено процесното НП.
Видно от съдържанието му административно наказващият орган възприел изцяло
описаната в АУАН фактическа обстановка,
квалифицирал нарушението по чл102 от ЗДП и наложил административно наказание,
съобразно чл.177 ал.1 т.3 б.»а» от ЗДП.
Тази
фактическа обстановка, съдът прие за установена по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства – писмените, приложени по
административнонаказателната преписка, както и от показанията на свидетеля Кр.Е.,
депозирани в хода на съдебното следствие
Въз основа
на тази фактология, съдът формира правно
убеждение в следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените
му правомощия, съгл. Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. Правомощията са делегирани на определен кръг лица, с оглед
заеманата от тях длъжност, поради което непосочването им поименно не опорочава
акта на оправомощаване.
АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити
по ЗАНН. Препис от акта е връчен на нарушителя като му е дадена възможност да
организира адекватна защита. В АУАН жалбоподателят не е вписал възражения и не
е депозирал писмени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява и липсата на
произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Освен това липсват данни
жалбоподателя да е посочил писмени или гласни доказателства, които да бъдат
събрани по реда на чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН. Описанието
на нарушението и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и
конкретика, а правото на защита е реализирано в цялост с депозиране на
настоящата жалба.
Поради
това съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. и на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
По приложението на материалния закон:
Относно нарушението на чл. 102 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Тази норма забранява на
собственика
на моторно пътно превозно средство да го предоставя на лице, което не е
правоспособен водач.
В настоящия случай от фактическа
страна се доказа, че на посочените в АУАН и НП дата и час жалбопадателят е
нарушил тази забрана, поради което съдът прие, че правилно е ангажирана адм.
наказателната му отговорност и
санкционирането му с глоба в минималния размер предвиден в чл.177 ал.1 т.3
б.“а“ от ЗДвП е законосъобразно. В тази връзка следва да се отбележи, че въпреки
регистрираните множество нарушения на ЗДвП от жалбоподателя, АНО явно е проявил
снизхождение налагайки минимума на
санкцията предвидена в закона.
Воден от
гореизложеното съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0819-000153/31.01.2019
г., издадено от впд Началник група към ОД на МВР-Варна сектор ПП-Варна, с което на К.О.Д. *** на осн. чл. 177 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП е наложено адм. наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.102 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна
в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: