РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Варна, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. М.
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110201757 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „.“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление №03-
013105 от 07.10.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна, с което за нарушение по чл.152 КТ, на въззивника е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено. Твърди наличие на документ, удостоверяващ неправилност на посочените в
АУАН и в НП фактически констатации и счита, че липсват доказателства за вмененото
нарушение. Твърди също, че наложената санкция неправилно е определена в размер над
минималния предвиден и алтернативно претендира намаляване размера на наложеното
административно наказание.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
През м. юли 2020 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна –
свидетелите М.М. и Д.Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в
обект – цех „.“, находящ се в гр. Варна, кв. “Аспарухово“, ул. „.“ №., стопанисван от
въззивника „Багра“ ЕООД, при която било изискано последващо представяне от
работодателя на документи, свързани с разпределение на работното време и организация на
работата. От представените в хода на проверката документи – правилник за вътрешния
трудов ред, таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м. юни 2020 г. и
трудов договор на работника Д. Ж. Н. било установено, че същият е полагал труд на
17.06.2020 г. в работна смяна 4 от 18.00 ч. до 22.00 ч. и на 18.06.2020 г. е започнал работа в
1
работна смяна 1 от 06.00 ч., при не му е била осигурена минимална 12 часова междудневна
почивка. При тази констатация, свид. М. М. съставила спрямо въззивника АУАН №03-
013105 от 31.08.2020 г. в който били отразени установените факти като обуславящи извод за
допуснато нарушение по чл.152 КТ. Акът бил надлежно предявен и връчен на изп. директор
на въззивното дружество.
На 02.12.2020 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и
възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника
предвиденото в чл.414, ал.1 КТ наказание имуществена санкция в размер между
минималния и средния установен, в посока към минималния – 2000.00 лв.
Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен
начин от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия, взаимнодопълващи се и непротиворечащи помежду си показания на всеки един
от свидетелите М. М. и Д. Д., които напълно кореспондират и с приобщените документи –
НП №03-013105 от 07.10.2020 г., известие за доставяне до „.“ ЕООД, АУАН №03-013105 от
31.08.2020 г., протокол №ПР2020791 от 21.08.2020 г., правилник за вътрешния трудов ред в
„.“ ЕООД, трудов договор №34 от 19.07.2017 г., таблица за отчитане явяването и
неявяването на работа за м. юни 2020 г. в „.“ ЕООД - портал, Идентификационна карта на „.“
ЕООД, призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, Заповед №3-071 от 12.01.2010 г.
В с. з. от 07.09.2021 г. от въззивника е представен документ – таблица за
отчитане явяването и неявяването на работа за м. юни 2020 г. за „.“ ЕООД, База – портал,
администрация, авто пране, където за работника Д. Н. е отразено да е бил на работа като
портиер на 17.06.2020 г. в работна смяна 2 от 10.00 ч. до 14.00 ч. и на 18.06.2020 г. в работна
смяна 2 от 10.00 ч. до 14.00 ч., за който документ свид. З. Я. – служител на длъжност
„организатор работа с клиенти“ при въззивното дружество и същевременно – упълномощено
лице от управителя на това дружество, да го представлява във функциите на управител пред
трети лица, посочва, че представлява действителната отчетна форма за явяване и неявяване
на работа за съответния месец като изтъква, че представения в хода на проверката документ
с идентично наименование е само предварителен график и уточнява, че дружеството ползва
еднотипна бланка с отпечатано заглавие, както за съставяне на предварителен график, така и
за последващ отчет, като се отличават по това, че графиците се съставят за всяко отделно
звено, а отчетите включват служителите от всички звена. Като причина за представяне на
документа едва в хода на съдебното производство, свид. З. Янева посочва, че при проверката
е предала на проверяващите подготвени от счетоводството документи и едва в последствие,
след издаване на НП, новопредставения в съдебното производство документ й бил даден от
счетоводството.
Така представения документ и дадените от свид. З. Я. показания относно
неговата същност съдът не кредитира. Преди всичко – нелогично, несъстоятелно,
фактически необосновано и противоречащо на елементарни стандарти за добра търговска
практика и организация на търговския и служебен документооборот, е твърдението за
системно съставяне и употреба на два отделни вида документи с различна същност и
съдържание, но с еднакво наименование, характерно само за единия измежду двата вида.
Също толкова нелогично и фактически необосновано е твърдяното обстоятелство, че
въпреки предоставената възможност за предварителна подготовка и едва последващо
представяне (след внимателен подбор и преглед) на изискуемите документи пред контролен
публичен орган, на проверяващите да е даден документ, имащ различни от наименованието
си същност и съдържание. При това, тези несъстоятелни и фактически необосновани
изявления са отправени от свидетел, явяващ се не само трудово ангажиран от въззивното
дружество, но и доверено лице на неговия управител, което налага и констатация за пряка
служебна обвързаност с работодателя и заинтересованост на свидетеля от изхода на
производството.
2
В противовес на констатацията за недостоверност на представения документ и
на показанията на свид. З. Я. относно неговата същност, е оценката и анализа за
представения от въззивника в хода на проверката документ „таблица за отчитане явяването
и неявяването на работа за м. юни 2020 г.“ в „Б.“ ЕООД – портал. Съответният документ, на
чиито данни се позовава наказващият орган, представлява частен писмен документ,
съставен от въззивното дружество и представен от него за целите на проверката и има за
същност да удостоверява действително отработеното от посочените работници време през
отчетния период. Тъй като отчетните форми удостоверяват неизгодни факти за страната,
която ги е съставила и представила при извършената проверка, то същите се ползват с
материална доказателствена сила в административно-наказателното производство. За
разлика от това, всеки допълнително представен извън хода на проверката документ, не
може да се ползва със съответната материална доказателствена сила и отразените в такъв
документ данни подлежат на установяване от страната, която го представя, но
доказателства, потвърждаващи подобни данни, не са представени. Ето защо, съдът
кредитира като достоверен именно първоначално представения и приложен към АНП
документ.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че
е реализирано нарушение по чл.152 КТ. Тази норма вменява в задължение на всеки
работодател да осигури на работника непрекъсната междудневна почивка, която не може да
бъде по-малко от 12 часа. В представения при проверката Правилник за вътрешния трудов
ред в „.“ ЕООД, в чл.16, т.6 е посочен график за работно време на портал – 4-часов работен
ден при петдневна работна седмица, работно време за смяна 1 от 06.00 ч. до 10.00 ч., за
смяна 2 от 10.00 ч. до 14.00 ч., за смяна 3 от 14.00 ч. до 18.00 ч. и за смяна 4 от 18.00 ч. до
22.00 ч. Същевременно, приложената към административната преписка таблица за отчитане
явяването и неявяването на работа в „.“ ЕООД за м. юни 2020 г. в обект портал за работника
Д. Н. е отразено, че е бил на работа на 17.06.2020 г. в работна смяна 4 от 18.00 ч. до 22.00 ч.
и на 18.06.2020 г. е започнал работа в работна смяна 1 от 06.00 ч., през който период е
ползвал само осем часа междудневна почивка вместо регламентираната с чл.152 КТ 12-
часова почивка. Правилно е констатирана и датата на извършване на нарушението
18.06.2020 г., в който ден е следвало да приключи полагаемата 12-часова почивка.
Съдът намира, че в процесния казус не са налице и основания за приложение
на института „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН. Конкретното нарушение и
обстоятелствата по неговото извършване сочат степен на обществена опасност на деянието,
3
типична за общия случай на нарушения от същия вид, отчетена от законодателя при
въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото
извършване и конкретни обществено опасни последици не е необходимо (и не е възможно)
да се установява във всеки отделен случай.
Съгласно чл.414, ал.1 КТ за процесното нарушение на работодател -
юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лв. В случая
определената имуществена санкция 2000 лв е над минималния размер като в НП не се сочат
мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във връзка с
обществената опасност и тежестта на нарушението, нито с оглед нарушителя. Не се твърди
поредност на нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи
по-висока степен на обществена опасност от типичната, не се коментират негативни данни
за нарушителя и др. Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде
коригирано към определения от закона минимум – 1500.00 лв, като намира този размер за
достатъчен за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 ЗАНН.
При този изход на спора, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, въззиваемата страна
има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Тъй като
делото не е с фактическа и правна сложност, съдът намира, че възнаграждението следва да е
в минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №03-013105 от 07.10.2020 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна срещу „.“ ЕООД гр.
Варна, ЕИК *********, за нарушение по чл.152 КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание имуществена санкция, от 2000.00 лв до 1500.00 лв
(хиляда и петстотин лева, 00 ст.) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата част, на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 и пр.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.),
представляваща стойност на възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3
ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4