РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Търговище, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20223530101223 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.280 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД, с цена
4800 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между него и ответника е имало сключен
договор за поръчка, по силата на който ответникът е възлагал на ищеца поръчки за кетъринг
обслужване, а ищеца е следвало да осигури продуктите и приготвянето на храната, нейното
доставяне до крайния клиент, срещу съответно възнаграждение, като в молбата се твърди,
че в периода септември 2017 год. – октомври 2017 год. ищеца е изпълнил възложените му от
ответника поръчки, издал е фактури за дължимото възнаграждение в размер на 4 800 лв.
Твърди се в молбата, че ответника забавил дължимите по договора плащания и отношенията
били прекратени, като последния с декларация бил признал съществуването на задължение
по две фактури за м.септември и м.октомври 2017 год., като поел задължение да заплати, но
въпреки отправените покани и проведени разговори и към момента на предявяване на иска
задължението не било погасено. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 4800 лв., с ДДС, дължима по 2 бр.
фактури за м.септември 2017 год. и октомври 2017 год., ведно със законната лихва от
предявяване на иска и направените по делото разноски. В съдебно заседание редовно
призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор на исковата
молба. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено
1
следното : Не се спори по делото, че между страните през 2017 год. са били установени
облигационни отношения по договор за поръчка, по силата на който ответникът възлагал на
ищеца поръчки за кетъринг обслужване, а ищеца е имал задължение да осигури продуктите,
приготвянето на храната и нейното доставяне до крайния клиент, срещу съответно
възнаграждение. От приложените по делото фактури № **********/01.10.2017 год. и №
**********/01.11.2017 год. се установи, че през месец септември и месец октомври 2017
год. ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като за стойността на извършеното е
издал фактури на обща стойност 4 800 лв. с ДДС, но ответника не изпълнил насрещното
задължение да заплати цената на извършените кетъринг услуги. Видно от приложеното по
делото споразумение, подписано от страните на 30.07.2022 год. ответникът е признал, че е
приел изпълнението на ищеца за месец септември и октомври 2017 год. без забележки и
възражения за качеството, признал е и съществуването на задължение по двете посочени по-
горе фактури на обща стойност 4800 лв., като страните са новирали срока на изпълнение на
задължението на ответника, като последния се е задължил да го заплати в срок до 15.08.2022
год. Ищецът твърди, че изпълнение не е последвало, а ответника по делото не е представил
доказателства, че е изпълнил задължението си към ищеца. До приключване на съдебното
дирене не са представени доказателства за погасяване на задължението от ответника в хода
на съдебното производство.
При така установеното съдът прави следните изводи :Безспорно е,че между страните
е бил сключен договор за поръчка, по който ищеца е изпълнявал задължението си да
осигурява кетъринг обслужване на клиенти на ответника в периода месец септември и
октомври 2017 год., както и че последния не е заплатил възнаграждение за извършената
работа в размер на 4800 лв. с ДДС, като няма доказателства плащане да е извършено и след
завеждане на иска. С оглед изложеното съдът счита предявения иск за доказан и по
основание и по размер и като такъв следва да бъде уважен. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 4800 лв. с ДДС, представляваща неизплатената
стойност на предоставената кетъринг услуга за периода септември 2017г. - октомври 2017 г.,
ведно със законната лихва, счита от предявяване на иска 26.09.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените по делото разноски в размер на 192 лв. – внесена държавна такса. Ищецът не е
направил искане за присъждане на разноските в обезпечителното производство, при което
същите следва да останат за него така както ги е направил.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АТМ-Център 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, община Столична, район Средец, ул.******, представлявано от Н. К.
М. да заплати на „Метис Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
2
гр.Търговище, ул. *******, представлявано от А. А. Я. сумата от 4800 лв. с ДДС,
представляваща неизплатено възнаграждение по договор за поръчка и издадени фактури №
**********/01.10.2017 год. и № **********/01.11.2017 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.09.2022 г. до окончателното изплащане, на осн. чл.280 и
сл. от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД , както и направените по делото разноски в размер на
192 лв. – държавна такса, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
3