Р Е Ш Е Н И Е
№ 298 / 19.4.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1423 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 62, ал. 3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалбата на К.А.С.,
лишен от свобода, понастоящем в Затвора-гр. София, срещу заповед № Л-4568/20.12.2021
г. на заместник главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
към Министерство на правосъдието. Релевирани са най-общо доводи за
допуснати процесуални нарушения, по които се претендира отмяната на обжалвания
акт.
Ответникът – заместник главен директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Русчо Р., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта и във връзка
с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
Във връзка с постъпил сигнал от К.С. е извършена
проверка и е изготвен доклад от държавен инспектор към Инспектората по чл. 46
от Закона за администрацията, в който е посочено, че лишеният от свобода се
проявява като системен нарушител на вътрешния ред и отказва да се съобразява с
него, демонстративно не зачита правила и норми. Препоръката на инспектора е във
вр. чл. 62, ал. 1, т 4 ЗИНЗС да се анализира необходимостта от преместване на
лишения от свобода в Затвора-гр. София заради проблемното му поведение и с
оглед осуетяване на намеренията му да притежава и укрива забранени вещи.
С предложение изх.№ 11844/16.11.2021 г. до Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, началникът на Затвора-гр. Пазарджик е предложил
лишеният от свобода К.С. да бъде преведен в Затвора-гр. София, тъй като същият
има постоянен адрес ***. Посочено е, че има 21 броя наказания за нарушения на
вътрешния ред, които са подробно описани, както и че лишеният от свобода не
зачита правилата и нормите в затвора, раздразнителен е и вербално агресивен,
пише сигнали и жалби до различни институции, като търси отклоняване на
вниманието от себе си. Посочено е, че С. периодично кумулира враждебни нагласи
към лишените от свобода и към служителите на затвора, като отправя към
последните обидни квалификации за професионалните им компетенции и личен живот.
Отчитайки цялостното поведение на С., действащите дисциплинарни наказания,
липсата на промяна в положителна насока и нарастващата трайна психологическа
несъвместимост между него и пенитенциарния състав и на основание чл. 62, ал. 1
,т. 4 ЗИНЗС, началникът на Затвора-гр. Пазарджик е предложил С. да бъде
преведен в Затвора-гр. София.
Във връзка с постъпилото в ГДИН предложение е
издадена обжалваната заповед, с която е наредено К.С. да бъде настанен в Затвора-гр.
София за доизтърпяване на наложеното му наказание. Като мотиви за
преместването, зам. главният директор на ГДИН е посочил, че от 01.02.2019 г. С.
е наказван 21 пъти, като 11 от наказанията са наложени през 2021 г. Посочено е
още, че лишеният от свобода е с постоянен адрес ***, но по молба на майка му и
брат му и с оглед запазване на социалните му контакти е наредено да изтърпява
наказанието си в Затвора-гр. Пазарджик. Установено е обаче, че роднините му не
са го посещавали в затвора, поради което и с оглед цялостното му поведение и на
основание чл. 58, т. 2 ЗИНЗС и т. 4.10 от заповед № Л-919/08.03.2017 г. на
главния директор на ГДИН е наредено С. да бъде настанен в затвора-гр. София за
доизтърпяване на наложеното наказание.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Заповедта на зам. главния директор на ГДИН е
връчена на лишения от свобода на 21.12.2021 г. (л. 26), а жалбата срещу нея е
подадена на 30.12.2021 г., т.е. в законоустановения срок, от активно
легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради
което е допустима, а разгледана по същество - основателна.
С оспорената в настоящото производство заповед №
Л-4568/20.12.2021 г. на заместник главния директор на ГДИН на посочено правно
основание чл. 58, т. 2 ЗИНЗС и т. 4. 10 от заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния
директор на ГДИН, е наредено К.А.С. да бъде настанен в Затвора-гр. София за
доизтърпяване на наложеното наказание.
От представената по делото заповед № Л-94/2/11.01.2021
г. е видно, че на основание чл. 13, ал. 6 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, главният
директор на ГДИН е възложил на зам. главния директор на ГДИН, упражняването на
правомощията по чл. 62, ал. 1, т. 1 - 3 и т. 5 ЗИНЗС, както и да премества
лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл. 58 ЗИНЗС във връзка
със заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, изменена със заповед
№ Л-4037/13.09.2018 г. на главния директор на ГДИН или да прави отказ за
преместването.
По делото е приложена и заповед № Л-919/08.03.2017
г. на главния директор на ГДИН относно разпределение на лишените от свобода по затвори,
поправителни домове и затворнически общежития, като съгласно т. 4.10 от нея, в Затвора-гр.
София се настаняват осъдените на лишаване от свобода от закрит тип от София-град
и София-област.
Съдът намира обаче, че обжалваната заповед е следвало
да бъде издадена като такава за преместване на лишен от свобода от един затвор
в друг (чл. 62, ал. 1 ЗИНЗС), а не за първоначално разпределяне в местата за
лишаване от свобода на основание чл. 58, т. 2 ЗИНЗС, както изрично е посочено в
съдържанието й. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят е постъпил
за изтърпяване на наказанието в Затвора-гр. Пазарджик на 01.02.2019 г., като във
връзка с молби на негови близки със заповед № Л-1154/31.03.2021 г. на ГДИН е
наредено С. да остане да изтърпява наказанието си в Затвора-гр. Пазарджик.
Иначе казано, съдът намира, че лишеният от свобода вече е бил първоначално разпределен
в място за лишаване от свобода по реда на чл. 58, т. 2 ЗИНЗС, поради което обжалваната
заповед е следвало да бъде издадена по реда на чл. 62, ал. 1 ЗИНЗС за
преместването му от един затвор в друг. В тази насока е и изготвеното от
началника на Затвора-гр. Пазарджик предложение на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС за преместването на С. поради психологическа несъвместимост и възникнали
конфликти със служителите на затвора и с другите лишени от свобода.
На следващо място съдът приема, че оспорената заповед
е издадена при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание
на акта и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният акт е необходимо да
съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване. Фактическите
основания са конкретните факти, въз основа на които административният орган е
приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на
предоставената му от закона компетентност. Както беше посочено, законово
регламентираните основания за преместването на лишените от свобода са разписани
в нормата на чл. 62, ал. 1 ЗИНЗС, съгласно която разпоредба преместването на
лишени от свобода от един затвор в друг се извършва при: включване в обучения,
в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за
работа – при изявено желание от лишения от свобода (чл. 62, ал. 1, т. 1); при
настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание (т. 2); по
молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти (т. 3); по
предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода (т. 4) и при необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4, като в този в този случай се
взема предвид и желанието на лишения от свобода (т. 5). За да се счита
изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, заповедта е следвало да
съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни
юридически факти и обосновават наличието на някоя от законово предвидените в
условията на алтернативност материалноправни предпоставки по чл. 62, ал. 1, т.
1 – т. 5 ЗИНЗС. В случая обективираното в обстоятелствената част на оспорения
акт като мотиви се свежда до това, че „лицето е с постоянен адрес ***, както и
че е „наказван 21 пъти за нарушаване на вътрешния ред“. Изложеното в заповедта
за обосноваване наличието на нормативно основание за разпореденото преместване
на лишения от свобода може да се приеме за мотивиране на фактически
обстоятелства, запълващи състава на някоя от посочените по-горе
материалноправни предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 ЗИНЗС, но не и по
реда на чл. 58, т. 2 ЗИНЗС. Само по себе си обстоятелството, че осъденото и
изтърпяващо наказание лице е с регистриран постоянен адрес *** не се свързва
със законово регламентираните предпоставки за преместването. В случая мотивите
за издаването на заповедта за настаняване не могат да бъдат изведени от
сочената като основание за издаването на оспорения административен акт заповед
№ Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН. Действително в т. 4.10 на заповед
№ Л-919/08.03.2017 г. е предвидено, че в Затвора-гр. София се настаняват
осъдените на лишаване от свобода от закрит тип лишени от свобода от София-град
и София-област, но доколкото оспорената заповед е издадена на основание чл. 58,
т. 2 ЗИНЗС и съответно е относима за разпределението при първоначалното настаняване
на осъдените лица за изтърпяване на наложеното им наказание лишаване от свобода,
то тази заповед не може да бъде разглеждана като мотивиране на акта с
фактически основания за разпореденото преместване, тъй като е ирелевантна за
наличието на материалноправните предпоставки за упражненото административно
правомощие по чл. 62, ал. 1 ЗИНЗС. Изложеното обуславя извод за фактическа
необоснованост на възприетото административно решение от гледна точка на
съществуването на релевантните юридически факти за постановяването на заповед
за преместването на лишен от свобода от един затвор в друг.
Неправилно като правно основание за издаването на
заповедта е посочена разпоредбата на чл. 58 ЗИНЗС, която е относима към
първоначалното разпределяне на осъдените в местата за лишаване от свобода.
Относимата норма за постановяването на административен акт за преместването на
лишени от свобода от един затвор в друг е тази на чл. 62, ал. 1, т. 1 – т. 5 ЗИНЗС.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е
основателна, а оспорената заповед следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № Л-4568/20.12.2021 г. на заместник главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:
/п/