№ 125
гр. Враца, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20221420201123 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от **** Н., гр. Пловдив, против НП
№BG03052022/4000/Р8-497/25.10.2022 г., издадено от директор на НТУ към
АПИ, гр. София, с което за нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1800,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП следва да се отмени, тъй като са
допуснати редица процесуални нарушения в хода на административно-
наказателното производство, както и се твърди, че е налице неяснота на
обвинението и недоказаност на извършителя на нарушението. При това и при
излагането на подробни съображения в подкрепа на всяко от възраженията
срещу НП, се прави искане за отмяна на санкционния акт.
В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. **** – АК-Хасково, която
поддържа жалбата и прави искане за отмяна на санкционния акт.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Маринова, която оспорва
жалбата, изразява становище за неоснователност на същата и формулира
искане за потвърждаване на атакуваното НП.
1
Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
Врачански районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
На 03.05.2022 г., в 09:56 часа, в направление излизане от територията на
Р България на ГКПП Русе-Дунав мост, държавен инспектор в отдел ПТРР ТД
Митница Русе – П. Т., установила, че пристигналото ППС влекач, марка
Мерцедес 1844 ЛС с обща техническа допустима маса над 12 тона,
управлявано от жалбоподателя, е установено на 16.04.2022 г. в 09:20 часа на
път I-1, км.8+130 (обход Враца), като за ППС-то не е заплатена дължимата
пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 ЗП. С оглед на това на жалбоподателя
бил съставен АУАН №BG03052022/4000/Р8-497, с който е обвинен в
извършването на 16.04.2022 г. в 09:20 часа, на обходен път Враца, път I-1,
отсечка км.8+130 на нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП. АУАН е съставен в
присъствието на жалбоподателя и му е връчен лично, като същият не е вписал
възражения.
На 25.10.2022 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично
словесно описание на нарушението, на основание чл.179, ал.3а ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
1800 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства. Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, като
намира, че същата безпротиворечиво установява кога и къде е извършено
деянието, възприето като нарушение, когат и къде е установено, както и при
какви обстоятелстав е съставен АУАН. Доколкото, обаче същата не съдържа
съществени противоречия по отношение на подлежащите за доказване факти,
излагането на по-подробен анализ е ненеобходимо и обременяващо съдебния
акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите,
поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да се
разгледа по същество.
2
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр.
чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът
изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При
тази проверка настоящата инстанция констатира, че и АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН, както и отговарят на реквизитните изисквания.
Установи обаче, че по делото не се доказва, че на 16.04.2022 г. именно
жалбоподателят е управлявал превозното средство. Действително, на
03.05.2022 г., когато му е извършена проверка, той е бил водач на превозното
средство. Но на 16.04.2022 г., когато нарушението е отчетено с електронна
система, проверка за това кой е бил водач на превозното средство не е
извършена. И при това условие за съда остава недоказано твърдението на
наказващия орган, че именно жалбоподателя е нарушител. Несериозно е
твърдението на въззиваемата страна, че при съставянето на АУАН
жалбоподателя не е възразил и не е заявил, че не той е бил водача на ППС на
16.04.2022 г., при което следва да се приеме, че той е нарушителят.
Възражението срещу АУАН към момента на предявяването му, а и във всеки
последващ момент, е право, а не задължение на санкционираното лице, и
неупражняването на това право не може да се тълкува като признаване на
авторството на нарушението, съответно не освобождава наказващия орган от
задължението да докаже с необходимата категоричност, че нарушението, за
което е издадено НП, е извършено именно от санкционираното лице.
Останалите наведени в жалбата доводи не се възприемат като
основателни и обуславящи отмяната на санкционния акт. Но предвид
изложеното по-горе, приемайки, че не е доказано авторството на
нарушението, настоящата инстанция счита, че атакуваното НП следва да се
отмени, а жалбата да се приеме за основателна.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане
на разноски от страна на жалбоподателя, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН,
МРРБ, Агенция пътна инфраструктура, следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сума в размер на 480 лв., представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение, какъвто е минималния размер за адвокатско
възнаграждение съгласно чл.8, вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Останалата сума
3
до пълния претендиран размер от 780 лв. следва да се остави без уважение
поради прекомерност.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №BG03052022/4000/Р8-
497/25.10.2022 г., издадено от директор на НТУ към АПИ, гр. София, с което
за нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП, на **** Н., гр. Пловдив е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1800,00 лв.
ОСЪЖДА МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, ДА
ЗАПЛАТИ на С. А. Н., ЕГН:**********, сумата от 480.00 /четиристотин
осемдесет/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата
част до пълния претендиран размер от 780 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4