Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 07.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1151 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327
ал.1 от ТЗ.
В ***е постъпила искова молба от ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.А.М.
против С.М.П. с ЕГН **********, в която се твърди, че на 23.08.2016г. ищеца продал
на ответника два броя гуми на цена 716,11лв. с ДДС, за което била издадена
данъчна ***Навеждат се доводи, че купувача следвало да заплати продажната цена
в деня на предаване на стоката, което станало на 23.08.2016г., но това негово
задължение не било изпълнено на датата на падеж, а и към датата на завеждане на
исковата молба. Твърди се, че вземането за неплатената продажна цена било претендирано
от ищеца по реда на чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№5994/2017г. по
описа на *** била издадена съответна заповед за изпълнение, но при наличие на
основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на заявителя за
предявяване на установителен иск.
С
изложените обстоятелства се мотивира правен интерес от предявяване на иск за
установяване съществуването на вземането за неплатена продажна цена от
716,11лв. по процесната фактура, за което е издадена заповед за изпълнение.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначения му особен представител, ангажирайки становище, според
което претенцията е частично основателна, но не се твърдят конкретни факти,
които според ответника погасяват или изключват задължението за част от сумата
по процесната фактура.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д. №5994/2017г.
по описа на *** се установява, че ищеца е депозирал на 09.08.2017г. пред ***
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника С.М.П. за
процесното вземане. Заповед за изпълнение №3935 е издадена на 10.08.2017г. С
разпореждане на съда от 05.02.2018г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията
си срещу длъжника, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Установителната
искова претенция е предявена в законоустановения едномесечен срок, поради което
съдът я намира за допустима.
От представения препис на ***,
двустранно подписана от представляващ ищеца и от ответника, се установява, че ***е продало на С.М.П. два броя гуми на обща цена 716,11лв. с
включен ДДС. Видно е от отразеното във фактурата, че
страните по сделката са определили дата на падеж 29.08.2016г. и начин на
плащане – с платежно нареждане, като изрично е била посочена банкова сметка ***.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът счита, че от обсъдената
фактура се установи сключването на договор за търговска продажба между страните
и съществените му елементи – предмет и цена, както и изрично уговорени дата на
падеж и начин на плащане. Купувачът е получил продадената му стока, което е
удостоверил с подписа си.
Ответникът, в чиято доказателствена
тежест беше да установи, че е заплатил дължимата продажна цена, не представи
доказателства в тази насока. Не се твърдят други факти погасяващи или
изключващи вземането на ищеца и не се представят доказателства за такива.
Поради горното, съдът счита, че
исковата претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ се
явява изцяло основателна и доказана и следва да се уважи като такава и се
признае за установено претендираното вземане на ищеца, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК – 09.08.2017г. до окончателното изплащане.
По въпроса за разноските: При
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство. В заповедното производство са
били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 180лв. или общо в размер на 205 лв. В исковото
производство са направени разноски за държавна такса в размер на 25лв., за
адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. и за възнаграждение на особен
представител на ответника в размер на 300лв. или общо 685лв. С оглед изхода на
спора, така направените разноски са изцяло дължими от ответника.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, че С.М.П. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя П.А.М., сумата
от 716,11лв., представляваща неплатена продажна цена по договор за
търговска продажба, обективиран във ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.08.2017г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение №3935/10.08.2017г. по ч.гр.д.№5994/2017 г. по описа на ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.М.П. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя П.А.М., сумата
от 205 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 685лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ***в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :