Р Е
Ш Е Н
И E
№ 208
гр.Айтос,
11.12.2017 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският районен съд - гражданска колегия, ІІ състав, в
публично заседание на двадесет и осми
ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав :
Председател : М. Джанкова
Съдебни заседатели : …........…………
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на
прокурора…………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гражданско
дело № 375 по описа за 2 017 година, за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на З.Х.Х., ЕГН **********,***, действаща чрез адв.М. и адв.Д. ***, с посочен съдебен адрес:*** против
Н.А.Й., ЕГН ********** и Х.А. Е., ЕГН **********,
двамата с посочен адрес за призоваване: с. Д., община Р., обл. Б., ул.”П.” № *** и Е.О.М., ЕГН **********, с адрес: ***.
С исковата молба се твърди, че ищцата З.Х.Х. е собственик на процесния
недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 549 кв.м., находящо
се в с.Т., община Р., съставляващо неурегулиран поземлен имот № 489 по плана на
с.с., сега УПИ ІV-489 в кв.32 по плана на с.Т., с площ от 649 кв.м., при
съседни имоти: улица, УПИ ХІІІ-488, УПИ ХІІ-490, УПИ ІІ-491 и УПИ ІІІ-525,
ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда
с площ от 53 кв.м., полумасивна жилищна сграда с площ
от 40 кв.м., паянтова постройка със застроена площ от 36 кв.м. и навес със
застроена площ от 9 кв.м.
Ищцата обоснова
претенцията си като сочи, че за части от гореописания имот ответниците Н.А.Й. и Е. О.М. са се снабдили с
Констативен нотариален акт № 187, том ІІІ, рег.3482, дело № 460 от 24.06.2010
г. на нотариус Б.Д., вписан под № 324 в НК, с район на действие - района на АРС, чиято отмяна се претендира
наред с установителния иск за собственост по отношение
на гореописания имот. В обобщение и след доказване на изложената в исковата
молба фактическа обстановка, ищцата моли да бъде прието
за установено спрямо тримата ответници, че е едноличен собственик на
гореописаното ДВОРНО МЯСТО, с площ от
549 кв.м., находящо се в с.Т., община Р.,
съставляващо неурегулиран поземлен имот № 489 по плана на с.с., сега УПИ ІV-489
в кв.32 по плана на с.Т., с площ от 649 кв.м., при съседни имоти: улица, УПИ
ХІІІ-488, УПИ ХІІ-490, УПИ ІІ-491 и УПИ ІІІ-525, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с площ от 53 кв.м., полумасивна жилищна сграда с площ от 40 кв.м., паянтова
постройка със застроена площ от 36 кв.м. и навес със застроена площ от 9 кв.м.,
както и на основание чл.537 от ГПК
ищцата моли за отмяна на Констативен
нотариален акт № 187, том ІІІ, рег.3482, дело № 460 от 24.06.2010 г. на
нотариус Б.Д. (вписан под № 324 в НК с район на действие - района на АРС). Ищцата
претендира заплащане на
направените съдебно-деловодни
разноски. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания. В съдебно заседание, чрез
процесуалните си представители поддържа искавата
молба. Ангажира доказателства.
В срока и по реда на
чл.131 и сл. от ГПК от името на ответницата Н.А.Й. е представен писмен отговор. Със същият не се оспорва
допустимостта на исковата претенция. Ответницата Й. излага становище по
същество на спора и в частност за
неоснователност на иска. Оспорва изнесените в исковата молба твърдения, че
имотът е придобит по давност от ищцата З.Х.Х., тъй
като същата живяла в него над 20 години.
В обобщение ответницата Н.Й. моли за отхвърляне на иска. Към отговора се
прилагат писмени доказателства – приходни квитанции за заплатени данъци и такси
за недв. имот в периода 2013г. -2017г. Заявяват се доказателствени искания. В съдебно заседание от.Й. чрез
процесуалния си представител адв.С.С. поддържа първоначалното становище и моли за отхвърляна
не на иска. Представя писмени и гласни доказателства.
Останалите двама ответници Х.А. Е. и
Е.О.М. не представят отговор на исковата молба. В срока и по реда на чл.131 от ГПК не излагат становище по основателността на иска и по заявените доказателствени претенции.
В съдебно заседание отв.Х.А. Е. се явява
лично и оспорва ищцовата претенция. Оспорва също и
изложеното в исковата молба
обстоятелство, че ищцата от 20 години живее в спорния имот като твърди, че през
последните седем години данъците се заплащат от него и съпругата му. По
същество пледира за постановяване на решение според събраните доказателства и
съгласно закона.
Отв.Е.О.М., при личното си явяване съдебно заседание, не се ангажира с
конкретно становище по иска. Сочи, че З.Х.Х. е нейна
дъщеря и същевременно е назначена за личен асистент на другото й болно дете,
поради което излага съгласие процесната къща да бъде
прехвърлена на ищцата. Не представя
доказателства.
Предявената е установителна
претенция за собственост, която намира правно основание в чл.124 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.79 от ЗС.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното :
Съгласно приложеното копие от Нотариален
акт № 187, том ІІІ, дело № 460/2010г. на нотариус Б.Д., вписан в НК под № 324,
с район на действие – района на Айтоския районен съд,
след смъртта на общия си наследодател А. Х. М.,***, двете ответници
Н.А.Й. (дъщеря на насл.М.) и Е.О.М. (съпруга на насл.М.) са
се снабдили с документи за собственост
по давностно владение и по наследство на процесното дворно
място с площ от 549 кв.м., находящо се в с.Т., община
Р., съставляващо неурегулиран поземлен имот № 489 по плана на с.с. (сега УПИ
ІV-489 в кв.32 по плана на с.Т., с площ от 649 кв.м.), ведно с построените в
него полумасивна жилищна сграда с площ от 53 кв.м., полумасивна жилищна сграда с площ от 40 кв.м., паянтова
постройка със застроена площ от 36 кв.м. и навес със застроена площ от 9 кв.м.,
при квоти: 1/12 ид.ч. за Н.Й. и 7/12 ид.ч. – за Е.М.. На същата дата – 24.06.2010 г. с Нотариален
акт № 188, том ІІІ, дело № 461/2010г. на нотариус Б.Д., вписан в НК под № 324,
с район на действие – района на Айтоския районен съд,
отв.Е.О.М. прехвърлила чрез покупко-продажба на отв.Н.Й. собствените си 7/12 ид.ч.
от имота. Предвид възмездния характер на сделката и доколкото към онзи момент
ответницата била семейна (вж справка НБД”Н-е”)
прехвърлените й 7/12 ид.ч. от имота независимо от
отразяване при покупката само на нейно името, са придобити в режим на семейна
имуществена общност (СИО) със съпруга й - ответника Х.А. Е.. Към делото извън посочените документи относно 8/12 ид.ч. от имота, други писмени доказателства досежно собствеността му не се представят. Не са
представени доказателства, от които да е видно дали останалите наследници на А.
Х. М. са се снабдили с документи за собственост на наследствените им ид.части от имота. Липсват и такива твърдения в исковата
молба. Ответницата Н.А.Й. с отговора си на исковата молба твърди, че за процесния имот съгласно притежаваните от нея ид.ч. е заплащала дължимите данъци и такси, в удостоверение
на което представя пет броя приходни квитанции за м.данъци и такси за недвижим имот в периода
2013г. -2017г.
Ищцата от своя страна обосновава установителната си претенция като твърди, че е едноличен собственик на гореописаното
дворно място, находящо се в с.Т., община Р. и на
постройките в него, тъй като е установила владение над имота преди повече от 20
години, след като то й било предадено лично от собственика А. Х. М. (наследодетел на двете ответници,
съответно баща на първата и съпруга на втората) приживе и като благодарност за
полаганите от ищцата З. грижи за болната
му дъщеря З.. Сочи, че самата тя не е в
кръга на законните наследници на А. Х. М., но е продължила да владее за себе си
имота и след неговата смърт през 2003 година.
При така изложените твърдения,
съдът приема исковата претенция, правно основана по чл.79 от ЗС – за
установяване на собственост по давност
спрямо ответниците за допустима, но разгледана по
същество, намира за неоснователна и недоказана, по следните съображения:
При анализ на така събраните
гласни доказателства не се установи да е налице основната предпоставка за
придобиване на собствеността по давност, а именно 10 - годишно несмущаване и
неоспорване владението на ищцата З.Х.Х.. В тази връзка при съпоставка показанията на всички
разпитани по делото свидетели се установява по безспорен начин единствено факта,
че приживе на наследодателя на двете ответници А. Х. М. процесният имот е
бил семейното му жилище, където той до смъртта си е живеел с втората си съпруга
- отв.Е.М.. Не е точно установено кои от
децата им до кой точно момент също са живеели в този имот, но е налице
категоричност относно факта, че от раждането си и към настоящия момент, т.е.
над 50 години в тази имот заедно с майка си отв.Е.М. там
живее болната й дъщеря З. ( обща нейна и на наследодателя А.М. дъщеря). Именно
назначаването в качеството на социален асистент на последната се сочи от св.Н.
като основание за пребиваване в имота на ответницата в последните години. От
показанията на всички разпитани свидетели В. Н., св.К. Х., св. А. А. и св. Х. Х.
се установява, че приживе на А.М., т.е. преди около 15 години ищцата периодично е пребивавала заедно с
децата си в дома му в с.Т.. Липсва обаче каквато и да било индиция, че към онзи момент или по-късно в продължителен и
непрекъснат 10 - годишен времеви отрязък тя е била със съзнанието, че свои
имота. Напротив, дори ангажираните от самата ищца свидетели Н. и А. обосновават
пребиваването й в годините с конфликтите със съпруга й, при което съвсем
обяснимо З.Х. заедно с децата си се е пренасяла при майка си Е.М. ***. Това именно
твърди и водения от ищцата св.А. според
когото „ от 10,15 години все там се върти З.”, но на въпроса относно
собствеността на имота е категоричен, че според него къщата е отв. Е.М.. Според св. Х. Х. пък собственици са наследниците
на А. – всички нейни братя и сестри, но не и ищцата, която не е измежду
законните му наследници. Според св.К. Х., приживе съпругът й (син на
наследодателя А.М.), а след смъртта му самата тя продължавали да ползват стая в
процесния имот, както и да заплащат дължимите
данъци.
При така установената фактическа
обстановка и с оглед принципа на разпределение на доказателствената
тежест, доколкото от страна на ищцата не се събраха убедителни доказателства за
наличие на предпоставките по чл.79 от ЗС – 10 годишно несмущавано еднолично нейно
владение спрямо самостоятелно обособен недвижим имот, съдът намира, че искът
следва да бъде оставен без уважение.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира, че с отхвърляне на предявения установителен
иск, който се явява неоснователен и недоказан, не следва да бъде уважена и претенцията за отмяна на Констативен нотариален акт №
187, том ІІІ, рег.3482, дело № 460 от 24.06.2010 г. на нотариус Б.Д. (вписан
под № 324 в НК с район на действие -
района на АРС).
Водим от изложените съображения, Айтоският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на З.Х.Х., ЕГН **********,***, действаща чрез адв.М. и адв.Д. ***, с посочен съдебен адрес:*** против
Н.А.Й., ЕГН **********, Х.А. Е., ЕГН **********,
двамата с посочен адрес за призоваване:
с.Д., община Р.,
обл.Б., ул.”П.” № *** и Е.О.М., ЕГН **********, с адрес:
***, с който ищцата моли да бъде прието за установено спрямо
ответната страна, че
е едноличен собственик на следния
недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, с площ от 549 кв.м., находящо се в с.Т., община Р.,
съставляващо неурегулиран поземлен имот № 489 по плана на с.с., сега УПИ ІV-489
в кв.32 по плана на с.Т., с площ от 649 кв.м., при съседни имоти: улица, УПИ
ХІІІ-488, УПИ ХІІ-490, УПИ ІІ-491 и УПИ ІІІ-525, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с площ от 53 кв.м., полумасивна жилищна сграда с площ от 40 кв.м., паянтова
постройка със застроена площ от 36 кв.м. и навес със застроена площ от 9 кв.м.,
както и на основание чл.537 от ГПК - за отмяна на Констативен нотариален акт №
187, том ІІІ, рег.3482, дело № 460 от 24.06.2010 г. на нотариус Б.Д./вписан под
№ 324 в НК с район на действие - района
на АРС/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването и
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :