РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. гр. Хасково, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640102969 по описа за 2021 година
Предявен е от "Форуком и компания“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Хасково, ул.“Добруджа“ №10, вх.Б, ет.2, ап.23, представляван
от управителя Даниел Гаргов, със съдебен адрес **********, адв.И. А. И., против Й. Д.
С. с ЕГН:********** от **********, установителен иск с правно основание чл.422 от
ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 11.02.2017г. в системата му за администриране на заявки за
нови кредити и на вече отпуснати такива постъпила нова заявка за кредит от името на
ответницата. Подаването на заявление за кредит се извършвало онлайн на сайта на
дружеството /www.bzd.bg/ в няколко стъпки - избор на сума и срок, запознаване с ОУ
на дружеството и със СЕФ, попълване на лични данни, предоставяне на лица за
контакт, избор на начин за усвояване на сумата. Самата услуга се предоставяла под
марката "Българско заемно дружество", собственост на ищеца. Необходимо условие за
кандидатстване било лицето да се запознае и съгласи с ОУ на дружеството и със СЕФ,
след което кредитоискателят можел да подаде своята заявка за кредит, избирайки срока
и сумата, за които иска да кандидатства, а след това било необходимо попълване в
заявката на съответните лични данни на заявителя. Ищецът извършвал справки за
валидността на личната карта; на здравноосигурителния статус и проверка в ЦКР за
кредитна задлъжнялост, въз основа на които се вземало решение дали
кредитоискателят ще получи желаната сума. Освен това, с кредитоискателя се
провеждал и телефонен разговор, в който му се задавали въпроси, свързани с неговата
платежоспособност и кредитна задлъжнялост. Ищецът твърди, че на ответницата бил
изпратен автоматично генериран от системата за администриране на заявки за нови
кредити и на вече отпуснатите такива на ищеца: Договор за потребителски кредит,
Погасителен план по този договор, СЕФ, ОУ на дружеството-кредитодател, които
документи тя получавала на зададения от нея e-mail адрес и било необходимо да ги
потвърди, посредством натискане на линк и чрез въвеждане на цифров код в поле,
1
което се визуализирало след натискането на линка. Цифровият код се изпращал от
дружеството под формата на SMS на телефонния номер, който бил предоставен при
кандидатстването за кредит, като достъп до този код имал единствено и само
кредитополучателят. Така, по гореописаната процедура на 11.02.2017 година бил
сключен Договор за потребителски кредит с № 000-КН-90439190/11022017 с
ответницата за уговорена сума в размер на 500 лева, по силата на който тя се
задължила да я върне на дванадесет равни месечни вноски с падежна дата на всяко 5-то
число, от които всяка вноска в размер на 51.24 лева, включваща сума по главница и
лихва. Заемната сума била изплатена от страна на ищеца посредством каса на
„Изипей" АД, където се изтегляла на място, след предоставяне на лична карта от
кредитополучателя и удостоверяване, че отговаря на лицето, за което се представя. Тъй
като договорът за кредит представлявал заем за потребление - неформален,
консенсуален, реален договор, по който страните постигали съгласие за предаване на
заемната вещ срещу насрещно задължение да бъде върната в същото количество и
качество в определен срок, сключването му се считало от момента, в който
заемодателят даде, а кредитополучателят получи заетата сума, а не от момента на
писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата
на волеизявленията. Т.е. - фактическият състав се считал осъществен и приключен с
предаването на парите или заместимите вещи, като ищецът прилагал разписка за
извършено плащане през електронната система за разплащания на „Изипей" АД, от
която било видно, че сумата на потребителския кредит била изплатена от страна на
дружеството-кредитодател към ответницата, което безспорно доказвало сключването
на договора за потребителски кредит между страните. Освен това, при получаване на
сумата от каса на „Изипей" АД, получателят на превода бил длъжен да предостави
лична карта, а служителят на касата бил длъжен да свери самоличността на лицето.
Сочи се още, че към момента от ответницата не били постъпвали никакви
плащания по Договора за потребителски кредит, предвид на което за ищцовото
дружество възниквало законно право да търси дължимите му суми по горепосочения
договор за потребителски кредит. Със заявление за издаване на заповед за изпълнение
то поискало издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите му
суми на основание чл. 410 от ГПК, като Районен съд-Хасково уважил искането му и
издал заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1454/2021г. Тъй като заповедта за изпълнение
била връчена на ответницата по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, съдът указал на ищеца
възможността да предяви иск за вземането си, който той предявява в
законоустановения срок.
Предвид изложеното, се иска да бъде постановено решение, с което да бъде
установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество
сумата от 866.25 лева, представляваща 500 лева - главница по Договор за
потребителски кредит № 000-КН- 90439190/11022017, сключен на 11.02.2017 г., 199.44
лева - договорна лихва за периода от 11.02.2017г. до 05.02.2018 г., 166.81 лева -
законна лихва върху главницата, дължима за периода от 06.02.2018 г. до 21.05.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените в заповедното и
в настоящото исково производство разноски.
Назначеният на ответника особен представител адв. Г. Д. депозира отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който счита иска за допустим, като
заявява, че по отношение на неговата основателност ще вземе становище след
събиране на всички доказателства по делото. Приложените към исковата молба
документи счита за допустими и съотносими като доказателства. В хода на устните
състезания заявява, че са налице всички реквизити на договора за потребителски
кредит, с изключение на факта, че ищецът не успял да представи действително
2
доказателство, от което да е видно, че ответникът категорично е получил
претендираната сума, поради което счита иска за неоснователен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.02.2017г. между „Форуком и Компания“ ООД като кредитодател и Й. Д. С.
като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит. С исковата молба
се представят СЕФ и общи условия, приложими към договорите за потребителски
кредит на „Форуком и компания“ ООД-клон София. Приложена е и разписка за
извършено плащане от „Форуком и Компания“ ООД на Й. Д. С. за сумата от 500лв. с
дата 11.02.2017г.
Във връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК, съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №298/06.07.2021г. по
ч.гр.д.№1454/2021г. по описа на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът Й. Д.
С. да заплати на кредитора „Форуком и компания“ ООД-клон София сумите от 500лв.
– главница по договор за потребителски кредит от 11.02.2017г., сключен между
страните; 199,44лв. – лихва за периода от 11.02.2017г. до 05.02.2018г.; 166,81лв. –
законна лихва за периода от 06.02.2018г. до 21.05.2021г., законна лихва върху
главницата от 25.05.2021г. до изплащане на вземането и направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Така издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което е указано на
ищеца – заявител, че има възможност да предяви иск по чл.422 от ГПК в едномесечен
срок за установяване дължимост на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.240 и чл.86 от
ЗЗД и чл.9 от ЗПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за
посочените в исковата молба суми. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице,
при наличие на правен интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално
допустим, а разгледан по същество същия се явява основателен, поради следните
съображения:
Действително процесния договор за кредит е такъв за предоставяне на заем от
разстояние, поради което липсват положени подписи от страните в същия.
Същевременно по делото се събраха достатъчно данни, от които може да се направи
категоричен извод за наличието на облигационни отношения между страните. По
безспорен начин се установи, че е налице договор за заем, сключен между страните,
тъй като същият е реален договор и се счита за сключен с получаване от заемателя на
заемната сума от заемодателя. Несъмнено от представената разписка за извършено
плащане се установи, че на 11.02.2017г. ответницата е получила сумата от 500лв. На
отправеното до Изипей АД запитване дали е извършено горепосоченото плащане е
отговорено, че сумата успешно е усвоена от получателя. При тези данни по делото
съдът намира, че е налице надлежно сключен между „Форуком и компания“ ООД-клон
София и ответника договор за заем, независимо от липсата на действително положени
от тях подписи. Липсват доказателства, от които да се правят изводи, че заемателят е
изплатил на заемодателя в уговорения срок получената в заем сума, поради което
съдът приема, че същата все още се явява дължима. Ето защо, съдът приема за
установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми за главница и лихва по
договора за заем, които липсват доказателства да е изплатило на заемателя.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, както и съгласно
дадените указания в постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.
3
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца разноските в настоящото исково и в заповедното производство в общ
размер на 1170лв., от които 720лв. – адвокатско възнаграждение, 150лв. – държавни
такси и 300лв. – възнаграждение за особен представител.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Д. С. с ЕГН:********** от
**********, че дължи на "Форуком и компания“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Хасково, ул.“Добруджа“ №10, вх.Б, ет.2, ап.23, представляван
от управителя Даниел Гаргов, сумите от 500лв. – главница по договор за
потребителски кредит от 11.02.2017г., сключен между страните; 199,44лв. – лихва за
периода от 11.02.2017г. до 05.02.2018г.; 166,81лв. – законна лихва за периода от
06.02.2018г. до 21.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
25.05.2021г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №298/06.07.2021г. по ч.гр.д.№1454/2021г. по
описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Й. Д. С. с ЕГН:********** от **********, да заплати на "Форуком и
компания“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково,
ул.“Добруджа“ №10, вх.Б, ет.2, ап.23, представляван от управителя Даниел Гаргов,
направените в заповедното и в настоящото производство разноски общо в размер на
1170лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
4