РЕШЕНИЕ
№ 682
гр. Бургас, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20222120102939 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК в първа фаза – по допускане на
делбата.
Образувано е по искова молба (уточнена) на А. Н. С., ЕГН **********, от
............................., Д. Н. К., ЕГН **********, от ........................, и А. И. К., ЕГН **********,
от ........................, против Д. Г. В., ЕГН **********, от ......................................., Д. Й. В., ЕГН
**********, от ......................................., Д. Х. Я., ЕГН **********, от ............................., и
Община С. , с Булстат ....................., представлявана от кмета Т. Я., с която молба е предявен
иск с правно основание чл. 34 ЗС за ДОПУСКАНЕ НА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните
съсобствени между страните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ........................ по КККР на ............................,
одобрени със Заповед № РД-18-56/29.09.2015 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо поземления имот от 29.04.2022 год., с площ от 898 кв.м., с
адрес на имота: ............................., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на имота: ПИ с № № ......................,
...................., ............................, ..................... и .......................,
ведно със следните ТРИ на брой сгради, изградени в този поземлен имот:
СГРАДА с идентификатор ......................... по КККР на ............................, одобрени
със Заповед № РД-18-56/29.09.2015 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
сградата: ............................., със застроена площ от 15 кв.м., с брой етажи на сградата: един, с
предназначение: хангар, депо, гараж, ведно със съответното право на строеж върху терена;
СГРАДА с идентификатор ......................... по КККР на ............................, одобрени
със Заповед № РД-18-56/29.09.2015 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение, засягащо сградата от 15.03.2022 год., с адрес на сградата: ............................., със
1
застроена площ от 66 кв.м., с брой етажи на сградата: един, с предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна, ведно със съответното право на строеж върху терена, и
СГРАДА с идентификатор ......................... по КККР на ............................, одобрени
със Заповед № РД-18-56/29.09.2015 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение, засягащо сградата от 15.03.2022 год., с адрес на сградата: ............................., със
застроена площ от 28 кв.м., с брой етажи на сградата: един, с предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна, ведно със съответното право на строеж върху терена,
при следните КВОТИ:
По отношение на ПИ с идентификатор ........................ по КККР на .........................: за
Д. Г. В. – 667, 50 кв.м. идеални части; за А. Н. С. – 111, 25 кв.м. идеални части; за Д. Н. К. –
111, 25 кв.м. идеални части; за Община С. – 8 кв.м. идеални части;
По отношение на сграда с идентификатор ......................... по КККР на .........................:
за Д. Г. В. и за съпруга й Д. Й. В. – ½ идеална част; за Д. Х. Я. – ¼ идеална част; за А. Н. С.
– 1/8 идеална част; за Д. Н. К. и за съпруга й А. И. К. – общо 1/8 идеална част, придобита в
режим на СИО;
По отношение на сграда с идентификатор ......................... по КККР на .........................:
за Д. Г. В. – ½ идеална част; за А. Н. С. – ¼ идеална част; за Д. Н. К. – ¼ идеална част;
По отношение на сграда с идентификатор ......................... по КККР на .........................:
за Д. Г. В. – ½ идеална част; за А. Н. С. – ¼ идеална част; за Д. Н. К. – ¼ идеална част.
С исковата молба е предявен и обективно съединен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, пр. посл. ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ищците, че ответницата Д. Х. Я. НЕ Е СОБСТВЕНИК на „243,8/898 кв.м.
идеални части“ от гореописания ПИ с идентификатор ........................ по КККР на
........................., както и на 1/2 идеална част от гореописаната едноетажна СГРАДА с
идентификатор ......................... по КККР на ........................., и на 1/2 идеална част от
гореописаната едноетажна допълнителна пристройка /салма/, представляваща СГРАДА с
идентификатор ......................... по КККР на ..........................
Направено е и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за ОТМЯНА НА
НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост върху недвижим имот, придобит на основание
давностно владение № ...., том ...., рег. № ........., дело № ................. год. по описа на С.Я. -
нотариус, peг. № ........... по регистъра на НК, с район на действие: PC-Бургас, вписан в СлВп
при РС - Бургас на 14.04.2022 год., под акт № ......, том ....., дело № ..........., вх. рег. №
............... год.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на нотариален акт от
12.06.1986 год. наследодателите Х. Г. Л. и съпругата му А. А. Л. са били признати за
собственици по реда на обстоятелствената проверка на основание покупка и давностно
владение на процесния поземлен имот, заедно с построените в него масивна едноетажна
жилищна сграда и салма. Посочва се, че на 09.06.1994 год. по силата на нотариален акт за
дарение на недвижим имот с право на строеж наследодателите са дарили на внучката си Д.
Г. В. ½ идеална част от дворното място, с допълнението, че за имота има неуредени
регулационни сметки за 8 кв. м. – общинско място, като е договорено ползване на северната
половина от парцела, и са учредили в полза на Д. Г. В. правото на строеж за изграждане на
жилищна сграда по утвърден архитектурен проект, реализирано от Д. Г. В. чрез построяване
на сграда с идентификатор .........................1. Сочи се, че дворното място е идентично с ПИ с
идентификатор ........................, а наследствените сграда и салма, останали след смъртта на
наследодателите Х. и А. Л., представляват едноетажна сграда с идентификатор
......................... и едноетажна допълнителна пристройка /салма/, представляваща сграда с
идентификатор ..........................
Твърди се, че на 22.01.2020 год. по силата на нотариален акт за дарение на недвижим
имот Д. Х. Я. е дарила на Д. Г. В. всичките си собствени, притежавани по наследство
2
идеални части, представляващи „215,20/898 кв.м. идеални части“ от ПИ с идентификатор
........................, както и 1/2 идеална част от едноетажна сграда с идентификатор
........................., и 1/2 идеална част от едноетажна допълнителна пристройка /салма/,
представляваща сграда с идентификатор .........................
Поддържа се, че в поземления имот с идентификатор ........................, непосредствено
до жилищната сграда с идентификатор ........................., собствена на Д. Г. В., има изграден
гараж, на един етаж, със застроена площ от 15 кв.м., който е построен през 2017 г. и
неправилно е деклариран от Д. Г. В. в подадената от нея декларация по чл. 14 от ЗМДТ до
община С. от 29.06.2020 г. като притежаван само от нея и от съпруга й Д. Й. В., при равни
квоти на съсобственост от по ½ идеална част за всеки един от тях, защото при липсата на
учредено право на строеж от останалите съсобственици в поземления имот квотите на
съсобственост в същия този гараж следва да бъдат съобразени с приращението, респ. с
квотите на съсобственост в поземления имот. Поддържа се, че ищецът А. К. и ответникът Д.
В. притежават идеални части от правото на собственост върху сграда с идентификатор
........................., поради това, че по време на браковете им с техните съпруги (Д. К. и Д. В.),
които се явяват съсобственици в общото дворно място, представляващо ПИ с
идентификатор ........................, е построена общата сграда - гараж, явяваща се приращение
по смисъла на чл. 92 ЗС.
Твърди се, че на 14.04.2022 год., по силата на нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит на основание давностно владение, ответницата Д. Х. Я. е
призната по реда на обстоятелствената проверка с разпит на трима свидетели на основание
чл. 587, ал. 2 от ГПК, за собственик на 243,8/898 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор
........................, както и на 1/2 идеална част от едноетажна сграда с идентификатор
........................., в това число и на 1/2 идеална част от едноетажна допълнителна пристройка
/салма/, представляваща сграда с идентификатор ........................., при несъобразяване с
квотите на ищците-съделители. Излагат се съображения, че в наследствените сграда и салма
дълги години е живял и там е починал на 24.10.2007 год. Н.Х.Г. – баща на първите двама
ищци, и оттогава до ден днешен никой не е живял там, като същите са в много лошо
състояние. Сочи се, че ищците винаги са поддържали контакт с ответния съделител Д. Г. В.,
която е поставила въпроса за изкупуване от нейна страна на техните идеални части, но това
не се е случило поради несъгласие на страните относно цената на имотите. Поддържа се, че
ищците винаги са имали достъп до делбените имоти, като са разполагали с ключове от
входните врати на двете наследствени сгради и понякога са се отбивали да посетят общия
им имот, включително като са осигурили достъп на лицензираните оценители за оглед на
имотите. Излагат се съображения, че Д. Х. Я. не е декларирала и заплащала данъци за тези
имоти, никога не е живяла в тези имоти, а едва на 16.04.2022 год. катинарът на входната
врата на дворното място в с. Р. бил сменен, като по този начин бил пресечен достъпът на
ищците до общите имоти.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците Д. Г.
В., Д. Й. В. и Д. Х. Я., чрез пълномощника им адвокат Г., която оспорва предявените искове
и моли за отхвърлянето им.
Поддържа се, че ищците нямат качеството на съсобственици на процесните
недвижими имоти, тъй като ПИ с идентификатор ........................ е съсобствен между първата
и третата ответница и Община – С. , сграда с идентификатор ......................... и сграда с
идентификатор ......................... са съсобствени между първата и третата ответница, а сграда с
идентификатор ......................... е собствена само на първата ответница или на първата
ответница и втория ответник.
По отношение на допустимостта на предявения отрицателен установителен иск се
поддържа, че двете ищци имат правен интерес да предявяват същия само до размера на
квотите им от правото на собственост върху процесните недвижими имоти, а именно до
3
размера на 107,75 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор ........................ за
всяка една от тях или общо до размера на 215,5 кв.м идеални части от правото на
собственост върху поземления имот, а за останалата част над 215,5 кв.м идеални части от
правото на собственост върху имота предявеният иск е недопустим.
Оспорват се твърденията, на които се основава и предявеният отрицателен
установителен иск против третата ответница. Твърди се, че още преди да починат
родителите й третата ответница стопанисва половината от поземления имот и двете
наследствени сгради поради влошеното здравословно състояние на общите наследодатели,
за които се грижи, а впоследствие и за брат си – бащата на двете ищци, който е живял в
имота само три-четири месеца преди смъртта си, като при идванията си преди това в имота е
осъществявал постоянен физически и психически тормоз върху родителите си, а след
смъртта на майка си заживява за кратко в този имот и умира там. Сочи се, че след смъртта
на общите наследодатели през 2005 г. и 2006 г. само третата ответница продължава да
осъществява фактическата власт върху ½ идеална част от поземления имот, като стопанисва
южната част на имота и двете процесни сгради в тази му част, само тя ползва и обработва
мястото, като всеки ден е в имота. Отбелязва се, че след извършеното в полза на дъщеря й
дарение третата ответница продължила да осъществява фактическа власт върху останалата
част от имота със съзнанието, че е нейна собственост, като поради последвалото влошаване
на отношенията между майка и дъщеря двете са си разпределили ползването на дворното
място и сградите. Поддържа се, че владението на третата ответница върху делбените имоти
винаги е било явно, необезпокоявано от никого и непрекъснато през последните повече от
15 години, и със съзнанието, че ги владее за себе си, тя се е манифестирала пред всички като
собственик на тези имоти и на това основание ги е придобила по давност. Посочва се, че
двете ищци и наследници на брат й никога не са идвали в село Р. , не са поддържали връзка
с баща си след развода на родителите си, не познават баба си и дядо си и роднините си в
селото, никой не ги е виждал в процесните имоти, никога не са проявявали интерес към тези
имоти, а когато от кметство - с. Р. им се обаждат за смъртта на баща им през 2007 г., те
заявяват, че „нямат нищо общо със село Р. “, и погребението на баща им е организирано и
заплатено от тримата ответници, а едва през 2017 година започват да заплащат данъци за
претендираната от тях част от процесните имоти. Оспорват се твърденията на ищците, че
през 2019 г. ответниците са обсъждали с ищците изкупуване на дела им от процесните
имоти, тъй като на проведената среща било обсъждано само финансовото участие на
ищците в изработването на надгробни паметници на общите наследодатели на страните по
делото, както и на техния баща, като впоследствие ищците не спазват даденото обещание за
предоставяне на средства за тези паметници. Едва през лятото на 2021 г. ищците проявили
желание да получат ключ от дворното място и постройките в южната му част и първата
ответница, без знанието и съгласието на третата ответница, им го дава. Сочи се, че след
предоставяне на този ключ ищците са идвали два-три пъти в имота, за да го заснемат и да
предявят своите финансови претенции, като в края на 2021 г. първата ответница по
настояване на ищците обсъжда евентуалната пазарна цена на претендирания от тях дял от
процесните недвижими имоти с цел изкупуването му, за което дори не уведомява третата
ответница. Оспорва се вписаното в представената данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх.
№ 892/04.04.2022 г., че съсобственици на процесиите имоти са и двете ищци, тъй като това
не е вписано от третата ответница, която е подписала декларацията по настояване на
служители на Община – С. и отказа им (поради колегиалните им отношения с втората ищца
като главен счетоводител на Община – П.) да й бъдат заверени и издадени нужните за
извършване на обстоятелствената проверка документи (заверка на молбата-декларация и
удостоверение за данъчна оценка).
Евентуално, в случай че съдът приеме, че процесните имоти са съсобствени между
страните, ответниците поддържат, че по отношение съсобствеността върху поземлен имот с
идентификатор ........................ двете ищци в качеството им на наследници на Н. Х. Г.
4
притежават по 107, 75 кв.м идеални части от имота, първата ответница по силата на
извършените в нейна полза дарения притежава 646, 2 кв.м идеални части от имота, третата
ответница притежава 28, 3 кв.м идеални части от имота, а Община - С. притежава 8 кв. м от
имота. По отношение собствеността върху сграда с идентификатор .........................2 се
твърди, че е изключителна собственост на първата ответница, евентуално на първата
ответница и съпруга й – втория ответник. Сочи се, че с извършеното дарение на първата
ответница са дарени освен ½ идеална част от парцел VI .... в кв. ..... по плана на с. Р. и
„направените подобрения в тази част на парцела“, като се има предвид северната част, която
й се предоставя за ползване. Твърди се, че тази сграда е съществувала още към момента на
извършеното дарение през 1994 г., още тогава е била заснета в плана на село Р. , дарена е
изрично на първата ответница като подобрение в имота и впоследствие е ремонтирана и
преустроена в този й вид, като от 2005 година представлява пристройка към построената от
двамата ответници жилищна сграда. Евентуално се поддържа, че сградата е собствена на
първата ответница и нейния съпруг на основание чл. 97 и 98 от ЗС като построена по време
на брака им по силата на отстъпеното на ответницата право на строеж, тъй като сградата не
представлява самостоятелен обект, а ползва стената на построената жилищна сграда, има
само три самостоятелни стени и не може да бъде отделена без повреждането й, изградена е
частично със стари тухли, частично със стари бетонови блокчета, и е с ламаринен покрив.
Евентуално се твърди, че по отношение на сграда с идентификатор ......................... е изтекла
в полза на първата ответница и съпруга й придобивна давност въз основа на осъществявано
от тях поне от 2005 г. до настоящия момент постоянно, непрекъснато, несъмнително,
спокойно, явно за всички владение. Евентуално се посочва, че третият ищец не участва в
съсобствеността на сградата, тъй като тя е построена от наследодателя на страните и само е
преустроена от ответниците, като липсва съвместен принос в нейното построяване, за да
бъде призната за СИО.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника
Община С. .
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 12.06.1986 г. с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност, № ...., том ......, дело № .................. г. на нотариус при PC-Бургас, Х. Г. Л. и А. А. Л.
са признати за собственици по покупка и давностно владение на дворно място,
представляващо парцел VI-...... в кв. ....... по плана на село Р. , цялото с площ от 870 кв. м., от
които собствено място 862 кв. м., заедно с построената в него масивна едноетажна жилищна
сграда и салма.
На 09.06.1994 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот с право на строеж
(суперфиция) № ....., том ....., дело № ............... г., Х. Г. Л. и А. А. Л. даряват на внучката си
Д. Г. В. ½ идеална част от УПИ .............. в кв. .... по плана на село Р. , цялото от 870 кв. м.,
от собствени от което 862 кв. м., неуредени регулационни сметки за 8 кв. м. общинско
място, с право на ползване на северната половина от парцела, заедно с направените
подобрения в тази част от парцела, като й учредяват правото да си построи жилищна сграда
по утвърден архитектурен проект.
На .................. г. Д. Г. Я. е сключила брак с Д. Й. В..
На ................. г. Д. Н. Г. е сключила брак с А. И. К..
На ............... г. Х. Г. Л. е починал, като е оставил за свои наследници съпругата си А.
А. Л. и двете си деца – Д. Х. Я. и Н. Х. Г..
На ................... г. А. А. Л. е починала, като е оставила за наследници двете си деца –
Д. Х. Я. и Н. Х. Г..
5
На ................. г. Н. Х. Г. е починал, като е оставил за наследници двете си деца – А. Н.
С. и Д. Н. К..
На 22.01.2020 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ....., том ......, рег.
№ .........., дело № .............. год. по описа на нотариус Н.Н., с район на действие РС-Бургас, Д.
Х. Я. дарява на Д. Г. В. „215,20/898 идеална част квадратни метра“ от ПИ с идентификатор
........................ по КККР с. Р. , общ. С. , обл. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-56 от
29.09.2015 година на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 898 кв.м., както и по ½
идеални части от построените в него сгради с идентификатори ......................... и
.........................
На 14.04.2022 г. с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на
основание давностно владение, № ......, том ...., дело № ..... от ............. год. по описа на
нотариус С.Я., с район на действие РС-Бургас, Д. Х. Я. е призната въз основа на
обстоятелствена проверка за собственик на „243,8/898 кв. м. идеални части“ от ПИ с
идентификатор ........................ по КККР на с. Р. , както и на по ½ идеални части от
построените в него сгради с идентификатори ......................... и ..........................
Не се спори по делото, а и се установява от представените скици от 1997 г. и 2001 г.,
че дворното място, представляващо парцел ........... в кв. .... по плана на село Р. , цялото с
площ от 870 кв. м., е идентично с процесния делбен имот, представляващ ПИ с
идентификатор ........................ по КККР на ............................, одобрени със Заповед № РД-18-
56/29.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 29.04.2022 г., с
площ на имота по представена Скица № 15-470691-03.05.2022 г. на СГКК-Бургас, от 898
кв.м. Построената в поземления имот масивна едноетажна жилищна сграда е идентична с
процесната сграда с идентификатор ......................... по КККР на ............................, одобрени
със Заповед № РД-18-56/29.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо сградата от 15.03.2022
г., с адрес на сградата: ............................., със застроена площ от 66 кв. м., с брой етажи на
сградата: един, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна. Построената в
поземления имот едноетажна допълнителна пристройка /салма/ е идентична с процесната
сграда с идентификатор ......................... по КККР на ............................, одобрени със Заповед
№ РД-18-56/29.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо сградата от 15.03.2022 г., с адрес на
сградата: ............................., със застроена площ от 28 кв.м., с брой етажи на сградата: един, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Не се спори по делото, а и се установява от представеното удостоверение изх. № УТ-
2082-8-001/20.11.2019 г., издадено от Община С. , Дирекция „Устройство на територията,
кадастър, инвестиционна политика, екология и управление на проекти”, че ПИ с
идентификатор ........................ по КК на с. Р. , с площ от 898 кв. м., съответства на бивш
УПИ ........... в бивш кв. .... по недействащ план на селото, одобрен през 1971г., описан в н. а.
№ ....., том ......, дело № .............. г., с площ по документ за собственост 870 кв. м., в който
Община С. участва с площ от 8 кв.м., като разликата в квадратурата (898 кв. м. по действащ
план и 870 кв. м. по отменени планове) се дължи на различия между плановете. В
приложените по делото скици от 1997 г. и от 2001 г. е отбелязано, че за УПИ ........... има
неуредени регулационни сметки, но имотът не е актуван за общински. В представените
скици № 15-397272/13.04.2022 г. и № 15-470691/03.05.2022 г. на поземлен имот с
идентификатор ........................ Община С. е вписана като собственик на ПИ с идентификатор
........................ на основание Акт за частна общинска собственост № ......, том ........., рег. №
.................. г. Въз основа на посочените доказателства и като взе предвид съотношението
между площта на процесния поземлен имот по отменените планове и по действащия план
на с. Р. , съдът приема, че Община С. притежава 0, 01 % от правото на собственост върху
делбения поземлен имот с идентификатор ........................ по КККР на с. Р. .
6
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, от
12.06.1986 г. наследодателите Х. Г. Л. и А. А. Л. се легитимират като собственици на
остатъка от 0, 99 % от правото на собственост върху процесния ПИ с идентификатор
........................ по КККР на с. Р. . По силата на договор за дарение от 09.06.1994 г. Х. Г. Л. и
А. А. Л. са прехвърлили на съделителката Д. Г. Я. 0, 495 % (1/2 от 0, 99 %) от
притежаваното от тях право на собственост върху процесния ПИ с идентификатор
......................... След смъртта на Х. Г. Л. и А. А. Л. през 2005 г. и 2006 г. по силата на
наследствено правоприемство остатъкът от 0, 495 % от правото на собственост върху
процесния ПИ с идентификатор ........................ е придобит от съделителките Д. Я., А. С. и Д.
К. съобразно наследствените им квоти, както следва: 0, 2475 % за Д., 0, 12375 % за А. и 0,
12375 % за Д.. По силата на договор за дарение от 22.01.2020 г. Д. Я. отчуждава в полза на
Д. В. притежаваните от нея по наследство идеални части от правото на собственост върху
ПИ с идентификатор ........................, като по този начин Д. В. се легитимира като собственик
на общо 0,7425 % от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ........................, от
които 0, 495 % по дарение от Х. Г. Л. и А. А. Л. и 0, 2475 % по дарение от Д. Я.. Съпругът
на Д. В. – Д. Й. В., не се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор ........................,
тъй като върху вещните права, придобити преди сключване на брака и по дарение не
възниква СИО, а стават лична собственост на придобилия ги съпруг. Съпругът на Д. – А. К.,
също не се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор ........................, тъй като
върху вещните права, придобити по наследяване не възниква СИО, а стават лична
собственост на придобилия ги съпруг. Следователно ПИ с идентификатор ........................ е
съсобствен между Д. с квота от 0,7425 %, А. с квота от 0, 12375 %, Д. с квота от 0, 12375 % и
Община С. с квота от 0, 01 %.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, от
12.06.1986 г. наследодателите Х. Г. Л. и А. А. Л. се легитимират като собственици на сгради
с идентификатори ......................... и ........................., построени в ПИ с идентификатор
......................... След смъртта на Х. Г. Л. и А. А. Л. през ............ г. и .............. г. по силата на
наследствено правоприемство правото на собственост върху процесните сгради с
идентификатори ......................... и ......................... е придобито от съделителките Д. Я., А. С.
и Д. К. съобразно наследствените им квоти, както следва: 0, 50 % за Д. Я., 0, 25 % за А. С. и
0, 25 % за Д. К.. По силата на договор за дарение от 22.01.2020 г. Д. Я. отчуждава в полза на
Д. В. притежаваните от нея по наследство идеални части от правото на собственост върху
процесните сгради с идентификатори ......................... и ........................., като по този начин Д.
В. се легитимира като собственик на 0, 50 % от правото на собственост върху процесните
сгради с идентификатори ......................... и .......................... Съпругът на Д. – Д. Й. В., не се
легитимира като собственик на процесните сгради с идентификатори ......................... и
........................., тъй като върху вещните права, придобити по дарение не възниква СИО, а
стават лична собственост на придобилия ги съпруг. Съпругът на Д. – А. К., също не се
легитимира като собственик на сгради с идентификатори ......................... и .........................,
тъй като върху вещните права, придобити по наследяване не възниква СИО, а стават лична
собственост на придобилия ги съпруг. Следователно сгради с идентификатори
......................... и ......................... са съсобствени между Д. В. с квота от 0, 50 %, А. С. с квота
от 0, 25 % и Д. К. с квота от 0, 25 %.
По отношение на правото на собственост на съделителката Д. Я. върху ПИ с
идентификатор ........................ и построените в него сгради с идентификатори .........................
и ......................... съдът намира следното. На основание чл. 79, ал. 1 ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно дефинитивните норми на чл. 68 ЗС владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя, а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето
не държи като своя. Владението се характеризира с два основни признака: обективен -
упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен - намерението да се
държи вещта като своя /animus domini/. Според оборимата презумпция на чл. 69 ЗС
7
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно
задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. №
1/2012 г., ОСГК на ВКС презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването. Ако съсобствеността върху един недвижим имот е
възникнала от наследяване, се приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот,
сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници. В
случаите, при които съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена. За да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец.
Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези
действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на
останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. В процесния случай от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на доведените от ответниците
свидетели се установява, че след смъртта на общите наследодатели Х.Л. и А. Л. през ............
г. и .............. г. съделителката Д. Я. посещава редовно делбения поземлен имот, поддържа го
и отглежда насаждения в него – копае, сее, плеви. Не се твърди и не се установява
съделителката Д. Я. да е осъществила спрямо останалите сънаследници – съделителките А.
С. и Д. К., такива действия, с които по категоричен начин да отблъсне съвладението им,
възникнало на основание сънаследяване на процесните делбени имоти. Въз основа на
изложеното съдът приема, че съделителката Д. Я. не е придобила на основание давностно
владение съгласно чл. 79 ЗС идеалните части на съделителките А. С. и Д. К. от процесните
делбени имоти, съсобствеността върху които е възникнала от наследяване.
Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предявените
отрицателни установителни искове за собственост са допустими по следните съображения.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК
на ВКС правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго
вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната
претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта,
както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект.
С Тълкувателно решение от 25.10.2022 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС бе
отклонено предложението за постановяване на тълкувателно решение по въпроса, дали
съсобственик може да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални
части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част. В него се обобщава, че т. 1 от
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС е
приложима на общо основание и за случаите, при които ищецът притежава само идеална
част от право, което се оспорва, защото правният интерес се поражда от твърдението за
наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното право върху същия обект, чието
съществуване би било отречено или пораждането му, респективно упражняването му, би
било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна по спора. Хипотезата на
8
предявен отрицателен установителен иск за собственост от лице, което претендира да е
собственик не на целия имот, а само на посочена от него идеална част, попада в приложното
поле на посоченото тълкувателно решение и такъв правен интерес за ищеца ще е налице, ако
той твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за собственик на
такава идеална част, която засяга неговата квота, т.е. оспорва му се самостоятелното право
върху идеалната част. Притежанието на идеални части от правото на собственост
предпоставя многообразие на споровете за защита на тези права. При всеки конкретен спор
наличието на правен интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения,
посочени в исковата молба. В процесния случай е налице спор за собственост, доколкото
заявените права на ищците се отричат от ответницата Д. Я., която се е снабдила с
констативен нотариален акт за собственост, с който е призната за собственик на основание
давностно владение на „243,8/898 кв. м. идеални части“ от процесния ПИ с идентификатор
........................ по КККР на с. Р. , както и на по ½ идеални части от процесните сгради с
идентификатори ......................... и ........................ по КККР на с. Р. .
Съдът намира предявените отрицателни установителни искове за собственост за
основателни по следните съображения. Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013
г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. Констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и
нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и
за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В
това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на
правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се
счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Тъй като нотариалното
производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587
ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от
всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярят на акта не е собственик.
Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на
тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта
придобивно основание. В процесния случай по делото бяха изложени доводи за
неоснователност на възражението на ответницата Д. Я., че е придобила на основание
давностно владение съгласно чл. 79 ЗС идеалните части на съделителките А. С. и Д. К. от
процесните делбени имоти, съсобствеността върху които е възникнала от наследяване. По
делото не се твърди и не се установява наличието на друго придобивно основание, което да
легитимира ответницата Д. Я. като собственик на процесните имоти. Ето защо предявените
отрицателни установителни искове за собственост следва да бъдат изцяло уважени.
Съгласно разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК, когато нотариалният акт засяга правата
на трети лица, породеният от това спор за гражданско право се разрешава по исков ред, като
искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта, а при уважаване на иска
издаденият акт се отменя или изменя. Ето защо и с оглед уважаването на предявените
отрицателни установителни искове за собственост следва да бъде отменен нотариалният акт
за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение, № .....,
том ...., дело № ..... от ................ год. по описа на нотариус С. Я., с район на действие РС –
Бургас, с който Д. Х. Я. е призната въз основа на обстоятелствена проверка за собственик на
„243,8/898 кв. м. идеални части“ от процесния ПИ с идентификатор ........................ по КККР
на с. Р. , както и на по ½ идеални части от процесните сгради с идентификатори
......................... и ......................... по КККР на с. Р. .
По отношение на процесната делбена сграда с идентификатор ......................... съдът
приема следното. Не се спори по делото, че въз основа на учреденото й с нотариален акт
9
09.06.1994 г. за дарение на недвижим имот с право на строеж (суперфиция) съделителката
Д. В. е придобила правото на собственост върху сграда с идентификатор ......................... по
КККР на ......................... (която не попада в предмета на делбата), построена в процесния ПИ
идентификатор ......................... По делото е прието неоспорено от страните заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че сграда с идентификатор
......................... по КККР на ......................... е с функционално предназначение гараж и
котелно, пристроена е към двуетажна жилищна сграда с идентификатор ......................... по
КККР на .......................... Ограждащата конструкция е от три страни с бетонови и керамични
тухли, гаражна метална врата към улицата и алуминиева врата към двора, подовата настилка
е циментова замазка. Сградата не е самостоятелен обект, тъй като липсва самостоятелен
ограждащ носещ зид към жилищната сграда. Предвид характера на носещата конструкция -
стоманобетон и дърво, както и липса на надлъжен носещ зид, без повреждане сградата не би
могло да бъде отделена. На база данните от кадастралната карта и приложените скици от
1997г. и 2001г. е изготвена комбинирана скица, от която е видно, че не е налице
идентичност между сградите пМС и МС по скици от 1997г. и 2001г., издадени от Община С.
и сграда с идентификатор ......................... по КККР на с. Р. . Според вещото лице сградата е
построена след 2000г., предвид това, че не фигурира с кадастралния план от 2000г. В тази
насока са и показанията на свидетеля Н. С., който заявява, че през 2001 г. или 2002 г. е била
съборена старата порутена пристройка зад къщата и на част от това място е бил построен
гаражът. Ето защо неоснователни са изложените в отговора на исковата молба доводи, че
процесната сграда с идентификатор ......................... е съществувала още към 1994 г., когато е
била придобита от Д. В. по силата на договора за дарение като направено подобрение в
предоставената й за ползване северна част на парцела. Основателни са обаче доводите, че
процесната сграда с идентификатор ......................... е придобита от Д. В. по силата на чл. 97
ЗС, тъй като не представлява самостоятелен обект, а е присъединена към построената сграда
с идентификатор ........................., поради което следва собствеността върху нея.
Следователно върху сграда с идентификатор ......................... не е налице съсобственост,
която да подлежи на прекратяване с делба, поради което по отношение на нея делба не
следва да бъде допускана.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Д. Г. В. , ЕГН **********, от
......................................., А. Н. С., ЕГН **********, от ............................., Д. Н. К., ЕГН
**********, от ........................, и Община С. , с Булстат ....................., представлявана от
кмета Т. Я., на следния съсобствен между страните недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ........................ по КККР на ............................, одобрени със Заповед № РД-
18-56/29.09.2015 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо
поземления имот от 29.04.2022 год., с площ от 898 кв.м., с адрес на имота: .............................,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при съседи на имота: ПИ с № № ......................, ...................., ............................,
..................... и ......................., при следните КВОТИ: 0,7425 % за Д. Г. В., 0, 12375 % за А.
Н. С., 0, 12375 % за Д. Н. К. и 0, 01 % за Община С. .
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Д. Г. В. , ЕГН **********, от
......................................., А. Н. С., ЕГН **********, от ............................., Д. Н. К., ЕГН
**********, от ........................, на следните съсобствени между страните недвижими имоти:
СГРАДА с идентификатор ......................... по КККР на ............................, одобрени със
10
Заповед № РД-18-56/29.09.2015 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение, засягащо сградата от 15.03.2022 год., с адрес на сградата: ............................., със
застроена площ от 66 кв.м., с брой етажи на сградата: един, с предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна, ведно със съответното право на строеж върху терена, и СГРАДА с
идентификатор ......................... по КККР на ............................, одобрени със Заповед № РД-
18-56/29.09.2015 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо
сградата от 15.03.2022 год., с адрес на сградата: ............................., със застроена площ от 28
кв.м., с брой етажи на сградата: един, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна,
ведно със съответното право на строеж върху терена, при следните КВОТИ: 0, 50 % за Д. Г.
В., 0, 25 % за А. Н. С. и 0, 25 % за Д. Н. К..
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на А. Н. С., ЕГН **********, от ............................., Д. Н.
К., ЕГН **********, от ........................, и А. И. К., ЕГН **********, от ........................,
против Д. Г. В. , ЕГН **********, от ......................................., Д. Й. В., ЕГН **********, от
......................................., Д. Х. Я., ЕГН **********, от ............................., по отношение на
следния недвижим имот: СГРАДА с идентификатор ......................... по КККР на
............................, одобрени със Заповед № РД-18-56/29.09.2015 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на сградата: ............................., със застроена площ от 15 кв.м., с
брой етажи на сградата: един, с предназначение: хангар, депо, гараж, ведно със съответното
право на строеж върху терена.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Н. С., ЕГН **********, от
............................., Д. Н. К., ЕГН **********, от ........................, и А. И. К., ЕГН **********,
от ........................, че Д. Х. Я. НЕ Е СОБСТВЕНИК на „243,8/898 кв.м. идеални части“ от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ........................ по КККР на ............................,
одобрени със Заповед № РД-18-56/29.09.2015 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо поземления имот от 29.04.2022 год., с площ от 898 кв.м., с
адрес на имота: ............................., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на имота: ПИ с № № ......................,
...................., ............................, ..................... и .......................; както и на ½ идеална част от
СГРАДА с идентификатор ......................... по КККР на ............................, одобрени със
Заповед № РД-18-56/29.09.2015 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение, засягащо сградата от 15.03.2022 год., с адрес на сградата: ............................., със
застроена площ от 66 кв.м., с брой етажи на сградата: един, с предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна; и на ½ идеална част от СГРАДА с идентификатор
......................... по КККР на ............................, одобрени със Заповед № РД-18-56/29.09.2015
год. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо сградата от
15.03.2022 год., с адрес на сградата: ............................., със застроена площ от 28 кв.м., с брой
етажи на сградата: един, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост
върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № ....., том ...., рег.№
......., дело № ......... от .............. год. по описа на С. Я. - нотариус, peг. № .......... по регистъра
на НК, с район на действие: PC-Бургас, вписан в СлВп при РС - Бургас на 14.04.2022 год.,
под акт № ......, том ......, дело № ........., вх.рег. № ................ год.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото решение делото да се докладва за продължаване
на съдопроизводствените действия.
11
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12