№ 25907
гр. София, 23.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110167331 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Г. М. срещу „С. К.“ ООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени насрещни осъдителни искове от „С. К.“
ООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на насрещните искове.
Страните са представили документи, които са допустими и относими, поради което
следва да се приемат като писмени доказателства.
Съдът намира, че по искането на ищеца за допускане на ССчЕ следва да се произнесе
след изслушване на становищата на страните в открито съдебно заседание.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.11.2023г. от 13:45 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца по
насрещния иск- препис от отговора на насрещната искова молба.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „С. К.“ ООД
насрещни осъдителни искове.
ПРИЕМА възражението за прихващане на ответника по насрещните искове.
УКАЗВА на „С. К.“ ООД в едноседмичен срок от получаване на определението с
писмена молба да посочат със сумата от 25 лева какви задължения по договора за заем са
погасени /главница, лихви, неустойки/.
ПРИЕМА представените писмени документи като доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца по насрещния иск за допускане на
ССчЕ до първото по делото съдебно заседание и изслушване на становищата на страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
1
Предявен е от Е. Г. М. срещу „С. К.“ ООД установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че неустоечна клауза,
регламентирана в чл. 6.2 от договор за потребителски кредит № 720511/12.08.2022г., е
нищожна.
Предявени са насрещни осъдителни искове от „С. К.“ ООД срещу Е. Г. М. за
заплащане на следните суми: 18,83 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 12.09.2022г. до 12.01.2023г., 221,27 лева, представляваща непогасен остатък от
главницата по падежиралите вноски за периода от 12.09.2022г. до 12.01.2023г. и сумата от
78,73 лева, представляваща непогасен остатък от главница по непадежирала вноска № 6,
ведно със законна лихва от подаване на насрещната исковата молба- 23.01.2023г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 720511 от 12.
08.2022г., сключен с ответника. Съгласно чл. 3 от договора трябвало да върне сума по
кредита в размер на 345,46 лева при сума на получаване 300 лева, при ГПР 47,59 %, ГЛП-
40,05 % при срок на кредита от 6 вноски. Съгласно чл. 6. 2 от договора трябвало да плати
неустойка в размер на 206,54 лева, разсрочена на 6 вноски, като общо задължението по
кредита ставало 552 лева. Счита, че уговорената неустойка е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4
ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че клаузата е нищожна като противоречаща на добрите
нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като сумата, която се
претендира с нея е в размер на 80 % от отпуснатия кредит. По този начин се нарушавал
принципа на добросъвестност и справедливост. Предвидената клауза била неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като предвиждала заплащане на неустойка, която била
необосновано висока. Счита, че уговорката прехвърляла риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, което водело до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Неустойката излизала извън присъщите си
функции, както и заобикаляла чл. 33, ал. 1 ЗПК. С процесната клауза на чл. 6. 2 от договора
в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на
акцесорно задължение. В който смисъл била и т.3.2 от Протокол № 44 на заседание на КЗП
от 05.11.2015г. Неустойката била добавък към възнаградителната лихва и представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която увеличавала стойността на договора. Счита, че
клаузата е неравноправна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Сочи, че с предвиждането на
такива разходи, посочени в чл. 6. 2 от договора се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Поддържа, че събирането на такива разходи било част от дейността по управление
на кредита и следвало да се включи в годишния процент на разходите. Поради невключване
на уговорката за неустойка в размера на ГПР същият не съответствал на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Искането към съда е да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила насрещна искова молба, с която е посочено,
че на 12.08.2022г. Е. М. е подал заявление за сключване на договор за паричен заем чрез
средство за комуникация по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. Потребителят бил въвел трите си
имена, ЕГН, телефонен номер, адрес на електронна поща, желаната сума на кредита и броя
на погасителните вноски. Бил прочел и приел Общите условия на дружеството, като
изрично бил декларирал, че приема и се съгласява с посочените. Потребителят бил посочил
адрес на електронна поща за кореспонденция с кредитора, като на посочения адрес било
изпратено СЕФ, договор за потребителски кредит Кредирект № 720511, погасителен план
към него и приложимите към договора ОУ. Всички действия на потребителя във връзка със
сключването на договора били записани в лог-файл. Заемната сума от 300 лева била усвоена
в деня на подписване на договора, като до датата на подаване на насрещния иск било
извършено едно плащане на стойност 25 лева, които са погасили първа вноска. Сочи, че
кредитополучателят е в пълно неизпълнение на вноска № 2 с падеж 12.10.2022г., вноска № 3
2
с падеж 14.11.2022г., вноска № 4 с падеж 12.12.2022г. и вноска № 5 с падеж 12.01.2023г.
Поради което считано от 12.10.2022г. за ищеца възникнало право да направи кредита
предсрочно изискуем. С насрещната искова молба обявяват за предсрочно изискуем
непадежиралия остатък от задължението по договора за вноска № 6 с падеж 13.02.2023г.
Твърди, че към момента на предявяване на иска възнаградителната лихва е в размер на 18,83
лева и не е платена от потребителя. Претендира следните суми: 18,83 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 12.09.2022г. до 12.01.2023г., 221,27 лева,
представляваща непогасен остатък от главницата по падежиралите вноски за периода от
12.09.2022г. до 12.01.2023г. и сумата от 78,73 лева, представляваща непогасен остатък от
главница, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба. Поддържа, че вземането
за неустойка не е предмет на насрещните искове. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещните искове от Е. М., с
който е посочено, че сключеният договор има белезите на договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Сочи, че в договора бил посочен ГПР- 47,59 % и ГЛП в размер на
40,05 %, като липсвали условия за прилагането му, както и изрично посочване дали
лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора или е променлив. Липсвало
посочване в договора какви разходи са включени в ГПР. Не ставало ясно защо има разлика
между ГЛП и ГПР в размер на 9 %, доколкото ищецът заявявал, че в ГПР се съдържала
единствено и само лихвата. Поддържа, че в случая имало погасителен план, но той не
отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Освен това с договора се претендирала неустойка, която
била нищожна. Нарушен бил и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не бил посочен реалният
годишен лихвен процент. Нарушено било и правилото ГПР да не надвишава пет пъти
размера на законната лихва. Поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка в
ГПР, същият не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Оспорва като нищожна и клаузата за възнаградителна лихва. Прави искане
за прихващане на заплатените от него суми за лихва и неустойка към дължащата се
главница. Сочи, че не е заплатил претендираните суми. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. ЗЗД- сключването
на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза.
УКАЗВА на ищецът по насрещните искове, че в следва да докаже: сключване на
договор, предоставяне на заемната сума по него, размерът на възнаградителната лихва,
както и наличие на валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи
заплащане на неустойка.
В доказателствена тежест на ответника по насрещните искове е да докаже плащане на
претендираните суми.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните следните обстоятелства: че на 12.08.2022г. е бил сключен договор за паричен заем
№ 720511между Е. Г. М. и „С. К.“ ООД, по силата на който е предоставен заем в размер на
300 лева, както и че за погасяване на задълженията по договора за заем е извършено едно
плащане в размер на 25 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
3
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4