№ ***
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
****363010**** по описа за **** година
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124 от ГПК.
Предявена е искова молба от адв. П Н от АК-В, в качеството му на пълномощник на
Й. М. Й. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“С“ № ** бл.** вх.** ет** ап.** със съдебен
адрес гр.В, бул.“Ц О“ № 44, ет.4, офис 6 срещу „К“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.С, район Т, бул. „В“ № *** (сграда А), ет.4, Бизнес център „Б“,
представлявано от С Р Я.
В исковата молба се сочи, че на **/**/****г. на ищецът бил отпуснат кредит от
ответното дружество в размер на 1600 лв. за срок от 13 месеца, при фиксиран лихвен
процент от 19.04% и годишен процент на разходите от 20.79 %. В т.8 на Стандартния
формуляр било посочено, че заемателят можело да представи допълнително обезпечение по
собствена преценка. В т. 12 от Общите условия се приемало, че при посочване в
заявлението, че ще се предостави обезпечение, то следвало в 10 дневен срок да представи
банкова гаранция или до 48 часа да сключи договор за поръчителство с одобрено от „К“
ЕАД лице. При непредставяне на гаранция в срок се считало, че договорът няма да породи
действие. В случая не ставало ясно за ищеца, дали договорът му бил обезпечен с
поръчителство и при какви условия. Ищецът счита, че договорът за потребителски кредит
не отговарял на разпоредбите на ЗПК, тъй като реално договор между него и ответника
нямало подписан. Единствените документи предоставени на ищеца са Стандартния
европейски формуляр, Общите условия, Приложение № 1 към договор (който никога не е
разписван от ищеца). Поради неспазване на предвидената от закона форма, се моли да бъде
прието, че между страните никога не е възниквало облигационно правоотношение.
1
Така също имало нарушение и в посочения размер на ГПР, доколкото в него не са
включени предвидените суми за застрахователна премия или възнаграждение по Договор за
поръчителство. В ЗПК е разписан императивно алгоритъм на формиране на ГПР и приемане
на методика, изчисляваща по различен начин ГПР е недопустимо. Това водело до
недействителност на договора по чл.22 от ЗПК.
Задълженията си ищецът погасил предсрочно, като внесъл на различни дати суми до
пълния размер на предоставения заем от 1600 лв. Въпреки това обаче, служители на
ответното дружество притеснявали ищеца с настоявания да заплаща суми по кредита.
Ответникът няма право да откаже изпълнението по договора, аргумент чл.** ал.2 от ЗПК,
като има право и на намаляване на първоначално дължимите суми на задължението,
включително и на предварително изчислени такси и договорни лихви, включено в общо
дължимата сума посочена по договора в размер на 1 786.92 лв.
В заключение се иска, съдът да приеме за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 186.92 лв., представляваща недължимо начислена по кредита сума за
погасяване на задължението, както и сторените по делото разноски.
В уточняваща молба се посочва, че недължимостта на сумата произтича от
нищожността на договора, поради противоречието му със закона и добрите нрави, както и от
неспазването на изискванията на закона към ГПР, която не съответства на действително
приложения.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор. В него
се оспорва основателността на иска, като се посочва, че след сключване на договора
дължимата от ищеца сума по кредита била 1786.92 лв., представляваща сбор от главница
1600 лв. и възнаградителна лихва от 186.92 лв. Твърди се, че по договора въпреки клаузата
за обезпечаване на задължението не било дължимо възнаграждение за поръчител.
Плащанията от страна на ищеца на сумата от 1600 лв. не се оспорват, но същите не са
направени съгласно чл.4.3 от Раздел VIII от договора, като заемателят е следвало да подаде
молба за частично предсрочно погасяване на вземането, като заемателят извърши
съответното намаляване на размера на погасителните вноски. Ищецът не внасял редовно
вноските си по кредита, чийто срок бил до **/**/****г. За предсрочното погасяване
следвало сумата да надхвърля по размер изискуемите към този момент вноски и да е
отправена молба до заемателя. Тъй като тези условия не били спазени, то искът следвало да
се отхвърли изцяло. Претендират се и съдебни разноски.
В съдебно заседание ищеца не се явява лично, като за него не се явява и
представител. Депозирано е становище по хода на делото, в което се моли за разглеждането
му в отсъствие на ищеца и неговия адвокат, както и се излагат доводи по съществото на
спора.
В съдебно заседание за ответника не се явява представител, но се депозира становище
по същество и се моли за отхвърляне на претенцията.
2
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На **/**/****г. между страните по делото бил сключен Договор за потребителски
кредит № ****** (находящ се на лист 22 от делото). Неразделна част от него било
Приложение № 1 (Условия по кредита). В него било посочено, че изтеглената сума по
„*******“ е в размер на 1600 лв. за срок от 13 месеца, при лихвен процент 19.04 % и
годишен процент на разходите 20.79%. Общия размер на плащанията били 1786.92 лв., като
в Приложението се съдържал и погасителния план по договора. Ответникът следвало да
изплати кредита на 13 погасителни вноски, включваща главница и лихви, с падежна дата 20
–то число на месеца, като общия размер на дължимата възнаградителна лихва бил 186.92
лв., а последната падежна дата била **/**/****г. Договорът за кредит препращал и към
Общите условия на заемодателя, които са представени по делото. Приложени са и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. В Част IV. т.2 на формуляра било посочено правото на заемателя да погаси
предсрочно изцяло или частично задълженията по договор за кредит.
Представени са доказателства за заплатена от ответника-заемател сума в общ размер
на 1600 лв., от които 350 лв. е заплатена с разписка от **/**/****г., сума от 150 лв. е
заплатена с разписка от **/**/****г. и сума от 1100 лв. е заплатена с разписка от
**/**/****г. (находящи се на лист 25 и 26 от делото).
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, като обосновава следните прави изводи:
Ищецът въвежда твърдението, че договорът не е подписан от него, поради което не се
счита за възникнал. Съдът счита същото за неоснователно, поради следното: Процесният
договор за кредит е сключен от разстояние, като се намира в приложното поле на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В разпоредбата на чл.6 от
ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, а именно това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключване на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Съгласно чл.18, ал.1, т.3 от ЗПУФР доставчикът следва да докаже, че е получил съгласието
на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от договора. Съдът намира, че
такова доказване е успешно проведено по делото. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ
предвижда, че електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизведено. Електронното
изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ – за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логическа свързана с
3
електронното изявление за установяване на неговото авторство, но законът придава
значение на подписан документ на електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис – чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ. Законът обаче допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът придава на
подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението. Възпроизвеждането на електронния документ на
хартиен носител не променя характеристиките му. В случая, от ангажираните по делото
доказателства – Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, Договор за потребителски кредит № ****** от **/**/****г. и Общи
условия на „К“ ЕАД, може да се направи извода за възникване на облигационна връзка
между страните. Следва да се отбележи и, че договорът за заем е консенсуален и реален и се
счита сключен с факта на предаване на заемната сума на заемополучателя. Получаването на
сумата по договора не се оспорва от ищеца, поради което и този факт следва да се приеме за
безспорен. От изложеното се налага изводът, че договорът е валидно сключен и между
страните са възникнали облигационни отношения.
Същевременно ищецът има качеството на “потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от
Закона за потребителски кредит (ЗПК), тъй като сключения между страните договор за
кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от
кредитополучателят – физическо. Поради което следва да се произнесе по въведените от
ищеца твърдения за нарушения на чл.10 и чл.11 от ЗПК, водещи до нищожността на
договора или клаузи от него.
След запознаване със съдържанието на договора, съдът приема, че същият отговаря
на въведените от ЗПК изисквания, а именно в писмения договор е ясно определен размера
на възнаграждението за предоставения кредит, посочена е общата сума, която следва да се
върне, както и се съдържа погасителен план с разбити по пера погасителни вноски.
Клаузата на чл.4 от договора, предвиждаща представяне на обезпечение,
представляващо банкова гаранция или договор за поръчителство в срок до 48 часа, не е
произвела действие и не влече след себе си последици от неспазването й. Така в
погасителния план към договора за кредит са посочени стойности само на вноските за
главница и за лихва. По делото не се доказа възникването на други задължения,
включително и обезпечаване на кредита чрез поръчителство. Такъв разход не е включен и в
размера на вноските по кредита. Поради това не следва да се обсъжда неравноправието на
клауза, която изобщо не е породила действие и съответно не е довело до неравноправие
между страните.
Доводите за незаконосъобразност на клаузата за ГПР, поради липсата на яснота и
пълнота, също не се възприема от съда. В Стандартния европейски формуляр и в
Приложение № 1 е посочен ГПР – 20.79%, като взетите допускания, използвани при
изчисление на ГПР са посочени в Общите условия, които също са изпратени на ищеца,
4
предвид представянето им от него. Заемополучателя в достатъчна степен е запознат с
условията по кредита преди получаване на заемната сума, за която е кандидатствал. Или
след като всички условия по договора са описани ясно и пълно в него, то не може да се
направи извода, че са нарушени ЗПК и ЗЗП, както и че съществуват неравноправни клаузи в
него. Въз основа на горното, съдът не намира основания за приложение на чл.22 от ЗПК.
Ищецът сочи и още едно твърдение за недължимост на лихвата, поради пълното
предсрочно издължаване на главницата по кредита. По този аргумент, съдът намира
следното: Съгласно чл.7 от Договора за кредит и чл.4.3 от Раздел VIII от Общите условия
кредитополучателят може да погаси предсрочно изцяло или частично задълженията си по
договора за кредит. В тези случаи има право на намаляване на общите разходи от кредита,
като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на
договора. Това оборва възражението на ответника, че ищецът не е имал основание да внесе
суми, с които частично или предсрочно погасява кредита. В случая обаче първото плащане
по кредита в размер на 350 лв. е направено на **/**/****г. или след падежирането на 8 (от
общо 13) погасителни вноски, включващи лихви в общ размер на 154.12 лв. и главница в
общ размер на 919.56 лв. Съгласно чл.76, ал.2 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно,
то се погасяват най-напред разноските, след това лихвата и най-после главницата. По делото
няма данни между страните по договора да е имало уговорка изключваща поредността
посочена в чл.76, ал.2 от ЗЗД и поради това съдът приема, че със сумата от 350 лв. са
погасени падежираните лихви в размер на 154.12 лв. за периода до **/**/****г., главницата
за месец юли ****г. и частично главницата за месец август ****г.
Второто плащане е направено на **/**/****г. в размер на 150 лв., а последното – на
**/**/****г. в размер на 1100 лв. С тези плащания са погасени падежираните лихви до
месец май ****г. включително и главниците, за които има настъпил падеж, а именно до
месец май ****г. От внесената сума от 1100 лв. след отнасянето на сумата към изискуемите
вноски за лихви и главница е налице остатък от 106.17 лв., който остатък не може да покрие
изцяло вноските за месец юни и юли ****г. Или внесената от длъжника сума от общо 1600
лв. не е била достатъчна да покрие изцяло дължимите главница и лихви по кредита.
Поради гореизложеното, съдът намира, че искът за признаване недължимостта на
възнаградителната лихва по договора в размер на 186.92 лв. е неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото ищецът дължи на ответникът на основание чл.78, ал.8 от
ГПК направените разноски в производството за юристконсулско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер на 100 лв., съобразно чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. М. Й. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“С“ № **
бл.** вх.** ет** ап.** чрез адв. Петър Йотов Николов от ВАК със съдебен адрес гр.В, бул.“Ц
5
О“ № 44, ет.4, офис 6 срещу „К“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.С, район Т, бул. „В“ № *** (сграда А), ет.4, Бизнес център „Б“, представлявано от С Р Я,
иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено в отношения между
страните, че ищецът не дължи сума в размер на 186.92 лв., представляваща недължимо
начислена по кредита сума за погасяване на задължението по Договор за кредит № ******
от **/**/****г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК Й. М. Й. с ЕГН ********** да заплати на
„К“ ЕАД с ЕИК ********* юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
6