РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, IV- ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ
към РЕШЕНИЕ от 25.08.2019г. по АНД № 5224/2019г.
Производството се развива по реда на
УБДХ.
Образувано
е по повод Aкт за констатиране проява на дребно
хулиганство, внесен от 03- то РУ
при ОД на МВР- гр. Пловдив, съставен на С.Ф.Ф., ЕГН **********, за това че на
25.08.2019г., около 06.30ч. в гр.
Пловдив, на бул. „България“, до № 6 се е държал грубо и арогантно спрямо
служителите към 03- то РУ при ОД на МВР- Пловдив- Б.В. и П. П., отправяйки
спрямо тях думите: „*** смешните полицаи, пълни ****, за нищо не ставате“ и
„Майка ви *****, ****“, като с тези си действия Ф. е нарушил обществения ред и
спокойствие.
Районна
прокуратура- Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Нарушителят,
доведен от служители към 03- то РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, явява се лично и
с упълномощен защитник в лицето на адв. К.Г..
В
рамките на проведените съдебни прения, адв. Г. моли подзащитният му да бъде
признат за невинен. Изтъква, че нарушението е останало изцяло недоказано.
Поддържа, че от разпита на свидетеля Ш. се изяснява, че е имало проява на
несъгласие от страна на Ф. със съставения му акт за превишаване допустимите
нива на шум, но в никакъв случай това не се е изразило в отправяне на
нецензурни думи спрямо служителите на реда. Сочи, че недоволството от
съставения му акт, Ф. е изразил едва след като е бил с гръб към полицаите и е
бил влязъл във входа на блока, в който живее. Акцентира върху обстоятелството,
че нарушителят е с добри характеристични данни- неосъждан, работещ, в млада
възраст и не би си позволил да извърши подобно деяние. Моли се, нарушителят да
бъде признат за невинен.
В
рамките на даденото му право на лична защита, нарушителят поддържа казаното от
неговия защитник.
В своята
последна дума, моли съда да го признае за невинен и да бъде оправдан.
По фактите:
Съдът,
след като се запозна с доказателствата по делото, счита за установено следното:
С.Ф.Ф. е роден на *** ***, ******, български
гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********
За
периода от 19.00ч. на 24.08.2019г. до 07.00ч. на 25.08.2019г., П. и В. /
служители при ОД на МВР- Пловдив, с-р „Охранителна полиция“/, изпълнявали
служебните си задължения, като били назначени като автопатрул с позивна АП- 433
в 8-ми патрулен участък на територията на гр. Пловдив. Около 06.00ч. на 25.08.2019г.
били изпратени от ОДЧ при Трето РУ- Пловдив на адрес: ***** по постъпил сигнал
за чуваща се силна музика. Още при пристигането си на административния адрес, П.
и В. чули силна музика, която идвала от високите етажи на жилищния блок. Св. П.и
св. В. влезли във входа на жилищния блок и установили, че силният шум действително
се чува от ****. Многократно позвънили на входната врата на жилището, като
впоследствие им било отворено. Вътре в апартамента установили лицата С.Ф.Ф., И.
Н. Т., В. М. Т.и Ж.М. Ш.. Служителите при ОД на МВР се легитимирали и
установили, че лицето, което ползва апартамента като наемател е С.Ф.Ф.. На
последния било обяснено, че за високото ниво на шум ( с източник- апартамента,
нает от Ф.) ще му бъде съставен АУАН и протокол по Закона за защита от шума в
околната среда (в сила от 01.01.2006 г.). По време на проведения разговор на
св. П. и св. В. им направило впечатление, че от Ф. се носи силен мирис на
алкохол и е във видимо нетрезво състояние. Ф. слязъл до служебния автомобил на
П. и В. с цел съставянето на АУАН. Заедно с нарушителя слязъл и св. Ш.. АУАН
бил съставен, ведно с разпореждане за преустановяване на озвучаването, като
докато изписвали двата документа, св. П.и св. В. чули как Ф. изрича по техен
адрес думите: „**** смешните полицаи, пълни ***, за нищо не ставате“. АУАН и разпореждането
били предадени на Ф., като той отказал да ги подпише и демонстративно ги скъсал
пред служителите към ОД на МВР- Пловдив. След като скъсал и двата документа, Ф.
изрекъл спрямо тях думите: „Вижте какво се случва с вашите актове“ и „Майка ви ***,
****“. Св. П. и св. В. чули тези обидни думи и обяснили на Ф., че ще бъде
задържан за извършено от него нарушение по смисъла на УБДХ. Поставили му
белезници и го отвели със зачисления им служебен автомобил към Трето РУ-
Пловдив. Там му бил съставен акт за констатиране проява на дребно хулиганство.
Нарушителят се запознал със съдържанието му, подписал го, като в графата за
възражения отбелязал, че няма такива. Със заповед за полицейско задържане от
25.08.2019г., изд. от В.В.Л., нарушителят Ф. бил задържан за 24ч. по реда на
ЗМвР.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка
съдът счита за установена по несъмнен начин от приетите като писмени
доказателства по делото обяснения на св. П. / л. 3/ и св. В. /л. 8/. Изложената
от тях информация е логически последователна, обективна и безпротиворечива,
предвид което съдът кредитира казаното от тях в цялост. Изложеното от П. и В.,
се подкрепя и от приобщените по надлежен ред към делото други писмени
доказателства- Акт за констатиране проява на дребно хулиганство от 25.08.2019г.
/ л. 7/, Заповед за полицейско задържане от 25.08.2019г. / л. 4/, Протокол за
полицейски обиск на Ф. от 25.08.2019г. / л .5/.
Трайно
установено в съдебната практика е положението, че обясненията на подсъдимия /в
случая обясненията на нарушителя/ имат двойствена правна природа- те са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде „априори“ игнорирана при формиране
фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на
внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска
издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия, съдът
следва да прецени дали да ги кредитира
или не. В процесния случай, обясненията на нарушителя са в колизия с изложеното
от В. и П.. На пръв поглед, твърденията на нарушителя ( че отразеното в акта за
констатиране проява на дребно хулиганство не отговаря на обективната
действителност, както и че изреченото не е по адрес на полицейските служители)
се подкрепят от казаното от св. Ш., разпитан в ОСЗ, проведено на 25.08.2019г.
По детайлният прочит на разпита му обаче, налага разбирането, че в думите му са
налице съществени противоречия и неясноти. Така, св. Ш. първо заявява, че
нарушителят се е ядосал и е псувал, но после поддържа, че не си спомня какво е
казал Ф. и дали е било точно псуване. След това, отново сочи, че Ф. е псувал,
но този път добавя, че вербалната агресия не е била насочена срещу полицаите.
Прави впечатление и че свидетелят съвсем ярко си спомня детайли, които ползват
защитната линия на нарушителя ( че е бил обърнат с гръб към полицаите и кога точно
е общувал с тях), но е твърде лаконичен ( или въобще не си спомня), когато е
запитан какви са били изречените от нарушителя думи/ фрази и защо сам
окачествява поведението на Ф. като агресивно („..и тогава С. се ядоса и почна
да псува“, „…изрази бурно недоволството си“). Предвид това, съдът не кредитира
показанията на св. Ш. в частта им, в която той разяснява какво е изречено от Ф.
и дали то е било адресирано към полицейските служители. Като непротиворечащи на
останалия по делото доказателствен материал, съдът кредитира показанията на Ш.
в частта им досежно датата, на която са се развили процесните събития, както и
в частта, в която се сочи, че нарушителят е скъсал пред полицейските служители
и двата му връчени документа (АУАН и разпореждане за преустановяване на
озвучаването).
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че извън всякакво съмнение е обстоятелството, че
нарушителят Ф. е адресирал обидните думи и подигравателното си отношение именно
към св. П.и св. В., а не към друг мним, неустановен субект. Следва да се посочи
и че релевантно в случая е обстоятелството, че процесните фрази са изречени от
нарушителя, адресирани са именно към полицейските служители, изречени са в
тяхно присъствие и са непосредствено възприети от тях. Дали изричайки ги,
нарушителят е бил с лице или гръб към органите на реда, в случая не се явява
относимо.
От правна страна:
При така
установеното от фактическа страна, то съдът счита, че случилото се на 25.08.2019г.
около 06.30ч. в гр. Пловдив, на бул. **** , в пълнота осъществява съставомерните
от обективна и субективна страна признаци на дребно хулиганство по смисъла на
УБДХ. На посочената дата, нарушителят Ф., още в момента, в който е разбрал, че П. и В. ще му съставят АУАН и
разпореждане за преустановяване на озвучаването по реда на Закона за защита от
шума в околната среда, е имал ясното намерение да се конфронтира с тях. Така
създалата се сравнително обичайна ситуация, свързана с преустановяване на
действия, пречещи на гражданите да отпочиват в отредените за това часове, е
ескалирала единствено заради арогантното поведение, демонстрирано от нарушителя
Ф.. Последният е преценил, че следва да изрази своето недоволство от съставения
му акт и разпореждане, първо като изрече спрямо органите на реда думите: „***
смешните полицаи, пълни ****, за нищо не ставате“. П. и В. не са реагирали на
този първоначален опит за конфронтация от страна на нарушителя, поради което
последният е преценил, че следва да продължи подчертано негативната си линия на
поведение, като скъса и двата му предадени документа ( АУАН и разпореждането) и
изрече: „Вижте какво се случва с вашите
актове“. Това изцяло демонстративно поведение на нарушителя, допълнително е
ескалирало и е отключило проява на агресивно поведение у него, която се е
изразила в отправяне на обидни думи към П. и В. – нарушителят Ф. е изрекъл по
техен адрес: „Майка ви *****, ****“. Спецификите на извършеното сочат за една
упоритост в действията на извършителя, който не се е задоволил с еднократно демонстриране
на подигравателното си и неуважително отношение към случващото се и към
органите на реда, а е продължил противоправната си линия на поведение и е отправил
псувни по адрес на двамата служители при Трето РУ при ОД на МВР- Пловдив.
В
демонстрираното от нарушителя поведение, описано по- горе, се наблюдава дързост
и явно незачитане на установените в обществото порядки и правила на общуване и
зачитане правата на останалите правни субекти. Всичко изложено дотук,
води до категоричния извод, че нарушителят Ф. безпричинно е инициирал
пререкание със служителите на МВР, изпълняващи своите задължения. Това му
поведение, разглеждано в светлината на обстоятелството, че деянието е извършено
на публично място ( пред входа на жилищния блок на адрес: ****) и без да е
налице поведение от страна на органите на реда, което да продиктува и провокира
такава реакция у нарушителя, ясно свидетелства за вече нескритото намерение на
дееца да наруши установения обществен ред и спокойствие, и да оскърби намиращите
се около него лица.
Доколкото
реализираната на 25.08.2019г. около 06.30ч. проява, е извършена на публично
място (****), представлява непристойно
поведение и е израз на оскърбително отношение към органите на властта, като в
същото време обществената й опасност е по-малка от типичния случай на престъпление
по чл. 325 НК, то тя съставлява акт на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1,
ал. 2 УБДХ, за който следва да се наложи санкция по същия нормативен акт.
По вида и размера на наказанието:
При
определяне на вида и размера на административното наказание, като отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът отчете насочеността на хулиганските
действия, а именно, че те са упражнени по отношение на две лица, изпълняващи
служебните си задължения по Закона за министерството на вътрешни работи. Съдът
отчете и обстоятелството, че освен изразената от нарушителя вербална агресия,
той демонстративно е скъсал и връчени му официални документи ( АУАН и
разпореждане за преустановяване на озвучаването).
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът взема предвид факта, че липсват
предходни регистрации на дееца за извършени от него прояви по смисъла на УБДХ, неосъждан
е, в млада възраст, учи, работи и това е първо негово противоправно деяние. В
този порядък, съдът счита, че извършеното от нарушителя деяние е откъслечно и
не е поредно проявление на дългосрочно следвана, негативна линия на поведение.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че целите на административно-наказателната
отговорност биха се постигнали с налагане на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ,
на административно наказание „глоба“, която следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Предвид това, размерът на глобата, която
ще се наложи, следва да бъде малко над минималния, разписан в чл. 1, ал. 1, т.
2 УБДХ, а именно- 150 /сто и петдесет / лева. Съдът счита, че този размер на
наказанието в максимална степен ще спомогне за превъзпитанието на нарушителя,
като в същото време се съблюдава и принципът за пропорционалност между
обществената опасност на деянието и интензитета на използваната репресия.
Така мотивиран,
съдът постанови решението си:
Районен
съдия:/п.
Вярно с
оригинала.
Т. К.
