№ 239
гр. Благоевград , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на трети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200500296 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано и се развива по жалба на Б. и К. Г.и от
гр. Петрич, изхождаща от адвокат И.Ч., техен процесуален представител,
подадена срещу решение № 902347 от 01.12.2020 г., постановено по
гражданско дело № 43 от 2015 г. на Районен съд Сандански, с което е
признато за установено по отношение на А.Д. от гр. Петрич, че Г.и не са
собственици на 1/10 идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56126.602.2798.1.5 по КККР на гр. Петрич. В жалбата се
твърди, че атакуваният съдебен акт е недопустим, понеже за ищцата липсвал
правен интерес от водене на делото. Алтернативно се поддържа, че
решението е неправилно. Представеният с отговора на исковата молба акт за
приемане на конструкция от 04.08.2009 г. /акт 14/ не бил неистински
документ. Олег Б. не бил осъден за използване на неистински акт 14. Ищцата
не оспорила истинността на този документ, поради което се налагал изводът,
че към момента на съставянето му сградата е била завършена в състояние
„груб строеж“ и отделните обекти в нея са можели да бъдат предмет на
правна сделка. Г.и не били страна по гражданско дело № 131 от 2015 г. на
Районен съд Сандански и постановеното по същото решение нямало
доказателствена сила спрямо тях. Районният съд въобще не обсъдил
обстоятелството, че ако процесният апартамент не е възникнал като
самостоятелен обект, годен да бъде предмет на правна сделка, то въз основа
1
на същите аргументи може да се твърди, че и настоящият процес няма свой
годен предмет. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на
отрицателния установителен иск за собственост.
Подаден е отговор на жалбата, в който се развиват подробни аргументи за
нейната неоснователност. Г.и черпели права от суперфициаря Б., поради
което не можели да бъдат в по-благоприятно положение от него.
Последващото прехвърляне не обвързвало собственика на земята. Акт 14 бил
доказано подправен и неистински, видно от мотивите към присъдата на Б..
Петричката общинска администрация не била констатирала с протокол
завършването на грубия строеж. Първостепенният съд обсъдил всяко
доказателство, събрано по делото, и го подложил на задълбочен правен
анализ. Решението му било постановено при спазване на процесуалните
правила и в съответствие с материалния закон. Същото било обосновано и
мотивирано. Моли се за неговото потвърждаване.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими, поради което се разгледаха в
открито заседание на въззивната инстанция.
Не се събираха нови доказателства.
Окръжният съд констатира, че атакуваното решение на Районен съд
Сандански е валидно и допустимо.
За ищцата не липсва правен интерес от предявения от нея отрицателен
установителен иск за собственост. ОС споделя разсъжденията на РС по този
въпрос. В т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 8/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Л.И. и С.П., изрично се
посочва, че интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е
налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно
основание, ако отрече претендираните от ответника права. Именно такъв е и
настоящият случай.
Фактическата обстановка по казуса е детайлно описана в решението на
първостепенния съд, поради което не се налага нейното повтаряне от страна
на въззивната инстанция.
Оплакванията в жалбата са насочени към правилността на някои от правните
изводи на РС.
Правилно РС не е кредитирал приложения към отговора на исковата молба
акт-образец 14 от 04.08.2009 г. С влязлата в сила присъда, постановена срещу
О.В. Б., праводател на ответниците, по ВНОХД № 313 от 2013 г. на Окръжен
съд Благоевград, въпросният акт-образец изрично е включен сред многото
неистински официални документи, от които осъденият съзнателно се е
ползвал пред главния архитект на община Петрич за издаване на
удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация - фигурира след
2
последния от актовете за приемане на кофраж и армировка - този от
25.06.2009 г., и преди проверката при ниво „корниз“ от 02.07.2009 г. Ето
защо, и на общо основание, приложение намира разпоредбата на чл. 300 от
ГПК. След като в рамките на наказателното производство актът е признат за
неистински, няма как той да бъде ценен от гражданския съд при решаването
на спора за собственост. Като елемент от обективната страна на
престъплението, въпросът за неистинността на споменатия документ е
разрешен със сила на присъдено нещо - така и Решение № 460 от 7.01.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 3951/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла
Бояджиева.
Единственото несъгласие на ОС с мотивите, изложени от РС, касае
зачитането на влязлото в сила решение № 84 от 14.01.2016 г., постановено по
гражданско дело № 131 от 2015 г. на Районен съд Сандански. Същото няма
сила на присъдено нещо в правоотношенията между страните по настоящото
дело, тъй като ответниците Г.и не са участвали в гражданско дело № 131 от
2015 г., а и са купили жилището още през 2009 г., т. е. нормата на чл. 226 от
ГПК не намира приложение. Този факт, обаче, не променя извода за
основателност на предявения от А.Д. спрямо Г.и отрицателен установителен
иск за собственост. Ключовият момент в случая е дали сградата, в която се
намира процесното жилище, е била изградена в груб строеж към 09.12.2009 г.
Това обстоятелство може да се доказва не само с акт-образец 14, а и
посредством всички останали доказателствени средства - така и Определение
№ 142 от 2.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 296/2021 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Е.Д., Определение № 45 от 9.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2550/2020
г., I г. о., ГК, докладчик председателят Б.П., и Решение № 22 от 4.06.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 3048/2019 г., II г. о., ГК, докладчик председателят К.М..
По настоящото дело, подобни доказателствени средства не са ангажирани от
ответниците. Тяхна е била тежестта да направят това. Ето защо,
съобразявайки разпоредбата на чл. 67 от ЗС и т. 1 на Тълкувателно решение
№ 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГК, докладвано от
съдията Б.П., РС правилно е приел, че правото на строеж, учредено в полза на
Олег Б. през 2008 г. от ищцата Д. и другите съсобственици на поземления
имот, се е погасило поради неупражняване в продължение на 5 години. Не са
възникнали и отделни обекти на правото на собственост вътре във въпросната
сграда. Оттук се налага заключението, направено и от РС, че Олег Б. не е
станал собственик на жилището. Г.и също не са го придобили, защото никой
не може да получи права, каквито прехвърлителят му няма. Отделно от това,
не може да се прехвърли право на собственост върху вещ, която не е
самостоятелен обект. РС е направил същите изводи, с което е спазил
материалния закон. Актът му е надлежно обоснован.
Последното оплакване, намерило място във въззивната жалба, касае
твърдението, че след като жилището не е възникнало като самостоятелен
обект на правото на собственост, то и настоящият съдебен процес нямал свой
3
годен предмет. Това оплакване не следва да бъде споделено. Налице е
постройка върху поземления имот, съсобственик на който е ищцата, и макар
тя да не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а да се
определя като принадлежност към главната вещ - земята /като подобрение
върху земята/, няма пречка - било материална, било процесуална - за нея или
за части от нея да се водят съдебни дела, включително и такива с вещен
характер, каквото се явява и настоящото.
Обжалваното решение на Районен съд Сандански е правилно и трябва да бъде
потвърдено.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 902347 от 01.12.2020 г., постановено по
гражданско дело № 43 от 2015 г. на Районен съд Сандански.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, като Б. и К. Г.и
могат да го обжалват в едномесечен срок, считано от връчването, по реда и
при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред
Върховния касационен съд на Република България, с касационна жалба,
подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4