Решение по дело №6519/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260130
Дата: 26 януари 2021 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20205330206519
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                                         РЕШЕНИЕ

 

Номер    260130                              26.01.2021 година                    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                 ХХІІ наказателен състав

На тринадесети ноември                                                          2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Магдалена Трайкова

като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 6519 по описа за 2020 година

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0002834 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.638, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ на И.З.И.,***, ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия Г № 0002834 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.638, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ на И.З.И.,***, ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Жалбоподателят И.З.И. обжалва процесния електронен фиш и моли съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен. Редовно призован,  не се явява в съдебно заседание, а чрез процесуален представител пледира за отмяна на електронния фиш, излагайки подробни доводи в насока неговата незаконосъобразност.

          Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага аргументи в насока потвърждаване на електронния фиш като правилен и законосъобразен, както и иска присъждане на направените по делото разноски, в т.ч за юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

          ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу И.З.И., за това, че на 06.02.2019г. в 14:43 часа в гр.Пловдив, бул.„Христо Ботев”, № 1, с МПС Мерцедес С 180, вид лек автомобил, с рег.№ …, е установено нарушение на Кодекса на застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0011. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил вписан И.З.И.,***, ЕГН **********, и на същия била наложена Глоба в размер на 250лв за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. 

Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, а именно от писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните. В тази връзка Съдът намира, че от страна на жалбоподателя е бил осъществен състава на изследваното нарушение, тъй като съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. В този смисъл деянието е било правилно и законосъобразно квалифицирано и санкционирано с налагането на глоба в строго фиксирания от закона размер.

Въпреки горното, Съдът намира, че процесният електронен фиш следва да бъде отменен, тъй като същият е издаден при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място, в обстоятелствената част на ЕФ липсват изложени основни фактически положения, които е необходимо да се отнесат към фактическия състав на нарушението. В този смисъл резонно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че липсва описание на нарушението. Електронният фиш не съдържа дори минимално изискуемото съдържание на обективните съставомерни признаци на нарушената норма по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. На следващо място, основателно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя и в насока допуснато съществено нарушение на процесуалните правила досежно липсата на каквито и да било доказателства относно процедурата по установяване на нарушението и в частност липсата на Протокол по реда на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за използване на АТСС, като в случая това препятства възможността за установяване дали са спазени правилата при употребата на АТСС и ако не, дали не е било задължително издаването на наказателно постановление. 

Така констатираните процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем, като същите са неотстраними в настоящата съдебна инстанция поради въззивните й функции, това на свой ред обуславя отмяната на електронния фиш.

Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия Г № 0002834 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.638, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ на И.З.И.,***, ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, следва да бъде ОТМЕНЕН като незаконосъобразен.

По отношение на разноските, на основание на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски.  В тази връзка предвид изхода на делото такива би следвало да се присъдят на жалбоподателя, като по делото е представен списък с разноски съгласно чл.80 от ГПК, но нито в жалбата, нито в съдебно заседание е направеното изрично искане от страна на жалбоподателя, респ. процесуалния му представител за присъждане на разноски, поради което и не следва въззиваемата страна да бъде осъждана в тази насока.

          По горните мотиви съдът постанови решението си.

                                               

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:    /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.