О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ , гр. София, 18.09.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в закрито заседание
на осемнадесети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
Разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 3090 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, с вх. № 31675/ 11.03.2020 г., с която М.М.С. ***, с
ЕГН **********, е предявил против Софийски районен съд иск за осъждането му да
заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на незаконното му задържане по ЧНД № 13929/ 2015
г. по описа на СРС, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2015 г. до
окончателното им изплащане, претендирани са разноски.
Съобразно изложените в исковата
молба твърдения, на 09.12.2015 г. при излизане от дома му в гр. Ст. Загора,
ищецът бил отведен принудително от служители на ГД „Охрана“ в служебен
автомобил, за да бъде отведен за съдебно заседание на 10.12.2015 г. в СРС.
Независимо, че бил нередовно призован до този момент бил отведен насила, без да
му бъде позволено да вземе пари и копие от материалите по делото. Въпреки
страданието му – диабет и диабетна полиневропатия, бил отведен в Затвора в гр.
София, в който, без да му бъде направен медицински преглед, бил настанен в
килия, от която бил изведен едва на 10.12.2015 г. и конвоиран за съдебното заседание
по ЧНД № 13929/ 2015 г. по описа на СРС, след приключването на което бил
принуден да се прибере в гр. Стара Загора на автостоп. Замръкнал на около 10
км. от града и бил принуден да върви пеш до дома си. В резултат на това
здравословното му състояние се влошило и бил принуден два дни да спазва
постелен режим поради силни болки в краката.
В производството по ЧНД №
13929/ 2015 г. били допуснати множество процесуално нарушения. Въпреки, че
съдът констатирал нередовното призоваване на ищеца, разпоредил принудителното
му довеждане за 10.12.2015 г., което било лишено от правно основание, тъй като
ищецът не бил надлежно уведомен за заседанието на 05.11.2015 г. Липсвало
надлежно отправено искане за конвоирането му до ГД „Охрана“. На ищеца не бил
връчен на основание чл. 71 ал. 8 от НПК акт за принудителното му водене. През
периода 05.11.-09.12.2015 г. не били правени никакви опити за връчване на
призовка за заседанието на 10.12.2015 г., поради което не били налице
основанията по чл. 71 ал. 2 от НПК. По време на задържането му били нарушени
разпоредбите на чл. 71 ал. 8 от НПК и чл. 25 от Наредба № 1/ 2003 г. на МП,
както и Заповед № ЛС 04-1995/ 2012 г. на МП, не му бил връчен акт за
принудително довеждане, не му била предоставена възможност да си вземе пари и
разпечатки по делото, за да може да се защитава ефективно. Липсвали протокол за
обиск, както и подписана от ищеца или от свидетел, в случай, че е отказал да я
подпише, декларация, че няма претенции срещу служителите на ГД „Охрана“.
Според ищеца, принудителното му
довеждане за съдебното заседание на 10.12.2015 г. по ЧНД № 13929/ 2015 г. по
описа на СРС, представлявало както нарушение на съдопроизводствените правила,
така и на разпоредбите на чл. 30 ал. 1 и ал. 2 и чл. 35 ал. 1 от Конституцията
на Р България; нарушени били разпоредбите на чл.чл. 3, 5, 6 и 13 от КПЧОС,
както и чл. 47 от ХОПЕС. В резултат на незаконното му задържане за 23 часа
претърпял страх и стрес, причинени му били болки и страдания по време на
обратното му придвижване до гр. Стара Загора, които неимуществени вреди търпял
за периода от 09.12.2015 г. до 10.12.2015 г. За обезщетяване на последните
претендира обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със следващата се върху
сумата законна лихва, считано от края на увреждането на 10.12.2015 г. до
окончателното и изплащане.
Независимо, че съдът е отпочнал
процедурата по чл. 131 ал. 1 от ГПК и е постъпил отговор от ответника Софийски
градски съд, съдът намира, че исковата молба е процесуално недопустима поради
отвод на пресъдено нещо, предвид следното:
На 19.06.2017 г. М.М.С. ***, с
ЕГН **********, е предявил срещу Софийски районен съд иск за осъждането му да
заплати обезщетение в размер на 30 000 лв., представляващи обезщетение за
нанесените му неимуществени вреди в резултат на незаконното му задържане по ЧНД
№ 13929/ 2015 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва, считано от
10.12.2015 г. до окончателното им изплащане. В исковата молба са изложени
идентични твърдения с тези в настоящата искова молба, като е било образувано
гр. д. № 7707/ 2017 г. по описа на СГС, І-14 състав, приключило с влязло в сила
на 19.12.2018 г. решение № 4499/ 05.08.2017 г., по силата на което предявеният
от М.М.С. срещу Софийски районен съд иск за сума в размер на 30 000 лв.-обезщетение
за неимуществени вреди от постановено на 05.11.2015 г. принудително довеждане
за съдебно заседание, насрочено за 10.12.2015 г. по НЧД № 13929/2015 г. по
описа на СРС, НК, 96 състав, както и нарушение от служители на ГД „Охрана“ при
осъществяване на мярката принудително довеждане като неоснователен.
Съгласно чл. 299 ал. 1 от ГПК, спор,
разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите,
когато законът разпорежда друго. Видно от съдържанието на исковите молби,
същите са напълно идентични по страни и предмет. Ал. 2 на с. чл. предвижда, че
повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. На това основание
настоящото производство подлежи на прекратяване.
Ответната страна претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да и бъдат присъдени на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Водим от горното и на основание
чл. 299 ал. 2 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА гр. д. № 3090/ 2020
г. по описа на СГС, І – 28 състав, поради отвод за пресъдено нещо по гр. д. № 7707/ 2017 г. по описа на СГС, І-14 състав.
ОСЪЖДА М.М.С. ***, с ЕГН **********,
да заплати на Софийски районен съд сторени от него разноски за юрисконсултко
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лв.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: