№ 471
гр. П., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105099 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. С. Г. и Р. С. Г. срещу „Топлофикация-П.“АД.
В исковата молба се твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу
наследодателя на ищците – С. Г. М., с изпълнителен лист от 17.08.2010 г., издаден въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране вземанията по
който е образувало изп.д. № 150/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. Твърди се, че действия по
изпълнение не са били предприемани, поради което изпълнителното дело е прекратено по
силата на закона, за което ЧСИ Д. се произнесла с постановление от 14.01.2020 г. В
последствие въз основа на същия изпълнителен титул взискателят инициирал образуването
на ИД № 2367/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б. срещу двамата ищци в качеството им на
наследници на починалия С. М.. Твърди се, че вземанията, били погасени по давност – 3-
годишна, според ищците, образуването на ново изпълнително производство пред ЧСИ С.Б.
обуславя и правния интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-П.“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо
всеки от двамата ищци за по ½ част от следните суми: 1591,79 лева (или по 795 лв. за всеки
от ищците)– главница, представляваща стойност на доставка на топлинна енергия за периода
от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
25.01.2010 г. до окончателното и изплащане, сумата от 690,61 лева (или по 345,31 лв. за
всеки от ищците)– законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003
г. до 18.01.2010 г., както и сумата от 138,47 лева (или по 69,24 лв. за всеки от ищците) –
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.08.2010 г. въз основа на влязла в
1
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 566/2010 г. по описа на РС П., и е образувано
изпълнително дело № 2367/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, в хода на
производствата пред двамата съдебни изпълнители своевременно са били предприемани
валидни действия по изпълнение и давността за вземанията е била многократно прекъсвана.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя
възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване
съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от
формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на
предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да
установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната
страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай
настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 2367/2021 г. по
описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-П.“ АД от 22.12.2020 г. за принудително събиране на посочените в исковата
молба вземания срещу длъжника С. Г. М. (наследодателя на ищците в настоящото
производство), съгласно изп.лист от 17.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 566/2010 г. на РС П.
въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – П.“ АД за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 150/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване
от 16.03.2011 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи (запор и възбрана), с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на
делото ЧСИ Е.Д. е извършвала справки за имущественото състояние на длъжника до
различни институции и е изпратила ПДИ до длъжника, но конкретни изпълнителни способи
не са прилагани, нито искани от взискателя.
В хода на изпълнителното производство, образувано при ЧСИ Д. ежемесечно са
постъпвали суми, внесени доброволно от длъжника, от които на взискателя е била преведена
сума в общ размер на 782,16 лв. Последното доброволно плащане от страна на длъжника е
от дата 17.10.2014 г., с посочено основание за плащане „ИД 150/2011 г.“.
Към момента на образуване на ИД № 150/2011 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
2
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 16.03.2011 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 17.03.2013 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от
този момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно разясненията по
приложението на ППВС № 3/1980 г.
В последствие давността за вземането е била прекъсната с последно извършеното от
длъжника доброволно плащане на 17.10.2014 г.
С постановление от 14.02.2020 г. ЧСИ е констатирал, че са налице предпоставките по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като дата на последно валидно изпълнително действие на гърба на
изпълнителния титул е отбелязана 11.08.2011 г. Отбелязването на ЧСИ върху гърба на
изпълнителния титул, че делото е прекратено на 01.03.2017 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в
тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
В последствие по молба на взискателя от 22.12.2020 г. е било образувано ново
изпълнително производство срещу С. М. – изп.д. № 2367/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б., като
в молбата е отразено, че се иска принудителното събиране на всички суми, посочени в
изпълнителния лист, които съвпадат по основание и размер с вземанията, отричани с
исковата молба. В хода на производството ЧСИ С.Б. е констатирал, че длъжникът е починал,
като служебно е предприел действия по конституиране като длъжници на неговите
наследници – ищците в настоящото производство, като наследственото правоприемство се
установява и от приложеното по делото удостоверение за наследници. Установено е, че С.
М. е починал на 07.11.2014 г.
С постановление от 12.03.2021 г. като наследници на С. М. – починал преди
образуване на изп.д. № 2367/2020 г., са конституирани Р. С. Г. и Р. С. Г., на които са
изпратени покани за доброволно изпълнение, с посочване на суми във всяка от двете ПДИ,
които представляват по ½ от размера сумите, посочени в изпълнителния лист, издаден
срещу С. М..
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
3
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
4
В настоящия случай след последното доброволно плащане на 17.10.2014 г. не са били
поискани или предприемани валидни действия по изпълнение. При така установената
фактология съдът намира, че считано от този момент – 17.10.2014 г., петгодишната давност
за процесните вземания е изтекла на 18.10.2019 г., а с това – и преди образуването на
второто по ред изпълнително дело № 2367/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б. по молба на
взискателя от 22.12.2020 г. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били
погасени по давност и исковете са основателни и следва да бъдат уважени така, както са
предявени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 648 лв. – платени адвокатски хонорар, държавна такса
и такси по чл. 8 ТТРЗЧСИ за снабдяване с копия от двете изпълнителни дела.
Неоснователно е въведеното от ответника с писмения отговор възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, доколкото размерът на уговореното и платено възнаграждение за
процесуално представителство не надхвърля минималния, установен с чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р. С. Г. , ЕГН ********** и Р.
С. Г. , ЕГН ********** – и двамата с адрес гр. П., ул. „****, чрез адв. Р.П., срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.
к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, субективно съединени искове с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация П.“ АД не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо Р. С. Г. и Р. С. Г. – при
условията на разделност, за ½ /една втора/ ид.част от сумите в размер на 1591,79 лева (или
по 795 лева за всеки) – главница, представляваща стойност на доставка на топлинна енергия
за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 25.01.2010 г. до окончателното и изплащане, сумата от 690,61 лева (или по
345,31 лева за всеки) – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.11.2003 г. до 18.01.2010 г., както и сумата от 138,47 лева (или по 69,24 лева за всеки) –
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.08.2010 г. въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 566/2010 г. по описа на РС П., и е образувано
изпълнително дело № 2367/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на вземането
по давност.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК ********* да заплати на Р. С. Г., ЕГН
********** и Р. С. Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 648,00
лева – разноски пред Районен съд П..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
5
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6