Решение по дело №2671/2017 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2017г.        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                      

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                       

 

при секретаря Оля Йорданова

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 2671/2017г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

      

      Постъпила е жалба от „Вир 222“ ЕООД, гр.Варна, чрез адв.Л.Д. против отказ за регистрация на обект за търговия и производство на храни, обективиран в Уведомление с изх.№ КХ-3876/28.08.2017г. на Директора на ОБДХ – Варна. Жалбоподателят счита обжалвания отказ за неправилен и незаконосъобразен по съображения изложени в жалбата; твърди, че отказът е постановен единствено и само въз основа на неверни факти и предположения; в случая е неприложима нормата на чл.16 ал.2 и ал.4 от Закона за храните, тъй като подателят на заявлението за регистрация е новообразувано дружество.Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.

    Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда са я отхвърли като неоснователна.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

     След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа  страна:

     Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане.Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

 

 

 

 

Административното производство е започнало с подадено от „Вир 222“ ЕООД гр.Варна до Директора на ОБДХ гр.Варна Заявление за регистрация на обект за производство и търговия с храни вх. № КХ3576/28.07.2017г. за ресторант национална кухня, находящ се в гр.Варна, к.к.“Св.Св. Константин и Елена“. По подаденото заявление Директорът на ОДБХ-Варна се е произнесъл с обжалваното уведомление от 28.08.2017г., с което на основание чл.13 ал.1 и чл.16 ал.2 и ал.4 от Закона за храните е отказал на дружеството регистрация на посочения обект.

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

 

 

 

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

 

 

 

 

Обективираният в Уведомление изх.№ КХ-3876/28.08.2017г. отказ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Оспорващият е страна в производството по издаването на този административен акт и отказът непосредствено засяга негови права и законни интереси. О 

 

 

 

спореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.  

 

 

 

Формално е спазена установената форма, като актът е издаден в писмена форма.

 

 

 

 

Административното производство по регистрация на обекти за търговия с храни в страната е регламентирано в чл. 12 и сл. от Закона за храните. Предпоставка за регистриране на обектите е същите да отговарят на посочените в специалния закон условия. В чл. 12 ал.1 т.1 от с.з. е въведено задължение обектите да отговарят на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт. Така формулирана, законовата норма е бланкетна по своя характер, като съдържанието й се запълва от разпоредбите на съответния нормативен акт, към който препраща, установяващ конкретните хигиенни изисквания във връзка с търговията с храни. Такива се съдържат в Наредба № 5 от 25.05.2006г. за хигиената на храните, издадена от Министъра на земеделието и горите и Министъра на здравеопазването и в Регламент /ЕО/ № 854/2004г., относно хигиената на храните. 

 

 

 

 

 

 

 

В оспорения административен акт не са изложени всички  фактически и правни основания, относими към подаденото заявление, с което от страна на жалбоподателя е поискана регистрацията на обекта. Такива не могат да бъдат извлечени и от съдържанието на представената по делото административна преписка по неговото издаване. Липсата на фактически основания за издаване на обжалвания акт е съществено нарушение на процесуалните норми, допуснато от административния орган, което само по себе си е самостоятелно основание за неговата отмяна.

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно, това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. В оспореният в настоящото производство административен акт са изложени мотиви само по отношение на нормата на чл.16 ал.2 и ал.4 от Закона за храните. Съгласно ал.2 на цитираната норма регистрацията се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на директора на ОДБХ, съответно на РЗИ, при:1. прекратяване на дейността по искане на лицето, което извършва производство или търговия в обекта;2. промяна на предназначението на обекта;3. установяване на нарушения на нормативните изисквания за производство и търговия с храни, които създават непосредствена и голяма опасност за здравето на потребителите, а съгласно ал.4 на същата норма и при системни нарушения на хигиената на храните и на чл.12, ал. 1, т. 3, констатирани от компетентните органи.

Съдът намира, че в случая нормата на чл.16 ал.2 и ал.4 от Закона за храните е неприложима, тъй като по делото липсват доказателства от страна на административния орган да е била направена проверка на обекта, посочен в заявлението и да са констатирани нарушения, съгласно цитираната норма. Органът ,за да постанови отказа, се е позовал на това, че със Заповед № 324/25.07.2017г. регистрацията на този обект е вече заличена. Наред с това собствениците на „Вир 2017“ ЕООД срещу което е издадена цитираната заповед и на подателят на заявлението за регистрация от 28.07.2017г.  - „Вир 222“ ЕООД са едни и същи физически лица. От представените по делото извадки от търговския регистър е видно, че управител и едноличен собственик на капитала на „Вир 2017“ ЕООД е Д. П. В., а считано от 10.08.2017г. управител и едноличен собственик на капитала на „Вир 222“ ЕООД е Д.Г.Б..

Съдът намира, че след като заявлението за регистрация макар и на същия обект е подадена от друго юридическо лице, то административният орган е следвало да извърши проверката по чл.12 ал.8 от Закона за храните, а именно проверка на място за да установи дали обекта съответства с условията по ал. 1 на същата норма, което обаче в случая не е сторено.

 

 

 

 

Изложеното до тук е достатъчно за да се приеме, че нормативните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от ДОПК за излагане на фактическите и правните основания на административния орган, обусловили постановения от него резултат не са били спазени, поради което и постановения отказ е немотивиран. 

 

 

 

Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона административен акт. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал съответния административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.

 

 

 

 

Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение А. И..

 

 

 

 

 

 

 

 

Следователно, в случая административния орган в нарушение на процесуалните си задължения, не е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства с оглед формиране на безпротиворечив извод, дали са налице предпоставките за постановяване на искания акт.

 

 

 

 

Допуснатото нарушение е съществено, доколкото същото е пречка да се формират обосновани и законосъобразни материално - правни изводи относно наличие на материалноправните предпоставки за издаване на акт в исканата насока, което от своя страна обоснова неправилността на административния акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

 

 

 

 

Тези именно съображения, обосновават крайният извод на този съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен при наличие на основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Той ще следва да бъде отменен от настоящата инстанция.Предвид обстоятелството, че естеството на административноправния въпрос не позволява разрешаването му по същество от Съда, то на основание чл. 173, ал. 2 АПК, след отмяната му, преписката следва да бъде изпратена на компетентния орган, за ново произнасяне по депозираното от жалбоподателя заявление с вх. № КХ3576/28.07.2017г. на ОДБХ, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите.

Жалбоподателят претендира разноските по делото, които са – 10лв.  - държавна такса и 800лв. - адвокатско възнаграждение. В пледоарията по същество процесуалния представител на ответната страна прави възражение за прекомерност на адвокатският хонорар. Съгласно чл. 143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да се издаде такъв, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененият акт или отказа. Жалбоподателят следва да представи доказателства, че е уговорил и заплатил реално, адвокатското възнаграждение, визирано в списъка на разноските. По делото е представено пълномощно – договор за правна помощ /л.52/, с което жалбоподателят е упълномощил адв. Л.Д. да го представлява пред съда, като изрично е уговорено, че възнаграждението в размер на 800лв. е заплатено. В Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ВКС е залегнало разбирането, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. От представеното по делото пълномощно е видно, че сумата от 800лв. е платена в брой, поради което съдът приема, че е налице реалност на плащането. Ответната страна прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което възражение е основателно. Съгласно чл.8 ал.3/ нова – ДВ бр.84 от 2016г./ от Наредба № 1/2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес възнаграждението е 500лв., а в случая уговореното и платено адвокатско възнаграждение е 800лв. С оглед на това ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски общо в размер на 510лв.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.1 и ал.2 от АПК съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на  „Вир 222“ ЕООД, гр.Варна, чрез адв.Л.Д. отказ за регистрация на обект за търговия и производство на храни, обективиран в Уведомление с изх.№ КХ-3876/28.08.2017г. на Директора на ОБДХ – Варна.

 

ОСЪЖДА ОДБХ – Варна да заплати в полза на „Вир 222“ ЕООД, гр.Варна, чрез адв.Л.Д. сумата от 510лв. /петстотин и десет/, представляваща разноски по делото.

 

ВРЪЩА преписката на административния орган, за ново произнасяне по депозираното от жалбоподателя заявление с вх. № КХ3576/28.07.2017г. на ОДБХ, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите.

 

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

                        Административен съдия: