Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 18.09.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на осми
септември
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 3783 по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Г.С.Т. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 17.11.2018
г. около 19 часа пострадала в резултат на ПТП, станало в гр.С.. Ищцата
поддържа, че била пътник в л.а.м „Опел Астра“ с рег.
№ *******, който се движел по бул. „Сливница“ в посока от ул. „Банско шосе“ към
ул. „Добринова скала“. В района на моста над АМ
„Люлин“ водачът предприел изпреварване, навлязъл в платното за насрещно
движение и настъпил удар с насрещно движещия л.а.м. „Ауди А6“ с рег. № *******.
Твърди се, че виновен за настъпилото произшествие е водачът на лек автомобил
Опел Астра, който предприел изпреварване на забранено
за това място.
Поддържа се, че вследствие на
произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на
долния край на лява бедрена кост с разместване и скъсяване, хематом в меките
тъкани на ляво бедро. Проведено е болнично оперативно лечение на бедрената кост
чрез репозиция и фиксация с
LCP плака. Ищцата била на постелен режим без
възможност да се обслужва самостоятелно. Твърди се, че и към момента ищцата все
още не може да стъпва на оперирания крайник и има непрекъсната нужда от чужда
помощ в ежедневието си. Търпяла е изключително интензивни неимуществени вреди,
които търпи и в момента и ще ги търпи и за в бъдеще.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента
е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № 118000626706, валидна от 01.03.2018 г. до
28.02.2019 г.
Твърди се, че ищцата е провела
процедурата по чл.380 КЗ, подавайки молба на 03.12.2018 г., но до момента
ответникът не й е изплатил застрахователно обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от травматичните увреждания, които са в пряка причинна връзка с
ПТП, настъпило на 17.11.2018 г. в гр. С., виновно причинено от водача на л.а.м
„Опел Астра“ с рег. № *******, чиято отговорност е
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.”
АД с полица № BG/22/118000626706, валидна от 01.03.2018 г. до 28.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 17.11.2018 г. до окончателно
изплащане. Претендират се разноските по
делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Тодорова надлежно упълномощена
с пълномощно приложено към отговора.
Не оспорва валидността на
застраховката „Гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество и
водача на л.а.м „Опел Астра“ с рег. № ******* към
датата на произшествието.
Оспорва вината на сочения за делинквент, оспорва размера на предявените искове. Прави
възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, която е пътувала в процесното МПС без
поставен обезопасителен колан.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба. Поддържа доказателствените
си искания.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът не депозира допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения излага в писмена защита депозирана по делото. Претендира разноски,
съобразно представен списък.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение съобразно доказателствата по делото. Претендира направените по делото
разноски, за което представя списък. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК,
в случай, че претендираното адвокатско възнаграждение
надвишава предвидения в Наредба № 1 минимален размер.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол № К-727
от 17.11.2018 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 17.11.2018 г.,
албум, скица на местопроизшествието, АНП с издадено НП №
19-4332-001061/18.02.2019 г., от разпита на свидетелката-очевидец А.К.Т., както
и от неоспореното от страните заключение на САТЕ, прието по делото се
установява, че на 17.11.2018 г. около 18,45 часа л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ******* се е движел по бул. „Сливница“ с
посока от ул. „Банско шосе“ към ул. „Добринова
скала“. В същото време, в обратна посока към ул. „Банско шосе“ се движел л.а.м.
„Ауди А6“ с рег. № *******. Поради предприето изпреварване от водача л.а.м.
„Опел Астра“, автомобилът навлиза върху лентата за
насрещно движение, в резултат на което настъпва удар между предни леви части на
автомобилите. Основна причина за настъпване на произшествието е навлизането на
лек автомобил Опел Астра върху лентата за насрещно
движение в момент, когато това не е било безопасно и ПТП не би настъпило, ако
водачът на автомобила е спазил ограничените за навлизане върху лентата за
насрещно движение и е следвал принадлежащата му лента.
В автомобил Опел Астра на задна лява седалка с поставен предпазен колан
пътувала ищцата-установява се както с показанията на разпитаната свидетелка,
така и със заключението на комплексната СМЕ и САТЕ, което сочи, че ако
седалката на водача на лекия автомобил е била изместена назад и разстоянието между
облегалката и коленните стави на ищцата е било по-малко от обичайното, то
ищцата би могла да получи процесното счупване и с
поставен предпазен колан. Свидетелката А.Т. установява, че ищцата е седяла зад
шофьора, чиято седалка е бил дръпната назад, тъй като шофьорът е висок и едър,
и е имало много малко разстояние за краката.
Предвид горните доказателства,
съдът приема, че ищцата е пътувала в процесния
автомобил с поставен предпазен колан.
Не е било спорно между страните, че
по отношение на увреждащото МПС, при ответното дружество, е била налице валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
BG/22/118000626706, валидна от 01.03.2018 г. до 28.02.2019 г.
Вследствие на гореописаното
произшествие, и в пряка причинна връзка от него ищцата е получила следните
травматични увреди: закрито счупване на лявата бедрена кост в долния й край.
От заключението на приетата по
делото СМЕ се установява, че лечение на полученото увреждане, ищцата е провела
болнично лечение за девет дни, в периода от 17.11.2018 г. до 26.11.2018 г. и
домашно-амбулаторно лечение от 26.11.2018 г. до около 7-8 месеца. По време на
болничното лечение ищцата е оперирана на 20.11.2018 г., като е извършено
открито наместване и фиксация на бедрената кост с
метална пластина и винтове. Установява се, че счупването на бедрената кост е
зараснало напълно, но функцията на левия крайник не е възстановена. Налице са
следните остатъчни увреждания-левият крак е по-къс с 1,5 см, лявата колянна става е по-дебела 2 см., налице са белези от
операцията по външната повърхност на ляво бедро-средна 1/3-6 см и долна 1/3-10
см., лявата тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от нормата с
35%, лявата колянна става извършва движения в обем
по-малък от нормата с 25%.
Установява се, че ищцата е
търпяла болки и страдания с много голям интензитет непосредствено след ПТП за
7-8 дни, болки с голям интензитет за около два месеца. След това болките са
били с умерен интензитет за около 7-8 месеца, който е намалявал постепенно.
Ищцата има болки и понастоящем-при продължително ходене и стоене права, при
влажно и студено време. Лечението на ищцата не е завършило, предстои нова
операция за изваждане на металните имплатни, което ще
продължи около един месец.
От разпита на свидетеля А.К.Т.-снаха
на ищцата се установява, че вследствие на процесното
ПТП ищцата получила увреждания на крака и претърпяла тежка операция в
„Пирогов“. Трудно се движела след това. Била на легло 8-9 месеца. Трудно се
съвзела след това, не само физически, но и психически, защото тя е фризьорка и
вече не можела да работи по професията си. След катастрофата ищцата не можела
да спи, психически се сринала. Свидетелката й помагала-готвела, къпела я,
помагала за абсолютно всичко и това продължило около 8-9 месеца. В този период ищцата
не можела да се обслужва изобщо сама. И в момента изпитва болки, не може да се
движи добре. Единият крак й е скъсен вследствие на катастрофата, трудно й е. Свидетелката
и ищцата живеят в едно домакинство и сега й помагат. Към момента има също
проблеми със съня. Пие болкоуспокояващи все още, не може да заспи нощно време.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 03.12.2018 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения
тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 05.03.2019 г.(първият
работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден)
ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение. Настоящият иск е предявен
в съда на 19.03.2019 г. и в този смисъл се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 17.11.2018
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищцата и извършени разходи за лечение на тези увреждания.
Установява се, че с поведението си водачът Б.е нарушил нормите на
чл. 42, ал.2, т.2 и чл.43, т.4 от ЗДвП, като при предприетото
от него изпреварване с навлизане в насрещната пътна лента, не се е убедил, че
няма да създаде опасност, съответно пречки за превозните средства, движещи се
по нея; както и нарушил забраната за изпреварване при използване на пътна лента
за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено
в напуснатата пътна лента.
Не се доказа нарушение от страна
на пострадалата, в пряка причинна връзка от което да е настъпило
произшествието, респ. да е увеличен обема на търпените вреди. По съображения
изложени по-горе, съдът приема, че ищцата е пътувала в процесния
автомобил с поставен предпазен колан.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 50 000 лв., поради което
и предявеният иск ще следва да бъде уважен в пълен размер.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че се касае за жена на 68 години към датата на произшествието, получила тежка
травма, което наложило болнично лечение с извършена оперативна интервенция,
възстановяването продължило около девет месеца, през който период ищцата
постоянно се е нуждаела от чужда помощ, преустановила работа по професията си.
През този период изцяло е нарушено нормалното социално функциониране на ищцата,
което довело до психически срив и загуба на съня. Към момента функцията на левия
крайник не е възстановена. Налице са следните остатъчни увреждания-левият крак
е по-къс с 1,5 см, лявата колянна става е по-дебела 2
см., налице са белези от операцията по външната повърхност на ляво бедро-средна
1/3-6 см и долна 1/3-10 см., лявата тазобедрена става извършва движения в обем
по-малък от нормата с 35%, лявата колянна става
извършва движения в обем по-малък от нормата с 25%. Лечението на ищцата не е
завършило, предстои нова (втора) операция за изваждане на металните импланти,
което ще продължи около един месец. Ищцата е търпяла болки и страдания с много
голям интензитет непосредствено след ПТП за 7-8 дни, болки с голям интензитет
за около два месеца. След това болките са били с умерен интензитет за около 7-8
месеца, който е намалявал постепенно. Ищцата има болки и понастоящем-при
продължително ходене и стоене права, при влажно и студено време. И към момента
ищцата има проблеми със съня и често пие болкоуспокояващи.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице
– която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно
уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 36.12.2018 г.
Предвид горното претенцията по
чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена като неоснователна за периода от
17.11.2018 г. до 02.12.2018 г.
По разноските в процеса:
При този изход на делото на
ищцата се дължат направените от нея разноски в пълен обем, в размер на 400
лв.-депозити за вещи лица.
Ищцата е освободена от внасяне на
държавна такса в производството, поради което ответното дружество и на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ще следва да бъде осъдено за следващата се
държавна такса.
От представения договор за правна
помощ от 12.12.2018 г., се установява, че адвокат Н.
осъществява безплатна правна помощ на ищцата, поради което и на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
на адвокат Н. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При
материален интерес от 50 000 лв.-минималното възнаграждение по т.4 е 2030
лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2000 лв., съобразно
уважената част от исковете.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Г.С.Т., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** сумата от 50 000
лв. /петдесет хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните
увреждания, които са в пряка причинна връзка с ПТП, настъпило на 17.11.2018 г.
в гр. С., виновно причинено от водача на л.а.м „Опел Астра“
с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № BG/22/118000626706,
валидна от 01.03.2018 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 03.12.2018 г. до окончателно изплащане, на основание чл.78, ал.1
от ГПК сумата от 400 лв. /четиристотин лв./ разноски направени пред настоящата
инстанция.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата от 50 000 лв. за периода от 17.11.2018 г. до 02.12.2018 г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата на адвокат С.К.Н., ЕГН **********,***, адвокатско
възнаграждение в размер на 2030 лв. /две хиляди и тридесет лв./
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 2000 лв. /две хиляди лв./.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: