О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 18.05.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV
въззивен наказателен състав, в закрито
заседание на осемнадесети май през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
ПАВЕЛ
ПАНОВ
при секретаря ……. и в присъствието на прокурора ……..
като изслуша докладваното от с-я Ангелов
в.н.ч.д.№ 1435 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.243,ал.8 от НПК.
Образувано е по частна жалба от М.И.Б., подадена чрез
упълномощения му повереник адв. Ж.Ж., срещу
определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 103 състав от
27.12.2019г., постановено по н.ч.д.№ 11 203/2019г. по описа на СРС, с което е оставена без разглеждане жалбата на М.
Б. против постановление от 29.05.2019 г.
на СРП, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 11 004/2019г. по описа на
РТП – Отдел „Разследване“ СДВР , пр. пр. № 2078/2019 г. по описа на СРП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на атакуваното определение, съответно постановлението на СРП за прекратяване на
наказателното производство. По отношение неправилното прекратяване на
наказателното производство се изтъкват доводи, че от пътно транспортното
произшествие са настъпили два противоправни резултата – средна телесна повреда
и значителни имуществени вреди; по отношение на първият резултат прекратяването
на производството е възможно, тъй като пострадалият Г. е упражнил
предоставената му от закона привилегия по чл. 343, ал.2,т.2 от НК, изразявайки
желание на прекратяването му; касателно вторият резултат – значителните
имуществени вреди, деянието продължава да е съставомерно по чл. 343,ал.1,б.“а“
от НК. На следващо място се изтъква, че М.
Б. притежава качеството на пострадало лице, тъй като съгласно договора
за финансов лизинг като ползвател на автомобила носи риска от погиване на вещта
и с реализираното ПТП е претърпяла вреди – настъпване на увреда на автомобила.
Прави се искане
за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в
жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Атакуваното определение е законосъобразно и правилно,
а депозираната от представителя на М.И.Б. жалба– неоснователна.
На първо място следва да се посочи, че СРС, НО, 103
с-в се е занимал с изключително правен въпрос, обхващащ
допустимостта на подадената жалба.
Законосъобразно, преди съдът да провери правилността
на атакувания акт по реда на чл.243, ал.5 от НПК / в случая постановлението на
СРП за прекратяване на наказателното производство/, е необходимо да се увери,
че са налице процесуалните предпоставки да стори това, т.е. да е налице жалба,
изходяща от лице имащо качеството на пострадал и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
В конкретния случай СРС не е бил сезиран
надлежно, тъй като М.И.Б. не се явява легитимирано
лице, имащо подлежащ на защита правен интерес да претендира отмяната на
атакувания акт на СРП - постановлението
от 29.05.2019 г. за прекратяване на наказателното производство. Това е
така, тъй като жалбоподателят няма качеството на “пострадал”по см. на чл.243, ал.3
от НПК и следователно за него липсва възможност да инициира съдебния контрол върху
постановлението от 29.05.2019 г. на СРП за прекратяване на наказателното
производство. Последното е образувано и водено за престъпление по по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК – за това, че на 04.01.2019 г. около 17.45 часа в гр.
София, по бул. „Ген. Скобелев“ се е движел лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Поло“ с per.
№ *******,
управляван от М.И.Б.,*** към ул. „Одрин“ и в района на кръстовището с ул. „Партений
Нишавски“ участва в ПТП с движещият се по бул. „Ген. Скобелев“ с посока от бул.
„Ал. Стамболийски“ към бул. „Македония“ лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“
с per. № *******, управляван
от А.П.К.. След удара лек автомобил марка „Ауди“ се отклонява в дясно и се удря
в спрелия на ул. „Партений Нишавски“ с посока от ул. „Одрин“ към бул. „Ген.
Скобелев“ лек автомобил марка „Фиат“, модел „Фиорино“ с per. № *******, с водач Б.Г.Б..
Вследствие на настъпилото ПТП по непредпазливост е причинена телесна повреда на
пътника в лек автомобил марка „Ауди“ И.Г.Г..
От
квалификацията на престъплението ( която е прерогатив изключително на прокурора
в д.п.) е изводима и легитимацията на лицата, явяващи се пострадали от
престъплението. В случая пострадал от конкретното деяние се явява И.Г.Г., на
когото е причинена средна телесна повреда, съответно единствено той притежава (
като пострадал) легитимацията да инициира съдебен контрол върху постановлението
на СРП за прекратяване на наказателното производство. Жалбоподателят М.И.Б. както пред СРС, така и пред СГС оспорва дадената
от разследващите органи квалификация на деянието, считайки че са налице основания
за продължаване на наказателното производство за извършено престъпление по чл. 343,ал.1,б.“а“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, в който
случай би имала качеството на пострадала. Съдът в производство по реда на чл.
243, ал.5 и сл. от НПК не е органът, който може да „коригира“ избраната от разследващите
органи квалификация на престъплението, доколкото се касае до особено съдебно
производство в рамките на на досъдебната фаза на наказателното
производство. В тази фаза прокурорът /dominus litis в посочената фаза/ е единственият орган, който определя развитието на
производството, включително и правната рамка на обвинението, като в
изключителни случаи – при спиране, прекратяване на производството – е
предвидена възможност за интервенция на съда върху дейността на прокурора с
оглед законосъобразното упражняване на правомощията му. При тези особени
съдебни производства съдът не може да замени избраната от органите на
досъдебното производство правна квалификация на извършеното, а ограничава контролът си върху предмета на
доказване, определен от постановлението за образуване на наказателното
производство, респ. от постановлението за привличане на обвиняем, тъй като
обвинителната функция не е присъща на съда, нито същият в рамките на
изключителен /нетипичен/ контрол може да
иззема такива функции от нарочно натоварените с тази функция органи. Обобщавайки изложеното дотук, в пределите на
производството по реда на чл.243 от НПК съдът се явява обвързан с избраната от
органите на досъдебното производство рамка на
обвинението – фактическа и юридическа, която в конкретния случай еднозначно
сочи, че единственият пострадал от престъплението е И.Г.Г..
В същото време жалбоподателят М.И.Б. не е лишен от
възможност да потърси и получи правна защита, тъй като разглеждането на жалбата
му е от компетентността на горестоящата прокуратура по отношение на тази, която
е прекратила наказателното производство.
Поради това правната защита на твърдяното от нея право се осигурява по
реда на вътрешноинстанционния ред за проверка на постановленията в рамките на
прокуратурата. Този извод следва от разпоредбата на чл. 243, ал. 10 от НПК, в
чиято хипотеза е предвиден горестоящ прокурорски контрол върху постановленията
за прекратяване на наказателното производство, когато те не са били обжалвани
пред съда. Оттук следва, че постановленията за прекратяване на наказателни
производства, по които не съществуват лица с право на жалба по чл. 243, ал. 4
от НПК или те не са се възползвали от възможността си, също могат да бъдат
атакувани пред горестоящата прокуратура, защото тя има правомощия и служебно да
се самосезира за проверка на правилността им. Легитимацията на лицата, които
имат право да възбудят съдебно обжалване, не е идентична с тази на лицата,
които могат да поискат инстанционен прокурорски контрол. Това е така. тъй като
прокуратурата, поради конституционното си правомощие по чл. 127, ал. 1 Конституцията на РБ да преценява на кои лица и за кое престъпление ще повдига
обвинение, може да извърши пълна ревизия както на фактите на престъплението,
предмет на разследването, така и на правната му квалификация и да прецени, не
само дали е извършено първоначално разследваното престъпление, но и дали има
данни по делото за друго. Тази проверка е дължима с оглед осигуряването на
правото на достъп до правосъдие на всяко лице, ако е пострадало от престъпление
от общ характер.
Доколкото жалбоподателят излага твърдения, че е
увреден от неправомерно поведение, което определя като престъпно,
основателността на становището му следва да бъде проверена от СГП.
По изложените съображения, възззивният съд намира, че обжалваното
определение на СРС е законосъобразно, като в допълнение следва делото да бъде
изпратено на компетентния орган да се произнесе по основателността на жалбата
на М.И.Б. - СГП.
По изложените съображения и на основание чл. 243,ал.7
от НПК , Софийски градски съд, НО, ХІV в.с-в
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 103 състав от 27.12.2019г., постановено по н.ч.д.№ 11 203/2019г. по
описа на СРС, с което е оставена без разглеждане жалбата на М.И.Б. против
постановление от 29.05.2019 г. на СРП, с
което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 11 004/2019г. по описа на РТП – Отдел
„Разследване“ СДВР , пр. пр. № 2078/2019 г. по описа на СРП.
Делото да се изпрати на Софийска градска прокуратура
по компетентност за произнасяне по жалбата на М.И.Б., депозирана в СРС.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.