Решение по дело №12718/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 827
Дата: 5 февруари 2019 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20171100112718
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

05.02.19г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 10.01.19г. /с участието на секретаря К. Г./  гражданско дело № 12718/17г. и констатира следното:

Предявен е иск от И. Г. против З. „А.“ АД с правно основание чл. 432 от КЗ за сумата 300 000 лева – частична претенция от обща такава в размер на 500 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочената сума, считано от 01.11.16г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 01.11.16г. е настъпило ПТП-е в резултат на което ищецът е претърпял физически увреждания /травми/. Произшествието е причинено от Д. Б.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, и вината на Д. Б./ са удостоверени със събраният по делото писмен и експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/. Към датата на ПТП-е – Д. Б. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Горните обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 432 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитирания законов текст за присъждане на търсеното обезщетение.

Главният иск е основателен до размера на сумата 60 000 лева:

Председателят на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице физическо увреждане - наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е. обезщетение се следва винаги, във всички случаи на претърпяна физическа травма/. От друга страна - по делото са събрани и доказателства /гласни и експертни/, които очертават конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на: причинените на ищеца физически увреждания, настоящото здравословно състояние на пострадалия и перспективата за лечението му/.

Процесното обезщетение се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /свидетелски показания и експертиза/. Председателят на състава съобразява и обстоятелството /което също следва да се презумира в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента пострадалият е претърпял и психически стрес. Съдът отчита също и възрастта на пострадалия и наличието на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия. В тази връзка:

Приетата по делото медицинска експертиза констатира, че в момента на инцидента пострадалият е бил без поставен предпазен колан /този факт, преценен в контекста на конкретният механизъм на ПТП-е може да се окачестви като допринасящ за настъпване на вредата/. По делото е установено и /с писмени доказателства/, че в момента на инцидента делинквентът е бил под въздействие на наркотично вещество. Следва да се презумира, че това обстоятелство е било известно на пострадалия /пътник в автомобила – на предна дясна седалка/, доколкото последният е бил приятел на водача. Този факт /съгласието за пътуване в МПС-во, управлявано от наркотично повлиян водач/ също следва да се окачестви като съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.  Последното възражение на дружеството за съпричиняване /извън посочените две такива възражения/ се явява принципно неоснователно /евентуалното съпричиняване на ПТП-е и от другия водач на МПС-во - не може да бъде възложено в тежест на ищеца - предвид правилото на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 53 от ЗЗД; такова съпричиняване не е и установено по делото/.

Частично основателен е и акцесорният иск:

На ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху горната главница, но в хипотезата на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ и чл. 380 от КЗ, считано от 13.05.17г. /когато е изтекъл срокът по цитирания текст от закона, започнал да тече на 13.02.17г. – когато застрахователят е бил сезиран в хипотезата на чл. 380 от КЗ/.

Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА З. „А.“ АД да плати на И.Ц.Г. ЕГН ********** сумата 60 000 лева /обезщетение за неимуществени – следствие от ПТП/ - на основание чл. 432 от КЗ и законната лихва върху тази сума от 13.05.17г. до цялостното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ главният иск за сумата над 60 000 лева, а акцесорният иск за периода до 13.05.17г.

ОСЪЖДА И.Ц.Г. да плати на З. „А.“ АД 304 лева -съдебни разноски и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.

ОСЪЖДА З. „А.“ АД да плати на адвокат Ч. – 2 330 лева адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА З. „А.“ АД да плати на СГС 2 400 лева - държавна такса и 75 лева – съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението е постановено при участие на „Д.з.“ АД – 3-то лице - помагач.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател: