№ 3509
гр. ..........., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря .
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110111421 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от ... срещу Н. Д. В. искове с правна квалификация
чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че ответникът
дължи следните суми: сумата от 1205.72 лв. – главница за ползвана топлоенергия за
периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2020 год. за топлоснабден имот, находящ се в
гр............, ......., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2021 год.
/датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума
в размер на 151.96 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 год. до
29.04.2021 год.; сумата от 57.21 лева – главница за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 год. до 30.04.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.06.2021 год. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 10.20 лв. – обезщетение за забава за периода от
01.07.2018 год. до 29.04.2021 год.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответника, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се дължат. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител – адв. Д..
Оспорва претенциите по основание, като твърди, че ответникът не е страна по
облигационно правоотношение с ищеца с предмет доставка на топлинна енергия за
битови нужди и не притежава качеството „потребител на топлинна енергия“. Счита, че
не е доказано получаването на топлинната енергия и използването за собствени
нужди от ответника.
С протоколно определение от 26.01.2023г. /л. 99, стр. 2/ е отменено
определение от 24.11.2022г. в частта, в която .... е конституирано като ТЛП на страната
на ищеца.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 33781/2021г. по описа на СРС, 150-
ти състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, връчена на ответника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от
предявяване на искове за установяване на вземанията му. Същите са предявени в срока
по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват допустими.
Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.150 ЗЕ.
В тежест на ищцовата страна – ...... е да установи основанието и размера на
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а
именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на
топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответника –
собственик или ползвател, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия
за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената
услуга в посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по тези
факти.
Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно – валидно
възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна
енергия за процесния апартамент и качеството потребител за ответника – собственик,
следва да се посочи следното: от представения по делото нотариален акт за
собственост /л. 17 и сл./ се установява, че първоначалният собственик на процесния
имот е ...... Същевременно от представеното по делото удостоверение за наследници /л.
20/ се установява, че ..... е починал на 18.05.1998г. и е оставил за свой единствен
наследник ответницата Н. Д. В..
Въз основа на трайната и непротиворечИ. практика на ВКС, отразена в решения
№ 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение № 504 от
26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от 28.05.2014
г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС, е прието, че облигационното отношение с предмет
продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител
и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или
титулярят на вещното право на ползване върху имота. С оглед изложеното, съдът
намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответника, поради което възражението на последния в тази насока е изцяло
2
несъстоятелно.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по
което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер,
следва да се посочи, че
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по
което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер,
следва да се изложи следното: според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г./.
Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия
за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни ОУ за продажба на топлинна енергия от ... на потребители за битови нужди,
които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. По
делото няма данни за заявено възражение от ответника по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради
което съдът намира приетите ОУ да са обвързващи и за ответника.
Съгласно действащите към релевантния период ОУ е предвидено, че
месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. В настоящия случай е налице
следното специфично обстоятелство: за процесния период начислените суми за ТЕ са
по прогнозно потребление като в края на отоплителния сезон се изчислява реалното
потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума:
връщане или доплащане. След изтичането на посочения срок купувачът по договора –
потребител изпада в забава, поради което дължи обезщетение за забава съобразно
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Задължението е срочно, така че, за да изпадне в забава длъжникът,
не е необходима покана от кредитора.
От заключението на СТЕ /л. 108 и сл./, кредитирано от настоящия състав като
компетентно изготвено се установява, че за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2020
год. за абонатен № .......... сумите са начислявани на база стойности на потребена ТЕ,
като дължимата сума за доставената топлинна енергия е опредЕ. на 1182.82 лева /л.
112/
От заключението на ССчЕ /л. 115 и сл./, кредитирано от настоящия състав като
компетентно изготвено се установява, че за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2020
3
год. за абонатен № .......... сумите са начислявани на база стойности на потребена ТЕ,
като дължимата сума за доставената топлинна енергия е опредЕ. на 1205.72 лева /л.
122/, а дължимата сума за дялово разпределение възлиза на 57.21 лева /л. 122/.
С оглед изложените съображения предявените искове се явяват основателни и
доказани изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законни лихви върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението – 14.06.2021г. до окончателното
изплащане на вземането.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ размерът на
обезщетението за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от
151.07 лева /л. 122/, поради което искът следва да се уважи за сумата от 151.07 лева, а
за разликата над сумата от 151.07 лева до пълния предявен размер от 151.96 лева
следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
следва да се отхвърли изцяло, доколкото ищецът не е доказал обстоятелството, че е
поканил ответника да заплати главницата за дялово разпределение.
По отговорността за разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски възниква и за двете страни. На
основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 765.83
лева, съразмерно с уважената част от исковете, от които 71.84 лева – държавна такса;
600.00 лева – депозит за вещо лице и сумата от 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 77.89 лева по гр. д. №
33781/2021г. по описа на СРС, 150 състав.
4
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД от ........, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. ..........., ... срещу Н.
Д. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. ..........., ......., че Н. Д. В. дължи следните суми:
сумата от 1205.72 лв. – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2018
год. до 30.04.2020 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр............, ......., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2021 год. /датата на депозиране на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в размер на 151.07 лв. –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 год. до 29.04.2021 год.; сумата от 57.21
лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2020
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2021 год. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: искът за обезщетението за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 151.07
лева до пълния предявен размер от 151.96 лева; искът за обезщетението за забава върху
главницата за дялово разпределение за сумата от 10.20 лв. за периода от 01.07.2018 год.
до 29.04.2021 год.
ОСЪЖДА Н. Д. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. ..........., ....... да заплати на
........, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. ..........., ... сума в размер на
765.83 лева – заплатени разноски за исковото производство пред СРС и сума в общ
размер на 77.89 лева – разноски по гр. д. № 33781/2021г. по описа на СРС, 150 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5