Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 20.09.2019
година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание
на 13.09.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана
Радева
при
секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 3617 по описа на съда за 2018 година, за
да се произнесе, взема предвид:
Производство с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД .
Ищецът
"Фронтекс Интернешънъл " ЕАД, гр.София твърди, че е подал заявление по реда на чл.410
от ГПК срещу длъжника , във връзка с което била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№2684/2018 г. на ВТРС . Заповедта е връчена на основание чл.47,ал.5
от ГПК , поради което ищецът депозира иск по реда на чл. 422 от ГПК, с цел да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът му дължи сумата от 454,36 лева
главница , ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане; сумата от 80,83 лева възнаградителна договорна лихва
за периода 11.11.2016 г. - 28.04.2017 г. и сумата от 80,73 лева лихва за забава за периода от
12.11.2016 г. до 23.08.2018 г. Основава
вземането си на сключен между трето за делото лице -"Банка ДСК" ЕАД и
ответника договор за кредит № 181123/28.04.2016 г. , по силата на който банката
е предоставила кредит в размер на 533,06 лева , получен от длъжника.
Кредитополучателят се съгласил да върне заема на 12 месечни вноски съгласно
погасителен план, ведно с договорена възнаградителна лихва. Сочи, че длъжникът
престанал да обслужва кредита, като падежът на първата непогасена вноска е
настъпил на 11.11.2016 г. Навежда, че на 28.04.2017 г. е настъпил крайният падеж на
задължението, което е изцяло изискуемо относно неплатения остатък от
кредита. Претендира дължимост и на
обезщетение за забава въз основа на ОУ към договора. Изтъква , че на 10.02.2017
г. между "Банка ДСК" ЕАД и ищцовото дружество е сключено допълнително
споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на
вземания от 18.10.2016 г., по силата на което вземането срещу длъжника- ответник
по делото е прехвърлено на ищеца. Твърди, че е направен опит за изпълнение на
задължението по чл.99,ал.3 от ГПК
относно уведомяване на длъжника за цесията, но изпратеното писмо е върнато в
цялост. Моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено в отношенията между страните дължимост на
посочените суми от страна на ответника. В съдебно заседание не изпраща
представител. С писмено становище поддържа предявения иск. Претендира
разноски.
Ответникът Е.М.А. , чрез особения си
представител адв. П. от ВТАК оспорва
изцяло исковата молба. Твърди, че не е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита . Оспорва сумата да е предоставена на длъжника. Сочи, че уведомлението
за извършената цесия не е стигнало до адресата. Заявява недоказаност на
претенцията и моли съда да отхвърли иска.
В съдебно заседание моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и
недоказан по изложените по-горе съображения.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
По силата на договор за стоков кредит № 181123 от
28.04.2016 г. "Банка ДСК" ЕАД
е предоставила на Е.М.А. стоков кредит в размер на 533,06 лева за
закупуване/заплащане на стоки / пералня/
на стойност 499 лева , продавани от "Техномаркет
България" АД , както и за сключване
на застраховка с "Групама Животозастраховане" ЕАД и "Групама
Застраховане" ЕАД по пакет
"Стандарт+" с еднократна застрахователна премия в размер на 34,06
лева. Срокът на издължаване на кредита е
12 месеца, с падежна дата-28-мо число, а месечните вноски се погасяват
съобразно погасителен план. Договорено е заплащането на лихви и такси. Неразделна
част от договора са Общите условия по договори за стокови кредити. Според
договора, сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоката от
търговеца се усвоява еднократно безкасово по сметка на търговеца /"Техномаркет"
ЕАД/, а сумата за застраховка се усвоява еднократно безкасово по сметка,
посочена от застрахователите. От приложения погасителен план е видно, че
падежът на първата вноска е на 28.05.2016 г. , а падежът на последната-
28.04.2017 г. Месечните вноски са в размер на 51,62 лева, включващи главница и
договорна лихва, при последна изравнителна вноска в размер на 51,60 лева. В
Общите условия по договори за кредити, с които видно от поставения подпис,
кредитополучателят е бил запознат, е предвидено заплащане на лихва за забава,
както и предпоставки, при които кредиторът може да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем. Кредитополучателят е подписал съгласие за присъединяване
към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка на
кредитополучателите по стокови кредити , във връзка със сключения договор за
стоков кредит № 181123/28.04.2016 г. в размер на 533,06 лева, по пакет "Стандарт+".
Видно от фактура № **********, подписана от ответницата , същата е получила на 28.04.2016 г. от "Техномаркет България" ЕАД
пералня от визираната марка и модел , платена чрез кредит от "Банка ДСК"
ЕАД в размер на 499 лева. С
допълнително споразумение от 10.02.2017 г. за цедиране на вземания към рамков
договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 18.10.2016 г., "Банка
ДСК" ЕАД , гр.София е продала вземания по стокови кредити на физически
лица, които са просрочени и не се погасяват надлежно, но за които не е подавано
заявление за издаване на заповед за изпълнение, съдържащи се в Приложение № 1
към споразумението. Едно от тях е вземането срещу Е.М.А., видно от приетата
извадка от Приложение № 1 към допълнителното споразумение. Цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми от името на банката всички длъжници по
вземанията по кредити, които банката е цедирала с допълнително споразумение от
10.02.2017 г. към рамков договор за продажба на вземания от 18.10.2016 г.
Приложено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до
длъжника, на адрес гр.Полски Тръмбеш, ул."Ропотамо" № 19, за което
няма данни да е достигнало до получателя. Препис от уведомлението , ведно с
пълномощното е връчено на ответника със съобщението по чл.131 от ГПК , чрез
особения му представител. По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза.
Според заключението на вещото лице , съгласно договора за кредит между банката и
ответника, сума в размер на 499 лева за
покупка на стока-пералня , е платена на 28.04.2016 г. чрез ПОС към
"Техномаркет България" ЕАД, а сума от 34,06 лева е платена чрез ПОС
към ЗК "Групама" по разчет за застрахователна премия. Тоест, кредита е предоставен и усвоен от
кредитополучателя по открита банкова разплащателна сметка. Длъжникът е извършил плащания по кредита в
общ размер на 103,62 лева, от които на 28.05.2016 г.- 51,62 лева; на 19.07.2016
г.- 51,83 лева; на 28.07.2016 г. -0,17
лева, след които плащания дължимата сума
за главница и договорна лихва по кредита възлиза на 516,01 лева, от които
454,36 лева главница и 61,65 лева
договорна лихва. Дължи се и начислената сума от 80,73 лева лихва за забава за
периода от 12.11.2016 г. до 23.08.2018 г. В съдебно заседание вещото лице
поддържа направеното заключение. От
приложеното ч.гр.д.№ 2684/2018 г. на ВТРС се установява, че по заявление
на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД
срещу Е.М.А. е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК № 1317/30.08.2018
г. за сумата от 454,36 лева главница; сумата от 80,83 лева договорна лихва за периода от 11.11.2016 г. до
28.04.2017 г. ; сумата от 80,73 лева лихва за забава за периода 12.11.2016 г.
до 23.08.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 30.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на
ищеца към ответника е процесуално допустим, депозиран от процесуално
легитимирано лице, пред компетентния съд и в законоустановения по чл. 415,ал.1
от ГПК срок. Иска е предявен срещу ответник , комуто е връчена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията
по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага
установяване на вземането на кредитора на посоченото основание. Съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест, ищецът следваше да установи пълно и главно
съществуването на валидно облигационно правоотношение, по който кредиторът е
изправна страна, изискуемостта на вземането срещу длъжника, основанието и
размера на всяка от претенциите си, както и качеството си на кредитор по силата
на договор за прехвърляне на вземането, за което длъжникът е надлежно уведомен. От
приетите по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че ищецът е придобил вземането срещу ответника ,
възникнало в полза на "Банка ДСК" ЕАД по силата на договор за стоков
кредит № 181123/28.04.2016 г. , съгласно допълнително споразумение от
10.02.2017 г. за цедиране на вземания към
Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 18.10.2016 г. и Приложение № 1 към
него, сключени между "Банка ДСК" ЕАД в качеството на цедент и
"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД в качеството на цесионер. Съгласно
условията на цесията, ищецът се явява активно матерално легитимиран да преядяви
иск досежно възмездно придобитите от него имуществени права срещу ответника.
Цедентът е потвърдил писмено прехвърлянето на вземането и е упълномощил
цесионера с нарочно пълномощно да уведоми от негово име всички длъжници по
цедираните вземания, относно извършеното прехвърляне. Законът - чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД изисква длъжникът да
бъде уведомен за цесията от предишния кредитор, за да породи действие спрямо
него, като целта е да се защити длъжника срещу изпълнение на ненадлежен
кредитор. При липса на изрична законова забрана това уведомяване да бъде
извършено от новия кредитор , след като същият е изрично упълномощен от цедента
да стори това, съдебната практика приема, че е налице изпълнение на задължението. / в този см. Решение № 137/02.06.2015г. по
гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о., ВКС./ В конкретния случай е налице именно
такова делегиране на законовото задължение на новия кредитор и същият е
изготвил уведомително писмо до длъжника, но няма събрани доказателства
уведомяването да е стигнало до него. Не
са приложени обратни разписки, товарителници или др. документи, удостоверяващи
изпращането и съответно, получаването на уведомителното писмо. Въпреки това,
длъжникът следва да се счита уведомен за извършената цесия с връчването на
екземпляра от уведомителното писмо и пълномощното, ведно с останалите документи
към исковата молба и разпореждането по чл.131 от ГПК на назначения му особен
представител. Съгласно установената
задължителна практика на ВКС, цесията следва да се счита надлежно съобщена на
длъжника и когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
цедираното вземане /вж. Решение №78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013
г. постановено по реда на чл.290 от ГПК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т.д.№ 1711/2013 г. постановено по реда на чл.290 от ГПК/ и следва да се има
предвид като факт, имащ значение за спорното право при постановяване на
решението. В случая не е от значение обстоятелството, че особеният представител
на длъжника е получил книжата по делото. Длъжникът следва да се счита уведомен
за цесията, тъй като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение / длъжникът е търсен на постоянния
и настоящия си адрес, но не е открит, тъй като го е напуснал, не работи по
трудов договор, не е регистрирал по надлежния ред новия си адрес, което е
довело до фингирано връчване на книжата по реда на
чл. 47,ал.5 от ГПК/. Назначен му е особен представител, който охранява неговите
права и законни интереси и е получил книжата, а отделно от това следва да се
има предвид, че възражения срещу ненадлежно
уведомяване за цесията може да направи само длъжник, който твърди, че е
изпълнил задължението си на стария кредитор или овластено от него лице, преди това
уведомяване. / вж. Решение № 40/13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на I т.о./,
каквито възражения не са релевирани по делото. От
приобщените по делото писмени доказателства се установи и другата предпоставка за уважаване на иска-
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което длъжникът
не е изправна страна. Страните по договор за стоков кредит № 181123/28.04.2016
г. са се споразумели относно неговите съществени условия, които не противоречат
на ЗПК и ЗЗП. Установено е по безспорен начин от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че кредиторът е изпълнил задължението си и е
превел уговорената сума от 499 лева за закупуване на описаната в договора
стока, по сметката на търговеца. Съгласно клаузата за сключване чрез "Банка
ДСК" ЕАД на застраховка по пакет
"Стандарт+" , с която длъжникът се е съгласил, е преведена и сумата
от 34,06 лева по сметка на застрахователното дружество. Приложен е погасителен
план, според който изпълнението на задължението е разсрочено на дванадесет месечни
погасителни вноски, всяка една с посочен размер, включващ главница и договорна
лихва, при първа погасителна вноска на 28.05.2016 г. и последна - на 28.04.2017
г. В този аспект възражението на особения
представител на ответника за липса на надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост е ирелевантно към
делото, доколкото крайният падеж на задължението е настъпил преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /30.08.2018 г./ Кредиторът изтъква
неизпълнение на задълженията за погасяване
на дължимите месечни вноски от длъжника, поради което и на основание раздел 6
от ОУ към договора за стоков кредит, приети от длъжника, освен неплатената
главница и договорна лихва изисква заплащане и на обезщетение за забава.
Относно размера на претенциите, от заключението на вещото лице по ССчЕ, прието и неоспорено от
страните и кредитирано от съда, като компетентно и обосновано, се установява,
че по договора за кредит длъжникът е извършил плащане на сумата от 103,62 лева, от които на 28.05.2016
г.- 51,62 лева; на 19.07.2016 г.- 51,83 лева на 28.07.2016 г. -0,17 лева. След
приспадане на платените суми и разнасянето им по пера, дължимата сума за
главница и договорна лихва по кредита възлиза на 516,01 лева, от които 454,36
лева главница и 61,65 лева договорна
лихва. Според вещото лице, дължима е и сумата от 80,73 лева лихва за забава за периода от
12.11.2016 г. до 23.08.2018 г. От
горното следва, че установителният иск е основателен за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение, включващи главница и обезщетение за забава и
частично основателен за претенцията по договорната лихва. Иска следва да се уважи за сумата от 454,36 лева
главница, ведно със законната лихва върху нея от 30.08.2018 г. до изплащане на
вземането; за сумата от 80,73 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 12.11.2016 г. до 23.08.2018
г. и за сумата от 61,65 лева договорна лихва за периода от 11.11.2016 г. до
28.04.2017 г. За остатъка от 19,18 лева до пълния претендиран размер от 80,83
лева договорна възнаградителна лихва иска следва да се отхвърли, като неоснователен.
По разноските:
Ищецът
претендира разноски в размер на
555 лева , от които 125 лева платена ДТ, 130 лева депозит за вещо лице, 150
лева за особен представител и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че следва да присъди дължимите разноски по правилото на чл.78,ал.1 от ГПК, като определи възнаграждение за юрисконсулта, представлявал дружеството в
размер от 100 лева , на основание чл.
78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ / процесуалният представител не се е явил в проведените съдебни
заседания, а делото не се отличава с фактическа и правна сложност/. Ответникът следва да заплати сумата от 489,27
лева разноски съобразно уважената част
от иска. С решението по установителния
иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС. На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца сумата от 72,66 лева, представляваща разноски за държавна
такса и юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 2684/2018 г. на ВТРС.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.М.А. с ЕГН **********
***, че ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Лозенец”, ул. "Хенрик
Ибсен" № 15, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 454,36 /четиристотин петдесет и четири лева и 36
ст./ главница по договор за стоков кредит № 181123/28.04.2016
г. , ведно със законната лихва върху главницата от 30.08.2018 г. - подаване на
заявлението до изплащане на вземането;
сумата от 80,73 / осемдесет лева и 73 ст./ представляваща лихва за
забава за периода от 12.11.2016 г. до
23.08.2018 г.. и сумата от 61,65 /
шестдесет и един лева и 65 ст./ договорна
лихва за периода от 11.11.2016 г. до 28.04.2017 г., като за остатъка от 19,18 /
деветнадесет лева и 18 ст./ до пълния
претендиран размер договорна възнаградителна лихва от 80,83 /осемдесет лева и
83 ст./ отхвърля иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Е.М.А. с
ЕГН ********** *** , да заплати
на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Лозенец”, ул. "Хенрик
Ибсен" № 15, сумата от 489,27 /четиристотин осемдесет и девет лева и 27
ст./ ,
представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата от 72,66 /седемдесет и два лева и 66 стотинки/, представляваща направените в
заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи
по частно гражданско дело № 2684/2018 г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: