Протокол по дело №147/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 175
Дата: 14 септември 2022 г. (в сила от 14 септември 2022 г.)
Съдия: Светла Миткова Цолова
Дело: 20222000600147
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 175
гр. Бургас, 12.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова

Галина Т. Канакиева
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора П. П. Кр.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600147 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим Х. АК. АЛ., се явява лично и с
упълномощените защитници – адв. М.М. и адв. М.Д..
Жалбоподателите частни обвинители М.М., Б.М. и Г.Г., не се явяват,
редовно призовани. За всички се явява упълномощеният повереник адв. Г.Г..
Не се явява жалбоподателят частен обвинител М.М., редовно
призован. За него се явява упълномощеният повереник адв. С.С..
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор К..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Не са налице пречки за даване ход на делото, да се даде ход
на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.
Съдът, като изслуша становищата на страните, като взе предвид, че
частните обвинители са редовно призовани, не сочат уважителна причина за
1
неявяването си, а същото не е и задължително намира, че няма пречка за
разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията - докладчик докладва делото.
Страните заявиха поотделно, че не правят отводи на състава на съда,
прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да представям допълнителни доказателства.
АДВ. Г.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. С.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. М.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. Д.: Няма да сочим доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да соча други доказателства.
След като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства за
изясняване на фактическата обстановка, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че въззивните
жалби са неоснователни, както и формулираните в тях искания за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, алтернативно,
за преквалифициране на деянието по посочените в жалбата състави от НК.
Неоснователно е и искането на частните обвинители за увеличаване размера
на наложеното наказание. В мотивите си, които изцяло кореспондират със
събрания доказателствен материал, включително и приетите в хода на
съдебното следствие повторна съдебно-техническа, комплексна психолого-
психиатрична експертиза и тройна съдебномедицинска експертиза и
допълнителна такава, съдът е изложил подробни съображения в насока, кои
2
доказателства следва да бъдат кредитирани, респективно кои не. Изцяло
споделям тези съображения на първоинстанционния съд.
Считам, че от събраните доказателства, включително и тези в хода на
съдебното следствие по инициатива на съда и защитата на подсъдимия,
безспорно е установено и доказано, че извършеното от подсъдимия Х.А.
деяние покрива от обективна и субективна страна състава на чл.115 НК, като
именно въз основа на експертизите, приети от съда, се установява че от
страна на подсъдимия са нанесени три удара в областта на главата, а
недоказан е останал ударът в областта на гръдния кош на пострадалия И. И..
Считам за правилен и извода на съда, респективно кореспондиращ с трайно
установената съдебна практика, че нанасянето на удари в областта на
жизненоважен орган от човешкото тяло, а именно в главата със значителна
сила, достатъчна да преодолее съпротивата и здравината на костите на черепа,
обуславя наличието на евентуален умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК за
причиняване смъртта на пострадалия И., а не за причиняване на телесна
повреда, както неоснователно се твърди от страна на защитата на
подсъдимия. Респективно, неоснователно е и искането за преквалифициране
на деянието на подсъдимия по чл.124 НК.
Неоснователно също е и искането на защитата за приложението на
института на неизбежната отбрана. На л. 45-46 от мотивите на съда са
изложени подробни съображения в тази насока, които изцяло споделям.
Оттук неприложимо съответно е и преквалифициране на деянието по
привилегирования състав на чл. 119 НК. Аналогично, подробни изводи са
изложени от първоинстанционния съд и за липсата на основание за
приложението на привилегирования състав на чл.118 НК по отношение
убийството на пострадалия И., предвид обстоятелството, че подсъдимият не
се е намирал в състояние на афект, какъвто е изводът на приетата комплексна
психолого-психиатрична експертизата. Освен това, свидетелят А. не се явява
и ближен по смисъла на чл. 93, т. 10 НК.
На последно място, неоснователно е и искането на частните
обвинители за увеличаване размера на наложеното наказание за
престъплението по чл.115 НК, тъй като считам същият за съобразен със
степента на обществена опасност на конкретното деяние и на самия деец.
Правилно съдът е посочил, че в случая липсват отегчаващи отговорността
3
обстоятелства, изброил е наличието на смекчаващи такива и правилно е
приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
За пълнота считам, че следва да бъде добавена и младата възраст на
подсъдимия, т. к. към момента на извършване на деянието същият не е бил
навършил 20 години.
Доколкото задължението на въззивната инстанция е да осъществи
цялостна проверка на първоинстанционната присъда, считам че присъдата на
СлОС се явява правилна, обоснована, законосъобразна и справедлива.
Мотивите на съда съответстват на НПК, респективно на съдебната практика.
Събраните доказателства са анализирани подробно и обстойно, а
определеното общо наказание и привеждането му в изпълнение с определен
първоначален „строг“ режим съответстват на закона, поради което моля да
оставите въззивните жалби без уважение и да потвърдите
първоинстанционната присъда като правилна, обоснована,законосъобразна и
справедлива.
АДВ. Г.: Поддържаме жалбата си, като споделям становището на
прокурора за липсата на приложението на чл.12 от НК, тъй като подсъдимият
наистина не се е намирал в състояние на неизбежна отбрана. Липсва пряко и
непосредствено противоправно нападение, на което той да противодейства и
в случая няма място за приложение института на неизбежната отбрана.
Изцяло поддържам позицията на прокурора, като имам предвид и
обстоятелството, че в крайна сметка той е осъществил деянието със „завидна
упоритост“. Трябва да се има предвид и това, че са пострадали две лица. По
чудо изходът при второто лице не е летален. Пак удари в главата, пак по
същия начин е осъществено със същата упоритост, със същото оръжие. Освен
всичко друго, аз намирам, че няма никакво основание да се приложи
разпоредбата на чл. 55 НК, защото в случая не са налице основания за това.
Липсват многобройни смекчаващи обстоятелства. Това, че той е на по-малко
от 25 години не означава, че това трябва да е смекчаващо вината
обстоятелство при условие, ако се вземе предвид как е осъществено деянието
и само за това, че е на тази възраст, няколко изброени смекчаващи вината
обстоятелства може да дадат основания на съда да намали толкова много, да
слезе толкова много под минимума на предвиденото в закона наказание.
Касае се за две пострадали лица, едно от които е загинало, а второто е със
4
средна телесна повреда и по чудо е оцеляло. Трябва да се имат предвид и тези
обстоятелства при определяне на наказанието. Освен това, важно е и
обстоятелството, че лично подсъдимият изобщо не е бил застрашен, поради
което нищо не е налагало той да се намесва и да нанася тези жестоки удари с
предмета, който е ползвал.
Поради тези причини считаме, че присъдата е явно несправедлива като
силно занижена. Разбирам, наказанието да е около минимума или да е малко
над минимума, но толкова ниско наказание да му се наложи като за не тежка
кражба, е учудващо и недопустимо. За тези юристи, които са прекарали
повече време в съдебната зала, е ясно, че не може да бъде наказан подсъдим
на лишаване от свобода седем години за това, че е лишил от живот един
човек и е причинил средна телесна повреда на друг чрез удари в главата,
колкото и млад да е той.
Моля да уважите нашата жалба и оставите без уважение жалбата на
защитата.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че подадената жалба от
адв. Г. е основателна. С оглед процесуална икономия, изцяло се
присъединявам към казаното от колегата Г..
Считам, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и не следва да се
уважава.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, с другия защитник адв. Д. сме
обжалвали присъдата на СлОС в явно несъгласие с изложените от съда
мотиви и приложения материален закон, що се касае за извършеното деяние
от подзащитния ни по отношение на пострадалия И..
По отношение на втория пострадал, както Вие сами виждате, във
въззивната жалба нямаме изложени съображения, не сме оспорвали и
приемаме извършеното за правилно квалифицирано, съответно за правилно
индивидуализирано наказанието на подзащитния ни.
Що се касае за извършеното по отношение на пострадалия И., считаме
че въпреки, че от една страна съдът задълбочено и обстойно е изследвал
фактите по делото, от друга страна е извел неправилни правни изводи въз
основа на тези факти. Не можем да се съгласим, че подсъдимият е извършил
умишлено убийство, било то и при евентуален умисъл. Фактите по делото
5
подробно сме анализирали и във въззивната жалба и пред
първоинстанционния съд, но все пак считам за необходимо да обърна
внимание още веднъж на обстоятелствата, при които подзащитният ми е
реагирал и се е стигнало до фаталния изход за един от пострадалите. В този
ден двамата пострадали и още един техен родственик – син на И., са
извършили редица неправомерни действия по отношение както на
подзащитния ни, така и по отношение на свид. А.. Преследвали са с леки коли
каруцата, с която свид. А. и подсъдимият са се придвижвали, неколкократно
пострадалите са направили опити да пресекат пътя на каруцата, поставяйки в
опасност живота и здравето както на возещите се в нея, така и на всички
участници в движението, доколкото това се е случвало на път, отворен за
обществено возене. Не на последно място – нападение с нож от постр. И.
спрямо свид. А.. Всички тези действия, както се произнесоха и вещите лица
по назначената съдебно-психиатрична експертиза, са предизвикали у
подзащитния ми в най-чист вид първична реакция на страх. Страх, който в
началото го е направил неспособен да реагира и е стоял настрани, гледал е
държейки в ръка дъската от каруцата и в един последващ момент този страх
се е проявил в едни бързи, интензивни действия по защита на нападнатия
свид. А.. Подзащитният ми се е притекъл на викове за помощ на приятеля си.
Трябва да се запитаме колко често в днешно време някой се отзовава в помощ
на страдащ, без значение дали ще постави своята собствена безопасност под
въпрос. Изключително рядко се проявява такава загриженост и лоялност към
изпаднал в беда и оттук можем да съдим за позитивните, морални качества на
подсъдимия. Подзащитният ми, въпреки че е изпитвал страх, намесил се е,
доколко това е било адекватно, е друга тема, но той се е намесил, за да
преустанови едно противоправно нападение и това е безспорно. Единствената
му цел е била точно такава – да спре нападател, а не той самият да убива.
Нанесъл е три удара, като бързината на нанасяне и силата им са били
продиктувани от изпитвания от него интензивен страх. Този страх е бил
предизвикан от действията на пострадалите. Точно тази бързина на
нанасянето на няколко удара в рамките на няколко секунди и непремерената
им сила са израз на умисъла, и той е не такъв, какъвто е приет от съда, да
причини смъртта на пострадалия, а да защити приятеля си и себе си от
нападение.
Правилно съдът на л. 47 в мотивите си е изложил теоретичните
6
постановки, защо вижда евентуален умисъл и каква е разликата дали умисъла
е за убийство или за нанасяне на телесна повреда и е изброил няколко
характеристики като средство и оръжие, брой на удари, тяхна сила и
интензивност, уязвимост на мястото, където са локализирани. Всичко това е
така, но не е взел предвид, че средството, което е използвал подзащитният ми
в онзи момент не е преднамерено избрано. То е това, с което единствено е
разполагал и което е можел да ползва в своя защита и защита на приятеля си -
това е дъската от каруцата, а броя, силата, интензивността на ударите, те са
сериозно повлияни от силния страх, ограничил способността му за
абстрактно, логично мислене и избора на адекватна реакция. Такова е и
становището на вещите лица.
Предвид всичко изложено и подробните съображения във въззивната
жалба, както и посоченото от нас защитниците в пледоариите пред първа
инстанция, моля да приемете за приложима правна квалификация на
извършеното деяние по отношение на постр. И. – чл.124, ал.1 НК, като
приемете, че умисълът у подзащитния ми е единствено и само за нанасяне на
телесна повреда и по непредпазливост е действал към крайния резултат –
настъпилата смърт на пострадалия.
Моля, приемайки тази правна квалификация, да наложите наказание
към средния размер, предвиден в санкционната част на съответната
разпоредба, като приемете и наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Всички те са изброени и правилно установени
от първоинстанционния съд и взети предвид при индивидуализацията на
наказанието, но с твърдението от наша страна, че съдът е изходил от
неправилна квалификация на деянието.
Моля да измените първоинстанционната присъдата, като
преквалифицирате престъплението по по-леко наказуем състав, да наложите
по-ниско наказание лишаване от свобода, което да бъде адекватно на
извършеното от него деяние и в крайна сметка да вземете предвид и
неправомерното поведение на пострадалите, защото такова поведение е факт
и поради същото се е стигнало до този краен, твърде тежък резултат, но все
пак мотивите и подбудите на извършителя са ясни и моля съдът да ги вземе
предвид.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се изцяло към
7
казаното от адв. М.. Искам само да добавя, че действително в случая отсъства
субективно намерение на подсъдимия да осъществи инкриминираното деяние
по чл.115 НК. Той не е имал намерение да убива, а само и единствено да
защити себе си и неговия приятел от извършеното спрямо приятеля му
нападение с нож, както и да пресече противоправното поведение на
пострадалите, които са извършили същинско автомобилно хулиганство, като
са преследвали тяхната каруца по отрит за движение обществен път, което е
можело да доведе до много по-тежки последствия и за други участници в
движението. Моля, при произнасянето си да имате предвид и тези факти.
Моля, да оставите без уважение жалбите на поверениците.
РЕПЛИКА НА АДВ. Г.: Считам, че защитата на подсъдимия в лицето
на първо изказалия се колега е неправилна интерпретация на фактическата
обстановка. Няма абсолютно никакви данни и доказателства, че срещу
подсъдимия е било действано с нож от страна на пострадалите. Напротив,
ножът, който е иззет, е собственост на неговия приятел и е иззет от дома му.
Аз Ви моля да обърнете внимание на свидетелските показания на бащата на
подсъдимия и близките му и ще установите как се различават тезите им по
укриването на ножа, точно защото той е на неговия приятел. В случая
неправилна е интерпретацията, че подсъдимият или приятелят му е бил
нападнат с нож и той е тръгнал да се защитава с дъската. За него не е имало
абсолютно никаква опасност, защото той е бил качен горе на каруцата.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ А..
ПОДСЪДИМИЯТ: Вие като съдии решавате всичко. Аз съм съгласен с
моите адвокати. Присъединявам се изцяло към казаното от моите защитници.
Друго нямам какво да добавя.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Искам по-бързо да се
прибера при моето семейство. Моля да ми намалите наказанието.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
8
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9