№ 136
гр. Стара Загора, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Пламена П. Янкова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20235530200291 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 008270 от 15.12.2022
г. издадено от Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура“ АПИ, гр. София, с което на М. Н. К., от гр.
Севлиево, е наложено административно наказание глоба в размер на 1800.00
лева, на основание чл.179 ал.3а от Закона за движение по пътищата във вр.
чл.139 ал.7 от същия закон ЗДвП/.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се съображения
в подкрепа на молбата съдът да отмени НП.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява.
Изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за
отмяна на процесното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Наказващият орган изпраща процесуален представител, който счита
жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Възразява срещу прекомерност на претендираното
адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна -
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира
правото да оспори административното обвинение и съответната
административно - наказателна санкция.
1
Жалбата е основателна.
На 16.06.2022 г., 13:17 часа, по път 1-5, км. 239+292, тол сегмент - 5:А-
1/05-Стара Загора-3, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
жалбоподателят управлявал товарен автомобил, с регистрационен ***, марка
и модел ИВЕКО 70 Ц 17.
На 28.06.2022 г., в 8:40 часа, на път 1-8, ГКПП Калотина, 0+500 км.,
свидетелката - актосъставител Р. С. С., на длъжност инспектор в сектор
„Контрол и правоприлагане“ - София при Национално ТОЛ Управление,
установила, че на 16.06.2022 г., 13:17 ч., по път 1-5, км. 239+292, тол сегмент -
5:А-1/05-Стара Загора-3, е засечено управление на товарен автомобил,
ИВЕКО 70 Ц 17, рег. № BT 1877 KT, като за посоченото ППС не била
заплатена дължимата пътна такса. Свидетелката разполагала със снимков
материал, който показала на жалбоподателя, за да разбере, къде е извършено
нарушението. Водачът бил отказал да плати компенсаторна такса, затова
свидетелката С. му поискала лична карта и шофьорска книжка, за да му
съставила акт за установяване на административно нарушение.
АУАН е съставен от актосъставителя Р. С., в присъствието на свидетеля
С. Б., като същият е предявен и връчен на жалбоподателя без да има отразени
възражения. АУАН е съставен за нарушение на чл.139 ал.7 от Закона за
движение по пътищата.
Въз основа на този акт за нарушение, в законния срок и от компетентен
орган е издадено обжалваното НП. Наказващият орган е приел, че в хода на
извършената служебна проверка на административнонаказателната преписка,
се установило, че за ППС с peг. № BT 1877 KT не са изпълнени законовите
изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със
заплащането на дължимите пътни такси. За процесните дата и час - 16.06.2022
г., 13:17 часа, нямало получени тол декларации и маршрутни карти и не било
получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента
на рамката (20812), на която е отчетено нарушението.
В процесното НП се посочва, че за извършеното административно
нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че ППС е per.
*** е с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, т.е. попада
в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и е засечено на 16.06.2022 г., в 13:17
часа, по път 1-5, км. 239+292, като за посоченото ППС е регистрирано тип
нарушение - няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Приложени са и статични изображения във вид на снимков
материал, удостоверяващи разположението на процесното превозно средство
върху посочения по-горе пътен участък на дата на 16.06.2022 г., в 13:17 часа.
В НП за място на извършване на нарушението е посочен път 1-5, км.
239+292, тол сегмент - 5:А-1/05-Стара Загора-3, за който се събира такса за
изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение
№ 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка
на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние
- тол такса.
С оглед възприетото, административно-наказващият орган на основание
чл.179 ал.3а, вр. чл.139 ал.7 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в
размер 1800 лева.
2
Съгласно разпоредбата на чл.189е ал.3 от ЗДвП нарушителят разполага
с възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в 14-
дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се освободил от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.
Компенсаторна такса по АУАН няма данни да е постъпила по сметка на АПИ
в 14-дневния срок от връчването на акта за установяване на административно
нарушение на нарушителя.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи законосъобразността на обжалвания административен акт и
обосноваващи отмяната му.
При съставяне на процесния АУАН и издаване на Наказателното
постановление не са спазени установените към съдържанието им
императивни изисквания уредени в чл. 42 от ЗАНН и съответно чл.57 ал.1 от
ЗАНН. Абсолютно задължително е в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, санкционираното нарушение да бъде описано пълно,
прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци на посочената
като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно
описание на нарушението и съответствието на словесното му описание с
правната квалификация са основна гаранция за осъществяване на съответна
на административното обвинение право на защита.
В конкретния случай издаденото НП не отговаря на изискванията на
чл.57 от ЗАНН към съдържанието му, доколкото извършеното описание на
приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата,
при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна
степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза.
Относно твърдяната незаконосъобразност на наказателното
постановление, съдът намира, че освен описаната фактическа обстановка
вменяваща незаплащането от страна на водача на дължимата се тол такса
съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата не е посочено точно
извършеното нарушение от страна на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата
на чл.179 ал.3а от ЗДвП - “Водач, който управлява пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“. Следователно
административно санкционната разпоредба не се отнася до посочената и
установена и в двата акта – АУАН и издаденото въз основа на него НП
фактическа обстановка по делото свързана с неплащане на дължимата се тол
такса, а се отнася до друго – това, че водачът управлява ППС, като не
изпълни задълженията си за установяване на изминато разстояние или да
няма закупена маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
която ще ползва, за превозното средство, което управлява, което сочи на
друга, напълно различна фактическа обстановка. Следователно, ако
наказващият орган бе приложил точно материалния закон, свързан с
установената фактическа обстановка – неплащане на задължителна тол такса
3
от страна на жалбоподателя в качеството му на водач на процесното ППС, то
той не би съставил АУАН и НП за такова извършено административно
нарушение на жалбоподателя, тъй като той в качеството му на водач на
процесното ППС в настоящия случай не носи отговорност за такова
извършено административно нарушение /с изключение на чл.139 ал.7 от
ЗДвП/, а такава носи собственикът или ползвателя на процесното ППС при
такова нарушение по смисъла на чл.102 ал. 2 от ЗДвП. От своя страна нормата
на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП постановява, че собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него. Цитираните разпоредби
безспорно задължават собствениците, респективно ползвателите на ППС да
осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на
превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това
движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения,
свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси. Тези
“съответни задължения“ са регламентирани в Закона за пътищата и в
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), приета на
основание чл.10 ал.7 от ЗП. Съгласно чл.10б ал.3 от ЗП тол таксата се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за
всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална
маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а ал.9, като заплащането й дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл.10б от ЗП предвижда, че
размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на
реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в
наредбата по чл.10 ал.7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително
заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за
пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно
деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл.10 ал.7 се
определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена
в разпоредбата на чл.179 ал. 3а от ЗДвП.
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.187а ал.1 от ЗДвП,
съгласно която при установяване на нарушения по чл.179 ал. 3–3б в отсъствие
на нарушителя на мястото на извършване на нарушението, се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите,
в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е
вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице.
Доколкото нарушенията по чл. 179 ал. 3-3б от ЗДвП се установяват чрез
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а ал. 1 от ЗДвП,
чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10
от ЗП и доколкото съгласно чл. 167а ал. 3 изр.първо от ЗДвП електронната
система създава доклади от всяко установено нарушение по чл. 179 ал. 3-3в,
4
към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, както и като
се отчете, че съгласно чл. 179 ал. 2, т.7 от ЗДП длъжностните лица проверяват
създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване
на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то следва да се приеме, че
установяване на нарушения по чл.179, ал.3 – 3б в отсъствие на нарушителя по
смисъла на чл. 187а ал. 1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което
електронната система е създала доклад. Дали този доклад ще даде основание
на длъжностните лица, при изпълнение на задълженията им по чл. 179 ал. 2,
т. 7 от ЗДвП да пристъпят, в един винаги по-късен момент спрямо доклада на
системата към съставяне на АУАН в присъствие или в отсъствие на
нарушителя, или ще бъде издаден електронен фиш, то при всяко развитие на
административнонаказателното производство презумцията, следваща се от
нормата на чл. 187а ал. 1 от ЗДвП ще бъде приложима.
Оттук следва и извода, че след като нарушението е установено от
електронна система за контрол по чл. 167а ал. 1 от ЗДП, чрез годен доклад и
както е видно от издаденото НП при водене на
административнонаказателното производство административно наказващия
орган не е установил водача на МПС, управлявал процесното ППС на
посочената дата и място, то в случая същият е следвало да издаде НП на
собственика на МПС, в случая “Контакт-ВН“ ЕООД, а не на жалбоподателя
М. Н. К.. В случая по делото не е установено и подаване на декларация по
реда на чл.187а, ал.4 от ЗДвП от страна на собственика, който е следвало да
бъде приет за нарушител. Всичко това отнесено към конкретния случай
навежда на извод, че след като контролните органи са решили да потърсят
отговорност за извършено нарушение, установено в отсъствие на нарушителя
(на базата на генериран запис от системата), то и те е следвало да процедират
по реда на чл.187а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Едва след това и само ако
собственикът възрази, е следвало да съставят АУАН срещу водача посочен от
собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС, което
изискване в настоящия случай не е сторено. Поради това като не е приложил
точно материалния закон, наказващият орган е извършил нарушение на
ЗАНН. Това е така, тъй като са налице допуснати съществени пороци,
респективно нарушени са императивните разпоредби на чл. 42 ал. 1 т. 5 от
ЗАНН отнасящи се за издадения АУАН и чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН, тъй като и
в двата горепосочени акта не са посочени точно законовите разпоредби,
които са нарушени виновно.
Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразено и като следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН - В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
В съдебно заседание е направено искане за присъждане на направени
разноски по делото за адвокат, възлизащи на 550.00 лева, заплатени в брой на
16.01.2023 година, съгласно договор за правна защита и съдействие /лист 6 от
делото/.
В случая е направено възражение на основание чл.63 Д, ал.2 от ЗАНН за
намаляване на определеното адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното възражение за
5
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в тежест на въззиваемата
страна следва да се възложи сума в размер на 480.00 лева, съгласно чл.18, ал.
2 вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, представляваща направени от
жалбоподателя разноски за адвокат.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление с №
008270/15.12.2022 г., издадено от Директор на Национално тол управление
(НТУ), към Агенция „Пътна инфраструктура“ АПИ, гр. София, с което на М.
Н. К., с ЕГН **********, с адрес: обл. Г*** е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1800.00 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ АПИ, гр. София да заплати
на М. Н. К., с ЕГН **********, с адрес: обл. Габрово, гр. Севлиево, ул.„Петьо
Буюклиев“ № 10, ет. 2, сумата 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева,
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд -
Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6