РЕШЕНИЕ
№ 2218
гр. Варна, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110111834 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по предявени от "*, със седалище и адрес на
управление: гр. *, срещу Община *, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр.
*3, обективно кумулативно съедини искове за приемане на установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата от 2 557,73 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и
ликвидационни разноски, обективирана в Застрахователна полица № *, за вредите,
причинени на застрахования лек автомобил марка и модел „*, рег. № *, от настъпило на
14.08.2018 г. застрахователно събитие – ПТП, изразяващо се в попадане в необезопасена и
необозначена дупка, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 799,62 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 17.07.2020
г. до 17.07.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
№ */19.07.2023 г. по ч.гр.д. № */2023 г. по описа на Районен съд - *, 50 състав, на основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 14.08.2018 г. в град *”, при движение по пътното
платно, при десен завой в посока ул. “*”, настъпило ПТП с лек автомобил марка и модел „*“
с рег. № *, като автомобилът попаднал в необезопасена, необозначена и несигнализирана
дупка. Вследствие на това били увредени предна лява гума, предна дясна гума на
автомобила и джанти.
Сочи се, че в резултат на ПТП-то било подадено Уведомление-декларация за щета по
застраховка “Каско на МПС” с искане за обезщетяване на нанесените вреди на
застрахования автомобил, като в ищцовото дружество била образувана Щета № *. Твърди,
че щетите от процесното ПТП били описани от експерти на дружеството в хода на
извършване на ликвидационната дейност по преписката.
Заявява се, че съгласно представена фактура от автосервиз “*” ООД за сумата от 1 100
1
лева, призната на стойност 611 лева, и фактура, издадена от официален автосервиз “* ЕАД,
за сумата от 1 533,94 лева, призната на стойност 1 936,73 лева, сумата за възстановяване на
автомобила била на стойност 2 547,73 лева.
Излага твърдения, че с две платежни нареждания на собственика на автомобила била
изплатена сумата в размер на 2 557,73 лева, като в тази сума се включвала и сумата в размер
на 10 лева за извършени ликвидационни разноски.
Сочи, че с Писмо изх. № */22.08.2019 г., получено от ответника на 26.08.2019 г.,
поканили същия да заплати процесната сума, като същото не била заплатена към настоящия
момент. Претендира се и мораторна лихва за период от три години преди подаване на
заявлението.
По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове и претендира
сторените съдебни разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява, не изразява становище.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага становище за неоснователност на предявените искове. Излага се, че липсват
доказателства относно обстоятелството, че водачът на лекия автомобил е карал със
съобразена с пътните и метеорологични условия скорост. Намира, че претендираната сума е
завишена и стойността, необходима за възстановяването на щетите, е в по-малък размер.
Счита, че обезщетението следва да се съобрази с действителните вреди към датата на
настъпване на ПТП, като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на
ищеца. Оспорва се механизмът на настъпване на вредите.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, моли за
отхвърляне на иска и претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК № */19.07.2023 г. по ч.гр.д. № */2023 г. по описа на Районен съд - *, 50
състав, срещу длъжника Община Варна за заплащане на посочените в заповедта суми,
предмет на настоящото производство. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано
възражение от длъжника. С Разпореждане № 29506 от 03.08.2023 г., съобщението за което е
получено на 15.08.2023 г., на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. Настоящата искова молба е депозирана в съда на 14.09.2023
г., тоест в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За основателността на предявените искове е необходимо ищецът, при условията на
пълно и главно доказване, да установи спорните факти, от които произтичат претендираните
от него права, за които е издадена заповед за изпълнение, а именно: 1.) че е налице валидно
възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице по
застраховка „Каско на МПС“ с предмет лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *; 2.) че в
периода на застрахователно покритие - на 14.08.2018 г. е настъпило застрахователно
събитие, изразяващо се в попадане в необозначена дупка при описания в исковата молба
механизъм, от което са причинени твърдените щети по застрахованата вещ; 3.) че вредите са
настъпили вследствие на действието или бездействието на трето лице, при или по повод
възложената му от Община Варна работа по изграждане, поддържане и ремонт на общински
път на територията на общината; 4.) че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в
посочения размер от 2 547,73 лева и че обичайните разноски възлизат на 10 лева; 5.)
2
поставяне на ответника в забава, както и 6.) размера на исковите претенции за главница и
мораторна лихва.
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК: че е сключен комбиниран договор
за имуществено застраховане „Каско” и “Злополука” на МПС с предмет лек автомобил
марка и модел „*“ с рег. № * към датата на застрахователното събитие - 14.08.2018 г., както
и настъпването му на 14.08.2018 г.; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на
собственика на застрахования автомобил в общ размер на 2 557,73 лева, включително
извършени ликвидационни разноски, и че обичайните разноски за това възлизат на 10 лева.
По отношение на регресната искова претенция съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 ЗЗД.
От представената комбинирана Застрахователна полица № * се установява, че лек
автомобил марка и модел „М*“ с рег. № *, е застрахован по застраховка "Каско", клауза
"Пълно каско" и "Злополука", при застрахователя "*, със срок на действие 20.02.2018 г. -
19.02.2019 г.
На 14.08.2018 г. лицето Р. Е. Б., в качеството си на представител на собственика на
автомобила "*, е подало Уведомление за щета по застраховка "Каско на МПС" за това, че на
13.08.2018 г. в град *, при движение по пътното платно, при десен завой в посока ул. “*”,
настъпило ПТП с лек автомобил марка и модел „* с рег. № *, като автомобилът попаднал в
дупка на пътя. Посочени в уведомлението като видими деформация са на предна лява гума и
на предна дясна гума.
Видно от представения по делото Опис на щетите по претенция № *, същите са по
предна лява гума, предна дясна гума, предна лява джанта и предна дясна джанта.
Съгласно Възлагателно писмо от 22.08.2018 г. от ищеца на автосервиз “*” ЕАД е
възложено извършването на автосервизни услуги по повод на щетите по процесния лек
автомобил, за което е издадена Фактура на стойност 1 533,94 лева, с посочено основание
"ремонт по Щета № *". Представена по делото е и Фактура от автосервиз “* ООД, издаде на
собственика на процесния автомобил, за сумата от 1 100 лева, с предмет две автомобилни
гуми.
От приетите като писмени доказателства по делото Калкулации от ищцовото
дружество и Доклади по Щета № * се установява, че общо признатата сума за
възстановяване на автомобила по повод на издадените два броя фактури е в размер на 2
547,73 лева.
Не е спорно, а и от представените Платежни нареждания от 19.04.2019 г. и от
11.07.2019 г. се установява, че застрахователят е заплатил в полза на собственика на
процесния лек автомобил и на автосервиз “* ЕАД сумата от общо 2 547,73 лева по Щета №
*.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата без възражения от страните
Съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, след съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „*”, с рег. N: * (описани от
застрахователя по гума предна лява и гума предна дясна, видими на предоставения снимков
материал), експертизата счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е следният – автомобилът при движение попада с предно дясно
колело и предно ляво колело в нарушение на пътната настилка, намиращо се на платното за
3
движение – дупка. При изкачването на предно дясно и предно ляво колело обратно на
пътната настилка и съприкосновение с ръба на дупката се получават разкъсвания на
страничните външни слоеве на борда на автомобилната гума. При разкъсването на външния
борд на автомобилната гума се получава издуване на външния борд, което я прави
небезопасна за използване. При движение на колелото в дупката и изкачването му обратно
на платното за движение се получават увреждания по външния ръб на джантата. Вещото
лице е приело, че уврежданията, които са установени по автомобила при извършения оглед
от представител на застрахователя и видими на предоставения снимков материал, са по
колело предно дясно и колело предно ляво, вследствие на преминаване на колелата през
препятствие, каквото би могло да бъде ръба на дупка на пътното платно и изкачването на
колелата при излизането им обратно на пътната настилка. При съпоставяне на механизма на
произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „*”, с рег. N: * и е
възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Експертизата
приема уврежданията, установени при оглед на автомобила от представител на
застрахователя, описани в Опис на претенция N: */17.05.2022 г. и видими на предоставения
снимков материал, а именно: предна лява гума “*“ 2*, 6.7 мм; предна дясна гума - “*7 мм.
От съвкупния анализ на ангажираните в производството писмени доказателства и
заключението на вещото лице съдът приема, че в случая може да се направи обоснован
извод, че твърденият в исковата молба механизъм на ПТП е доказан от ищеца. Установена
по категоричен начин е и пряката причинно-следствена връзка между събитието
/настъпилото ПТП/ и вредоносния резултат /уврежданията по автомобила, заявени в
исковата молба/.
Наведените възражения в отговора на исковата молба относно липсата на данни за
скоростта на движение на водача и пътните условия са твърде общи. В случая не е
направено възражение за съпричиняване, съответно не са ангажирани и доказателства в тази
връзка, поради което съдът приема, че тези обстоятелства са ирелевантни в настоящото
производство.
Не е спорно по делото, че ул. “*” и ул. "*" в гр. *, на която е настъпил пътният
инцидент, представлява публична общинска собственост, по аргумент от чл. 2, ал. 1, т.
2 от Закона за общинската собственост и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното
самоуправление и местната администрация, според който с влизане в сила на закона
/ЗМСМА/ преминават в собственост на общините следните държавни имоти: общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.
Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата предвижда
задължение за лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. Контролът относно изправността и състоянието на пътната настилка и пътните
съоръжения в населените места се осъществява от служби за контрол, определени от
кметовете на общините, на основание чл. 167, ал. 2 ЗДвП.
С оглед на посочената нормативна уредба и установеното по делото наличие на
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съдът намира за доказано
противоправното поведение (бездействие) на лицата, на които Община Варна е възложила
поддържането на пътното платно в изправно състояние. Същото е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие и неговия вредоносен резултат,
която връзка се установява от заключението на Съдебно-автотехническата експертиза. На
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до
4
доказване на противното, като обратно доказване не е проведено по делото.
Според вещото лице по изслушаната Съдебно-автотехническата експертиза, общата
стойност на щетите, нанесени на лек автомобил марка *“ с рег. N: *, определена към датата
на застрахователното събитие по средни пазарни цени, предвид годината му на
производство, е в размер на 3 394.98 лева, която включва следните позиции: общо за гума
предна лява – 614.71 лева, общо за гума предна дясна – 614.71 лева, общо за джанта предна –
2 165.56 лева. Размерът на заплатеното от застрахователя обезщетение – 2 547.73 лева
съответства на нужните средства за отстраняването на причинените щети, съобразно
действащите към момента на събитието пазарни цени и методиката за определяне на
обезщетения по застраховка имущество, като стойността на автомобилната гума е 85% от
пазарната стойност, съобразено със степента и на износване, за джантата е приложена
търговска отстъпка в размер на 15% и е съобразено, че автомобилът е на възраст 1 година 5
месеца и 30 дни към момента на произшествието. Направените от „*“ разходи в размер на 10
лева за оглед и експертиза съответстват на обичайните такива при такъв тип щети.
В заключение следва да се посочи, че всички изискуеми предпоставки за уважаване на
регресната искова претенция са установени в производството. Ето защо съдът приема, че
така предявеният иск е основателен, поради което същият следва да бъде уважен изцяло,
предвид и коментираното по-горе заключение на вещото лице.
Основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 18.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ГПК, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Смисълът на поканата
съдът приема, че е, за да даде подходящ срок на длъжника, в който, ако не изпълни
доброволно, след изтичането му да се счита, че е в забава за плащане на дължимото.
По делото не е спорно, а и от представената с исковата молба Регресна покана се
установява, че застрахователят след плащане на застрахователното обезщетение е отправил
покана към ответника за възстановяване на сумата 2 557,73 лева. Предоставен е 7-дневен
срок за доброволно изпълнение. Поканата е получена на 05.08.2019 г., видно от известието
за доставянето й.
С оглед направените изводи за основателност на главната искова претенция следва да
се приеме, че считано от 13.08.2019 г. /с изтичане на срока за доброволно изпълнение/
ответникът е в забава за плащане на посочената в поканата сума. В настоящото
производство се претендира лихва за забава единствено за времето от 17.07.2020 г. до
17.07.2023 г., в който период ответникът е бил в забава. Конкретният размер на
обезщетението за забава съдът изчисли с помощта на програмния продукт Апис Финанси -
"Изчисляване на законна лихва". За претендирания период обезщетението се равнява на
сумата 800,73 лева, поради което искът в претендираният му размер от 799,62 лева е
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В заповедното производство направените от негова страна разноски са в общ размер от
117,14 лева, от които: 67,14 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, която сума следва да бъде присъдена в полза на
страната, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
В настоящото производство ищецът представя доказателства за заплатена държавна
такса в размер на 85,17 лева и 200 лева - платен депозит за вещо лице. Претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед действителната правна и фактическа
5
сложност на делото приема, че следва да е в минимален размер, а именно: 100 лева,
съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. По тези съображения в
полза на страната следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство в общ
размер от 385,17 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Община *,
БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДЪЛЖИ на "*, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. * сумите, както следва: сумата от 2 557,73 (две хиляди
петстотин петдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки) лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и
ликвидационни разноски, обективирана в Застрахователна полица № *, за вредите,
причинени на застрахования лек автомобил марка и модел „*“, рег. № *, от настъпило на
14.08.2018 г. застрахователно събитие – ПТП, изразяващо се в попадане в необезопасена и
необозначена дупка, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД; както и
сумата от 799,62 (седемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки) лева,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 17.07.2020 г. до 17.07.2023 г., на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № *19.07.2023 г. по ч.гр.д. № */2023 г. по описа на
Районен съд - *, 50 състав.
ОСЪЖДА Община *, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на "**АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от общо
117,14 (сто и седемнадесет лева и четиринадесет стотинки) лева, представляваща
разноски за заповедното производство, от която: 67,14 (шестдесет и седем лева и
четиринадесет стотинки) лева - държавна такса и 50 (петдесет) лева - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Община *, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр. * ДА
ЗАПЛАТИ на "З*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от общо 385,17
(триста осемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки) лева, представляваща разноски за
исковото производство, от която: 85,17 (осемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки)
лева – държавна такса, 200 (двеста) лева - платен депозит за вещо лице и 100 (сто) лева -
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6