Р Е Ш Е Н И Е №837
01.03.2019г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на
седми януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 670 по описа на същия съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор.
Конститутивен иск с правно основание в чл. 135
от ЗЗД, предявен от "Първа
инвестиционна банка " АД, с ЕИК *********, със седалище в град София и адрес
на управление: бул. Драган Цанков № 37, против И.М.В. , ЕГН **********, М.И.В.
, ЕГН ********** и М.И.В. *** , ЕГН ********** ***.
Според изложеното в исковата молба , между
ищеца – банка , и трето на спора лице ,
„Ем Ви Груп” ООД, ЕИК ********* , като кредитополучател и „И. Комерс“ ЕООД, ЕИК
*********, като солидарен длъжник, ( последното – представлявано от у. си И.М.В.),
бил сключен Договор за кредит № ****** от дата 12.06.2008г. Кредитът бил
в размер от 360 000 евро и бил изцяло усвоен. Към договора били сключени
няколко анекса; първите два от тях променили лихвените условия и тези по
застраховките на имуществото , което служило за обезпечение на вземанията на
банката по договора. С анекса под № 3, сключен на дата 01.12.2010 г, И.М.В. ,
ЕГН **********, и Л. П. В., ЕГН **********, встъпили в дълга по договора за
кредит , като всеки от тях поел солидарна отговорност за задълженията на
кредитополучателя към банката. За периода от 2011г до 2013 г били сключени още 5 анекса към договора , с които се
променил лихвения процент на възнаградителната лихва и се договорили
допълнителни обезпечения по кредита.
Кредитът бил погасяван отчасти, но 19 броя
погасителни вноски били в просрочие, считано от
06.12.2013г . Кредитополучателите и солидарните длъжници били канени
многократно да изпълнят , но без резултат . На дата 01.07.2015г целия кредит
бил обявен за изцяло предсрочно изискуем,
а на дата 14.07.2015г банката се
снабдила със заповед за незабавното му изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело №8802/2015 год. на ПРС.
Образувано било изпълнително дело
№***********.
На
17.04.2014 год. И.В. подарил на д. си М.В. и М.В. своите недвижими имоти с
идентификатори … по КК на с. П., като за дарението бил съставен нотариален акт
вх. номер по регистъра на службата по вписванията *********. С това си действие
увредил интересите на кредитора – на банката се намалила възможността да насочва изпълнение срещу
ликвидни активи на длъжника.
Затова се иска от съда да постанови решение, с
което да обяви за относително недействителни по отношение на банката сделките между И.В. и д. му – М.И.В. и М.И.В.,
обективирани в горния нотариален акт.
Ответниците
оспорват иска. Отговорите са своевременно подадени. Най-напред се възразява, че
към датата на процесните сделки банката все още няма качеството на кредитор по
отношение на ответника И.В., включително и защото кредитът не е бил обявен за предсрочно
изискуем. На следващо място се възразява, че В. лично, а и кредитополучателите
и солидарните длъжници по договора са разполагали с достатъчно имущество, от
което банката се е вече удовлетворила, като присъединен взискател в хода на
дело по публично изпълнение на друго задължение на В. . На следващо място се
възразява, че В. не е длъжник по смисъла на 135 от ЗЗД , тъй като не е
кредитополучател , а солидарен съдлъжник.
Втория и третия ответник отричат да са знаели , че баща им има каквито и
да било задължения към банката. Моли се иска да бъде отхвърлен и да се присъдят
на ответниците сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение, че към дата
14.08.2016г общият размер на дълга по договор № ********г, е бил 871115.02 лева
, от които 625294.50 лева – главница , просрочена лихва ( вероятно се има предвид възнаграждението на
кредитора по договора ) в размер на 148922.14 лева , законна лихва в размер на
69220.79 лева , и съдебни разноски в
размер на 27677.59 лева. На дата 15.08.2018г ( а според НАП – на 13.05.2016г )
на банката , като присъединен взискател по публично изпълнително дело , е
преведена от Националната агенция по приходите сума от 485068 лева, послужила
за погасяване на част от задълженията по договора. Останали за плащане към
датата на проверката за целите на
експертизата , 06.11.2018г,
167904.11 лева от главницата , 148922.14 лева от възнаграждението на кредитора
, 96125.04 лева законна лихва и 20.34 лева съдебни разноски.
При тези факти , съдът съобрази следното :
В хипотеза съобразно чл. 135 от Закона за
задълженията и договорите , според която
„Кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.”
на доказване в този процес подлежат – от ищеца – три факта. Първо, трябва да
има извършено действие на разпореждане. Второ , то трябва да е извършено с
имуществено право, срещу което може да
бъде насочено и принудително изпълнение. Трето, това право трябва да е
принадлежало на лице , спрямо което ищецът да има качеството на кредитор към
датата на разпореждането. Обратно, с оглед оборимата презумпция на ал. 2 от
коментираната разпоредба , в тежест на ответниците е било да опровергаят да са
знаели за увредата , вкл. и чрез доказване на наличието на друго освен
процесното – и секвестируемо –
имущество, доколкото по делото не се спори надарените да са низходящи от първа
степен на дарителя.
По делото е доказано, от приложеното на
л. 39 от делото копие , че на дата
17.04.2014г И.М.В. дарява на с.си М. И.В. и на д. си М.И.В., при равни квоти ,
притежаваните от него по ½ идеална част от всеки от двамата имота с
идентификатори .. по КК на с. П. Това
дарение е обективирано в нотариален акт ******************, и това е и акта ,
вписан в регистрите на Службата по вписванията под № *************, видно от
отметките в съответната му графа. Има действие на разпореждане от първия ответник, с което той намалява
безвъзмездно имуществото си.
На следващо място , има и копие от договора ************ , ведно със всички допълнителни споразумения,
от който личи първия ответник да е длъжник на банката. С анекса под № 3 към
същия договор, В. е встъпил във вече
съществуващ дълг по реда на чл. 101 от Закона за задълженията и договорите , като е поел задължение да
отговаря за пълния размер на дълга , и солидарно с останалите съдлъжници, за
вече формиран дълг на две други юридически лица, на който същият е бил у.. В
случая , качеството на кредитор на банката възниква от датата на сключването на
анекса под № 3 , съставляващ изменение да договора , довело до източник на
задължение на И.В. като физическо лице – нетърговец, което отговаря за
задължението на кредитолучателя с цялото си имущество. Самият анекс е сключен
на 01.10.2010г, преди да бъде извършено процесното дарение. Дългът не е изцяло
погасен, включително към датата на
устните състезания по настоящото дело , като в това отношение съдът кредитира
изцяло заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза. Затова банката – ищец е кредитор на първия
ответник, като вземането й е санкционирано съдебно – снабдено със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, доколкото кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем. Последното дори не е необходимо за успешното провеждане на
иска - решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
551/2010 г., III г. о., ГК, достатъчно е да се установи качеството на кредитор
на ищеца, а такова е налице независимо от точността на изпълнението на
задължението .
На следващо място, не е опровергана презумпцията
за знание за увреждането; нещо повече, длъжникът винаги
знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне
на кредиторовото вземане. Когато разпореждането с длъжниково имущество е
безвъзмездно е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за
съществуването на задължението му към него ( решение № 18 от
4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., ГК). В
случая , двамата надарени са низходящи на дарителя , в първа степен на
родствена връзка , при което в никой случай съдът не може да приеме, че знание
за увредата липсва.
Без значение за изхода на спора е наличието
– или липсата – на друго имущество у длъжника, срещу което кредиторът би могъл
да насочи принудителното си удовлетворение. „ Всяко действие на длъжника,
с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо
спрямо кредитора и от момента на извършването на такова действие за последния
възниква правото да иска отмяната му...” (решение №
38 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2010 г., IV г. о., ГК, чиято логика настоящият състав изцяло
споделя.).Наличието на такова имущество
не бе доказано.
Искът е основателен .
Разноските се присъждат в тежест на
ответниците, по списък на ищеца, като търсените с него разноски за възнаграждение
на процесуален представител се
редуцират до максималния позволен от закона размер от 150 лева, предвид факта ,
че банката – ищец се представлява от юрисконсулт.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА , на основание чл. 135 от ЗЗД, по
иск на банката , за относително недействително по отношение на "Първа инвестиционна банка " АД,
с ЕИК *********, със
седалище в град София и адрес на управление: бул. Драган Цанков № 37, като
кредитор , сключения между И.М.В. , ЕГН **********, като дарител и М.И.В., ЕГН ********** и М.И.В. ***, ЕГН
**********, дарението от 17.04.2014г – ****** , с което И.М.В. дарява на с. си М. И.В. и на д. си
М.И.В., при равни квоти, притежаваните от него по ½ идеална част от
всеки от двамата имота с идентификатори … по КК на с. П.
Осъжда И.М.В., ЕГН **********,
като дарител и М.И.В., ЕГН ********** и
М.И.В. ***, ЕГН *********, да заплатят на "Първа
инвестиционна банка " АД, с ЕИК *********, със седалище в град София и адрес
на управление: бул. Драган Цанков № 37, сумата от 325 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
МП