Решение по дело №2919/2018 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 890
Дата: 3 май 2019 г. (в сила от 19 ноември 2019 г.)
Съдия: Наталия Георгиева Дичева
Дело: 20187050702919
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

           /          2019 год., гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Варненският административен съд,  XXIII състав в публично заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

при секретаря Светла Великова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2919 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда /КТ/.

Образувано е по жалба на „Пристанище Леспорт“ АД, седалище  и адрес на управление гр. Варна, ЗПЗ, км.Тополи, ЕИК ****, представлявано от Т. М.- изп.дир. против принудителна административна мярка "задължително предписание" по чл. 404, ал. 1 от КТ, обективирана в Протокол №ПР1735257/24.10.2017г. за извършена проверка, наложена от служители на дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна относно констатирани нарушения от № 1 до № 4 и дадените в тази връзка предписания. Сочи се, че протокола за извършена проверка е издаден при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Твърди се, че констатациите на инспектора по труда са неоснователни. Излагат се подробни съображения в тази насока.

По т.1:  сочи, че оценка на риска за тази длъжността „техник-механик“,  е разработена и в нея е включена и оценка на риска от предвидимата опасност-падане от съставна част от стълба /еднораменна стълба/.

По т.2: Инструкцията съдържа и предвидимите ненормални състояния, а именно- в т. 11, 18, 19 и 35-при оживено движение, хлъзгав под, при височина и ползване на стълба над 5 метра, при пренасяне на стълба при температура под 5 градуса С и пр.

По т.3.: Инструкцията не съдържа „ извлечение от опит заключения при използване на преносима стълба при опасността падане от стълба”. Считаме същото за невярно: напротив цялата Инструкция е съставена на база „извлечение от опит при ползване и падане от стълба” , като и самата Наредба №7/23.09. 1999г в раздел III „Специфични изисквания при използването на стълбите” е изготвена именно въз основа на такъв опит.

По т.4: „Липса на ефективен контрол” от страна на работодателя, за извършване на тази работа от работника Ив. И., като е допуснал същият „да извършва работа по достигане на спирателен кран за вода, над окачен таван на височина 3 метра, стъпил върху съставна част на стандартна алуминиева стълба , без стълбата да е била поставена по безопасен начин, гарантиращ нейната стабилност и непозволяващ нейното приплъзване по повърхността на колона /стена/ в горната й част и по пода в долната част, вследствие на което стълбата се приплъзнала и лицето паднало”. Констатациите са оспорени изцяло. Твърди се, че след като няма данни как лицето е извършвало работата, дали инцидентът е станал при качване, слизане или при работа, дали сам работникът не е извел стълбата от равновесие с някакво движение или просто я е поставил неправилно, проверяващият орган е решил, че вина за това има работодателят.

Моли се, да се отмени принудителна административна мярка "задължително предписание" по чл. 404, ал. 1 от КТ, обективирана в Протокол №ПР1735257/24.10.2017г. за извършена проверка от  служители на дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна изцяло.

В с. з. процесуалния представител на оспорващия поддържа подадената пред съда жалба.

Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, че не е налице незаконосъобразност на оспорения протокол. Моли, да се потвърдят така издадените предписания.

Съдът като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

На 02.10.2017г.  представители на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна извършили проверка по спазване на изискванията на КТ и ЗЗБУТ на "Пристанище Леспорт“АД гр.Варна. Проверката е извършена във връзка с допуснат трудов инцидент на 10.08.2017г. на лицето И.В.И., на длъжност „техник-механик“, работник на жалбоподателя в хотел „Астера:“, гр.Варна, к.к.“Златни Пясъци“. В дирекция "Инспекция по труда" Варна са представени от дружеството изисканите с призовка документи, касаещи трудовите правоотношение с наетите работници, документи, свързани с организацията по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, разпределението на работното време и организацията на работа, сведение от пострадалото лице- И.В.И., който три дни след това умира, сведение от други лица- Р.Х.М, Г.Т.В, Р.К.П, Ж. И.И..

Въз основа на приетото от проверяващите органи са констатирани четири нарушения, като са издадени четири предписания на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Протоколът е връчен на управителя на дружеството Т.М на 24.10.2017г.

Предписанията от № 1 до № 4 са обжалвани директно до АС Варна като жалбата е депозирана чрез административния орган на 31.10.2017г., а получена в съда едва на 18.10.2018г.  По делото е приобщена като доказателства цялата административна преписка. От далите обяснения пред административния орган свидетели, присъствали в деня на злополуката се установява следното:

На 10.08.2017г. около 14,30часа  пострадалият И.В.И. лично заявява, че е трябвало да спре водата от кран, който се намирал над окачен таван. Използвал стълба, за да достигне до крана. Подпрял стълбата на  10-15см. от колоната и се качил. Успял да пусне крана за топлата вода. Както е качен на стълбата, тя се приплъзнала, И. пада от стълбата и получава фрактура на дясна ръка и таз.  Заявява, че всеки работник сам преценявал каква стълба да използва.

По делото е приет протокол за разследване на трудов инцидент с дата 11.03.2017г. като са взети необходими мерки за недопускане на трудови инциденти чрез провеждане на извънреден инструктаж относно специфичните рискове при използване на работно оборудване „стълба“.

Подадена е декларация за трудова злополука  с увредени части: фрактура на лакът и на таз и последица – смърт.

Представена е длъжностна характеристика за длъжността „техник-механик“  утвърдена с дата 31.08.2015г., с която е запознато пострадалото лице И..

Между "Пристанище Леспорт“ АД гр.Варна и „Анимакс“ООД /трудова медицина/ на 01.02.2016г. е сключен договор.

По делото е приета „Инструкция за безопасност при работа с преносими стълби“, ведно със списък на работниците, които са запознати с него, включително и пострадалото лице. Всички работници са уведомени и за изискванията на ЗЗБУТ и осигуряване на ЗБУТ.

От Служба по трудова медицина "Анимакс“ ООД Варна е изготвен списък на възможни потенциални опасности; карта за технологичните процеси, карта за оценка на риска и оценка на професионалния риск.

По делото са разпитани като свидетели И.Т. и Г.В, служители на жалбоподателя.

Прието е копие на Експертно решение № 84 от 09 заседание с дата 21.01.2019г. на НЕЛК. С посоченото решение се потвърждава ЕР на ТЕЛК. Не се приема причинна връзка между трудовата злополука с дата 10.08.2017г. в 14,03ч. и смъртта на лицето с дата 13.08.2017г. в 7,40часа. Посочено е, че причината за смъртта е тромбоза на клон на венечната артерия. Решението се обжалва пред АС Варна, не е влязло в сила.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорените предписания, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира същите за издадени от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия – чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и в предписаната от закона форма - чл. 59, ал. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ определя като компетентни органи по прилагане на принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици органите на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", Дирекциите "Инспекция по труда", като поделения в системата на ИА "ГИТ", които са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение /арг. чл. 12 от ЗА/. Съгл. чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА "ГИТ" /обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г. в сила от 28.01.2014 г. /, действащ към датата на постановяване на оспорваните предписания и понастоящем, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, вкл. и тези по чл. 404, ал. 1, т. 1 – да дава задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Същото изрично е посочено в чл. 21, ал. 4, т. 1 от същия правилник. Видно е, че лицата подписали протокола са на длъжност "главен инспектор" и "старши инспектор" в Д "ИТ" гр. Варна. Следователно лицата, извършили проверката и постановили процесните принудителни административни мерки към момента на постановяването им са били в служебно правоотношение в ДИТ Варна.

Актът е издаден в предписаната от закона писмена форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, установени в чл. 404 КТ.

При условията на чл. 98, ал. 2, изр. последно от АПК предмет на оспорване в настоящото производство е предписанието в цялост.

По отношение съобразяването с материалния закон, съдът намира следното:

По делото не се спори, че "Пристанище Леспорт“ АД притежава качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.

В предписанието - т.1 дружеството е задължено да преразгледа оценка на риска разработена за работното място техник- механик, като към нея се добави предвидимата опасност падане от съставна част от (еднораменна стълба) при достигане на спирателен кран за вода, съгласно Наредбата на чл.3, т.1, т.2 и т.4 във връзка с чл.11, ал.1, т.4, т.б и ал.2, т.2 от Наредба от 11.05.1999 г. , за реда и периодичността на извършване на оценка на риска /ДВ .47 от 1999 г./. Посочен е срок : 20.11.2017 г.

Заявеното от оспорващия възражение по тази точка е, че работодателят е изпълнил задължението да оценява съществуващите рискове. По делото не се спори, че задължението на работодателя да оценява рисковете е по смисъла на чл.16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ. Видно от материалите по делото оценка на риска за длъжността „техник-механик“ е разработена и в нея е включена и оценка на риска от предвидимата опасност-падане от съставна част от стълба /еднораменна стълба/. В тази връзка съдът приема, че  изготвената от дружеството оценка на риска е напълно достатъчна  и оценява обективно риска за длъжността „техник-механик“ . В посочената Инструкция- т.18 се  предвижда, че при силно хлъзгав под и в случаите, в които е невъзможно осигуряването на единичните стълби против плъзгане и обръщане, вместо единични стълби, да се употребяват двураменни стълби. Следващите разпоредби т. 22-30 изрично сочат как да се застава върху стълбата, как да се постави и какви движения върху нея са забранени, така че същата да не бъде извадена от равновесие. Следователно работодателят е съставил подробна и съответстваща на ЗБУТ и на съответните наредби  Инструкция, като я е довел до знанието на работника чрез проведен инструктаж.

Съдът приема като неоснователно предписание №1 на  административния орган, че работодателят следва допълнително да разгледа предвидимата опасност „падане от съставна част от стълба /еднораменна стълба/ при достигане на спирателен кран за вода”, защото Наредба №5 разглежда рискове при боравене с оборудване, т.е. в случая- начина на използване на стълба /еднораменна или двураменна/, като рисковете са класифицирани в зависимост и с оглед ползването именно на това оборудване /стълба/,

В т.2 от предписанието се задължава дружеството да добави в инструкцията предвидимите ненормални ситуации при опасността „падане от стълба”.

Видно от съдържанието на Инструкцията, се установяват и  предвидимите ненормални състояния, а именно-освен посочените по-горе и такива -в т. 11, 18, 19 и 35-при оживено движение, хлъзгав под, при височина и ползване на стълба над 5 метра, при пренасяне на стълба при температура под 5 градуса С и пр.

Всички тези норми на инструкцията са императивни, но са и примерни, доколкото представляват примерно изброяване на опасни ситуации и условия, като работникът би трябвало да се ръководи от тях и при всички подобни случаи, макар да не са изрично изброени. Така постановеното предписание е и неясно в тази част, тъй като  Инструкцията е достатъчно ясна и пълна и важи за всякакви дейности със стълби, включително и за спиране на кранове. В тази част жалбата също е основателна.

По т. 3 от предписанието се задължава дружеството да добави в инструкцията „извлечените от опит заключения при използване на преносима стълба при опасността падане от стълба”. Съдът приема, че предписанието е включено в  Инструкцията, защото същата е съставена  на база „извлечение от опит при ползване и падане от стълба” , като и самата Наредба №7/23.09. 1999г в раздел III „Специфични изисквания при използването на стълбите” е изготвена именно въз основа на такъв опит. Инструкцията на жалбоподателя включва нормите на този раздел от наредбата, като е дори разширена предвид спецификата на длъжността на механика. Включени са и разпоредбите на чл. 215а, 2156, 215г, 215д, 215е, 215ж и 215з от същата Наредба. Посочените  разпоредби са включени в Инструкцията на жалбоподателя, защото тя е позована на база житейски и професионален опит при боравене със стълба и са достатъчно подробни и обхватни. Административният орган не е посочил какво повече следва да се добави в Инструкцията в резултат от падане от стълба, причинено по небрежност. Следователно и в тази част жалбата е основателна.

В т.4 от предписанието се задължава дружеството да осъществява  ефективен контрол при извършване на работа от работниците и служителите без да създава риск за здравето и по безопасен начин на същите при извършване на работа в обект Хотел "Астера", находящ се в гр.Варна, к.к. "Златни Пясъци", като допуска извършването на работа по достигане на спирателен кран за вода да става с помощта на еднораменни стълби, които да се използват по безопасен начин, гарантиращ тяхната стабилност и непозволяващ отместването им по време на работа.

Съдът приема, че в тази част жалбата е неоснователна. Работодателят не е осъществил достатъчен контрол по отношение на извършване на работа от лицето И.В.И., ЕГН:********** на длъжност "техник - механик" без да създаде риск за здравето и по безопасен начин на работещия при извършване на работа в обект: Хотел "Астера", находящ се в гр.Варна, к.к. "Златни Пясъци", като е допуснал лицето да извършва работа по достигане на спирателен кран за вода, намиращ се над окачен таван на височина около Зм. с цел спиране на водата към кухнеския блок на обекта, стъпил върху съставна част на стандартна алуминиева стълба без стълбата да е била поставена по безопасен начин, гарантиращ нейната стабилност и непозволяващ нейното приплъзване по повърхността на колона (стената) в горната й част и приплъзването и по пода в долната и част, вследствие на което стълбата се приплъзва и лицето пада от стълбата върху земята и получава фрактура на дясна ръка и таз.

Видно от обясненията на самия пострадал работник И., същият заявява, че му се е наложило да спре водата от кран, който се намирал над окачен таван. Подпрял е стълбата на колоната и се е качил сам. След като се качил, стълбата се е приплъзнала и той е паднал. Стълбата е поставена на разстояние от 10-15см. от колоната.  Работодателят има вина, защото е допуснал извършването на посочената работа, без да осигури втори човек, който да придържа стълбата от приплъзване – т.16 от инструкцията /л.25 от делото/. Също така носи вина и защото е не е осъществил контрол върху цялостната дейност по извършването на работа по достигане на спирателен кран за вода да става с помощта на еднораменни стълби, които да се използват по безопасен начин, гарантиращ тяхната стабилност и непозволяващ отместването им по време на работа. Видно от показанията на всички свидетели- Р.М, Г.В, Р.П и Ж. И., които са дадени по преписката, пострадалият И.И. е бил сам. Съдът не кредитира показанията на св.Г.В., който заявява, че никой не е поставял задача на пострадалото лице да спира водата чрез използване на стълба, защото самият пострадал в обясненията си сочи, че на 10.08.2017г. в към 14,30ч. се е наложило да спре водата от кран, който се намира над окачения таван. Но дори пострадалият сам да е поел инициатива да извърши посочената дейност, работодателят е бил задължен да осигури контрол върху цялостната дейност по извършването на работа по достигане на спирателен кран за вода да става с помощта на еднораменни стълби, които да се използват по безопасен начин, гарантиращ тяхната стабилност и непозволяващ отместването им по време на работа, както и чрез втори човек, който да придържа стълбата, както е по инструкция.

Действително пострадалият работник е бил надлежно инструктиран за начина на безопасно ползването на стълба, за което сме представили доказателства, като вероятно не е поставил стълбата на правилното разстояние по инструкция- 1/3 или ¼ от основата на стълбата до горната основа, но този факт не може да отмени задължението на работодателя за цялостен контрол върху възложената работа. Видно от ЕР на НЕЛК №84/9/21.01.2019г. между смъртта на работника  на 13.08.2017г. няма причинна връзка с трудовата злополука, защото причина за смъртта е тромбоза, но посоченото обстоятелство е ирелевантно на задължението на дружеството да осъществява  винаги ефективен контрол при извършване на работа от работниците и служителите без да се създава риск за здравето и по безопасен начин на същите при извършване на работа в обект Хотел "Астера", находящ се в гр.Варна, к.к. "Златни Пясъци".

С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна за посочените в т.1, т.2. и т.3 предписания, и неоснователна по отношение на предписание №4, което е законосъобразно и правилно.

Предвид горното, Протокол за извършена проверка ПР 1735257 от 24.10.2017 г., с който са дадени задължителни предписания на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ в частта по т. 4 като правилни и законосъобразни следва да бъдат потвърдени, а в останалата част отменени.

С оглед на изложеното, Административен съд Варна, 23-ти състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на  „Пристанище Леспорт“ АД, седалище  и адрес на управление гр. Варна, ЗПЗ, км.Тополи, ЕИК ****, представлявано от Т.М.- изп.дир. принудителна административна мярка "задължително предписание" по чл. 404, ал. 1 от КТ, обективирана в Протокол №ПР1735257/24.10.2017г. за извършена проверка, наложена от служители на дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, в частта за констатирани нарушения от № 1 до № 3 и дадените в тази връзка предписания.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: