Решение по дело №1912/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от К.Г.Ч., ЕГН **********, срещу Решение № 1074/12.07.2023 г., постановено по АНД № 20223110200452/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21-0819-004274 от 15.10.2021 г. издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна, с което на К.Г.Ч. за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са наложени наказания „Глоба“ в размер на 700 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

С касационната жалба решението на Районен съд – Варна се оспорва като неправилно, незаконосъобразно, несправедливо, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Наведени са възражения, че в хода на проведеното административнонаказателно производство неправилно е изчислено превишението на максимално допустимата скорост в конкретния пътен участък, защото при засечена скорост от 105 км/ч, 3% са повече от 4 км/ч, но в НП е отразено, че скоростта е намалена само с 4 км/ч. Счита, че ако изчисленията са били извършени правилно, щяло е да се установи, че скоростта на управляваното от К. Ч. МПС надвишава максимално допустимата скорост само с 1 км/ч, дори и по-малко, от което е изведено, че деянието, за което К. Ч. е привлечен към административнонаказателна отговорност представлява маловажен случай. В допълнение се сочи, че фирмата, чийто управител е санкционираният водач, разполага с голям автопарк - над 60 автомобила, което го затруднява да установи при всяко конкретно нарушение кой от служителите е управлявал автомобила към момента на извършването му. Изтъква се, че по делото липсва снимка на техническото средство, с което е установено нарушението с отбелязана дата, час и местоположение, което според изложеното в касационната жалба, поражда съмнения относно достоверността на изложените в НП данни. Формиран е петитум решението на Районен съд – Варна да се отмени като незаконосъобразно ведно с потвърденото с него НП. В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касация – Началник група към ОД на МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“ – Варна, чрез депозирани от надлежно упълномощен процесуален представител писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че оспореното решение е постановено след като от съда са изяснени всички факти и обстоятелства, относими към съществото на правния спор. Намира за правилни изводите на първоинстанционния съд за законосъобразно провеждане на АНП, както и че при издаване на НП административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон. Настоява се решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Представителят на ОП – Варна пледира за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес да оспори въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл.63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348, ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.

С обжалваното решение Районен съд – Варна е потвърдил НП № № 21-0819-004274 от 15.10.2021 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна, с което на К.Г.Ч. за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 700 /седемстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

За да постанови този резултат, Районен съд – Варна е установил, че доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, напълно подкрепят обвинителната теза на АНО, а именно: че на 13.08.2021 г. около 09:48 ч. в гр. Варна, на бул. „Княз Борис І“, до автобусна спирка „Акациите“, в посока к.к. „Зл. пясъци“ е установено лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 450 4 Матик“ с рег. № ***** да се движи със скорост 101 км/ч. след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача при максимално разрешена скорост в населеното място 50 км/час. Скоростта е измерена, фиксирана и заснета с АТСС (CORDON M2 №MD1194). Въз основа на извършена проверка съдът е установил, че използваното за отчитане на скоростта автоматизирано техническо средство е преминало задължителния метрологичен контрол и е годно за експлоатация към момента на заснемане на нарушението. Констатирано е, че АТСС е било монтирано в съответствие с изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на ВР. При тези установявания е прието, че заснетите от техническото средство изображения се явяват годни веществени доказателства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.

След извършена справка в информационните масиви на КАТ е установено, че автомобилът е собственост на търговското дружество „М.“ ЕООД, чийто управител е К.Г.Ч., видно от данните в Търговски регистър. На 04.10.2021 г., след като бил уведомен за наказателната отговорност, която носи за деклариране на неверни данни, К. Ч. попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която собственоръчно отбелязал, че на 13.08.2021 г. в 09:48 ч. в конкретно посочения участък от бул. „Княз Борис І“ той лично е управлявал автомобил с рег. № ****, собственост на дружеството. С оглед последното, съдът не е кредитирал гласните показания на разпитаната в с.з. свидетелка С.М.Й., която твърди, че на посочените в АУАН и НП ден, място и час тя е управлявала фирмения автомобил с посочения регистрационен номер.

При тези установявания съдът е формирал извод, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционирания К. Ч.. НП е издадено от компетентен орган и в сроковете, установени в ЗАНН. В хода на проведеното АНП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на НП като незаконосъобразно. Посочено е, че в оспореното НП органът правилно е посочил както коя правна норма е нарушил водачът с поведението си, така и коя е кореспондиращата с нея санкционна норма.

Изводите, направени от въззивния съд, се споделят напълно от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. законодателят е предвидил презумпция за доказаност на фактите, съдържащи се в АУАН, но същата е оборима. Доказателствената тежест да обори констатациите, изложени в АУАН, лежи върху лицето, посочено за нарушител, като в декларация по чл. 188, ал.2 от ЗДвП може да посочи кое е лицето, управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението. След като не се спори и е видно от доказателствата, че на 04.10.2021 г. К. Ч. е подписал декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която сам е посочил, че на посочените в АУАН ден, място и час сам е управлявал фирмения автомобил с рег. № **, настоящата съдебна инстанция намира този факт за категорично доказан. Той не може да бъде опроверган с гласните показания на разпитания по делото свидетел. Следователно, правилни и надлежно обосновани са изводите на Районен съд – Варна за законосъобразното ангажиране отговорността на К. Ч..

При регистрирана скорост от 105 км/ч. и след приспадане на допустимия толеранс от 3% (3,15 км/ч) стойността на установената скорост е 101,85 км/час. В наказателното постановление скоростта на автомобила е закръглена надолу, към по-ниската стойност - 101 км/час, т.е. дори е допуснат по-голям толеранс от максимално допустимия. Това сочи, че при констатиране на нарушението при максимално допустима скорост в населеното място от 50 км/ч, автомобилът, управляван от К. Г. Ч., се е движил със скорост, превишаваща максимално допустимата с 51 км/час. Последното категорично оборва твърденията на касатора, че нарушението, за извършване на което е привлечен към административнонаказателна отговорност, представлява маловажен случай. Предвид това правилно АНО е приложи разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

В съответствие с чл. 10, ал.1, 2 и 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за използване на мобилно АТСС за контрол е попълнен протокол рег. № 819р-23069/16.08.2021 г. и се съпровожда със снимка на разположението на уреда, поради което доводът на жалбоподателя, че е допуснато нарушение в тази насока е неоснователен.

Решението на Районен съд – Варна е постановено след правилно установяване на релевантните факти и при наличие на кореспонденция между тях и правните изводи на съда. Решението е обосновано. Жалбата срещу него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Относно исканията за разноски:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Съдът съобрази обема на работата на процесуалния представител и конкретната фактическа и правна сложност на спора – от процесуалния представител на ответника по делото е изразено писмено становище по жалбата, без да се яви в съдебно заседание.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1074/12.07.2023 г., постановено по АНД № 20223110200452/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.

ОСЪЖДА К.Г.Ч., ЕГН ********** да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: