Р Е Ш Е Н И Е
261811/
29.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав
в открито
заседание на 24.11.2020 година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното
от съдията гр. дело
№ 18415 по описа на
съда за 2019 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен установителен
иск с пр. осн.
чл.422, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 от ищец „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4», Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд,
действащ чрез пълномощник адв. Виолета Герова
от АК София, със съдебен адрес ***
срещу ответник М.С.М. за установяване вземането на кредитора по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 5063/01.07.2019 г., издадена по
ч.гр.д.№ 7428/19 г. на РС Варна в размер на 39,83 (тридесет и девет лева и осемдесет и три
стотинки) лева за неплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги за
периода 05.08.2017г. - 04.12.2017 г. дължими по Договор за мобилни услуги от
14.06.2017 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
16.5.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и кумулативно
съединен осъдителен иск с пр.осн.чл.79 ЗЗД за
заплащане на сумата 89.11 лева представляваща задължение за лизингови вноски по
договор за лизинг от 14.06.2017 г. за аб.№ *********
за мобилно устройство за периода м.12.2017 г. – м.05.2019 г.
Обстоятелства от които ищецът черпи
права в производството:
Твърди се в молбата, че ищецът има
вземане от ответника, произтичащо от
незаплатени месечни вноски по
договор за предоставяне на мобилни
услуги от 14.06.2017 г. и договор за лизинг от същата дата. Поради неизпълнение на задълженията от страна
на абоната, договорите са прекратени преди изтичане на срока им едностранно от
оператора като в настоящият случай операторът няма предявена искова претенция
за заплащане на неустойка.
Изискуемостта на вземанията настъпва
15 дни след издаване на фактурата. В периода след издаване на първата фактура
до подаване на исковата молба ответникът не е погасил задълженията си. Общия
размер на задължението по издадена фактура за периода от 05.09.2017 г. до
04.12.2017 г. е в размер на 39.86 лева. Поради изпадане в забава след падежа
ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Абонатът
е потребил услуга съгласно приложена към всяка
фактура детайлизирана справка и не е
погасил задълженията си В
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги и договора за лизинг съгласно уговорения
погасителен план, на основание условията на
договора и Общите условия.
Ответникът е приел Общите условия на
доставчика на обществена телекомуникационна услуга и се е съгласил с тях, както
и с условията на сключените от страните индивидуални договори и допълнителни
споразумения към тях като при неизпълнение на поетите задължения носи
отговорност по чл.79 ЗЗД.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове иска
и заплащане на разноските за заповедното и за исковото производство като
посочва банкова сметка ***т длъжника -
IBAN ***, BIC: *** „Ситибанк Европа“ АД.
В срока за отговор е постъпил такъв от
ответника чрез представител, назначен на осн.чл.47,
ал.6 ГПК. Същият оспорва предявените
искове по основание и по размер. Моли същите
да бъдат отхвърлени.
Заявява следните възражения срещу иска:
Не е ясно как е формирана всяка от
сумите в размер на 39.86 лева и на 89.11 лева; Налице е разминаване в
посочената сума във ф-ра № **********/05.10.2017 г. и
посочената сума в исковата молба; Не е
ясно как е извършено сторнирането на задължението в
размер на 5.32 лева; В последната фактура
е начислена обща сума за плащане 377.52 лева от които неустойка 248.55
лева; Потребителят не е подписал Общите условия; Не е налице уведомление от
изправната страна до неизправната страна, поради което не е налице предсрочно
прекратяване на договора; Няма данни ищецът да е проучил кредитоспособността на
потребителя; Моли за отхвърляне на предявените искови претенции като неоснователни
и недоказани по размер.
По допустимостта на предявения иск с
правно основание чл.422 от ГПК :
От приобщеното в настоящото
производство ч.гр.д. № 7428/2019г. на ВРС, 10-ти състав, се установява, че
същото е образувано по подадено от ищцовото
дружество в качеството на заявител срещу
ответника като длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, депозирано в деловодството на ВРС на 16.05.2019 г. Същото е уважено
изцяло и е издадена заповед № 5063/01.07.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжникът М.С.М., ЕГН **********, с настоящ
адрес: *** да заплати на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк
София, сграда 6 следните суми: сумата от 39,83 лв. (тридесет и девет лева и
осемдесет и три стотинки) за неплатени месечни абонаментни такси и мобилни
услуги за периода 05.08.2017г. - 04.12.2017 г. дължими по Договор за мобилни
услуги от 14.06.2017 г. и сумата от 89,11 лв. (осемдесет и девет лева и
единадесет стотинки) - дължими месечни лизингови вноски за периода 05.08.2017
г. - 04.12.2017 г. по Договор за лизинг от 14.06.2017 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението –
16.05.2019г. до окончателното изплащане на задълженията.
Съдът
след като взе предвид представените по делото доказателства – самостоятелно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
По делото са представени следните
писмени доказателства, а именно: Договор
за мобилни услуги; Договор за лизинг; Запис на заповед; Фактура-3бр.; Дебитно
известие; Общи условия. Ищецът е пояснил и допълнил исковата си молба със
становището от 23.11.2020 г. В същото
поддържа предявените искове и моли да се уважат.
Процесуалният представител на ответника
в съдебно заседание е изразил становище, че не оспорва предявените искове по
размер.
За установяване на вземането си ищецът
е представил писмени доказателства от които се установява, че на 14.6.2017 г. между страните по делото е сключен договор за мобилен номер +359********* и договор за
лизинг за мобилно устройство LENOVO
марка С2Black на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер съгласно погасителен
план – лист 10 от договора.
На същата дата абонатът М.М. е подписал в полза на ищеца запис на заповед
за 107.87 лева, платим на предявяване без разноски и без протест. Същият е предявен за плащане на датата на издаването –
14.06.2017 г.
За периода 05.9.2017 г. – 05.12.2017 г.
ищецът „Т.Б.“ ЕАД е издал фактури от 05.9.2017
г. на стойност 19.91 лева, фактура от 05.10.2017 г. на стойност 40.49 лева,
фактура от 05.11.2017 г. на стойност 39.86 лева, фактура от 05.12.2017 г. на
стойност 377.52 лева. В същите е посочено основание за задължения за продажба
на устройство на лизинг, разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги,
месечни и еднократни такси, задължения от предходен период, неустойка
предсрочно прекратяване на договори за услуги и вноска за лизинг. Последната е
посочена във фактурата от 05.12.2017 г. с период на задълженията 05.11.2017 г.
– 05.12.2017 г. и е на стойност 248.55 лева. В заповедта по чл.410 ГПК задължението на стойност 39,83 лева - неплатени месечни
абонаментни такси и мобилни услуги за периода 05.08.2017 г. - 04.12.2017 г.
дължими по Договор за мобилни услуги от 14.06.2017 г. е посочено във фактурата, издадена на
05.11.2017 г. Сумата 89,11 лева, която е посочена като сбор на дължими месечни лизингови вноски за
периода 05.08.2017 г. - 04.12.2017 г. по Договор за лизинг от 14.06.2017 г. в
заповедта по чл.410 ГПК не е посочена като сбор на кои суми от периода е, а
съдът е в невъзможност да направи този извод, тъй като в погасителния план липсва
падеж на посочените общо 23 вноски. Не може да се направи извод за настъпил
падеж на всяка от посочените суми.
По предявения установителен иск с
пр.осн.чл. 422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, чл.86 ЗЗД искането е установяване със сила на присъдено нещо в
отношенията на страните, че в полза на
ищеца „Т.Б.“ ЕАД съществува вземане за
доставена на абоната услуга. Наличието на договорно правоотношение между
страните не се оспорва за периода от сключване на договора през 2017 г. По силата на същия договор за мобилни услуги и договор за лизинг операторът
се е задължил да предостави на абоната
услуга чрез собствената си далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа
съгласно Общите условия за срок от 24 месеца, считано от датата на подписване
на договора, както и му е предал
устройство във вид, годен за употреба съгласно техническите характеристики с
цялата документация, включително гаранционна карта. Абонатът е поел насрещно
задължение да заплаща стойността на потребените услуги в
уговорените срокове и условия. Услугите, цените и начина на плащане са посочени
в индивидуалните договори и Общите условия на мобилния оператор.
С оглед липсата на доказателства,
установяващи правоизключващи или правопогасяващи
възражения срещу иска, съдът намира, че съгласно тежестта на доказване, която
носи в производството ищецът, същият е доказал твърденията си, че ответникът М.М. е неизправна
страна по договора за далекосъобщителни услуги и по договора за лизинг, двата
от 14.06.2017 г. Това води до извод, че към датата на подаване на заявлението са
съществували посочените факти, обуславящи
правото му да иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от които същият
черпи права във връзка с твърденията си – ответникът да е неизправна страна по
договора, да е налице подлежащо на изпълнение вземане, да е настъпил падежа за
плащане, вземането да е установено по основание и по размер. Изложеното води до извод, че ищецът
е установил вземането си по издадената заповед за изпълнение, поради което
и предявеният установителен иск е
основателен и следва да се уважи за размера на исковата претенция 39,83
лв. (тридесет и девет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща дължима
сума за неплатени месечни абонаментни
такси и мобилни услуги за периода 05.08.2017г. - 04.12.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 14.06.2017 г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 16.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението. По
същите съображения се явява основателен и предявения осъдителен иск и също
следва да се уважи.
Съдът като съобрази, че
кредиторът не е предявил установителен иск в законоустановения срок за това за сумата в размер на 89,11 лева,
представляваща сбор на дължими месечни
лизингови вноски за периода 05.08.2017 г. - 04.12.2017 г. по Договор за лизинг
от 14.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 16.05.2019г. до окончателното изплащане на
задълженията, намира, че издадената
заповед по чл.410 ГПК следва да се обезсили частично.
По въпроса за разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 405 лева за исковото
производство и в размер на 205 лева за заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника М.С.М. с ЕГН **********, че съществува
вземането на кредитора „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4»,
Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Оле Бьорн
Шулстъд, действащ чрез пълномощник адв. Виолета
Герова от АК София, със съдебен адрес ***
по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
5063/01.07.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 7428/19 г. на РС Варна в размер на 39,83
(тридесет и девет лева и осемдесет и три стотинки) лева за неплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги за
периода 05.08.2017г. - 04.12.2017 г. дължими по Договор за мобилни услуги от
14.06.2017 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.5.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, на осн.
чл.422, вр.чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.С.М. с ЕГН ********** да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4», Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд,
действащ чрез пълномощник адв. Виолета Герова
от АК София, със съдебен адрес гр.София сумата
в размер на 89,11 /осемдесет и девет
лева и 11 ст./ лева,
представляваща сбор на дължими месечни
лизингови вноски за периода м.12.2017 г. – м.05.2019 г. по Договор за лизинг от 14.06.2017 г. за аб.№ ********* за мобилно устройство LENOVO модел С2Black,
на осн.чл.79 ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА
частично заповед № 5063/01.7.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 7428/2019 г. на РС
Варна за сумата 89,11 /осемдесет и девет лева и 11 ст./ лева,
представляваща сбор на дължими месечни
лизингови вноски за периода м.12.2017 г. – м.05.2019 г. по Договор за лизинг от 14.06.2017 г. за аб.№ ********* за мобилно устройство LENOVO модел С2Black ведно със законната лихва от подаване
на заявлението – 16.5.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.415, ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА М.С.М. с ЕГН ********** да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4»,
Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Оле Бьорн
Шулстъд, действащ чрез пълномощник адв. Виолета
Герова от АК София, със съдебен адрес
гр.София разноски в размер на 405 лева за исковото производство и в размер на
205 лева за заповедното производство, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Районен съдия: