РЕШЕНИЕ
№ 1032
гр. Варна , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ в публично заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20213110105137 по описа за 2021 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе предвид
следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І от
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца
З.С.Я. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.В ул. „Цар Борис III " № 52 ет.2 ап.3 срещу
ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.В район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, „Варна Тауърс – Г” осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 19,00 лв.,
представляваща недължимо платена от ищеца сума на 16.06.2020г. без основание
съгласно фактура с №********, издадена на 16.06.2020г. - за възстановяване на ел.
захранване в обект-недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул. „Цар Борис III" № 61,
№**********и аб. №***********, което е заплатено без основание по чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 09.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Моли се за присъждане на сторените в производството разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Излага се,че ищецът е страна по договор с търговско дружество с
фирмено наименование „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, ЕИК: ********* за пренос,
доставка и потребление на електрическа енергия, на адрес: гр.В ул. „Цар Борис III " №
61, №********** и аб. №**********.
Сочи се, че на 16.06.2020г., ищецът е заплатил без основание в полза на
1
ответното дружество сума в размер на 19,00лв. в брой, на касата на „Енерго-про Варна"
ЕАД в гр.Варна, ул."Девня" №2, видно от приложените по делото доказателства, а
именно оригинал от фискален бон от 16.06.2020г., които са платени във връзка
претендирана сума инкорпорирана във фактура №********, издадена на 16.06.2020г. в
размер на 19,00 лв., която представлява такса за възстановяване на ел. захранване
поради неговото прекъсване при незаплащане от страна на потребителя в срок
задължение за потребена електроенергия.
Считам, че ищецът не дължи гореописаната сума и респективно е
заплатил без основание размера обективиран в процесната фактура, а за ответника не е
налице законово или договорно основание, въз основа на което да претендира соченото
вземане за нереално извършени разходи при възобновяване на електрозахранване,
предвид следните аргументи:
Към момента на начисляване на процесната сума са действали Общите
условия от 2007г. на „Енерго-про Продажби" АД. Съгласно чл. 21, ал. 1 от същите
„Енерго-про Продажби" АД изисква от „Електроразпределение Север" АД/"Енерго-про
Мрежи" АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на
основанията за прекъсването, като когато прекъсването е по вина на потребителя,
снабдяването се възстановява след като последният заплати на „Енерго-про Продажби"
АД и „Енерго-Про мрежи" АД всички направени разходи за прекъсване и за
възобновяване на снабдяването, която считам за неравноправна клауза.
Клаузата противоречи на чл.122-124 от ЗЕ, в които са уредени хипотезите
за преустановяване снабдяването с ел. енергия от енергийните предприятия между
които намира приложение и при неизпълнението на задължението за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването на ел. енергия. В
чл.124 от ЗЕ изрично е визирано, че след отстраняване на причините за
преустановяване на електроснабдяването дружеството е длъжно да възстанови
снабдяването, като не е посочено друго условие за възстановяването му. Този е
смисълът, вложен в Решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО, с
което е прогласена неравноправността, респ. нищножността на клаузата на ОУ, с която
потребителя се задължава да заплати изначално определена сума за възстановяване на
ел. захранването му след отпадане на основанията за прекъсване на електроподаването.
С оглед наличието на договорни отношения между потребителя и
доставчика при уреждане на спорните отношения по повод настоящия казус, за да е
налице основание за плащане на процесната сума трябва да има както доказано
неизпълнение на договорно задължение, виновно поведение на конкретния потребител
и доказани по вид и размери сторени разходи за енергийното дружество, които да
бъдат заплатени. Като позволява на предприятието да изисква предварително
заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно
техния размер, клаузата е неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото
предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за
претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването.
Счита се,че ответното предприятие няма каквито и да е правомощия да
извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява
снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването не му се
следва.
Между потребител на ел. енергия за битови нужди (съгласно § 1, т. 416
ЗЕ) и ответника "Енерго-Про Продажби" АД (енергийно предприятие по смисъла на
§1, т. 24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява обществено
снабдяване с ел. енергия) са налице облигационни отношения, които се регулират от
публично оповестени Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, както и от законови и подзаконови нормативни актове. Съгласно посочените
разпоредби в ОУ, при които се извършва прекъсване и възобновяване на
електрозахранването е налице ограничаване правата на потребителя, произтичащи от
2
закон, нормата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.2 Закона за защита на
потребителя. Неравноправност и по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП сочи, че при наличие
на договор между дружеството и потребителя трябва да се докажат неизпълнение на
задълженията, виновно поведение на потребителя и вреди за дружеството по вид и
размер, като потребителят бива поставен в неравноправно положение, тъй като
доставчика си позволява да изисква предварително заплащане на суми и едностранно
определяне на техния размер за възстановяване на снабдяването. Налице е нарушение
на колективните потребителски интереси по чл. 186, ал. 2, т.1 ЗЗО с наличието в ОУ на
клаузи във вреда на потребителите и в нарушение на принципа за равноправност на
страните в договорното правоотношение, залегнал в ЗЗП и на принципа на защита
интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия по чл. 2, ал. 2 ЗЕ.
Вследствие на изложеното , се моли да бъде уважена предявената искова
претенция и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.В Район „Владислав Варненчик”,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г” в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозирала отговор на исковата молба, в който изразява се изразява становище, че
предявеният иск е допустим , но се оспорва изцяло предявения иск като неоснователен.
Ответната страна обосновава твърденията си в депозирания отговор по
следните съображения :
Излага се,че захранването на абоната е преустановено , поради виновно
неизпълнение на договорните задължения на същия.
Твърди се, че е налице е правно основание за начисляване на такса за
възстановяване на продажбата на електрическа енергия.
Съгласно чл. 34 от ОУ за ПЕЕЕПП „Енерго - Про Продажби" АД има
право да поиска от „Електроразпределение Север" АД да прекъсне или ограничи
преноса на електрическа енергия в случай, че битов клиент просрочи с 20 дни
изпълнението си за плащане на дължимите суми.
В настоящия случай е налице просрочие на задължението за заплащане на
консумирана енергия по посочените фактури, което просрочие е повече от 20 дни.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП „Енерго Про Продажби" АД
изисква от „Електроразпределение Север" АД възстановяване на преноса на
електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването.
Продажбата на електрическа енергия се възстановява след като клиентът
заплати на „Енерго Про Продажби" АД цена, съгласно ценоразпис, в която са
включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на
електрическа енергия.
Доколкото обаче таксата за възстановяване на продажбата на
електрическа енергия по същество представлява такса, свързана с достъп и пренос на
електроенергия по елетроразпределителната мрежа, то посочената такса несъмнено
представлява заплащане на вид мрежова услуга.
Съгласно т. 6, § 1 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия
/ПТЕЕ/ "Мрежови услуги" са всички услуги, свързани с достъп до електропреносната
мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до
електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи. На основание чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ битовите и
небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги
за съответния ценови период на крайния снабдител. Поради изложеното, макар
разходът по преустановяване и възстановяване на преноса на ел. енергия да се понася
3
от „Електроразпределение Север" АД, то заплащането на мрежовата услуга, се дължи и
се заплаща на крайния снабдител - „Енерго - Про Продажби" АД.
Безспорно е, че и прекъсването, и възстановяването на преноса на енергия
са свързани с разходи, доколкото не се извършват дистанционно, а технически
изискват изпращане на екип от служители на „Електроразпределение Север" АД на
адреса на потребление.
Счита се, че не е налице противоречие на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП
със Закон за енергетиката.
Посочената клауза от ОУ за ПЕЕЕПП не противоречи на чл. 122-124 от
ЗЕ, доколкото същата предвижда, също като и законовите разпоредби, възстановяване
на снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на
причините, довели до преустановяването им. В конкретния случай преустановяването
на снабдяването с ел. енергия е по причина незаплатени задължения за заплащане на
консумирана от абоната ел. енергия.
На основание чл. 124 от ЗЕ, ответникът е бил длъжен, след отстраняване
на причините, довели до преустановяване на преноса на ел. енергия да възстанови
снабдяването на имота на праводателя на ищеца, което е направено от ответното
дружество.
Нещо повече - видно от разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП
преноса се възстановява след отпадане на основанието за преустановяването му. НО
продажбата на ел. енергия се възстановява след заплащане на таксата за
възстановяване на пренос.
От изложеното е видно, че плащането на таксата е определящо не за
възобновяване на снабдяването, а за възобновяване на продажбата на енергия.
Снабдяването на обекта с ел. енергия се изразява в принципната
възможност в същия да бъде ползвана такава. Последното е видно и от даденото
легално определение в Наредба № 9 от 09.06.2004 г. за техническата експлоатация на
електрически централи и мрежи за „електроснабдяване", съгласно което снабдяването
е осигуряване на потребителите с електрическа енергия чрез система съвкупност от
електрически уредби и мрежи.
Снабдяването на абоната, праводател на ищеца с електрическа енергия е
възстановено, доколкото същият е присъединен към мрежата и захранването му е
възстановено след заплащане на задълженията му към ответника, т.е. след отпадане на
причината за преустановяване на снабдяването.
Фактическото ползване на ел. енергия е свързано с договора за покупко-
продажба на енергия, което е правоотношение, различно от „снабдяването" като
процес. Един обект може да е снабден, т.е. да е осигурена принципната възможност за
потребяване на ел. енергия, но такава да не се потребява по други причини.
Заплащането на таксата от 19 лева е условие за възстановяване на
правоотношенията по продажбата на ел. енергия, което, както вече бе посочено по-
горе няма нищо общо с възстановяване на снабдяването на обекта, което в случая се
изразява във възстановяване на преноса на енергия.
Видно от изложеното, разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не
противоречи на чл. 124 ЗЕ, нито ограничава правата на потребителя, предвидени по
закон. Посочената такса за възстановяване на преноса на енергия е и част от
ценоразпис, който е публично обявен и всеки абонат е запознат със съдържанието му.
Счита се, че липсва противоречие на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП със
Закон за защита на потребителите.
4
В исковата молба се твърди, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за
ПЕЕЕПП е неравноправна на основание чл. 143, т. 2 и т. 18 от Закон за защита на
потребителите, без да са посочени конкретни основания от страна на ищеца, поради
които счита разпоредбата на ОУ за неравноправна. Излага се, че наведените твърдения
са бланкетни и необосновани.
Посочената клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 и т. 18
от Закон за защита на потребителите, поради следното:
1. Посочената клауза не съдържа уговорка във вреда на потребителя, а
въвежда реализиране на гражданска отговорност за същия при виновно неизпълнение
на задълженията му чрез заплащане на такса за възстановяване на продажбата на ел.
енергия.
2. Чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не изключва, нито ограничава
правата на потребителя, произтичащи от Закон за енергетиката. Посочената разпоредба
допълва постановеното в закона като не само не влиза в противоречие със същия, а
напротив - тя е пряко проявление на принципът, че всички вреди следва да бъдат
поправени.
Поради изложеното, не е налице неравноправност по смисъла на чл. 143,
т. 2 от Закон за защита на потребителите
Не е налице и твърдяното в исковата молба противоречие с чл. 143, т. 18
от ЗЗП, тъй като ценоразписът, в който е посочена таксата за възстановяване на
продажбата на ел. енергия, е публично известна и поради това не може да се приеме, че
клаузата „не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора".
Абонатът е знаел, че при неизпълнение на задължението за заплащане в
срок на консумираната от него ел.енергия, продажбата на енергия до обектът му ще
бъде преустановен и че за възстановяване на същата следва да заплати такса. Абонатът
е бил предварително уведомен и за размерът на тази такса.
Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не е и нищожна.
Видно от посоченото, клиентът е имал право да влияе върху
съдържанието на клаузите на ОУ, от което право същият е избрал да не се възползва.
Абонатът НЕ Е депозирал писмено заявление на основание чл. 52 от ОУ
за ПЕЕЕПП. Поради изложеното клиентът не само се е съгласил с приложението на
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП в отношенията си с „Енерго - Про
Продажби" АД, но и е изразил съгласие дължимата такса за възстановяване на
продажбата на ел. енергия да е в размер, посочен в ценоразпис за услугите, предлагани
от ответника, т.е. изразил е съгласие размерът на посочената такса да е ОПРЕДЕЛЕН
като стойност, а не определяем. Видно от посоченото по-горе клиентът се е съгласил
вредите да не се определят по вид и размер. В този смисъл посочената клауза от ОУ за
ПЕЕЕПП има неустоечен характер, като същата има за цел не само поправяне на
вредите, но и има стимулираща функция по отношение на абоната да не допуска
последният виновно неизпълнение на задълженията си по договора.
С оглед изложеното , се моли да бъди отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени сторените в производството съдебни
разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
5
Приобщена по делото е фактура №********/16.06.2020г. , издадена от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД , на ищеца му е начислена сума в размер на 19,00 лв.
за възстановяване на захранването /електромер/ на обект на потребление, находящ се
в ггр.В.ул.Ц.Б. №** с абонатен №******** и клиентски №***********.
Представен е фискален бон от 16.06.2020 г. за заплащане на сумата в
размер на 19,00 лв. , на каса на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД , за възстановяване
на захранването /електромер/ на обект на потребление, находящ се в ггр.В.ул.Ц.Б.
№** с абонатен №******** и клиентски №***********.
Не е спорно в отношенията между страните, а и съдът е приел за
безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване факта на валидно
сключения договор за продажба на електрическа енергия при действащите публично
известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия ,
обстоятелството , че ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на
дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обект на
потребление, находящ се в ггр.В.ул.Ц.Б. №** с абонатен №******** и клиентски
№***********, както и че процесната сума в размер от 19,00 лв. , представляваща
такса за възстановяване на ел.захранване, за която има издадена фактура
№********/16.06.2020 г., е заплатена на ответното дружество от ищеца, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І от
ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на имущественото разместване между него и ответника, т.е. фактическото
предаване на материалното благо и получаването му от другата страна.
Същевременно ответникът носи тежестта да докаже наличието на
основание, оправдаващо настъпилото разместване на имуществени блага и точния
размер на дължимата сума.
Договорната обвързаност между страните, действието на ОУ на ДПЕЕ,
както и качеството на ищеца на потребител на доставената електрическа енергия в
обекта му на потребление, са факти, признати за безспорни и за ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
В процесния случай между страните не е налице спор, че ищецът се явява
потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че е
начислена като корекция и е заплатена процесната сума. Спорно се явява
обстоятелството , дали са били налице предпоставките за начисляване на процесната
сума в размер на 19,00 лв. за възстановяване на захранването /електромер/ на обект
на потребление, находящ се в ггр.В.ул.Ц.Б. №** с абонатен №******** и клиентски
№***********.
По отношение на процесната фактура №********/16.06.2020г. , издадена
от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД на стойност 19,00 лв., не е спорно в отношенията
между страните, че същата е издадена , с оглед възстановяване на ел.захранването в
процесния обект на потребление, находящ се в ггр.В.ул.Ц.Б. №** с абонатен
№******** и клиентски №***********.
Съгласно практиката на ВКС , обективирана в решение №
125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО, е прието, че Общите условия за
продажба на електрическа енергия на „Е.В.Н.” ЕАД, вкл. чл. 34, ал. 1 в частта „...и след
като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на
снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по негова вина”; чл. 41, ал.
4, са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. ВКС
в това си решение е споделил изводите на първата и втората инстанция, съгласно които
6
цитираната клауза противоречи на чл.122-124 ЗЕ, както и ответното предприятие няма
каквито и да е правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа вкл. да
прекъсва и възобновява снабдяването, при което такава такса не му се следва, които
изводи следва да бъдат намират приложение и следва да бъдат споделени и в
настоящия случай.
Съдът констатира, че клаузата на чл. 37 от ОУ противоречи на чл.122-124
ЗЕ. Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя на разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора и в нормите на ЗЕ.
Съгласно чл.123, ал.1 ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият
доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да
преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според
разпоредбата на чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването
и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването, т.е. предприятието има задължение да възстанови снабдяването,
като не се сочи друго условие за възстановяването освен отстраняване на причините за
преустановяване на електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата
неравноправна по см. на чл.143, т.2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон.
Наред с изложеното съдът съобразява обстоятелството, че дори да се
извършват някакви разходи за доставчика във връзка с възстановяване на
снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за отказ да се
възстанови снабдяването на клиента с ел.енергия. С оглед наличието на договорни
отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните отношения по
повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано неизпълнение на
договорно задължение и виновно поведение на конкретния потребител, така и
доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат
заплатени. Като позволява на предприятието да изисква предварително заплащане на
суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер,
клаузата на чл.34, ал.1 в посочената част, е неравноправна и на основание чл.143, т.18
от ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя
обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването (в
този смисъл решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I т.о.). Предвид,
че въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е уговорена индивидуално,
същата се явява и нищожна , на основание чл.146 от ЗЗП.
По изложените съображения исковата претенция се явява основателна,
поради което следва да бъде уважена.
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на
ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от
ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото
списък на разноските по чл.80 от ГПК , приложен по делото, за които са представени
доказателства за заплащането им, в общ размер на сумата от 350,00 лева, от които
50,00 лв. - държавна такса за образуване на производството и 300,00 лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение, като същите следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.В Район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г” ДА ЗАПЛАТИ на З.С.Я. ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр.В ул. „Ц.Б." № ** ет.* ап.* сумата в размер на 19,00 / деветнадесет/
лв., представляваща недължимо платена от ищеца сума на 16.06.2020г. без основание ,
съгласно фактура с №********, издадена на 16.06.2020г. , за възстановяване на ел.
захранване в обект-недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул. „Цар Борис III" № 61, с
клиентски №******** и абонатен №***********, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 09.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.В Район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г” ДА ЗАПЛАТИ на З.С.Я. ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр.В ул. „Ц.Б.*** " №**, ет.* ап.* сумата от 350,00 /триста и петдесет/
лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8