Решение по дело №105/2020 на Районен съд - Чирпан

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                          17.07.2020 г.                            град Чирпан

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН                                                         ПЪРВИ СЪСТАВ

На тридесети юни                                          две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав:

                                                                           Председател: Атанас Динков

 

Секретар: Милена Ташева

 

като разгледа докладваното от Председателя Атанас Динков АНД № 105 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази:

 

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба от В.Н.И., ЕГН ********** против наказателно постановление (НП) № 19-1228-003251/27.12.2019 г. издадено от Г.Й.А., на длъжност „началник група“ към ОДМВР - Стара Загора, Сектор Пътна полиция – Стара Загора, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, му е била наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Жалбоподателят твърди, че НП е необосновано, недоказано и постановено при нарушение на процесуалните правила и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна ОДМВР - Стара Загора моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното НП, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия Д, бланков № 577775 от 24.10.2019 г. жалбоподателят В.Н.И., ЕГН ********** е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП („Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол“), за нарушение на чл. 103 от ЗДвП („При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“), изразяващо се в това, че на 04.08.2019 г. около 10.15 часа, на АМ Тракия, около км. 168+215, на бензиностанция „OMV“, в посока изток е управлявал според НП - л.а. Мерцедес, с рег. № ***, а според АУАН – лек автомобил, с рег. № *** (записан отстрани в бялото поле на АУАН), собственост на „Св. С.“ ООД гр. П., като отказал да представи за проверка СУМПС, контролен талон към него и СРМПС на контролните органи – служители на НТУ ТОЛ КОНТРОЛ – П., с което осуетил проверката.

Настоящият съдебен състав счита, че в хода на административно-наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на материалните и процесуалните норми, които са довели до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице и обуславят отмяна на обжалваното НП.

Съгласно трайно установената съдебна практика, едно процесуално нарушение е съществено, когато води до ограничаване възможността на страните да упражнят правата си в производството. В случая се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че АУАН №, Серия Д, бланков № 577775 от 24.10.2019 г. е бил съставен в отсъствието на нарушителя (което обстоятелство се установява от показанията на актосъставителя Н.С.Н.), не съдържа негов подпис и е подписан от трето лице, свидетел по отказа на нарушителя да го подпише. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. В ал. 2 е предвидено, че когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът да се съставя и в негово отсъствие. Анализът на правната уредба сочи, че едва когато след изпращане на покана нарушителят не се яви или не изпрати свой нарочен пълномощник, АУАН би могъл да се състави законосъобразно и в негово отсъствие в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. По делото липсват данни такава покана да е била отправяна, поради което е налице допуснато нарушение, което наказващият орган не е установил при съставяне на НП в изпълнение на задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да провери акта с оглед неговата законосъобразност, което също представлява съществено нарушение на процесуалните правила (В този смисъл Решение № 149 от 26.04.2017 г. по КАН дело № 93 по описа на Административен съд – Стара Загора).

На второ място, настоящия състав констатира, че е налице несъответствие между НП и АУАН, относно регистрационния номер на управляваното от жалбоподателя МПС. В случая допуснатото несъответствие е съществено с оглед на вида и характера на нарушението по ЗДвП, извършено при управление на МПС, тъй като на практика означава, че НП е било издадено за нарушение, извършено при управление на МПС, за които няма съставен АУАН – съставеният такъв е за нарушение, извършено при управление на друго МПС (различно от посоченото в НП), респективно – възпрепятства адекватното упражняване на правото на защита. Дори да става въпрос за техническа грешка, в ЗАНН и НПК не е предвиден ред за отстраняването й, поради което при наличието й съдът не е длъжен да изследва в който акт е била допусната тази грешка – в АУАН или в НП, чрез установяване на верния регистрационен номер на автомобила въз основа на събраните по делото доказателства (В този смисъл е Решение № 374 от 18.11.2019 г. по КАН дело № 359/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора).

На трето място се констатира, че рег. № *** е записан отстрани в бялото поле на АУАН, което води до съмнение за дописване. В съдебната теория и практика е константно положението, че административно наказание се налага за административно нарушение, което следва да бъде установено несъмнено, като всяко съмнение следва да се тълкува в полза на нарушителя (което е основен принцип в НПК). Недопустимо е регистрационния номер на процесното МПС да бъде извличан по тълкувателен път, като това представлява нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и винаги се приема от наложилата се съдебна практика за съществено нарушение, което е самостоятелно основание за  отмяна  на  НП (В този смисъл Решение № 301 от 28.09.2017 г. по КАН дело № 290 по описа на Административен съд – Стара Загора).

По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като с оглед на формалния (процесуален) характер на основанието за отмяната му, разглеждането на спора по същество се явява безпредметно.

Предвид този изход на делото, съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Същият е доказал заплащането на 500 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение, което е било заплатено в брой, удостоверено с вписване на направеното плащане в представените договори за правна защита и съдействие (л. 5, л. 39 и л. 40 от делото), съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна и като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание  (глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец), както и обема на извършените процесуални действия - приключване на делото в две съдебни заседания, при които са проведени разпити на четирима свидетели, съдът намира, че така уговореният и заплатен размер на адвокатско възнаграждение в размер пет пъти над наложената глоба се явява прекомерен и следва да бъде намален в рамките на минимума съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).

В тази връзка с оглед Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в (ДВ, бр. 45 от 2020 г.) се поставя въпросът коя е приложимата редакция на Наредбата с оглед определяне на минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, респективно дали минималното възнаграждение е 300 лева (според редакцията към момента на сключване на процесния договор за адвокатска защита и съдействие) или 100 лева (съобразно настоящата редакция).

Съгласно трайната съдебна практика, както на ВАС, така и на ВКС в случай на реално заплатено от клиента адвокатско възнаграждение (а не такова по чл. 38 от ЗПП), меродавна е редакцията на Наредбата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, респективно уговаряне на дължимото възнаграждение (Така изрично Решение № 9779 от 21.07.2017 г. по адм. д. № 9012/2016 на Върховния административен съд, Решение № 7709 от 19.06.2017 г. по адм. д. № 4087/2016 на Върховния административен съд, Решение № 4843 от 02.04.2019 г. по адм. д. № 14588/2018 на Върховния административен съд. В този смисъл и Определение № 58 от 22.03.2017 г. по т. д. № 390/2016 г. на Върховен касационен съд, I т.о., Определение № 650 от 19.12.2017 г. по ч. т. д. № 2851/2017 г. на Върховен касационен съд, I т.о., Определение № 277 от 20.12.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на Върховен касационен съд, I т.о.).

Това принципно положение от практиката на върховните съдебни инстанции, изцяло се споделя от настоящия състав, доколкото кореспондира на целта на закона. Идеята на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е да се създаде облекчен ред  за обезщетяване на правните субекти за преките и непосредствени вреди, които те са претърпели в резултат от един незаконосъобразен акт на административното правораздаване. Безспорно разноските за адвокатска защита в рамките на минималните размер са такива преки и непосредствени вреди.

В тази връзка следва да се съобрази, че Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. създава императивна забрана за заплащане за адвокатски услуги на суми по-ниски от определените в Наредбата в зависимост от вида дело. Тази забрана е гарантирана и със съответната дисциплинарна отговорност за адвоката, който я наруши. В този смисъл гражданите желаещи да се ползват от адвокатска защита са обвързани да заплатят възнаграждение в размер на минимално предвиденото в Наредбата към момента на сключване на договора за адвокатска защита и съдействие. В случай, че това възнаграждение е реално заплатено, то представлява за тях пряка и непосредствена вреда, която подлежи на овъзмездяване.

Последващи промени в размера на минималните размери, предвидени в Наредбата, било поради нормативна инициатива, или поради действия на съдилищата, не би могла да има действие за жалбоподателите, по чиято инициатива са отменени незаконосъобразни НП, доколкото с реалното заплащане на хонорара съобразно редакцията на Наредбата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие вредата за тях вече настъпила, а принципите на демократичната държава изискват тази вреда да бъде овъзмездена изцяло щом е  пряка и непосредствена последица от един незаконосъобразен властнически акт.

Гореизложените принципни положения намират подкрепа и в разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС по т. д. № 2/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия, в което е прието, че за разлика от отмяната на индивидуалните и общите административни актове, при която те се считат отменени от деня на тяхното издаване, за подзаконовите нормативни актове, какъвто е Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., е налице специална уредба в чл. 195 АПК, в който е предвидено, че подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. За периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.

От гореизложеното следва, че макар и към настоящия момент да е отменена редакцията на Наредбата предвиждаща минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, към момента на сключване на първия договор за правна защита и съдействие (л. 5 от делото) – 27.02.2020 г., тя е била действащо право и обуславя в конкретния случай минимален размер за адвокатска защита и съдействие включваща процесуално представителство в размер на 300 лева по чл. 18, т. 2 от Наредбата и минимален размер от 100 лева при изготвяне на жалба без процесуално представителство.

В тази връзка следва да се отбележи, че двете точки на чл. 18 от Наредбата са дадени в условията на алтернативност, като в зависимост от особеностите на конкретния случай се дължи адвокатско възнаграждение само по една от тях, но не и по двете.

Приложното поле на точка едно е когато защитата и съдействието на адвоката се е състояла само в изготвяне на жалбата, но не и в процесуално представителство. Затова и определеният размер е по-малък (100 лева). Приложното поле на т. 2 пък е когато освен, че е изготвил жалбата, адвокатът е извършил и процесуално представителство в открито заседание. Затова и предвидения размер е доста по-голям 300 лева.

Важно е да се отбележи обаче, че предвиденото в т. 2 адвокатско съдействие е единно и обхваща, както изготвяне на жалбата, така и представителство в съда, поради което в случай, че един и същи адвокат е изготвил жалбата и е оказал процесуално представителство се дължи само възнаграждението по т. 2, а не и двете възнаграждения по т. 1 и т. 2, както се претендира в случая, като се представят още два договора за правна защита и съдействие по същото дело (л. 39 и л. 40 от делото).

По изложените съображения, настоящия съдебен състав счита, че жалбоподателят има право на разноски в размер на 300 лева, като за разликата над 300 до 500 лева претенцията му следва да се отхвърли.

Съгласно т. 6  от ДР на АПК – „Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция“ от ОД на МВР – Стара Загора не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ,  от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР – Стара Загора.

Поради това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, като за разликата над 300 до 500 лева претенцията му следва да се отхвърли.

При този изход от делото разноските по делото за пътни разноски в размер на 8 (осем) лева на свидетеля Н.С.Н. остават за сметка на държавата, съобразно т. 2, б. б на Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № № 19-1228-003251/27.12.2019 г. издадено от Г.Й.А., на длъжност „началник група“ към Сектор Пътна полиция – Стара Загора, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на В.Н.И., ЕГН **********, сумата от 300 (триста) лева, разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя  за разноски за разликата над 300 лева до претендирания размер от 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета от АПК, пред Административен съд - Стара Загора, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                              

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: