№ 137
гр. Разград , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди
и двадесета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
Секретар:Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20203300500252 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Х. Д. , подадена чрез пълномощник, против
решение № 206/22.07.2020г. по гр.д. № 50/2020г. по описа на РС Разград, поправено с
решение № 2297/16.09.2020г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с което е осъден
да заплати на Т. Г. З. обезщетение за неимуществени вреди в размер 3000лв., причинени от
престъпление по чл.144а ал.1 НК, ведно със законната лихва от 31.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумата и обезщетение за неимуществени вреди в размер
500лв., причинени от нанесена лека телесна повреда на 8.05.2019г., ведно със законната
лихва от 8.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част исковете са
отхвърлени като неоснователни, като неоснователен е отхвърлен изцяло и искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 5 000лв. за нанесени обиди през
периода 17.04.-31.05.2019г. В жалбата е изложено оплакване за несправедливост на
присъдените размери на обезщетенията. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението на РС Разград. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения
адвокат.
Въззиваемата Т. Г. З. не е подала писмен отговор. В съдебно заседание се
представлява от процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на
жалбата, като подчертава, че в отхвърлителните части решението не е обжалвано и е влязло
1
в сила. Моли въззивния съд да потвърди съдебния акт.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка, идентична с приетата от районния съд:
Страните по делото се познавали от дълго време. След влошаване на отношенията
им, преустановили контактите си през м.януари, 2019г.
С решение от 27.11.2019г., постановено по АНД №815/2019г. на РС Разград, влязло в
сила на 13.12.2019г., Д.Д. бил признат за виновен за това, че за времето от 17.04.2019г. до
31.05.2019г. в гр.Разград системно следил ищцата и това могло да възбуди основателен
страх за здравето й, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление – престъпление
по чл.144 а ал.1 НК. Ответникът е освободен от наказателна отговорност и на основание
чл.78а ал.1 НК му е наложено административно наказание.
Във връзка с емоционалното състояние и преживявания на ищцата вследствие на
горното деяние, по делото са снети показанията на св.П.Н.. Същият заявява, че е възприел
лично състоянието на Захариева в част от случаите, при които е установявала, че ответникът
я следи – разтрепервала се, придвижвала се само с автомобил, била уплашена, плачела,
предпочитала да бъде придружавана от съпруга си. Установява се също така, че горните
действия от страна на ответника са извършвани пред други лица – св.Ненов и Стойкова.
Представено е съдебномедицинско удостоверение № 48/2019г., от което се
установява, че на 8.05.2019г. и на 9.05.2019г. ищцата е била прегледана от съдебен лекар.
При прегледа на първата дата е обяснила, че час преди прегледа била нападната на улицата
от познат мъж, който я е ударил по лицето. Съдебният лекар е установил оток, червеникаво
кръвонасядане, спонтанна и палпаторна болка на долната челюст от дясната страна на
лицето на Т.З.. Отбелязал е в удостоверението, че травмата е причинена от твърд тъп
предмет, може да бъде получена по време и начин, съобщени от освидетелстваната и е
обусловила болка и страдание.
Изготвена е съдебномедицинска експертиза, приета от първостепенния съд без
направени възражения от страните, от заключението на която се потвърждава описаната по-
горе травма на лицето на ищцата, както и причината – може да бъде получена от нанесен
удар с ръка – шамар с дланта на лявата ръка в долната част на дясната половина на лицето.
Възстановителният период според вещото лице е няколко дни. В съдебно заседание
експертът обяснява, че първоначално не са отбелязани видими белези по лицето на
пострадалата, това е станало при втория преглед. Причината за това е, че поставената на
ищцата в Спешна помощ на 8.05.2019г. диагноза нервно-вегетативна дистония има
психоемоционални характеристики, характеризиращи се със зачервяване, изпотяване,
треперене, нервно напрежение, което маскира белези от евентуален удар в лицето, а в
допълнение и травмата не е толкова демонстративна.
2
Свидетели на състоянието на Т.З. непосредствено след нанасянето на удара са свидетелите
П.Н. и Ц.С.. Първият сочи, че един ден ищцата му се обадила, плачела и му казала, че е пред
Социалния патронаж. Свидетелят отишъл при нея и я видял в колата, цялата треперела.
Казала, че ответникът я ударил. Ненов видял Д.Д., който минавал с колата си откъм
Младежкия дом и снимал с телефона си, като се държал предизвикателно. Впоследствие
пристигнал съпругът на ищцата. Последната не можела да шофира, била разстроена и само
повтаряла, че била ударена, като обяснила, че ответникът й ударил шамар, като се
пресегнал през стъклото на автомобила. За събитията по-нататък свидетелства Ц.С., която
работела в Спешна помощ на МБАЛ гр.Разград. Ищцата й разказала, че ответникът й
ударил шамар пред Социалния патронаж, където била във връзка с уреждане на
документация на болното й дете. Захариева била много уплашена и не била в състояние да
говори. След инцидента не искала да излиза извън дома без своя съпруг, защото ответникът
я пресрещал навсякъде. Когато влизала в автомобила си, постоянно се оглеждала. Според
свидетелката, ищцата се страхува от ответника и към настоящия момент.
Въззивното оплакване на Д.Д. се състои единствено в твърдение за определени
несправедливи размери на обезщетенията за причинени неимуществени вреди на ищцата за
престъплението по чл.144а ал.1 НК в периода 17.04.-31.05.2019г., за което е осъден по реда
на чл.78а НК, и за нанесената лека телесна повреда на 8.05.2019г. В този смисъл показанията
на водените от ответника двама свидетели са неотносими към въведеното в жалбата
възражение, поради което не подлежат на обсъждане от въззивния съд при изясняване на
относимата фактическа обстановка.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
правомощията на въззивния съд при осъществяване на инстанционен контрол на решението
на първостепенния съд са ограничени до посоченото във въззивната жалба твърдение, съгл.
чл.269 изр.2 ГПК – несправедливост на определените две обезщетения за неимуществени
вреди. Този е въпросът, определящ рамката на въззивното произнасяне.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Разясненията, дадени в ППВС №4/1968г., са в смисъл, че
понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, включващи характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
други, конкретни за случая обстоятелства от значение за изясняване на претърпените болки
и страдания.
По отношение на първото деяние, за което има влязло в сила решение на наказателен
съд за извършено престъпление по чл.144а ал.1 НК, от значение са продължителността на
действията на ответника спрямо ищцата и техния интензитет, които сочат на по-висока
степен на емоционалните страдания на Захариева. Относим в същата насока е и фактът, че
3
действията са извършвани пред други лица, поради което същата е била постоянно
поставяна в състояние на стрес и необходимост да обяснява случващото се с нея.
Определеното обезщетение в размер 3000лв. е адекватно на претърпените от Т.З.
неимуществени вреди.
По отношение на обезщетението за причинени болки и страдания от нанасянето на
лека телесна повреда на 8.05.2019г. доказателствата по делото сочат, че е налице едно
увреждане, при нанасянето му от ответника не са присъствали други лица,
възстановителният период е няколко дни. Предвид вида на травматичното увреждане,
начина на извършването му и краткия възстановителен период, определеното от РС
обезщетение в размер на 500лв. се явява справедливо, съгласно критериите, посочени в
ППВС №4/1968г.
Решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. В останалата част, с която исковете срещу жалбоподателя са отхвърлени,
съдебният акт е влязъл в сила и за жалбоподателя липсва правен интерес да иска отмяната
на решението в цялост.
Въззиваемата страна претендира за присъждане на направените пред ОС Разград
деловодни разноски. Същата е заплатила възнаграждение на представляващия я адвокат в
размер 440лв., видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Предвид
изхода от правния спор и на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
й заплати търсената сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 206/22.07.2020г. по гр.д. № 50/2020г. по описа на РС
Разград, поправено с решение № 2297/16.09.2020г. за поправка на очевидна фактическа
грешка, в частта, с която Д. Х. Д. е осъден да заплати на Т. Г. З. обезщетение за
неимуществени вреди в размер 3000лв., причинени от престъпление по чл.144а ал.1 НК,
ведно със законната лихва от 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата и
обезщетение за неимуществени вреди в размер 500лв., причинени от нанесена лека телесна
повреда на 8.05.2019г., ведно със законната лихва от 8.05.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
Осъжда Д. Х. Д. да заплати на Т. Г. З. сумата 440лв. за направени деловодни разноски
във въззивното производство.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5