Решение по дело №387/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              /        .03.2021 год., град Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

РАЛИЦА АНДОНОВА

 

секретар: Наталия Зирковска

прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова

кАНД № 387 по описа на съда за 2021 година,

за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от ТД на НАП – Варна чрез процесуалния им представител гл.ю.к.И.А., против Решение №260108/26.01.2021г по АНД №4237/2020г на ВРС, ХХІХ с-в, с което е отменено издаденото от директора на ТД на НАП-Варна НП №538343-F566398/23.09.2020г и наложената на К.М.К., ЕГН **********,***, Глоба в размер на 500лв. на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.  

Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като с подробно мотивирани съображения се оспорват възприетите от ВРС изводи за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП, сочи се, че нарушението е безспорно доказано и правилно квалифицирано; че в случая с НП правилно е ангажирана личната отговорност на един от съдружниците в ДЗЗД; а в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения,  поради което се настоява за отмяна на решението и за потвърждаване на законосъобразното, обосновано и правилно НП, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание гл.ю.к.А. не се явява; с писмени бележки с.д.№3463/08.03.2021г поддръжа жалбата, настоява за уважаването й и за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Касационният ответник К.К., редовно призован, не се явява, не се представлява и не е ангажирал становище по жалбата.

 Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Касационната инстанция намира, че жалбата е неоснователна.

 

Анализирайки събраните пред него релевантни доказателства, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че с Резолюция от 19.06.2020г началникът на сектор в ТД на НАП-Варна възложил на инспекторите по приходите А.Ч и св.С.В проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС на неперсонифицираното ДЗЗД „И. 2015“, ЕИК ********. В хода й инспекторите установили, че ДЗЗД е вписано в регистър Булстат на 10.08.2015г, със съдружници К.К. и Ж.Ж, с управител и представляващ К., с посочена дейност – предоставяне на СМР услуги, изработка и монтаж на надгробни паметници, рекламни материали от камък в цех в гр.Варна. След проучване на представените отчет за м.05.2020г от регистрираното в обекта ФУ от 12.08.2015г  и сторно касова бележка от кочан, инспекторите по приходите констатирали, че на 16.05.2020г ЗЛ е сторнирало сумата по издаден фискален касов бон на ст-ст 1000лв. с основание „възстановен аванс поради отказ на клиент“, за което е издало сторно бележка от кочан с №11/16.05.2020г, вместо в срок до 07.06.2020г да издаде сторно-документ от регистрираното още на 12.08.2015г в обекта ФУ съобразно изискванията на чл.31 ал.1 и ал.4 от Наредба №Н-18/2006г на МФ. За така установеното нарушение компетентното длъжностно лице съставило АУАН №F566398/24.08.2020г, връчен лично на касационния ответник К. без възражения; такива не последвали и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната кналификация на нарушението, за което на осн.чл.185 ал.2 от ЗДДС наложил на представляващия ДЗЗД глоба в размер на 500лв.  

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че  АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, но при допуснати съществени процесуални нарушения.

Първото от тях е липсата на посочени както в АУАН, така и в НП фактически действия на К. К., изпълващи състав на извършено от него нарушение. В акта и в постановлението той е посочен само като представляващ ДЗЗД, но там се съдържат данни единствено досежно дейността на самото дружество като задължено лице – ЗЛ било сторнирало сумата, ЗЛ не било спазило процесните разпоредби и т.н. Съдът посочил, че ДЗЗД като неперсонифицирани дружества не са самостоятелни субекти на административнонаказателната отговорност, независимо че със специалните закона за тях са въведени редица задължения като участници в търговския оборот. Точно поради това при ангажиране на отговорността за нарушения, извършени при осъществяване дейността на дружеството, на осн.чл.24 ал.2 от ЗАНН субекти на отговорността са физическите лица – били тези, които са ги извършили, или тези, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. В акта и в НП обаче липсват както позоваване на този текст, така и констатация, че осъщественото от ДЗЗД нарушение фактически е било извършено лично от представляващия го с конкретни негови действия/бездействия.

Второто възприето от ВРС съществено процесуално нарушение е липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна в АУАН и в НП. Така от една страна въззивният съд е посочил, че възприетият като нарушен текст на чл.31 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ съдържа четири различни хипотези (сторно операция при рекламация, сторно-операция при връщане на стока, сторно-операция при операторска грешка или сторно-операция при намаляване на данъчната основа след приключена сметка на клиента), а в акта и в постановлението липсват мотиви към коя от тях актосъставителят и АНО са отнесли установената сторно-операция „връщане на аванс на клиента“, което е необходимо с оглед различния времеви период за документиране на тази операция, възприет от законодателя с ал.4 на текста в тези хипотези. Така от друга страна посочения в АУАН и в НП срок – до 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката, съобр.чл.41 ал.4 от Наредбата е предвиден само за случаите на сторно-операция при операторска грешка; за останалите сторно-операции е предвидено, че следва да се документират в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума. Предходният съдебен състав е заключил, че липсата на уточнение в коя хипотеза на чл.31 ал.1 от Наредбата попада конкретното вменено на К. нарушение в комбинация с липсата на посочена от АНО конкретна дата на самото нарушение обективно препятства съда да  прецени за какво точно се ангажира отговорността на нарушителя с НП, освен че на собствено основание е ограничило и правото на защита на наказаното лице.

С тези съображения въззивният съд е отменил НП изцяло само на процесуално основание, без да обсъжда доводите на К. за неправилно приложение на материалния закон.

Касационният съдебен състав преценява правните изводи на предходния  като доказателствено обвързани, мотивирани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях съгл.чл.22 ал.2 изр.2 от АПК. Всички възражения на касаторите се преценяват като неоснователни.

От една страна в АУАН и в НП действително липсват: съставомерно описание на нарушението (в коя от хипотезите на чл.31 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ попада връщането на аванс на клиент като основание за издаване на сторно-документ от ФУ); кога е извършено то съобразно различните моменти на задължението за издаване на такъв документ по чл.31 ал.4 от Наредбата (дата на нарушението); и конкретно извършени от физическото лице К.К. действия/бездействия, изпълващи състава на установеното адм. нарушение като основание за ангажиране на личната му отговорност в хипотезата на чл.185 ал.2 от ЗДДС.

Предвид липсата на мотиви в НП относно датата, на която задължението за сторниране е възникнало съобразно вида му по чл.31 ал.1 от Наредбата, посочването на дата 07.06.2020г като краен срок за изпълнението му е неизводимо от фактите по делото.

С процесното НП е ангажирана личната отговорност на управителя и представляващ ДЗЗД. Характерното при ангажиране на отговорността за нарушения, осъществени при дейността на неперсонифицирани дружества, е задължението на АНО да издири физическото лице – пряк извършител на нарушението, за да му наложи глоба в това му качество. Такова изследване в случая не е направено, вместо което – видно и от поддържаното с касационна жалба – е ангажирана директно отговорността на управителя на ДЗЗД, при липса на доказателства той лично да е извършил евентуалното нарушение по чл.31 ал.1 и ал.4 от Наредбата.

Независимо от горното, в случая е допуснато и още едно съществено процесуално нарушение в НП. Приложената от АНО санкционна норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба за ФЛ, които не са търговци – в размер от 300 до 1000лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкцията по ал.1, т.е. глоба за ФЛ, които не са търговци – в размер от 100 до 500 лв.

След като е избрал да наложи глоба на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, и то в специалния максимум от 500лв, АНО е дължал да докаже, че конкретното нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Такова доказване в хода на АНП и пред въззивния съд не е проведено, нещо повече – в АУАН, поставил началото на производството, и в НП, което го финализира, изобщо липсва констатация, че допуснатото в случая нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Липсата на такава констатация в НП представлява липса на елемент от фактическия състав на приложимата правна норма, което винаги и безусловно представлява съществено нарушение на процесуалните правила по см.чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, безалтернативно налагаща отмяна на НП като незаконосъобразно.

По изложените съображения касационата жалба се преценява като неоснователна, а в хода на дължимата служебно проверка по чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани и други основания за ревизия на проверяваното решение. Същото е законосъобразно, правилно и обосновано, и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията на АНО за присъждане на разноски е неоснователна, а касационният ответник не е поискал такива.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съдебен състав

 

Р       Е        Ш         И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260108/26.01.2021г по АНД №4237/2020г на ВРС, ХХІХ с-в, с което е отменено издаденото от директора на ТД на НАП-Варна НП №538343-F566398/23.09.2020г и наложената на К.М.К., ЕГН **********,***, Глоба в размер на 500лв. на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                           2.