ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
град
Пазарджик, 29.12.2017 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ граждански
състав на двадесет и девети декември две хиляди и седемнадесета година в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА
Като разгледа докладваното съдия Попова
гражданско дело № 4191 по описа за 2017 година
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по предявен от МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО Цецка Цанева, адрес за призоваване: гр.София,
1040, ул. „Славянска" № 1 тел. за връзка: +359 2 9237 318/348 иск против
Л.П.К. ЕГН **********, адрес
***.
Твърди се в исковата молба, че по силата на Присъда от 10.06.2011 г., постановена
по НОХД № 11/2011 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, влязла в законна сила
на 21.05.2014 г., ответникът Л.П.К. е бил признат за виновен в това, че на
28.01.2006 г. умишлено е умъртвил Радостина и Христина Белнейски - престъпление
по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и 4, т. 8, пр. 2 и т. 12, пр. 1 вр. чл. 115 от НК.
Твърди се също, че с приемането на Закона за подпомагане и финансова
компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП) била регламентирана
възможността за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали
от престъпления български граждани или граждани на държави - членки на
Европейския съюз.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗПФКПП при условията и по реда на този закон
подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени
вреди от престъпления от общ характер, а финансова компенсация - пострадали,
претърпели имуществени вреди.
В ал. 2 от същия текст е посочено, че когато пострадалият е починал в
резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация
преминават върху неговите наследници или върху лицето, с което се е намирал във
фактическо съжителство.
Подпомагане и финансова компенсация (чл. 3, ал. 3 от ЗПФКПП) могат да
получат пострадали, претърпели вреди само от престъпленията: тероризъм; опит за
убийство; умишлено убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство,
изнасилване; трафик на хора; престъпления, извършени по поръчение или в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и други тежки
умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт
или тежка телесна повреда.
На основание чл. 20, ал. 1 от ЗПФКПП за осъществяване и координиране на
дейностите по закона към министъра на правосъдието е създаден Национален съвет
за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (НСПКПП).
На 14.12.2016 г. в НСПКПП е постъпила молба с peг. №
98-00-61/14.12.2016 г. от майката на починалите, с искане да й бъде
предоставена финансова компенсация на основание ЗПФКПП.
С Решение № 17 от 2017 година, изменено с Решение № 31 от 2017 година
НСПКПП, на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, т. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2,
чл. 14, т. 3 и т. 5 от ЗПФКПП, разрешава предоставянето на финансова
компенсация общо в размер на 2 960 (две хиляди деветстотин и шестдесет) лева на
молителката.
На 19.05.2017 г. и 14.08.2017 г. от страна на Министерство на
правосъдието на молителката била изплатена сума в общ размер на 2 960 (две
хиляди деветстотин и шестдесет) лева предоставена й като финансова компенсация
по ЗПФКПП, видно от Бюджетно платежно нареждане № Е00439 от 19.05.2017 година и
Бюджетно платежно нареждане № Е00228 от 14.08.2017 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПФКПП министърът на правосъдието
незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск
срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването
на изплатената парична сума.
Твърди се, че в процесната хипотеза е изпълнен горепосочения
фактическия състав, предвид което се моли да бъде прието, че министърът на
правосъдието е активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Приложени са писмени доказателства по опис:
1. Присъда от 10.06.2011
г., постановена по НОХД № 11/2011 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик;
2. Решение № 17 от 2017
г. на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления;
3. Решение № 31 от 2017
г. на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления;
4. Бюджетно платежно
нареждане № Е00439 от 19.05.2017 година;
5. Бюджетно платежно
нареждане № Е00228 от 14.08.2017 година.
В исковата молба е оформен петитум, съдът да постанови решение, с което
да осъди Л.П.К. да заплати на Министерството на правосъдието сумата от общо 2
960 (две хиляди деветстотин и шестдесет) лева, представляваща заплатената
финансова компенсация по ЗПФКПП на наследника на починалите, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на обезщетението
до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се присъждане на разноските по исковото производство, заедно
с юрисконсултско възнаграждение, в размер определен съобразно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника К., чрез адв. Димитър Маринов Марковски- САК, със съдебен адрес ***,
aп. 2, тел: 0888 444988, 02/9877970, в който се твърди, че описаната фактическа обстановка на стр. 1 от исковата молба отговаря на
действителното фактическо положение, тъй като ответникът е бил осъден за подробно описаното престъпление. Присъдата
е влязла в законна сила и той понасял към настоящия момент наложеното му наказание,
съобразно със законноустановените правила.
В отговора се сочи, че целта на Закона за подпомагане и финансова
компенсация на пострадалите от престъпление (ЗПФКПП), която била посочена в чл.
2 на същия закон е да бъде гарантирана защитата на правата и законните интереси
на пострадалите от престъпление. Изразено е становище, че действително лицата,
които са пострадали от престъпление заслужавали претърпените от тяхна страна
имуществени и неимуществени вреди да бъдат компенсирани. Именно като проявление
на това право и хуманността на държавата бил приет и посочения закон. В
конкретната ситуация пострадали от престъплението са наследниците на починалото
лице, които са неговите родители. Както било описано и в процесната искова
молба, майката на жертвите била подала молба за компенсация и поради тази
причина било взето решение да й се изплати финансова компенсация в размер на 2960
лева.
Твърди се, че решението да се заплати сумата от 2960 лева. като
финансова компенсация било взето през 2017 г. от Националния съвет за
подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления. Това решение било
взето 6 години след като е постановена присъда от 10.06.2011 г., постановена по
НОХД № 11 от 2011 г. по описа на Окръжен съд град Пазарджик. С посочената
присъда освен наложеното наказание на подсъдимият, същият бил осъден да заплати
сума в общ размер на 200 000 лева, представляващи обезщетение, дължимо именно
на майката на пострадалите лица, т.е ответникът вече веднъж е бил осъден от
страна на съда да заплати обезщетение за деянието си. С оглед на това обстоятелство
се изразява становище, че така заведения иск следва да бъде отхвърлен, защото
ако същият бъдел осъден да заплати и посочената в исковата молба от страна на
министерство на правосъдието сума, то ще носи отговорност за едно и също нещо
два пъти, нещо което било изцяло недопустимо в правото и е принципно забранено
като несправедливо. Основанието на двете обезщетения- заплатеното от
Министерството на правосъдието и присъденото от съда било едно и също- компенсация на претърпените
в следствие на престъплението вреди. Поради тази причина се изразява становище,
че исковата молба следва да бъде отхвърлена, защото било недопустимо ответника да носи отговорност за едно и също
деяние по два различни начина и по две алтернативни, законоустановени
процедури.
Изразява становище, че се претендира
с исковата молба от ответника да заплати
обезщетение за едно и също деяние два пъти- веднъж присъденото с постановена от
съда осъдителната присъда обезщетение и втори път с претендираната в ситуацията
на регресност и обезщетение от страна на министерството. В тази връзка се сочи
чл. 16, който е уредил суброгацията на
държавата в правата на удовлетворения пострадал от престъпление. В случая за
подобна суброгация не можело да се говори, защото получилото от страна на
министерството обезщетение лице имало вземане от ответника, което било в
изключително големи размери.
В конкретната ситуация се счита с отговора, че Министерството на
правосъдието е следвало да откаже заплащането на посочените компенсации на
основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от специалния закон, защото искащата обезщетение
е претендирала и получила такова в рамките на наказателното производство. С
поведението си, пострадалите от престъплението са действали недобросъвестно, като са претендирали
обезщетение на едни и същи вреди по два начина, които са предоставени от законодателя
алтернативно, а не при възможност на кумулативно упражняване. Поради тази
причина, на основание чл. 219 ГПК се моли и е направено искане съдът да
привлече като трето лице в процеса лицето, подало заявлението за подпомагане,
защото неговото участие в процеса било от изключително значение да се установи
защо е претендирано обезщетение по два алтернативни начина.
Изложено е становище, че следва да бъде постановено решение, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Претендират се сторените в
настоящото производство разноски за процесуално представителство, защита и
съдействие.
С
оглед на горното съдът приема следното:
Предявен е иск с правно
основание: чл.16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали
от престъпления и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Съдът счита за неоснователно направеното
от ответната страна искане на основание чл. 219 от ГПК за привличане като трето лице в процеса на лицето, подало заявлението за подпомагане, тъй като не е обоснована изискуемата се от закона абсолютна процесуална предпоставка за
допускане на това трето лице, а именно:
същото да има интерес от привличането, който се определя от постановяване на
решението в полза на страната, поискала привличането – в случая ответната. С оглед на изложеното искането следва да бъде оставено без уважение.
Съдът намира, че следва да бъдат
приети приложените към исковата молба писмени доказателства.
В
производството по делото доказателствената тежест се носи от всяка от страните относно
тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици или твърди положителен факт.
Съдът
на основание чл.312, ал. 1, т. 3 от ГПК указва на страните ,че могат да
постигнат спогодба по делото или да прибегнат към извън съдебно уреждане на спора.
Воден от горното и на основание чл.140, ал.1 и 3 от ГПК Пазарджишкият районен съд,
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОБЯВАВА на основание чл. 140, ал.3 от ГПК
във връзка с чл. 146 от ГПК, писмения
си проект за доклад на страните по настоящото дело.
ДОПУСКА
КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО представените
от ищеца такива по опис с исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното на основание чл. 219 от ГПК искане от ответника К., чрез процесуалният му представител – адв. Марковски
- за привличане като трето
лице в процеса на лицето, подало заявлението за подпомагане
НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 24.01.2018 година от 10.00 часа, за които дата и час страните да бъдат призовани лично
и чрез процесуалните им представители.
УКАЗВА НА СРАНИТЕ, че съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка
страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения, като доказателствената тежест се
носи от всяка от страните относно тези факти, от които извлича изгодни за себе
си правни последици или твърди
положителен факт.
УКАЗВА на
страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените от съда
указания и доклада по делото и да предприемат съответните
процесуални действия, както и че ако не направят това в дадения срок, губят
възможността да сторят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ на страните по делото препис от
настоящото определение на съда, съдържащо писмения проектодоклад на съда.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора.
Определението на
съда не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: