№ 42800
гр. София, 29.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110101034 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„Топлофикация София” АД, ЕИК .., против Н. С. С., ЕГН ********** като наследник
на починалия Ц. С. С., с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба не е постъпил в
срок отговор от ответника.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Ищецът е направил искане за конституиране като трето лице – помагач на
„Термокомплект“ ООД. Съдът намира, че следва да бъде конституирано като трето
лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, тъй като с оглед
твърденията на ищеца, че между тях е налице валидно облигационно отношение по
извършване на услугата дялово разпределение, то е налице и обоснован правен интерес
от участието на подпомагаща страна, респ. налице е възможност и за предявяване на
обратен иск.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи, както и за задължаване на третото лице-помагач да представи документи,
намиращи се в държане на последния, по реда на чл. 190 ГПК.
Съдът намира доказателствените искания за допускане събирането на
представените от страните документи като писмени доказателства по делото, както и
искането по чл. 190 ГПК за относими, допустими и необходими за разрешаването на
правния спор между страните, предмет на настоящото производство, с оглед което
следва да бъдат уважени.
С оглед процесуалното поведение на ответника, следва да бъде отложено
произнасянето по направените от ищеца доказателствени искания за назначаване на
1
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните и третото лице помагач съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като
с оглед изложените в исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да
постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг
способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да
вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК „Термокомплект“ ООД със
седалище и адрес на управление гр. С.. като трето лице – помагач на страната на
ищеца.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба писмени документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК третото лице – помагач
„Термокомплект“ ООД документи за процесния имот и период, които се намират в
негово държане, включително: документи за главен отчет на уредите за дялово
разпределение, съставяни за имота през процесния период, изравнителни сметки, от
които е видно каква е разликата между прогнозно начислените суми в издаваните от
ищеца фактури и реалния разход за топлинна енергия за топлоснабдения имот през
отделните месеци от процесния период.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по доказателствените искания на ищеца за
назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.02.2024 г. от 10.00 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът твърди в исковата молба и молба –уточнение от 14.03.2023 г., че
между него и наследодателят на ответника е възникнало договорно правоотношение с
2
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния
имот – апартамент, находящ се в гр. С.. с аб. № 185714. В исковата молба се сочи също,
че за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ищцовото дружество е доставило
топлинна енергия, но ответникът не заплатил дължимата за това цена в размер на 1
484,81 лв. главница, сумата от 280,34 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за потребена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 14.12.2022 г.,
сумата от 27,17 лв., преставляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.12.2019 г. до м.04.2021 г., и сумата от 5,48 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.01.2020 г. – 14.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 09.01.2023
г. до окончателното плащане на сумите. С молба на ищеца от 14.03.2023г. претенцията
е заявена спрямо наследника на починалия ответник, както следва: Н. С. С. да заплати
на ищцовото дружество следните суми: – 1 484,81 лв. главница, сумата от 280,34 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г. – 14.12.2022 г., сумата от 27,17 лв., преставляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.12.2019
г. до м.04.2021 г., и сумата от 5,48 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. – 14.12.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 09.01.2023 г. до окончателното плащане на сумите.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на
потребители в гр. София, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от
Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С оглед така
установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното
задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на
паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през
процесния период от „Термокомплект“ ООД, с което дружество за целта бил сключен
договор съгласно чл. 139б ЗЕ.
Искането е съдът да признае за установено, че ответникът Н. С. С. дължи на
ищцовото дружество следните суми: – 1 484,81 лв. главница, сумата от 280,34 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г. – 14.12.2022 г., сумата от 27,17 лв., преставляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.12.2019
г. до м.04.2021 г., и сумата от 5,48 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. – 14.12.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 09.01.2023 г. до окончателното плащане на сумите.
Претендира разноски.
2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба не е постъпил
в срок отговор от ответника.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото е обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
Ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
3
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна
лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично
вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответника в забава за изпълнение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.
IV. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се посочат обстоятелствата,
които са безспорни между страните.
Съдът намира, че между страните не се спори, че за процесния период страните са
били в облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по
което ищецът е престирал и за ответникът е възникнало задължение за заплащане
стойността на потребената топлинна енергия, цена на извършената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия и мораторна лихва върху тези вземания, в
начислените от ищеца размери, както и че ответникът е заплатил исковата претенция в
погашение на дълга.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не
сочат доказателства.
Ищецът сочи доказателства и е направил доказателствени искания за
правнорелевантните факти.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4