РЕШЕНИЕ
№
гр.София, г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесети
ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
АДРИАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Камелия С.а и в присъствието на
прокурора Бешков, като разгледа
докладваното от председателя ВНОХД № 3524/2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по
повод постъпил въззивен протест срещу присъда на СРС, НО, 110-ти с-в от
17.06.2020г. по НОХД №7067/2019г., с която на основание чл.304 от НПК
подсъдимият Н.К.Н. е признат за невиновен за това, че на 16.07.2018г., около
23:25 часа, в гр. София, по ул. „Адам Мицкевич“, в района на спирка на МГТ
„Връх Манчо“, с посока на движение от бул. „Сливница“, към ул. „Хан Кубрат“ е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“, модел
„Ранч“, с рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно: 2,47 на хиляда, установено по надлежния ред (съгласно Наредба
1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, обн. ВД бр.61/28.07.2017г., в сила от
29.09.2017г.) – с протокол за химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта номер 718/17.07.2018г. на УМБАЛ „Св. Анна –
София“ АД – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
В протеста се
твърди, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се,
че обвинението е доказано въз основа на гласните доказателства, талон за
медицинско изследване, протокол за извършено химическо изследване, който отчел
положителен резултат на концентрация на алкохол в кръвта.В допълнението към
протеста се посочва, че подсъдимият е управлявал МПС в състояние след употреба
на алкохол. Твърди се, че в подкрепа на този извод следва да се ценят
показанията, дадени от свидетелите Б.П.и Д.С., които били очевидци на ПТП.
Прокурорът изтъква в допълнението към протеста, че според очевидците в
обърналия се лек автомобил е било открито едно единствено лице, а именно –
неговият водач. Навеждат се доводи, че с оглед данните за повреди по автомобила
и от съображения за осигуряване здравето и живота на катастрофиралия водач,
същият е бил изваден от превозното средство от посочените по-горе свидетели.
Навеждат се доводи, че наблюдението над водача не е било преустановено след този момент, тъй
като същият бил откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ със специализиран екип на това
лечебно заведение за оказването на спешна медицинска помощ. В допълнението към
протеста се изтъква, че именно в това лечебно заведение била иззета
изследваната в хода на досъдебното производство кръвна проба. В заключение в
протеста се предлага въззивният съд да постанови нова, осъдителна присъда, с
която да признае подсъдимия Н. за виновен по предявеното му обвинение и да
наложи наказание, предвидено в закона.
В проведеното по
реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на 08.10.2020г.
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит
на подсъдимия Н., свидетели и вещи лица.
В хода на съдебните
прения представителят на държавното обвинение поддържа протеста по изложените
в него съображения. Излага доводи, че
СРС неправилно е приел, че самоличността на водача не била установена. Намира
показанията на разпитаните по делото свидетели за убедителни и установяващи по
несъмнен начин, че именно подсъдимият е лицето водач на самокатастрофиралото
МПС. Релевира, че липсата на стикери върху епруветките не създава неяснота
относно лицето, от което е иззета кръвната проба, като същевременно изискването
на употребата на стикери е било въведено от скоро, поради което полицейските
служители обективно не са разполагали с такива. Намира, че действително липсата
на стикери представлява нарушение, но не от такова естество, че да компрометира
извършеното химическо изследване. В заключение моли съдът да отмени
протестираната присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Н. за
виновен по така повдигнатото му обвинение.
Защитата на
подсъдимия – адв. К. – моли съдът да остави без уважение протеста на СРП и да
потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Излага
аргументи в подкрепа на изложените от СРС мотиви, като твърди, че по делото
безспорно е установено, че е нарушен редът за взимане на кръвна проба. Посочва,
че полицейските служители действително са допуснали нарушение на подзаконов нормативен източник и
ако техните действия бъдат неглижирани, това би означавало да се наруши законът.
Посочва, че част от документите са без дата. Счита, че са налице безспорни пропуски
в дейността, свързана със събирането на доказателства, като и че самото
обвинение почива на негодни доказателства. В заключение с оглед всичко изложено
предлага първоинстанционната присъда да се потвърди.
В правото си на
лична защита и последна дума подсъдимият Н. се присъединява към заявеното от
неговия защитник и моли съдът да потвърди постановената присъда.
Софийски градски
съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивният
протест е подаден в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим, но
по същество е неоснователен.
Чрез законосъобразно извършени
процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на
чл.102 от НПК доказателства. В достатъчна степен за нуждите на процеса са
изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от събраните по делото доказателства
и доказателствени средства. Първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, част от която е категорично установена от
събраните пред СРС доказателствени материали. Друга част въззивният съд измени
съобразно своя прочит на доказателствения материал. Изменението на фактическата
обстановка се отнася до факта дали е установена самоличността на водача,
управлявал самокатастрофиралия автомобил. Относно доводите по този въпрос в
протеста са изложени обосновани аргументи. Изменението на фактите обаче не води
до промяна на крайните изводи, до които е стигнал решаващият съд.
СРС е приел
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.К.Н.
е българин, български гражданин, роден на *** г. в гр.Мездра, с постоянен и
настоящ адрес:***, със завършено средно образование, без данни за трудови
ангажименти, пенсионер, женен, с три деца, неосъждан, с ЕГН **********.
Съгласно
приложената справка картон на водач, подсъдимият Н.К.Н. е правоспособен водач
на МПС, има издадено СУМПС №********** на 18.05.2010 г. от кат. С,
А, АМ, В, ТКТ, валидно до 18.05.2020 г. По отношение на същия бил съставен
АУАН, Серия Д, бл. №429337/16.07.2018 г. за четири административни нарушения на
ЗДвП, както и ЗППАМ №18- 4332-004880/08.08.2018 г. на ОПП-СДВР във връзка със съставения
АУАН, посочен по-горе. За други регистрирани нарушения на правилата за движение
по пътищата подсъдимият не е бил санкциониран. С тази част от изложената от СРС
фактическа обстановка въззивният съд се съгласява изцяло.
СРС е приел за
установено, че на 16.07.2018 г., около 23:25 часа неустановено лице управлявало
лек автомобил марка „Пежо“, модел „Ранч“, с рег. № *****, в гр. София, по
ул.“Адам Мицкевич“, с посока на движение от бул.“Сливница“ към ул.“Хан Кубрат“.
Въззивният съд намира, че това превозно средство на инкриминираната дата и
място е било управлявано от подсъдимия.
В района на
спирка МГТ „Връх Манчо“ управляваният от водача автомобил се ударил в метален
стълб на спирката и се преобърнал върху лявата си страна на платното за
движение. Очевидци на инцидента станали свидетелите Б.И.П.и Д.А.С., които
пристигнали до обърнатия автомобил. Към този момент свидетелите възприели факта,
че водачът на автомобила е в съзнание, макар и некомуникативен. Те възприели и
външни признаци на травматично увреждане в областта на главата, свързано с видими
кръвоизливи.
Свидетелят Б.П.сигнализирал
за случая на тел. 112, във връзка с
което на местопроизшествието пристигнал екип за оказване на спешна медицинска
помощ, а след него - екип на ОПП-СДВР в състав: младши автоконтральори Н. Н.С.и
П.П.П.. В момента, в който полицейските служители С.и П. пристигнали в района
на ПТП, самокатастрофиралият автомобил се намирал паднал върху левите си врати.
Първи на място
пристигнал екип за оказване на спешна медицинска помощ. В присъствието на
свидетелите Б.П.и Д.С. подсъдимият бил изваден от самокатастрофиралото превозно
средство и качен в линейка. По-късно след така оказаната помощ на подсъдимия и
преди да бъде откаран в УМБАЛСАМ „Н.И.Пирогов” на място пристигнали полицейските
служители С.и П., които отцепили движението в района с цел запазване на
местопроизшествието, снели писмени сведения от очевидците на ПТП Д.С. и Б.П., за
да изяснят механизма на процесното ПТП.
По-късно на
местопроизшествието пристигнал екип на ОПП-СДВР, от Група „Тежки ПТП с
пострадало лице“, в състав: мл.инспектори: Б.Д.М.и Р.Т.М.. Полицейските служители
не заварили водача на самокатастрофиралия автомобил, доколкото същият бил вече
откаран в „Н.И.Пирогов“. Направили оглед на местопроизшествието, след което
посетили болничното заведение.
СРС е приел за
установено, че мл. инспектори Б.Д.М.и Р.Т.М.
установили водача на самокатастрофиралия автомобил в шокова зала, поради което не го тествали с
алокотест-дрегер, а взели кръвна проба.
Въззивният съд
при собствен анализ на доказателствения материал намира, че кръвна проба била
иззета не от свидетелите М.и М., а от неустановено по делото лице – медицинска
сестра, като действието било извършено във връзка с предстоящо оперативно
лечение на подсъдимия в шокова зала на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”. На следващо място
иззетата кръвна проба не била предоставена от служител на лечебното заведение
на свидетелите М.и М., а неустановен служител от МВР в следващата смяна след 08.00
часа на следващия ден
взел и пренесъл при неустановени
обстоятелства кръвната проба за експертно изследване.
Свидетелят Р.Т.М.
съставил талон за медицинско изследване №0025494 на лицето Н.К.Н., в който
отразил, че е взета кръвна проба по спешност, като протоколът за медицинско
изследване и протоколът за химическо изследване следва да се изпратят в
ОПП-СДВР. Отразил още, че лицето следва да се яви в „Н.И.Н.И.Пирогов“ до 40 мин
от връчване на талона. Съставеният от свидетеля М. талон за медицинско
изследване не бил връчен на подсъдимия Н.Н. и бил подписан единствено от
съставилото го лице.
В съставения
протокол за медицинско изследване на биологични проби за употреба на алкохол
или наркотични вещества или техни аналози с амб.№157789, свидетелката д-р И.Г.Г.,
лекар в УМБАЛСМ „Н.И.Н.И.Пирогов“, удостоверила, че на 17.07.2018г. в 00:20
часа, е взела кръв от Н.К.Н.. Попълнила т.7 от протокола, като отразила за
мирис на алкохол положителна констатация, а в т. 10.2.3. от същия, че лицето е
в безсъзнание, не реагира на никави стимули и не се събужда. Вписала, че от
лицето Н.К.Н. са взети следните проби: две епруветки с кръв - сиви, запечатани
с восък, а в графата, в която за всяка проба се записва номерът на стикера, с
който е запечатана, отразила входящия номер на съставения от нея протокол, а
именно: №157789 и амб.№5114. Свидетелката Г.се подписала за „провел
изследването“, а за изследваното лице положил подпис в качеството на свидетел Б.С.от
ОР-СДВР.
В съставения
протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта №718/17.07.2018 г., заемащата длъжността химик в СХЛ към УМБАЛ „Света
Анна“ АД-София - М.В.М.отразила, че на 18.07.2018 г. е извършила химическо
изследване за алкохол на получените в химическата лаборатория два броя проби на
ръка на 17.07.2018 г., без номер на стикера, изпратени от СДВР-ОПП, взети от
лицето Н.К.Н.. Дала заключение, че в изпратените за изследване проби кръв,
взети от лицето Н.К.Н. се доказва етилов алкохол в количество 2,47 промила.
Свидетелката М.отразила
в съставения протокол за химическо изследване, че кръвната проба е взета в два
броя вакуумни епруветки без стикер, облепени и парафинирани.
На 27.07.2018 г.
Б.Д.М.съставил скица на ПТП към Протокол за ПТП, без номер, в който илюстрирал
механизма на посетеното ПТП на 16.07.2018 г., с водач на МПС, с рег.№*****.
Със заповед за
ППАМ №18-4332-004880 от 08.08.2018 г. на началник ОПП-СДВР, на основание
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена по отношение на подсъдимия Н.К.Н.
принудителна административна мярка: „Временно отнемане на СУМПС на водач, до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от
датата на отнемане“. Не е отразена дата на връчване на цитираната заповед на
подсъдимия.
Свидетелят Б.Д.М.съставил
АУАН, Серия Д, бл. №429337 в присъствието на един свидетел-очевидец при
установяване на нарушението и при съставяне на акта - Р.Р.М. срещу Н.К.Н., за
това, че на 16.07.2018 г., около 23:35 часа, в гр.София, по ул.“Адам Мицкевич“,
с посока на движение от бул.“Сливница“ към ул.“Хан Кубрат“, управлява лек
автомобил „Пежо Ранч“, с рег. № *****, собственост на И.П.Н., и в района на
спирка МГТ „Връх Манчо“, поради движение с несъобразена скорост с характера и
интензивността на движението, се отклонил вдясно, реализирал ПТП, като
самокатастрофирал в метален стълб от дясно, с което виновно е нарушил чл.20,
ал.2, чл.5, ал.3, т.1, чл.100 ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Актосъставителят
отразил в така съставения АУАН, че като доказателства за нарушението е ползвал
данни от направена справка от ОДЧ, 1 брой скица на ПТП, 1 брой докладна
записка, 3 броя сведения, талон за медицинско изследване №0025494, данни от ПХМ
№718/2018 г.
АУАН бил връчен
лично на подсъдимия Н.К.Н. на 07.08.2018г., срещу подпис, с отразяване на
констатацията, че водачът не представя СУМПС, контролен талон и СРМПС.
Съгласно
служебно изискана справка от ОПП-СДВР, стикерите със сериен номер по чл.3, ал.3,
придружаващи талона за изследване, предвидени в Наредба №1 от 19.07.2017 г. за
установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, са получени и въведени в употреба от ОПП-СДВР на 07.11.2018 г., в
уверение на което било приложено копие от квитанция обр.13, Серия А-16, №675905
и копие от магазинна книга.
Установената
фактическа обстановка с отразените в нея корекции въззивният съд приема след
собствен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на наказателното производство, включващ: гласни доказателствени средства:
свидетелските показания на Н. С.(л.43 от СП), П.П. (л.43 от СП), на Б.П.(л.43-44
от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 (л.21 от ДП), Д.С. (л.44 от
СП), М.М.(л.44-45 от СП), И.Г.(л.45 от СП), Б.М.(л.60 от СП), Р.М. (л.70 -71 от
СП), както и писмени доказателства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК: справка за съдимост на подсъдимия (л.13 от
СП), справка СДВР за въвеждането в употреба на стикерите (л.67-69 от СП), АУАН
429337/2018 (л.3 от ДП), Заповед за налагане на ПАМ (л.4-5 от ДП), скица на ПТП
от 27.07.2018г. (л.10 от ДП), протокол за химическо изследване (л.11 от ДП),
талон за изследване (л.12 от ДП), протокол за медицинско изследване (л.13-15 от
ДП), справка картон на водача (л.16 от ДП).
Настоящият съдебен
състав се солидаризира частично с проведения анализ на доказателствената
съвкупност. Ето защо не е необходимо същият да бъде преповтарян, а да бъдат откроени
тези въпроси, отговорът на които налага изменение на фактическата обстановка.
Когато и доколкото и налице съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно всички
доказателства по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста, или тези,
които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от
01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Без да бъдат преповтаряни
изводите на контролирания съд, настоящият съдебен състав намира за необходимо,
с оглед на доводите и възраженията във въззивния протест, свързани с
интерпретацията на така установените фактически и правни изводи, както и в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, да посочи следното.
Основният спорен
въпрос, по който изводите на въззивния съд не съвпадат с тези, до които е
стигнал решаващият съд, е свързан със самоличността на водача на
самокатастрофиралия автомобил. Този въпрос е от съществено значение, тъй като
един от обективните признаци на състава по чл. 343б, ал.1 НК изисква деецът да
участва в действия, свързани с управление на МПС. Едва ако се установи това
обстоятелство, е релевантен и въпросът дали тези действия са били извършени
след употреба на алкохол.
СРС е приел за
установено, че свидетелите С.и П. не установили водача вътре в самия автомобил,
тъй като в момента, в който те
пристигнали на място той вече бил качен в пристигналата линейка. Първият съд е счел, че полицейските
служители не установили самоличността на лицето в линейката.
Правилно
районният съд е ценил показанията на свидетелите П.и С., за да обоснове факта на настъпило
ПТП. И двамата са очевидци на пътно-транспортното произшествие, като
непосредствено са възприели ударения лек автомобил, неговото състояние, както и
присъствието в него на едно лице. От заявеното от двамата свидетели се установяват
и факти, свързани с оказаната от присъствалите лица помощ както на водача, така
и по обезопасяване на обърналия се лек автомобил до пристигането на
компетентните органи. Показанията им в тази част са обективни, логични и
кореспондиращи помежду си, с оглед на което правилно СРС ги е кредитирал. От
друга страна акуратно първостепенният съд е отбелязал, че от показанията на
свидетелите, макар и последните да са очевидци, не могат да се извлекат
конкретни индивидуални особености и белези на водача и да се стигне чрез този
доказателствен способ до установяване на неговата самоличност. Не без значение
е обстоятелството, че на инкриминираното място е имало много хора (съгласно
показанията на св. П.– „Имаше 30 човека, няма как да видя всичко“), като при депозиране
на своите показания св. П.чистосърдечно е заявил, че не е физиономист и не може
да посочи дали някое от лицата в съдебната зала е водачът на катастрофиралия
автомобил. Възражението на прокурора, че
върху свидетелите не тежи задължение да установяват самоличност на възприети от
тях лица, в принципен план е правилно, но в НПК е предвиден специален способ за
събиране на доказателства при необходимост от идентификация на лица, а именно –
с разпознаване по реда, предвиден в чл.169-л.171 НПК. С оглед заявената
невъзможност на свидетеля П.да посочи конкретно лице като водач на
катастрофиралото МПС следва да бъде
даден отговор на въпроса дали това обстоятелство би могло да се изясни с други
способи, предвидени в НПК.
Верен е изводът на СРС, че свидетелите - полицейски служители Н. С.и П. не
са очевидци и са пристигнали по-късно на местопроизшествието, когато в
обърналия се лек автомобил не е имало лица. Верен е изводът, че те се заели да
отцепят движението с оглед настъпилото ПТП и да запазят местопроизшествието до
пристигането на екип от тежки ПТП. Обоснован е и изводът на СРС, че от
показанията на двамата свидетели се установява, че като първи екип, посетил
местопроизшествието, не са констатирали самоличността на намиращото се в
линейката лице, както и не са издавали никакви документи във връзка със
случилото се. Въззивният съд също счита, че изготвената от св. П. докладна
записка от 17.07.2018г. не може да се ползва като източник на доказателства. В
тази връзка следва да бъде обсъдено и релевираното в протеста възражение
относно този документ. Известно е, че фактическите положения могат да се
основават върху доказателства, изведени от доказателствените средства, събрани
и проверени по реда, предвиден в НПК. Изявленията на полицейския служител П.,
инкорпорирани в цитираната докладна записка, не са годно доказателствено
средство - такива са само неговите показания, депозирани пред решаващия съд,
поради което и съпоставката между двете не е допустима. Съдържанието на
докладната записка може да има значение за оперативните мероприятия по едно
разследване, но те не представляват доказателство за наблюдаваните събития и
този документ не може да се третира като годен източник, чрез който те могат да
бъдат установявани. Също така, докладната записка не би била допустимо
доказателствено средство за установяване на данни, за които е предвидено това
да се върши по друг предвиден в НПК ред и начин - в съответни протоколи за
оглед, претърсване, изземване и други.
Въз основа на
така установените фактически положения СРС е приел за установено, че
самокатастрофиралият автомобил бил управляван от неустановено по делото лице.
Въззивният съд
намира, че връзката на подсъдимия с управлението на лек автомобил марка „Пежо“,
модел „Ранч“, с рег. № *****, в гр. София, по ул.“Адам Мицкевич“ на
инкриминираната дата към момента на настъпването на процесното ПТП е установена
по несъмнен и безспорен начин. Извод в тази насока се обосновава от
съпоставката на показанията, дадени от св. Д.С., св. М., от св. Н. С., П.П.,
св. Б.П., от прочетените показания, дадени от същия свидетел в досъдебното
производство, както и от медицинската документация, удостоверяваща времето и
мястото на оказана медицинска помощ по отношение на подсъдимия. Описаните
източници на доказателства косвено възпроизвеждат система от взаимно свързани и
обусловени факти, които се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможен извод, че именно подсъдимият е управлявал посоченото
превозно средство към момента, в който е претърпял процесното пътно-транспортно
произшествие. Това е така с оглед прочетените на основание чл. 281, ал.4 вр. с
ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. Б.П.в досъдебното производство. Въз
основа на тях се изяснява, че свидетелят П.е пряк очевидец на инкриминираното
ПТП. Отделно от това се установява, че този свидетел е взел пряко участие
заедно с други лица, оказали се случайно на местопроизшествието, в извеждането
на водача от преобърналия се автомобил. Прочетените показания на св. П.дават
информация относно две основни обстоятелства. Първото е, че при извеждането на
водача от автомобила същият все още е бил в съзнание и е съществувала
основателна причина на място да бъде изпратен първоначално екип, специализиран
в разследването на леки ПТП. Второто обстоятелство е, че оказаната на водача
помощ, свързана с извеждането му от автомобила, се отнася към момента, следващ
непосредствено пътно-транспортното произшествие и към този момент той е бил сам
в катастрофиралото превозно средство. Следователно, прочетените показания на
св. П.изключват съмнението да е оказал помощ на пътник в катастрофиралия
автомобил. Такова съмнение не се създава и от показанията, които св. П.е дал в
съдебното производство. В тях се твърди отново, че помощта е била оказана на
водача, а не на пътник от автомобила или на друг участник в ПТП. Вярно е, че споменът
на св. Б.П.не е бил съхранен в съдебното производство до степен да послужи за
установяване на факта дали лично е оказал помощ, дали водачът е излязъл сам или
други лица са му помогнали. Свидетелят не е имал съхранен спомен и за
отличителни индивидуализиращи признаци, въз основа на които да разпознае
водача. От друга страна обаче св. П.е категоричен в изявленията си, дадени от
него в съдебното производство, че в автомобила е имало едно единствено лице - водач,
а неустановените по делото лица, които са се оказали на мястото на
произшествието, свързва с тяхното активно участие в действия по оказване на
помощ, а не с положението им на лица, които се нуждаят от помощ, като
пострадали от ПТП. При установяване на посочените факти, които имат контролно
значение за изясняване на основния факт, неговите показания са в синхрон с показанията
и на другия свидетел– очевидец, установен по делото (св. Д.С.). И двамата
свидетели твърдят, че катастрофиралият автомобил е спрял, след като се е обърнал на лявата си страна, а лицето, на
което била оказана помощ, било заклещено от прозореца от към шофьорското място.
Свидетелите са разказали, че именно това
обстоятелство е свързано с изграждането на представа, че помощ следва да бъде
оказана на водача на катастрофиралия автомобил. Прочетените показания на св. П.са източник на
доказателства и за точната последователност, в която местопроизшествието било
посетено първо от екип на спешна медицинска помощ, след това - от служители на
полицията, както и относно факта, че в линейката е бил качен именно водачът на
катастрофиралия автомобил. Съпоставката на тази част от показанията на св. П.с
показанията на св. Н. С.и П.П. показва, че полицейските служители С.и П. са
пристигнали на местопроизшествието, когато св. П.все още е бил там. Основание
за такъв извод дава фактът, че и тримата са описали наличието на линейка на
местопроизшествието, както и своите лични впечатления за броя на лицата, на
които е била оказана спешна медицинска помощ – т.е. на едно, единствено лице.
Изброената група от гласни доказателства еднопосочно възпроизвежда факта, че единственият пострадал участник в ПТП е
подсъдимият, както и че към момента на пристигането на първата група полицейски
служители в катастрофиралия автомобил не е имало друго лице, а в линейката в
същото време е било настанено едно единствено лице. Св. П. в разказа си пред
съда е идентифицирал това лице с подсъдимия. Не са налице основания тази част
от показанията на св. П. да бъдат отхвърлени с недоверие въпреки обичайната
служебна натовареност и спецификата в работата на полицейските служители,
свързана с проверка на множество случаи и визуалните впечатления за множество
лица по повод извършването на такива проверки. Спецификата на настоящия случай
е ясно откроена в неговите показания във връзка с твърдението, че целта на
предприетата от него проверка е била да извърши на място тестване за употреба
на алкохол, но изпълнението на това негово служебно задължение се оказало невъзможно поради факта, че лицето в
линейката, когато той пристигнал, вече се е намирало в безсъзнателно състояние.
Именно това обстоятелство според св. П. обосновало сигнализирането на
специализиран екип за тежки ПТП. Съпоставката на всички изброени по-горе факти
и обстоятелства изяснява без съмнение, че в катастрофиралия автомобил не е
имало пътници, а единственото лице, на което във връзка с процесния случай е
била оказана специализирана спешна медицинска помощ, е водачът. От показанията
на св. П. се изяснява, че лицето, което възприел визуално в линейката, е именно
подсъдимият. Изяснява се и поводът, който е изисквал свидетелят П. да възприеме
лично подсъдимия, а именно да извърши по
отношение на него тестване за употреба на алкохол. Проверката дали е било обективно
възможно провеждането на такъв тест във всички случаи е изисквала св. П. да
добие преки впечатления за състоянието на подсъдимия, което обективно е
свързано и с впечатления за външните му индивидуализиращи признаци. От
показанията на полицейските служители не се установи за провеждането на такъв
тест във връзка с инкриминирания случай да е било търсено друго лице, освен
подсъдимият, поради което съдът приема и че в този ранен процесуален етап от
развитието на наказателното производство те са разполагали с убедителни данни
за неговото участие в процесното ПТП.
Решаващият съд
не е пропуснал обстоятелството, че при пристигането
на подсъдимия в болничното заведение неговата самоличност е била установена и
надлежно вписана в протокола за медицинско изследване от свидетелката И.Г.. В
конкретния случай обаче не следва от
лекуващия лекар да се изискват доказателства за това за това, че е изпълнил
задълженията си по чл.12, ал.2 от Наредбата. Принципът за добросъвестност
изисква да се приеме, че поначало длъжностните лица, натоварени с изпълнението
на определени служебни задължения, подхождат към изпълнението им добросъвестно
и коректно. Тази презумпция е оборима, но в настоящия случай липсват каквито и
да е обективни данни, които да наведат за недобросъвестно изпълнение на
служебните задължения по чл.12, ал.2 от Наредбата.
Вярно е, че подсъдимият при транспортирането
му в болница е бил в безсъзнание, както и че не е бил придружаван от лица,
които да потвърдят неговата самоличност.
От друга страна обаче неговият престой в УМБАЛСАМ ”Н. И. Пиргов” и постъпването
му на лечение там на инкриминираната дата във връзка с инкриминирания случай не
е спорен. На първо място това е така,
доколкото нито един доказателствен източник не възпроизвежда отрицателния факт подсъдимият да не е носел документ за самоличност или СУМПС
към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Съставеният от
св. Г.протокол за медицинско изследване съдържа детайли от личните данни на
подсъдимия, както и от ползвания документ за самоличност, което е индиция, че
удостоверяването е пренесено от друг документ (ЕГН, номер на лична карта, място и дата на издаването ѝ
–л.13, ДП).
На второ място,
това е така с оглед показанията на св. М.в частта им за извършената лично от
него проверка за състоянието на подсъдимия в шокова зала в УМБАЛСАМ „Н.И.Пирогов”
още на инкриминираната дата, за ангажимента му с разследването на процесното
ПТП и данните, че лицето в шокова зала е съпричастно към настъпването на описаното
в обвинителния акт произшествие, тъй като е докарано в лечебното заведение с
линейка, която е посетила именно този район на гр. София.
Така обсъдените
факти, липсата на каквито и да е обективни данни за пътници в автомобила на
подсъдимия, както и прочетените показания на св. П.в частта, в която се твърди,
че в линейката е бил качен именно водачът на катастрофиралия автомобил, без да
се нарушава хармоничното единство от факти, свързани с проследяване на неговото
местоположение до настаняването му в лечебното заведение, дават основание за
извод, че на инкриминираната дата и място подсъдимият е извършил действия на
управление с моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел
„Ранч“, с рег. № *****, с което на 16.07.2018 г., около 23:25 часа
самокатастрофирал на ул.“Адам Мицкевич“ при
възприета от него посока на движение от бул.“Сливница“ към ул.“Хан
Кубрат”.
Съдът приема, че
поначало участието на подсъдимия в процесното ПТП не се оспорва и с оглед липсата на отразени
възражения от подсъдимия при съставянето на АУАН. Контролираният съд е приел за установено, че този акт е бил
подписан от подсъдимия на 07.08.2018г., но е подценил личното участие на подсъдимия при съставянето
на акта и липсата на възражения по чл.44, ал.1 ЗАНН, свързани с неговата
съпричастност към твърдяното административно нарушение.
Съдът не се
съгласява и с изводите на първия съд, че АУАН бил съставен на 16.07.2018г. Съдът
приема за установено, че този документ е бил съставен едва след изготвянето на
скица на ПТП от 27.07.2018 г., доколкото наличието на скица е отразено в самия
АУАН. Ако тази скица, а данни за друга относима
към този случай скица липсват по делото, е била цитирана в АУАН като
доказателство за нарушението, не би
могло съставянето му да се извърши в момент, който предхожда нейното изготвяне.
Това обстоятелство обаче също не би могло да промени крайните изводи на първоинстанционния
съд. То дори дава допълнителни аргументи
на защитата, тъй като е допълнителна индиция за съставянето на документи от
полицейските служители, които недостоверно отразяват времето, за което се
отнасят. Така комплексната оценка на доказателствата показва, че нарушение,
свързано с документиране на извършените действия и времето, към което се
отнасят, не е изолиран случай, доколкото липсата на достоверен час върху талона
по чл. 4, ал.3 от Наредбата (в ред. от 29.09.2017г.) е друг пример за некоректно
удостоверяване.
Тази
недостоверност обаче не се отразява върху убедителността на доказателствената
съвкупност при установяването на връзка между личността на подсъдимия и факта на управление на МПС. Ето защо
настоящият случай изисква да се установи
и фактът дали към този момент, в частност – към момента на настъпване на ПТП
подсъдимият е бил в състояние след употреба на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 промила, както и дали такова обстоятелство е
установено по надлежния ред.
Въззивният съд се съгласява с
изводите на първоинстанционния съд, че не е бил спазен редът за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта съгласно Наредба №1 от 19.07.2017г. (нар. по нататък
Наредбата) за реда за установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (загл.изм. – ДВ, бр. 81/2018г.) Липсата
на този елемент от обективния състав на престъпление по чл.343б, ал. 1 НК е
самостоятелно основание за постановяването на оправдателна присъда, поради
което изменението на част от установените по делото факти не води до изменение
до крайния извод, с който решаващият съд се е произнесъл относно вината на
подсъдимия.
Контролираният
съдебен състав правилно и обосновано е оправдал подс. Н. поради липсата на
безспорни доказателства относно ключовото за този вид престъпление
обстоятелство, а именно – че на инкриминираните
ден и час е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда, установено по надлежния ред. Анализирайки и обсъждайки цялата
доказателствена съвкупност, първостепенният съд с необходимата юридическа
прецизност е изложил аргументи за съществените пропуски в реда за
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, които са
обусловили и невъзможност за постановяване на осъдителна присъда. Настоящият
съдебен състав изцяло се солидализира с позицията на СРС, че съблюдаването на
реда по Наредбата е гаранция за спазване на принципа за несъмнено доказване на обективната
страна на деянието, а оттам – и на доказаността на повдигнатото обвинение.
Действително не всяко нарушение на разпоредбите, визирани в подзаконовия акт,
водят до напълно опорочаване на процедурата по взимане и съхранение на проби,
но в случая са налице процесуални нарушения от характер и степен, обуславящи
невъзможност за осъждането на подс. Н. за това, че е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда. Такива са нарушенията,
свързани с липсата на издаден талон към момента на изземването на кръвна проба,
липсата на доказателства за начина, по който същата е била съхранявана до
предаването ѝ за експертно изследване, както и за начина, по който е била
съхраняване при транспортирането ѝ за целите на такова изследване.
Съществено нарушение е и липсата на стикери със сериен номер по чл.17, ал.4 вр.
с чл.4, ал.3 от Наредбата (в ред. от
29.09.2017г.), придружаващи талон за изследване, каквото нормативно изискване е
било въведено към инкриминираната дата.
Липсата на доказателства за
спазването на установения към инкриминирания период надлежен ред за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта не се отстранява и с
показанията на св. Мострова. Чрез нейните показания се установяват
обстоятелства, свързани с процедурата по лабораторно изследване на взети от
водачи проби, вкл. изискванията на действащата наредба за запечатването им със
стикери. Показанията ѝ в по-голямата си част са общи и не изясняват
конкретни факти и обстоятелства от предмета на доказване по настоящото
наказателно производство, но спомагат за изясняване на цялостната фактическа
обстановка по отношение на изпълнение на нормативните изисквания. На следващо
място св. Г.(лекар в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ към инкриминираната дата) пред контролирания
съд подробно е дала сведения относно процедурата при вземане на кръв за
изследване за наличие на алкохол, вкл. когато лицето е в шокова зала, както и
за медицинските стандарти при вземане на биологичен материал за изследване,
съхранението на пробите и документацията, която се изготвя за изследването. Свидетелката
е изяснила и обстоятелства, свързани с изискванията за наличие на стикери – кога,
къде и от кого се носят и поставят.
Несъмнено в
процесния случай подсъдимият е бил подложен на проверка за концентрация на
алкохол в кръвта посредством медицинско изследване, а не чрез техническо средство
поради здравословното състояние, в което се е намирал към инкриминирания момент
и което само по себе си съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.2 от Наредбата (в ред. от 29.09.2017г.) не е
позволявало извършване на проверка с техническо средство или тест, а е
обусловило директното прилагане на медицинско изследване. В тази насока са и показанията на свидетелите М.
и М.– полицейски служители, част от групата за тежки ПТП, пристигнала по-късно
на местопроизшествието, а в последствие – посетили и болничното заведение,
където бил настанен подс. Н.. От заявеното от свидетелите се установява, че при
пристигането им на местопроизшествието са установили наличието на обърнат лек
автомобил, но не и неговия водач, тъй като последният вече е бил откаран по
спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
Съпоставяйки
заявеното от свидетелите М.и М. със заявеното от свидетелите Г.и Мострова, както
и изготвения талон за изследване 0025494 и протокол за медицинско изследване,
въззивният съд подобно на контролирания намира, че редът за установяване на
алкохолна концентрация в кръвта на подс. Н. е съществено нарушен, което
обуславя и негодност на получения резултат от лабораторното изследване. Това е
така поради следните съображения:
Както правилно е
отбелязал контролираният съд, позовавайки се на чл.12, ал.3 от Наредбата,
медицинското изследване и вземане на проби от подс. Н. за нуждите на
наказателното производство не е следвало да бъде извършвано поради приемането
на лицето в болница, след като лицето не е било придружавано от служители на
МВР. Самостоятелна пречка би била и липсващ документ за самоличност. В случая
Наредбата визира по-широкото понятие относно документ за самоличност (такъв по
чл. 23, ал.1 и чл. 50, ал.2 от Закона за българските лични документи), но
изискването лицето да се легитимира с такъв документ не изчерпва изискванията
за медицинско изследване, когато същото се прави с цел да обслужи
доказателствената дейност по наказателно производство. Това е така, тъй като
чл.12, ал.3 от Наредбата предвижда изпълнението на още едно допълнително
условие – лицето да е придружено от
служители на МВР.
Удостоверяването на личните данни на
подсъдимия въз основа на лични документи очевидно е било извършено без
участието на подсъдимия, доколкото
същият при постъпването му в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” е бил в безсъзнателно
състояние. От друга страна това удостоверяване е направило възможно за св. Г.да изготви
документи, свързани с приема на лицето в лечебното заведение. За тази цел
събирането на лични данни е било правомерно, тъй като несъмнено е свързано с
проверка на здравно-осигурителния му статус и оправдава преследвания резултат,
свързан с документирането на животосъхраняващи медицински интервенции, както и
на данни за лицето, по отношение на което такива са приложени или предстои да
се приложат. Провеждането на лечебните процедури е изцяло в интерес на лицето,
пострадало от ПТП. Ето защо ползването на неговите лични данни за
регистрирането му като пациент в лечебното заведение, дори и когато е в безсъзнателно състояние, е пропорционално на
преследваната цел. Събирането на доказателства обаче и то по отношение на лице
в безсъзнателно състояние с цел същите да послужат за доказване на евентуалното му участие в престъпление от общ
характер, изисква спазването на минималния процесуален стандарт, предвиден в
чл.12, ал.1 –ал.3 от Наредбата. Процедурата по чл.12, ал.2 от Наредбата е
извършена в момент, в който подсъдимият обективно не е могъл да възприеме или
да оспори действията, за които се ползват неговите лични данни. Ето защо на
това основание и по силата на чл. 12, ал.3 от Наредбата наличието на документи
за самоличност за изземването на кръвна проба за нуждите на разследването не е
било достатъчно. Органите на досъдебното производство е следвало да осигурят задължителното
присъствие на служители на МВР, за да бъде извършено съответното медицинско
изследване. Това изискване на Наредбата не е било изпълнено. Свидетелите С.и П.
сами са разказали пред първия съд, че са останали на местопроизшествието, за да
го запазят до пристигането на екип от тежки ПТП, поради което липсват каквито и
да е обективни данни те или друг екип на СДВР да е придружил подсъдимия до УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов”. Целта на такова действие е била
да се обезпечи присъствието на свидетели
на медицинското изследване. Такива данни не са събрани и с участието на свидетелите
М.и М., доколкото и двамата са разказали, че са придобили лични впечатления за
подсъдимия само за нуждите на проверка дали той се е намирал в шокова зала и
дали е бил контактен за нуждите на тест с техническо средство.
На следващо
място не е спазен и редът за установяване на концентрация на алкохол в кръвта,
предвиден в разпоредбата на чл. 4, ал.3 вр. с ал.2 от Наредбата (в ред. от
29.09.2017г., действаща към инкриминирания период). Този текст изисква, когато
са налице основания проби да бъдат иззети от медицински специалист в лечебно
заведение, в което участник в ПТП е транспортиран за оказване на медицинска
помощ, контролният орган незабавно да
предприеме мерки за установяване на участниците в ПТП, да посочи на кои от тях да бъде взета проба и да
попълни и изпрати до лечебното заведение талон за изследване по образец.
Понастоящем това изискване има свой аналог в действащата разпоредба на чл.3а,
т.3 вр. с чл.3, ал.2 от Наредбата.
В настоящия
случай посочените задължителни предписания на Наредбата не са били спазени,
което се установява от липсата на съществени реквизити от издадения от св. М.
талон за изследване. Липсата на дата и стикер върху последния внася сериозно
съмнение досежно момента на неговото попълване – преди или след извършеното
вземане на проби. Това съмнение не е преодоляно и от наличието на протокол за
медицинско изследване, тъй като съгласно действащата към инкриминирания период
редакция на чл.17, ал.4 от Наредбата в протокола за медицинско изследване
задължително се отбелязва серийният номер на стикера, с който са били
запечатани съответните проби.
Съпоставката на
показанията, дадени от св. И.Г.с показанията на св. Б.М.и св. Р.М. показва, че
часът на изземване на кръвната проба от подсъдимия предхожда с около два часа
пристигането на втория екип от тежки ПТП на местопроизшествието. Следователно,
ако св. Р.Г., който е бил включен в този екип, е издал талона по чл. 4, ал.3 от
Наредбата (в ред. от 29.09.2017г.), това означава, че такъв документ не е бил
наличен към момента на изземването на кръв за медицинско изследване, доколкото
този момент съвпада приблизително с приема на подсъдимия в лечебното заведение.
На следващо
място не може да се провери дали е надлежно спазен и редът за транспортиране и
съхранение на иззетите проби, регламентиран в чл.18 от Наредбата- при
температура от + 4 °C до + 8 °C
от момента на вземането до момента на изпращането им в лаборатория за
изследване.
Показанията на св. М.са източник на доказателства за принципни положения, които
свидетелят се е стремил да спазва при изпълнението на служебните си задължения,
а именно, че при вземането на кръвна проба следвало да предостави стикери и
талон за медицинско изследване, като единият екземпляр от стикерите бил
залепван върху пробата, а другият екземпляр оставал в болничното заведение. В
настоящия случай обаче при предяваването на талона за медицинско изследване,
издаден от св. Р.М., се установява, че същият е без стикер, а св. М.не е могъл
да си спомни кога са били раздадени. От изискана от съда информация от „Пътна
полиция– СДВР” е установено, че към инкриминираната дата (16.07.2018г.) ПП-СДВР
все още не е разполагала със стикери, с които да запечатва вакуумните епруветки
и контейнерите за урина, съдържащи проби, въпреки че по силата на чл. 17, ал.4 от Наредбата в
редакцията на текста, действаща към 01.07.2018г., това изискване към този момент е било налице.
От справка, приложена на л. 67, СП, СРС, е видно, че такива стикери са били
получени и въведени в употреба едва на 07.11.2018г. Нарушението на изисквания,
предвидени в Наредбата, свързани с идентификацията на пробата, както и фактът, че
свидетелските показания са несигурни досежно момента на транспортирането на
пробата, относно лицето, ангажирано с този транспорт, както и относно начина и
условията, при които е станало това, е самостоятелно основание за извод, че в
настоящия случай концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия не е била
установена по надлежния ред. В показанията си пред СРС св. М.е посочил, че
полицейските служители задължително взимат съответните проби от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”,
тъй като това лечебно заведение не разполага с лаборатория за химическо
изследване. Самият св. М.категорично се е разграничил от факта той лично да е
бил ангажиран с транспортирането на пробата, иззета във връзка с процесния
случай, като твърди, че това служебно задължение е било в тежест на негови
колеги от сутрешната смяна на следващия ден (от 08.00 часа). Тази
доказателствена непълнота не е
отстранена и с показанията на св. М., който е разказал в разпита си пред СРС,
че не знае от кого и кога е била транспортирана кръвната проба, иззета във
връзка с инкриминирания случай за нуждите на експертно изследване. Това
обстоятелство, съпоставено с факта на липсващи изискуеми стикери, чиято основна
цел е да се сведе до минимум възможността за отваряне на пробите, тяхното
манипулиране или подмяна, както и нарушенията, допуснати във връзка с
изземването на пробата, изключват спазването на надлежния ред по смисъла на чл.
343б, ал.1 НК, който се приравнява с нормативно установения ред.
За да бъде съставомерно деянието по
чл. 343б, ал. 1 НК, следва от обективна страна да се установи, че подсъдимото
лице е управлявало МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на
хиляда, установена по надлежния ред, като е посочена точно определена величина
в границата на минимума за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца - 1, 2
промила, очертаваща наказателната отговорност, респективно обективната
съставомерност на изпълнителното деяние по този законов текст. Точното ѝ
определяне е от съществено значение за характера на отговорността на дееца и
тази величина следва да се установи по несъмнен начин с предвидените от закона
средства. Понастоящем
и към датата на инкриминираното деяние този ред е установен в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Още с обнародването (28.07.2017г.) и влизането в
сила на по – голямата част от текстовете на Наредбата (29.09.2017г.) в § 2, т.2
ПЗР е било предвидено разпоредбата по чл.17, ал.4 да влезе в сила значително
по-късно – на 01.07.2018г. Следователно още с обнародването на този подзаконов
нормативен акт според законодателя е било заложено обективно необходимото време
за технологично обезпечаване прилагането на чл. 17, ал.4 от Наредбата.
По изложените
съображения съдът намира, че изменението на фактическата обстановка не води до изменение на крайните
изводи при решаване на въпроса дали е доказано участието на подсъдимия в
съставомерно деяние по чл. 343б, ал.1 НК, за което същият е бил предаден на
съд. При изложените факти и доказателствения анализ, на който те се основават,
от правна страна районният съд правилно е приел, че от обективна страна
подсъдимият не е осъществил вмененото му деяние с правна квалификация по чл.343б,
ал.1 от НК. Това е така, тъй като липсата на доказателства концентрацията на
алкохол в кръвта на водача да е установена по надлежния ред, е самостоятелно
основание да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
По изложените съображения въззивният
съд споделя правните изводи на решаващия съд, тъй като липсва елемент от
обективния състав на престъплението, свързан с изискването концентрацията на
алкохол в кръвта да е установена по надлежния ред. Цитираната
Наредба № 1 е нормативен акт от специален характер, който урежда реда за
установяване на употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства. Неспазването на ключови предписания,
свързани с правилното идентифициране на иззетите проби, както и на начина, по
който са били съхранявани и транспортирани за нуждите на експертното им
изследване, изключва възможността да бъдат ползвани писмените доказателства, в
които са документирани крайните резултати. Поставянето на
стикер със сериен номер от талона за медицинското изследване съгласно
чл.17, ал.4 вр. чл.4, ал.3 от Наредбата (в редакцията от 29.09.2017г.,
действаща към инкриминирания период) цели обезпечаване на надлежната
индивидуализация на лицето, от което са иззети пробите, както и ограничаване на
възможността за евентуална манипулация/подмяна на последните. Липсата на
отговаряща на изискванията на Наредба № 1/2017г. проба е отбелязана и от св. М.в съставения от нея протокол за
химическо изследване, в който е налице изрично отбелязване, че кръвната проба е
взета в 2 броя вакуумни епруветки, без стикер, облепени и парафинирани. В
процесния случай действително към инкриминирания момент служителите на МВР са
били в обективна невъзможност да изпълнят предписанията за поставяне на
стикери, но както правилно е отбелязал и контролираният съд, неизпълнението на
Наредбата, свързано с предприемането на своевременни мерки от страна на
държавните органи при наличие на действащ подзаконов нормативен акт не може да
ползва обвинителната теза. Наличието на позитивно задължение за снабдяване на
контролните органи със съответните бланки и стикери и неговото неизпълнение в законоустановения
срок не може да бъде използвано в ущърб на гражданите, още по-малко да доведе
до ангажирането на наказателната им
отговорност, чиято форма на държавна принуда най-интензивно навлиза и
ограничава правната сфера на засегнатите лица.
Наличието на протокол за медицинско изследване
от 17.07.2018г. с час 00:20 часа не може да преодолее неизпълнението на чл.4,
ал.3 вр. с чл.17, ал. 4 от Наредбата ( в ред. от 29.09.2017г.) от разследващия
орган. Това е така, тъй като, макар и на талона да е отбелязано името на подс. Н., същият не
притежава удостоверителна стойност
относно часа и датата на издаване. По делото е наличен талон за изследване, на
който не е отбелязана дата, такава не се установява и от показанията на
издателя на талона (св. М.), който е разказал, че е посетил лечебното
заведение, в което е бил настанен подсъдимият, значително след неговия прием там.
Изискването на отбелязване на дата и час на издаване на талона е задължителен
реквизит, включително и към инкриминираната дата, тъй като въз основа на това
отбелязване може да се извърши проверка дали са изпълнени изискванията на
чл.15, ал.5 от Наредбата да се установи дали вземането на проба е извършено в
срока, посочен в талона за изследване. В настоящия случай при липсата на
отбелязване за дата и час на издаване не може да се установи какъв е диапазонът от време, в което е
следвало да бъде иззета кръвна проба. Ето защо настоящият съдебен състав се
солидализира с констатацията на СРС, че липсват безспорни преки, както и система
от косвени доказателства за спазването на установения ред при вземането и
транспортирането на пробата, които да обусловят несъмнен извод, че изследваната
с протокол за химическа експертиза кръвна проба е била иззетата от подсъдимия Н.,
че е иззета след издаването на талон по чл.4, ал.3 (в действащата редакция към
инкриминирания период) от Наредбата, както и че е била съхранявана и
транспортирана съгласно изискванията в Наредбата.
Възражението в
протеста за възможност на подсъдимия да се подложи на повторно изследване
съгласно разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредбата, както и възражението, че подсъдимият
не се е възползвал от тази възможност, въззивният съд намира за неоснователно.
В процесния случай подс. Н. обективно не е могъл да се възползва от
възможността по чл. 27, ал.3 от Наредбата, поради това, че към момента на
предявяване на обвинението (24.01.2019г.) е бил изтекъл посоченият в чл.26, ал.4
срок за съхранение на пробите. Дори при поискване на повторен химически анализ
от страна на подсъдимия, той би могъл да се базира на същата проба.
Следователно повторният анализ не може да преодолее нарушенията на нормативно
установения ред, свързани с изземването и съхранението на контролната проба.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните
изводи на двете съдебни инстанции настоящият въззивен състав приема, че протестираната
присъда е обоснована и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Изложените в протеста и в откритото съдебно заседание доводи, на базата на
които се иска постановяването на осъдителна присъда, са неоснователни.
Присъдата е постановена при коректно изяснена фактическа обстановка с
уточненията, направени по-горе, които не оказват влияние върху крайния
резултат. В производството, проведено от СРС, не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, като правилно първостепенният съд е заключил, че от
събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин
подсъдимият Н. да е извършил престъплението, за което е обвинен.
Предвид всичко
посочено, първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие
със закона и постоянната практика на ВКС досежно липсата на несъмнена
доказаност на твърдяното от държавното обвинение инкриминирано деяние. По
аргумент от чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата не може да почива на предположения.
Когато са извършени всички възможни процесуално – следствени действия за
разкриване на обективната истина, но въпреки това крайните изводи относно даден
съставомерен признак от престъплението са колебливи и не са подкрепени убедително
от наличната по делото доказателствена маса, то крайният акт на съда може да
бъде единствено с оправдателен диспозитив. При
липсата на доказателства, които да обосноват извън всякакво съмнение престъпната деятелност на подсъдимия, както
това е в разглеждания случай, е налице единствено хипотеза за вероятна
съпричастност на подс. Н. в престъплението, за което е предаден на съд. В този
случай обаче е приложима забраната на чл.303, ал.1 НПК. Поради това въззивният
съд намира, че крайният правен извод на първостепенния съд, с който е даден
отрицателен отговор на въпросите по чл.
301, ал.1, т.1 НПК, е правилен и законосъобразен.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна поради
което същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест - да бъде оставен
без уважение, като неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл. 338 НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 17.06.2020г. по
НОХД № 7067/2019г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.