№ 1475
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211100513910 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на П. ВЛ. Г. срещу постановление с изх. №
19504/02.08.2021 г., постановено по изп. д. № 20218580401333 по описа на
ЧСИ У.Д., рег. № 858 КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да
намали определения размер на таксите и разноските по изпълнителното дело,
вкл. и разноските за юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното
производство.
Жалбоподателят твърди, че на 28.07.2021 г. е заплатил доброволно в срока
на поканата за дороволно изпълнение задълженията си по изпълнителното
дело, а именно общо 220.55 лева, от които 105.46 лева главница, ведно със
законната лихва от 15.05.2020 г. до 29.07.2021 г. в размер на 12.92 лева, както
и главница от 6.12 лева, ведно със законната лихва от 15.05.2020 г. до
29.07.2021 г. в размер на 0.75 лева, както и неолихвяеми суми в общ размер на
22.30 лева и разноски по изпълнителното дело – 25 лева юрисконсултско
възнаграждение, както и авансови такси от 48 лева с ДДС – такса за
образуване на изпълнителното дело и изпращане на покана за доброволно
изпълнение. Поддържа, че неправомерно съдебният изпълнител му е
начислил такси и разноски в общ размер от 201.36 лева, без да уточни по коя
точка от Тарифата към ЗЧСИ, както и 50 лева юрисконсултско
1
възнаграждение. Поддържа още, че сумите, начислени над вписаните в
поканата за доброволно изпълнение такива не се дължат, защото
изпълнителните способи не са реализирани и дългът е платен доброволно в
срока за доброволно изпълнение. Посочва, че юрисконсултско
възнаграждение се дължи за половината от сумата, защото изпълнителното
дело е срещу двама длъжници и дългът не е солидарен, а е разделен. Твърди, е
взискателят е представил договор, от който се установява, че
възнаграждението е 50 лева и не може съдебният изпълнител да събира и от
двамата длъжници тази сума, а е следвало да я раздели. Претендира
направените в настоящето производство разноски за платена държавна такса
по жалбата.
Препис от жалбата е връчен на взискателя по изпълнителното дело „Т.С.“
ЕАД, като не е подадено възражение срещу жалбата в законоустановения
срок.
Съдебният изпълнител по изп. д. № 20218580401333 е изложил подробни
мотиви по обжалвания акт, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Изложени са доводи за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима.
На 14.07.2021 г. по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД, подадена чрез
юрисконсулт на дружеството, е образувано процесното изпълнително дело
срещу П. ВЛ. Г. и Д. П.В., въз основа на изпълнителен лист от 13.05.2021 г.,
издаден от Софийски районен съд, по гр. д. № 26506/2019 г., с който всеки от
длъжниците е осъден да плати на взискателя следните суми: 105.46 лева
главница, ведно със законната лихва от 15.05.2020 г. до окончателното
плащане; обезщетение за забава в размер на 20.62 лева; главница от 6.12 лева,
ведно със законната лихва от 15.05.2020 г. до окончателното плащане и
обезщетение за забава в размер на 1.68 лева.
Видно от отбелязването на гърба на този изпълнителен лист, с платежно
нареждане от 30.07.2022 г. длъжникът П.Г. е изплатил сумата от 147.76 лева.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да
бъдат събрани присъдените с изпълнителния лист суми, както и направените
по изпълнителното дело разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на
100 лева. Поискано е още да бъде извършена справка в РБСС за банковите
2
сметки и сейфове на длъжниците, като бъде наложен запор върху откритите
такива; да бъде извършена справка в НОИ за действащи трудови договори, за
да се наложи запор върху тях. В случай, че не бъдат открити банкови сметки
и трудови договори, да се насочи изпълнението към опис и оценка на
движимите вещи на длъжниците, с цел изнасянето им на публична продан. На
основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, на съдебния изпълнител е възложено да
проучи имущественото състояние на длъжвиците, да прави справки и набавя
документи, както и да определи начина на изпълнение.
Съдебният изпълнител е съставил сметка на взискателя, с която му е
начислил такси от общо 108 лева с ДДС, както следва: такса за образуване на
изпълнителното дело в размер на 24 лева с ДДС; за изготвяне на покана за
доброволно изпълнение – 24 лева с ДДС; за извършване на справка за
длъжника и неговото имущество – 24 лева с ДДС; налагане на запор без
извършване на опис – 36 лева с ДДС.
Изпратени са покани за доброволно изпълнение до длъжниците, като са
направени справки относно тяхното имущество и са изпратени запорни
съобщения до третите лица, срещу които длъжниците имат вземания,
установени от извършените справки. Относно длъжника П.Г., на 19.07.2021 г.
са изпратени запорни съобщения до „Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк
България“ АД, като във връзка с така изпратените съобщения е наложен запор
върху вземанията на длъжника Г. по банкова сметка, разкрита в „Уникредит
Булбанк“ АД, като дължимата по запора сума е преведена изцяло. Изпратено
е и запорно съобщение до работодателя на длъжника П.Г. за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение, но преди да бъде получено запорното
събощение от третото лице, съдебният изпълнител е вдигнал запора на
трудовото възнаградение.
На 28.07.2021 г. на длъжника П.Г. е връчено съобщение за образуване на
изпълнителното дело, с което е поканен да плати дължимите от него по
изпълнителнито дело суми, на основание чл. 428, ал. 1 от ГПК. В
съобщението е вписано, че задължението на Г. по изпълнителното дело е в
размер на 398.57 лева, от които 105.46 лева главница, ведно със законната
лихва от 15.05.2020 г. до 29.07.2021 г. в размер на 12.92 лева, както и
главница от 6.12 лева, ведно със законната лихва от 15.05.2020 г. до
29.07.2021 г. в размер на 0.75 лева, както и неолихвяеми суми в общ размер на
22.30 лева и разноски по изпълнителното дело – 50 лева, както и такси по
3
тарифата към ЗЧСИ в размер на 201.36 лева.
С молба от 29.07.2021 г. длъжникът Г. уведомява съдебният изпълнител, че
е заплатил сума в размер на общо 220.55 лева, с което счита, че изпълнил
изцяло задълженията си по изпълнителното дело. Посочва, че не дължи
разликата между платените от него 48 лева такси и начисления от съдебния
изпълнител размер на такси от 201.36 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение над сумата от 25 лева. Иска от съдебния изпълнител да
намали таксите до сумата от 48 лева и прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение за сумата над 25 лева.
С обжалвания в настоящето производство акт съдебният изпълнител
отказва да намали определения размер на таксите и разноските по
изпълнителното дело, вкл. и разноските за юрисконсултско възнаграждение в
изпълнителното производство.
На 03.08.2021 г. е издадено разпореждане за приключване на
изпълнителното производство спрямо П.Г., като са вдигнати всички запори и
е вписано, че има сума за възстановяване в размер на 11.86 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на
подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и
кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл.
435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”.
Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника. Произнасянето на съдебния
изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е
изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието
по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за
отговорност за разноски. Предвид горното в изпълнителното производство
съдебният изпълнител има право да определи дължимата от длъжника сума за
юрисконсултско възнаграждение на взискателя по чл. 78, ал. 8 от ГПК, която
също следва да бъде събрана. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда, че
4
в полза на юридическите лица се присъжда и юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на
възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и
определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 27 от Наредбата
за заплащането на правната помощ /в редакцията, действаща към момента на
определяне на юрисконсултското възнаграждение от съдебния изпълнител/,
за представителство в изпълнително производство възнаграждението може да
е в рамките от 50 до 100 лв. В случая определеното на взискателя
възнаграждение е в рамките на предвидения в закона минимален размер /по
50 лева за представителството на взискателя по изпълнителното дело срещу
всеки един от длъжниците или общо 100 лева/. Всеки от длъжниците дължи
поотделно разноски за възнаграждение на взискателя, като предвид
определянето на дължими такива от всеки един от тях в минималния размер,
посочен в Наредбата за заплащане на правна помощ, то така определеният
размер не подлежи на намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Необосновано е твърдението в жалбата, че взискателят е представил договор,
от който се установява, че възнаграждението е 50 лева, доколкото в случая не
е представян договор за заплатено възнаграждение, а дължимото такова е
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено
поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в
случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда, което също не е налице, и при новата хипотеза, посочена в
т. 3 – когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни
способи, които не са приложени. В случая от наложените по отношение на
длъжника П.Г. три броя запори, неприложени са останали два /сума е
постъпила единствено от запора върху вземанията по банкова сметка,
разкрита в „Уникредит Булбанк“ АД/, съответно длъжникът Г. дължи такса по
т. 9 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 18 лева с ДДС
/съдебният изпълнител е начислил такси по т. 9 в размер на 54 лева с ДДС/.
Неоснователно е възражението на длъжника, че не дължи такса по т. 9 от
Тарифата поради изпълнение в срока за доброволно изпълнение. В случая на
5
длъжника не е изпратена покана за доброволно изпълнение в двуседмичен
срок, а е изпратено съобщение за образуване на изпълнително дело. Съгласно
чл. 428, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, когато пристъпва към изпълнение въз основа
на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването
, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното
изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно
изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както
и копие от изпълнителния лист. Следователно по процесното изпълнително
дело не е даван срок за доброволно изпълнение на длъжника Г. и при
установеното по изпълнително дело постъпване на суми в резултат на
наложения запор, то длъжникът дължи една такса по т. 9 от Наредбата.
Длъжникът Г. дължи и такса по т. 1 от Трифата – за образуване на
изпълнително дело – 24 лева с ДДС; 4 такси по т. 3 от Тарифата – общо 24
лева с ДДС; 1 такса по т. 5 от Тарифата – 24 лева с ДДС, както и
допълнителни разноски по т. 31 от Тарифата в размер на 3.70 лева.
Пропорционалната такса по т. 26, от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ се дължи при изпълнение на парично вземане и се изчислява върху
събраната сума, като по гореизложените съображения се дължи от длъжника
при събиране на вземането. За изпълнение на парично вземане в размер на
общо 197.55 лева, съобразо т. 26, б. “б от Тарифата, таксата се определя като
сбор от сумата от 10 лева + 10 % за горницата над 100 лева, т.е. 19.76 лева без
ДДС, съответно 23.71 лева с ДДС. Следователно определената от съдебния
изпълнител пропорционална такса от 23.66 лева с ДДС е законосъобразно
определена.
Предвид изложеното, Съдът намира, че жалбата се явява частично
основателна, като следва да бъде уважена в частта, с която се иска да бъде
отменено постановлението на съдебния изпълнител в частта, с която е
отказано намаляване на начислените като дължими от длъжника П.Г. по
изпълнителното дело такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за
сумата над 117.36 лева.
В останалата част жалбата следва да се остави без уважение.
Съдът намира, че жалбоподателят няма право на разноски, при частично
уважаване на жалбата, доколкото настоящият съдебен състав отстъпва от
поддържано в предходни актове становище, че в настоящето производство
направените от страните в него разноски подлежат на възстановяване. В
6
производството по разноските /каквото характер има настоящето такова по
отношение на определените разноски по изпълнителното дело/, разпоредбата
на чл. 81 от ГПК не намира приложение, тъй като това ще доведе до
кумулирането на нови задължения на страните за разноски, което е
недопустимо, съгласно практиката на ВКС /обективирана в определение №
489/17.10.2017 г. на ВКС, ІV ГО, по ч. гр. д. № 3926/2017 г.; определение №
393/17.09.2018 г. на ВКС, ІV ГО, по ч. гр. д. № 2845/2018 г. и др./.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на П. ВЛ. Г., постановлението на частен съдебен
изпълнител У.Д., рег. № 858 КЧСИ, по изп. д. № 20218580401333,
обективирано в съобщение с изх. с изх. № 19504/02.08.2021 г., в частта, с
която е отказано намаляване на начислените като дължими от длъжника П.Г.
по изпълнителното дело такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
за сумата над 117.36 лева до пълния приет като дължим размер от 201.36 лева,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите като дължими от длъжника П.Г. по изпълнителното
дело № 20218580401333 по описа на частен съдебен изпълнител У.Д., рег. №
858 КЧСИ, такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 201.36
лева на 117.36 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. ВЛ. Г. в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7