Номер 151823.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502473 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР - Варна срещу
решение № 2887 от 06.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 19727 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, 16 -ти състав, с което е осъдена да заплати на С. В. П. ,
сумата от 1172.71 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден /нощен/ труд за периода от 01.12.2016 г.- 30.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба 03.12.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, и сумата от 200 лева присъдена като
дължими разноски в производството.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно
нормата на ал. 2 от същата норма служебното правоотношение се регламентира само от
този закон. Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат
субсидирано извън лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на
извънредния труд при работа на смени въвежда специален ред, което прави недопустима
аналогията с другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в
сила от 01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като
служител на МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното
и допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден
труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба №
8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003
г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.
Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
1
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ
е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за
неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния
закон.
Решението се оспорва и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърди, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции
на служителите от МВР.
Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника.
Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден
труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да
обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143.
Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В условията на евентуалност,
претендира за частична отвяна на решението и отхвърляне на иска за периода от 01.01.2018
г. до 16.07.2018 г. за сумата от 175.43 лева, съгласно заключението на вещото лице. Тази
претенция обосновава с липсата на нормативна уредба, която изрично да предвижда
преизчисляване на нощния труд.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се
излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с
подробни възражения, основани на принципите на прилагане на нормите, определени в
ЗНА.
Съдът преди постановяване на съдебен акт по същество, констатира редовност на
жалбата според изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, допустимост на същата като
подадена от активно легитимирана страна, обосновала правен интерес от обжалване и в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Решението на първоинстанциония съд е валидно и допустимо.
От мотивите на обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът
приема, че същите са подробни и съответстващи на събраните по делото доказателства. По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен
2
материалния закон.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
В първоинстанционното производство, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е съществувало служебно
правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал посочената в исковата
молба длъжност „младши инспектор“ в Група „Общинска полиция“ - Варна; че в
процесния период ищецът е работил на смени. Този факт е установено и в
заключението на вещото лице, изготвило ССЕ, която е приета като доказателство без
възражения от страните.
Спорно между страните е какъв е размерът на дължимите от ответника
възнаграждения за положен извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са
изплатени изцяло на ищеца, както се поддържа с отговора на исковата молба.
От фактическа страна, първоинстнационният съд е изложил приетите за
установени факти, които въззивният съд не следва да преповтаря, след като не са
спорни между страните.За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани
специални знания на вещо лице чрез назначена съдебно-счетоводна експертиза. От
заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която не се
оспорва с жалбата, се установява, че отработените нощни смени 12/24 часови,
съобразно действително отработените дни в месеца - 142бр.За периода от
01.12.2016год. до 30.11.2019год. общо отработените часове нощен труд – 1136 часа,
заплатени - 284лв. Преизчислен положеният нощен труд в дневен с коефициент 1.143
се равнява на 1299 часа общо.Разликата след преизчислението с коеф. 1.143-163 часа
дневен извънреден труд. На ищеца е изплатен извънреден труд като разлика между
нормочасовете за месеца и часовете положени при дежурства по график, както и
полаган по заповед в извън работно време. Извънреден труд, получен при
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент-1.143, не е изплащан
в периода от 01.12.2016год. до 30.11.2019год. Размерът на сумата за така вписания ,
изчислен извънреден труд за 163часа - 1172.71лв.
Спорът пред въззивният съд се заключава във въпроса, основанелна ли е
претенцията, при липсата на изрична правна норма, която да задължава работодателя
да заплати нощната част от 12 часовата смяна с различна трудова ставка, от вече
заплатената.
От правна страна, въззивнят съд споделя и мотивите на
първоинстнациониня: При правилно разпределение на доказателствената тежест,
първоинстанционния съд е обосновал от правна страна основателност на претенцията.
Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в
ЗМВР допълнителни възнаграждения е и месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. В процесния период 01.09.2016г.–31.08.2019 г. действаща е Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи. Тя урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР на Според разпоредбата на чл.3, ал.3
от Наредбата, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00
и 6:00 часа, работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
В Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма относно преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма обаче не следва
3
да се тълкува като забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен. Съдът приема, че е налице празнота в правната уредба относно реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство и на
времето за отдих и почивките на държавните служители. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в чл.9, ал.2 от която е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В противен случай би се поставил държавният служител в
служебно правоотношение с МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Относно размера на претенцията: Основание за преобразуването на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 1.143, е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407,
действала в предходен момент, а след отпадане действието й, при констатираната липса на
специална уредба за служителите в М. – субсидиарно приложимата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2 от нея. От заключението на ССчЕ се
установява, че размера на претенцията е основателен за сумата от 1172.71 лв както и
акцесорната претенция за лихва от датата на предявяване на исковата молба.
В частта за разноските, са изложени мотиви, които напълно съответстват на
доказателствата за извършен разход, съответен на необходимостта от разноски, поради
което в тази част, въззивният съд, възоснова на разпоредбата на чл.272 от ГПК не следва да
излага самостоятелни мотиви.
С оглед изхода от спора, разгледан от въззивния съд, в тежест на въззивника следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски. Въпреки наличието на искане, същото
не е придружено с документ, установяващ размера на извършения разход.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2887 от 06.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 19727
по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 16 -ти състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4